Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Изборните подписки - с лична карта за сверка

Не се учудвайте, ако следващия път, когато удряте рамо на партия или гражданска кауза, ви поискат личната карта за сверяване на данните - глобите, които са предвидени за използване на чужда самоличност, ще са огромни.

Сигналите за злоупотреби с лични данни, включени без знанието на техните носители в подписките на партии, коалиции и инициативни комитети за участие в изборите, от година на година намаляват, отчита   Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). По време на предизборната кампания за парламентарните избори през 2017 г., чрез Центъра за информация и контакти или сall-центъра на комисията, са били подадени едва 35 такива жалби. Докато след президентските избори и референдума през 2016 г. в КЗЛД са постъпили общо 181 жалби, става ясно от годишния отчет на комисията, депозиран в Народното събрание.

Причините за този спад може да са няколко: безспорно ключова роля изигра въведената от ЦИК възможност всеки гражданин да провери през сайта на избирателната комисия дали данните му не са били използвани неправомерно в партийните подписки. Точно тази възможност извади за пръв път наяве факта, че в списъците, с които партиите се записват за участие в изборите (б.ред. - вероятно от години) фигурират стотици имена на хора, които никога не са ги подкрепяли. След като скандалът гръмна, политиците се сепнаха от линча, на който ги подложиха вбесените граждани от телевизионните екрани и затегнаха контрола вътре в щабовете си. Стигна се и до промени в закона, с които бе въведена и възможност да се търси отговорност от всеки от партийните функционери, който събира подписи, без да е сигурен кой ги полага. Не бяха без значение и серията проверки на КЗЛД в централите на партиите нарушители и множеството глоби, които бяха наложени. Само за президентските избори бяха наложени глоби на трима членове на инициативни комитети в размер на 30 000 лв., а седем партии и коалиции бяха санкционирани с общо 77 000 лева. Референдумът пък "донесе" наказателни постановления и санкции за 192 500 лева.

Но тази активност не даде кой знае какъв резултат -  впоследствие голяма част от наложените от КЗЛД глоби бяха отменени от съда. А проблемът с кражбата на лични данни на избирателите извади наяве поредната порция чисто юридически проблеми.

Безспорно най-видимият от тях, който мотивира и  отмяната  на санкциите, е, че според нашето законодателство инициативните комитети и коалициите от партиите всъщност не са правни субекти - те не са нито физически, нито юридически лица, а  формирования  без име и статут, които не могат  да носят  никаква отговорност.  Затова съдилищата прекратяват наказателни постановления за налагане на санкции срещу такива "никакви" образувания.

Но дори и да се стигне до санкция - оказа се, че парите от нея  не могат да бъдат  събрани. В годишния доклад на КЗЛД е посочен случай, в който влязло в сила наказателно постановление срещу инициативен комитет е изпратено за принудително събиране на глобата в НАП-Смолян. Само че вместо пари в хазната оттам пращат писмо, че отказват да образуват изпълнително производство срещу инициативния комитет - защото нямал БУЛСТАТ. Така, независимо от влязлото в сила съдебно решение, с което глобата реално е била потвърдена, тя просто няма да бъде събрана - а преписката е била архивирана.

Това вече няма да бъде така, казва председателят на КЗЛД Венцислав Караджов. Според него проблемът досега е идвал от твърде стесненото разбиране на нашия закон за това, кой може и кой не може да бъде администратор на лични данни - и по-специално в изричното посочване, че това могат да бъдат само физически и юридически лица. Така коалициите и инициативните комитети оставаха "извън правилата". За тях се приемаше, че те са някакви временни формирования, които не влизат в дефиницията на "администратор" и следователно - не може да им се търси отговорност за нарушение на задълженията на администратора на лични данни.

Регламент (ЕС) 2016/679 за защита на данните обаче ще промени и тази дефиниция - той приема за администратор на лични данни и "всяко друго образуване", което събира лични данни по силата на закон или за осъществяване на целите си. Което значи, че правилата вече ще важат както за партиите, така и за коалициите, а и за инициативните комитети.

Не е вярно, че не можете да си показвате личната карта, когато се подписвате в подписка за подкрепа на една или друга партия - нещо повече, трябва да го направите, категоричен е Караджов. Защото отговорността за това дали данните, които бъдат вписани в списъците, са верни, ще тежи върху лицата, които събират подписите. Според него представителите на партиите и коалициите даже трябва да поискат лична карта и да сверяват данните. Те могат и да отказват да включат в списъка гражданин, който не им даде възможност да се уверят, че точно той е човекът, от чието име се подписва. Но въпреки че възможността да се прави такава проверка съществува и сега, след промените, които ще наложи регламентът, тя ще стане задължителна, включително и за коалициите и комитетите. Защото вече като администратори на лични данни  те също ще трябва да спазват правилата, да изискват съгласие и да проверят дали това е конкретното лице - за да бъдат данните коректно събрани. А ако не го правят - глобите, които са предвидени за използване на данни от лица, които не са дали разрешение за това, ще са огромни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във