Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ИВАН ТОДОРОВ-ДОКТОРА ЗАГУБИ И ВТОРИЯ РУНД

Най-инфарктното съдебно дело през последните седем-осем години направи още една крачка към окончателната си развръзка. След близо десетдневно хладнокръвно мълчане във вторник (8 февруари) Пловдивският апелативен съд потвърди първоинстанционната присъда на скандалния бизнесмен Иван Тодоров-Доктора. Както вече е известно, на 22 април 2004 г. Хасковският окръжен съд осъди Доктора на пет години затвор за това, че на 2 април 1994 г. в Хасково, заедно с десетина неустановени до момента съучастници, е отвлякъл бизнесмена Милослав Кръстев и охранителите му Георги Величков, Георги Георгиев и Димитър Чапкънов. Освен това Доктора бе признат за виновен и по обвинение за грабеж, тъй като по време на наказателната операция срещу Кръстев му е задигнал мерцедеса (600 SEL), бижута и валута на стойност 3. 804 млн. неденоминирани лева. Пловдивският апелативен съд прецени, че постановената от Хасковския окръжен съд присъда е правилна, обоснована и законосъобразна. Решението е подписано с особено мнение от съдията Станко Кидиков. Присъдата не е окончателна и може да се обжалва и протестира пред Върховния касационен съд, се казва в официалното съобщение по случая. Доколкото Параграф 22 обаче успя да научи, петгодишната присъда на Доктора е била потвърдена още в края на януари - с два на един гласа, но решението се оповестява едва сега, защото съдия Станко Кидиков се е забавил с представянето на особеното си мнение. Онова обаче, което прави по-голямо впечатление в случая, е пълното бездействие на т. нар. компетентни органи по повод на скандалите, придружили делото срещу Доктора. Предварителното производство срещу него е образувано три дни след отвличането - на 5 април 1994 г., но в продължение на девет години то остава вдигнато на трупчета. Голямото раздвижване по него започва след неуспешния бомбен атентат срещу Доктора на 18 април 2003 г. и последвалия скандал с печалноизвестния доклад за мафията и яхтените снимки от Монако, който гръмна два дни по-късно. През май същата година Пловдивската апелативна прокуратура възобнови делото за отвличането на Милослав Кръстев, а през август обвинителният акт срещу Доктора бе внесен в Хасковския окръжен съд, който на 20 ноември 2003 г. даде ход на делото. Един месец по-късно - на 11 декември, след сензационно изявление на Доктора, че в атентата срещу него е замесен нисък генерал от МВР, който носи скъпи костюми и обича пурите, тогавашният директор на ДНСП ген. Васил Василев бе пенсиониран. Другият голям скандал, който също не разтърси МВР, избухна по време на последното заседание по второинстанционното дело в Пловдивския апелативен съд. На 9 декември 2004 г., съвсем изненадващо, Милослав Кръстев обяви в залата, че процесът срещу Доктора бил предрешен, защото зад гърба му били главният прокурор Никола Филчев, неговият заместник Христо Манчев и пловдивският апелативен прокурор Росен Димов. В знак на протест единият от адвокатите на Доктора - бившият министър на вътрешните работи Виктор Михайлов (1993-1994 г.), размаха една справка на НСБОП, според която Иван Тодоров бил чист като момина сълза, защото в НСБОП нямало данни за негови престъпни деяния. В типично техен стил главният прокурор и хората му запазиха ледено мълчание, но Доктора и Кръстев бяха арестувани още на 10 декември и срещу тях бяха образувани предварителни производства за клевета и лъжесвидетелстване. Десетина дни по-късно бе доказано, че докторската справка на НСБОП е издадена от заместник-директора на службата полк. Венелин Великов и той скоропостижно бе пенсиониран по собствено желание. Едва на 2 февруари 2005 г. директорът на НСБОП ген. Валентин Петров, макар и по съвсем друг повод, най-сетне обяви официалната позиция на службата по повод на скандала с бившия му вече заместник. Ако аз издавах справката за Иван Тодоров-Доктора, в нея щеше да има нещо доста по-различно от онова, което написа полк. Венелин Великов. Това, което направи той, е недопустимо. НСБОП не издава справки за никого, а и това не може да става зад гърба ми. Това бе причината да поискам оставката на Великов, но съзнавайки какво е направил, той си я подаде сам....Колкото и чистосърдечно да звучи това признание, то по никакъв начин не може да обясни бездействието, с което МВР и прокуратурата обгрижват Доктора почти две години. Делото за бомбения атентат срещу него е доникъде. От прословутия доклад за контрабандата нищо не излезе, въпреки че главният секретар на МВР дори си подаде оставката, покрай него, която не бе приета. По никакъв начин не е потвърдено или отречено неговото твърдение за генералското съучастие в бомбеното покушение срещу Доктора. Скандалът с яхтените снимки утихна така, както и избухна, въпреки че версиите за тяхната поява в медиите все още са две. Според МВР снимките са открити в багажника на взривения мерцедес, а според Доктора, те са му били подхвърлени от двама антимафиоти. Не по-различна е и съдбата на двете следствени дела, образувани срещу Петър Петров-Амигото, съдружника на Иван Тодоров във ФБК Амигос 3, за пране на пари и за незаконно притежаване на оръжие и скенери за подслушване на полицейските радиочестоти.

Facebook logo
Бъдете с нас и във