Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Избори под ръба на закона

Дали ще се стигне до избори в столичния район "Младост" след ареста на Десислава Иванчева, или не - все още никой не може да каже, макар че в общината вече се завъртя интригата кой да седне в стола на показно арестуваната кметица. Случилото се обаче стана повод да проверим как ще гласуват гражданите на квартал  "Младост", ако се стигне дотам. И по-точно докъде я докара държавата  с машинното и електронното гласуване, които дават право на хората да изберат как искат да гласуват - при това право, което уж им е гарантирано от Изборния кодекс (ИК).  

Да припомним, че още от 2014 г. в него бе записано, че всеки избирател ще има правото сам да реши дали да гласува с машина, или с хартиена бюлетина. И че за да може да се осъществи този избор, машините за автоматизирано преброяване на гласовете трябва да са налични във всяка изборна секция.

Машинното гласуване можеше да е "експериментално" и да не обхваща всички секции до президентските избори през 2016 година. За всички следващи вотове - без значение дали национални, или местни, както и за частичните избори, машините трябваше да са във всяка секция.

През 2017 г. състав на ВАС потвърди, че държавата в лицето на органите си - в случая Централна избирателна комисия (ЦИК), която носи отговорността за организацията на изборите, е длъжна да осигури машинно гласуване на избирателите във всяка секция, след като е предвидила това тяхно право в закон. Само че "машинният избор" пак не се случи.

Междувременно през 2016 г. бе направено ново допълнение към ИК, с което се въведе "курс към електронно гласуване". И ЦИК бе задължена, пак от закона, от 1 януари 2018 г. "да създава възможност за експериментално дистанционно електронно гласуване". Експериментално дистанционно гласуване трябваше вече да се провежда в хода на три последователно произведени избори, включително и частични. С тенденция от 2019 г. електронното гласуване да се въведе вече като практика.

Тук е мястото да припомним и че над 2 млн. избиратели поискаха да могат да гласуват електронно с референдум.

Нищо такова обаче не се случва - у нас, напук на закона, и до ден днешен не се гласува нито машинно (с изключение на 500 секции от общо 12 000, че и повече), нито електронно.

През февруари тази година  без машини и без електронно гласуване - даже и експериментално, гласуваха хората от село Звиница, община Кърджали, в Средище, община Кайнарджа, в Брест, община Гулянци, в Любенец, община Нова Загора, в Кочово, община Велики Преслав, в Енчец, община Кърджали, в Градешница, община Криводол, и в Кестеново, община Омуртаг. А на 20 май същото ще се случи и в избирателните секции в кметство Мост, община Кърджали, Лясково - Добричко, в Криво поле, община Хасково, в Макреш - Видинско, в кметство Семчиново, община Септември, в Маломир и Миланово - Шуменско, в Галиче, Беден - Девинско и в община Лозница - Разградско.

Във всички тези села и градове изборите на практика са проведени или ще бъдат проведени, без да бъде спазен Изборният кодекс - без да е осигурена възможност за машинно гласуване и без да бъде проведено експериментално електронно гласуване. Но по-лошото е, че никой в държавата явно не се смята за длъжен да се извини на гражданите, нито пък да обясни защо се случва това.

Впрочем  на сайта на ЦИК виси със страшна сила един анализ, който обяснява защо законът не може да бъде спазен - поне не и сега. Той завършва със становище, според което Народното събрание трябва да обсъди "възможността за отлагане във времето въвеждането на дистанционното електронно гласуване". Защото "системите, които са предпоставка за осъществяване на дистанционно електронно гласуване, следва да бъдат не само изградени, но и тяхното правилно действие - тествано и доказано, и да осигури възможност за поетапна реализация на системата за дистанционно електронно гласуване с повече пилотни проекти до момента, в който ще могат да бъдат създадени достатъчно гаранции за сигурност и стабилност на резултатите от този начин на гласуване..."

Може изречението да изглежда сложно, натруфено  граматически, че дори и логически  безумно,  но пък от него ясно се разбира едно: че държавата не само не е готова да въвежда електронното гласуване, но и че никога няма да бъде. Защото освен системите за сигурност  се развиват и начините за тяхното "пробиване". И сигурността на резултатите от вота никога няма да бъде стопроцентова. Друг е въпросът, че няма "гаранция" за правилното установяване на резултата и при  "ръчното" преброяване на хартиените бюлетини от секционните комисии - обратното може да твърди само човек, който никога не е гледал какви безобразия излизат от чувалите, когато съдът се захване да преброява повторно бюлетините. 

Според анализа българите имат едно право, от което реално не могат да се ползват, защото  след проведени 6 симулации за електронен вот (симулацията е измислено гласуване за измислени кандидати)  са лъснали повече проблеми, отколкото решения около електронния вот.

Първо - за да гласува електронно, избирателят трябва да е компютърно грамотен, а не всички са такива. Второ: рискът от контролиран вот ще е по-голям, отколкото при гласуването по стария начин. Освен това изборните процедури ще се оскъпят заради предвидените в закона три алтернативни начина за гласуване: с хартия, машинно и електронно.

Списъкът на причините "защо не може" продължава и с липсата на "надеждна идентификация" на избирателите  извън електронния подпис - поне на този етап. Едва от догодина се очаква личните карти на българите да дават възможност за електронна идентификация. А системата за дистанционно електронно гласуване трябвало да е синхронизирана с националната система за електронна идентификация, казват експертите.

Освен това за да се въведе надеждно и сигурно дистанционно електронно гласуване, ЦИК трябвало да избере сертифицираща организация, която да удостовери съответствието на системата с изискванията към нея, заложени в закона. А към настоящия момент такъв държавен орган или организация, развиваща и поддържаща специфичния експертен капацитет, не съществувала. А частна компания според ЦИК не можела да се ползва: "Системата за дистанционно електронно гласуване на Естония е сертифицирана от частна международна компания - KPMG. Тъй като произвеждането на избори като база на демокрацията е и елемент на националната сигурност, ЦИК смята, че въвеждането на повсеместно дистанционно електронно гласуване не би било надеждно при липса на държавен орган или организация, която да гарантира сигурността на системата в съответствие с изискванията на закона", пише в анализа. 

Не са пропуснати и хакерите: според анализа в последните години редица интернет базирани електронни системи са станали обект на хакерски атаки, включително и такива, свързани с избори. "И ако при електронното банкиране и електронните банкови услуги (които често се дават като пример за добра практика, която да обоснове и въвеждането на дистанционно електронно гласуване) при хакерски атаки съответната банка създава гаранции за овъзмездяване на пострадалите от измами и атаки, то при произвеждане на избори единственият резултат от подобна намеса би бил неотчитане/неправилно отчитане на подадени гласове, което може да доведе до касиране на изборите. Това е в разрез с една от основните цели при произвеждане на избори - точно отчитане на изборните резултати, които да създадат сигурност и стабилност по отношение на конституираните органи на власт."

С две думи: в анализа се излагат осем причини (част от които незнайно как установени по време на симулации с измислени избори и измислени кандидати), които "налагат още веднъж преосмисляне на сроковете, поставени в ИК за реализиране на реално дистанционно електронно гласуване  до момента, в който се създаде значително по-висока степен на сигурност в електронната идентификация на избирателите".

Само че законът е в сила. И е действащо право в държава, която на всичкото отгоре има претенции да се нарича "правова".

Но това, че у нас законът е само врата у поле, не е новина - тук е така от години. Любопитно ще стане само ако някой от гражданите, включително и от българите в чужбина, които също са лишени от възможността да изберат как да гласуват - с хартия, с машина или електронно ( от 2019 г.), реши да съди държавата за това, че не спазва собствените си закони...

 

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във