Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ИВАН ГРИГОРОВ НАМЕРИ ПРЕДАТЕЛИ СРЕД ВСС

Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Иван Григоров за пореден път завихри страстите на заседанието на Висшия съдебен съвет в сряда (4 юли). В типично свой стил той заформи безсмислен скандал и нарече част от колегите си в съвета предатели. След което тръшна вратата, без да чуе кой какво има да казва в своя защита.
В дъното на скандала на заседанието на ВСС бяха разпоредбите в новия Гражданскопроцесуален кодекс (ГПК), отнасящи се до трудови дела - искове за защита срещу незаконни уволнения и обезщетения по дадено трудово правоотношение. А истинската причина е кашата около въпроса кой съд ще ги разглежда до и след влизането на тези разпоредби в сила.
Спорът възникна от идеята на някои депутати да създадат Параграф 2 от преходните и заключителните разпоредби на ГПК, който да гласи горе-долу следното - касационните жалби срещу въззивните решения на окръжните съдилища, подадени до влизането на кодекса в сила, да се разглеждат от съответния апелативен съд. А постъпилите жалби и заварените висящи производства пред ВКС, на които все още не е даден ход по същество до влизането в сила на ГПК, се прекратяват и се изпращат на съответния апелативен съд, който трябва да ги разгледа.
В момента във ВКС има около 6000 трудови дела, които все още не са почнали. Заради предвидените новости в ГПК на върховните съдии ще трябва да прекратят трудовите дела и да ги пратят на апелативните съдилища за произнасяне. А техните решения ще бъдат окончателни, т.е. те влизат в ролята на последна инстанция.
Освен това онези трудови дела, които ще постъпят до влизането на ГПК в сила, също ще трябва да се разглеждат от апелативните съдилища. А след като Гражданскопроцесуалният кодекс започне да действа, ситуацията се връща в изходно положение, като ВКС отново става последна инстанция на трудовите дела.
За абсурда на подготвената промяна по свои канали разбрали първи председателите на петте апелативни съдилища в София, Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново. Те изготвили писмо до парламента, подписано и от петимата, в което изразяват своето недоволство от поправките. Според тях заради §2 ще се забави разглеждането на трудовите дела, не е предвиден и бюджет за ново призоваване на страните чрез Държавен вестник (трудовите дела са безплатни и разходите по призоваването на страните за 2007 г. са предвидени в бюджета на ВКС). Освен това петимата председатели на съдилища смятат, че по този начин ще се нарушат процесуалните права на заинтересованите страни.
Преобладаващият брой дела във ВКС са насрочени с призоваване на страните чрез Държавен вестник. Хората не са длъжни да следят изданието за ново призоваване. По този начин някоя страна може да не се яви пред апелативния съд. Така се създава предпоставки за отмяна на решенията, защото някой ще бъде лишен от правото да участва в делото, твърдят петимата председатели.
Правната комисия на Висшия съдебен съвет, с председател заместник главния прокурор Христо Манчев, изцяло е споделила мнението на съдиите и е пратила становище по въпроса до правната комисия на Народното събрание.
Никой от магистратите не предполагаше, че точно това становище ще изкара Григоров извън кожата му. В самото начало на заседанието, ни в клин, ни в ръкав, той започна да се оплаква колко бил натоварен подопечният му съд и че Гражданската колегия на ВКС е насрочила дела чак до края на 2009 година. Григоров посочи, че нито един върховен съд в Европейския съюз няма практика да гледа всички видове дела като касационна инстанция. След което похвали законодателната инициатива, с която бил постигнат консенсус част от трудовите дела да се гледат като последна инстанция от апелативните съдилища.
Присъстващите журналисти вече се чудеха накъде бие шефът на ВКС, когато той най-сетне изплю камъчето.
Преди няколко дни получих становище на правната комисия на ВСС, което е подписано от Христо Манчев, който явно е най-големият специалист по делата във ВКС. Виждам, че отдолу стои и подписът на председателя на Софийския апелативен съд Евгений Стайков. От писмото разбирам, че част от членовете на съвета оказват съпротива и искат трудовите дела да останат да се гледат от касационния съд. Това е предателство към самата съдебна система. Забиват ни нож в гърба. ВКС трябва да се занимава с уеднаквяване на съдебната практика и с тълкувателни решения, а не с гледане на дела. Искам да ми се отговори на въпроса: това становище на правната комисия обсъждано ли е от Висшия съдебен съвет.
Набеденият за предател Христо Манчев обясни, че писмото не е обсъждано във ВСС, защото това е кореспонденция между правната комисия на съвета и парламентарната правна комисия.
Думите му още повече вбесиха Иван Григоров. Той размаха становището и го нарече лъжа и пасквил. Министърът на правосъдието в оставка Георги Петканов се опита да вземе нещата в свои ръце и да внесе успокоение. Той удари звънеца на масата и обяви 10 минути почивка - явно с идеята магистратите да се разберат по-далеч от камерите и журналистите. Всички обаче останаха по местата си, втрещени от яростния изблик на Григоров, който продължи да крещи. Тогава Петканов дръпна шалтера на мониторите и лиши медиите от удоволствието да проследят докрай нервната криза на шефа на ВКС.
Затъмнението продължи около 10 минути. Мониторите бяха включени точно в мига, когато Евгений Стайков обясняваше мистерията с поправките в ГПК. През 2005 г. Висшият съдебен съвет ме упълномощи да го представлявам в правната комисия на Народното събрание по законодателни въпроси. Година по-късно и председателят на Пловдивския апелативен съд Радка Петрова също бе оторизирана да прави същото. Въпросният §2 от преходните и заключителните разпоредби на ГПК бе приет преди около десетина дни абсолютно на тъмно. Никой от депутатите не е уведомил съдебната власт, че се готви такава промяна, обясни Стайков.
Радка Петрова потвърди думите му, но отбеляза, че не му е времето точно сега да се обсъжда този въпрос, и то с такъв остър тон. Готова съм да отговаря на забележките на председателя на ВКС, но с един цивилизован тон. И по-добре аз да обясня за какво става дума, отколкото после България да отговаря пред Страсбург по около 6000 дела, отсече шефката на Пловдивския апелативен съд.
Манчев предложи ВСС да вземе отношение по въпроса още в сряда. Григоров отново избухна, заяви, че всичко това е измама, и напусна заседанието на съвета.
С излизането на шефа на ВКС заседанието влезе в нормалното си русло и магистратите започнаха да отмятат една по една кадровите точки от дневния ред. Всичко изглеждаше кротко до края на сбирката, когато Христо Манчев пак подхвана темата за скандалния § 2 и предложи Евгений Стайков да обясни точно за какво става дума.
Шефът на Софийския апелативен съд преразказа накратко писмото, което петимата председатели са изпратили на парламента. И допълни: Промените са направени явно с цел ВКС тихомълком да се разтовари, като прехвърли трудовите дела на апелативните съдилища. Всичко е извършено тайно, скрито от ВСС, от правната комисия на съвета от бюджетната комисия. Апелативните съдилища нямат пари за тази година да поемат всички дела. Има около 6000 висящи производства пред ВКС. Ами 4000 от тях се падат на Софийския апелативен съд, а гражданските ни съдии са едва 18 души. Мога да ви кажа, че не до края на 2009 г., а сигурно и до края на 2011 г. ще има насрочени съдебни производства.
Съдията от ВКС Бойка Попова се съгласи с Евгений Стайков, че съдебната система може да изпадне в тежка ситуация заради необмислените промени. Тя отчете като грешка факта, че Висшият съдебен съвет не е бил уведомен за становището на правната комисия и на петимата председатели на апелативни съдилища. Край на спора сложи Георги Петканов с репликата: Колеги, това да не е втора серия.
Въпреки съпротивата на някои съдии, в четвъртък (5 юли) Народното събрание окончателно прие спорните текстове в ГПК. Така по висящите трудови дела като последна инстанция ще се произнесат апелативните съдилища. А от влизането в сила на ГПК на 1 март 2008 г. ВКС ще има последната дума по онези трудови дела, чиито искове са от 1000 лв. нагоре, което на практика означава почти всички производства от този тип.

Още една точка от дневния ред на заседанието на Висшия съдебен съвет (ВСС) в сряда (4 юли) предизвика оживена дискусия сред магистратите. Председателят на Старозагорския административен съд поиска разрешение от ВСС да получи дарение под формата на офис оборудване от Корпоративна търговска банка.
Срещу искането пръв скочи главният прокурор Борис Велчев, който заяви, че не е редно съдебната система да получава дарения от частни търговски дружества. Правосъдният министър в оставка Георги Петканов му опонира с думите, че вече има такава практика.
Тогава заместник-председателят на ВКС Румен Ненков хитро предложи министър Петканов, който по Конституция управлява имуществото на съдебната власт, да вземе решение по казуса.
Председателят на Върховния административен съд (ВАС) Константин Пенчев се пошегува, че ако престъпен синдикат му предложи сграда за Софийския административен съд, ще я приеме на драго сърце. След което напълно сериозно заяви, че ВСС трябва да вземе принципно становище и да обяви, че съдебната власт не желае подаяния от частни фирми. Държавата се държи с нас, сякаш е мащеха, тя е тази, която трябва да ни осигури всичко необходимо да работим в нормални битови условия. Вместо това частници искат да ни правят дарения, което не е редно, обяви Пенчев.
В крайна сметка ВСС не разреши на шефа на Старозагорския административен съд да вземе офис оборудването. Съветът обаче не взе принципно решение дали занапред ще отказва всякакви дарения.

Facebook logo
Бъдете с нас и във