Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Изборът на съдиите отива на съд

S 250 641bc17a 5898 4286 bbdc 6890dd1139d9
S 250 6c3795b5 792b 41d3 84cc 871ff2cba992
S 250 a8f903ae 53c6 4fdc a5a6 0a87cab750ab
S 250 fae4e5a8 10fa 448a 9598 39002b8f6ab1

"Не съм сред избраните, но не се чувствам губещ, защото отстоявах принципите си и вътрешното си убеждение. Ще честитя на избраните, сред които са и двама, за които гласувах и аз, след като в рамките на обжалване на решението на изборната комисия бъде извършена проверка и не се установят пропуски в системата за електронно дистанционно гласуване, срещу която бяха изразявани обосновани предположения, че не гарантира тайната и достоверността на вота..."

С това кратичко изречение във Фейсбук един от кандидатите - Методи Лалов, предупреди още ден след вота какво предстои: че съдийският избор ще ходи на съд. На това намирисваше от самото начало на кампанията, затова никой не се учуди, когато в четвъртък (22 юни) опасенията се превърнаха във факт.

Лалов оспори резултата от съдийския избор. С два основни аргумента: че е била възможна манипулация на електронното гласуване и че спрямо него е водена негативна кампания. Дали той ще бъде единственият от участниците, които обжалват - тепърва ще видим.

Всъщност какво се случи досега?

В два последователни уикенда съдиите от цяла България слушаха, преценяваха и накрая гласуваха за своите шестима представители в следващия Висш съдебен съвет. При това с небивала избирателна активност: близо 90 процента.

Съдиите заложиха на петима върховни съдии: Цветинка Пашкунова, Олга Керелска, Красимир Шекерджиев и Севдалин Мавров от Върховния касационен съд и Атанаска Дишева - от Върховния административен съд. Шестият член на ВСС от квотата на съдиите е председателката на Бургаския окръжен съд Боряна Димитрова.

Според повечето от първоначалните оценки този избор се приема като добър. Най-вече заради факта, че спечелилите са хора, които са достигнали върха в кариерата си, доказали са се като професионалисти, няма как да бъдат изкушени с по-висока заплатка или пост и имат вече изграден авторитет, от който няма да се откажат лесно.

Втората причина, поради която мнозинството съдии са удовлетворени от резултатите, е "разбиването" на идеята за регионално представителство във ВСС. Това чудо, което никъде го няма в закона, просто се провали, предварителните пазарлъци между големите провинциални съдилища: ти ще подкрепиш моя кандидат, аз - твоя, пък заедно ще бием софиянци, не мина. И то по една простичка причина: самите съдии от тези съдилища отказаха да гласуват за "спазарените" кандидати.

На всичко отгоре се оказа, че и раздаваните "листчета" с предварително написани имена на "правилните" кандидати - също не са свършили работа. Съдиите отказаха да се съобразяват с чужди интереси. И така се стигна до мелодраматичната ситуация хора, които фигурираха не в един, а в няколко подобни списъка, да останат отвън.  Тепърва обаче ще видим дали (или по-скоро кои от тях) ще успеят да влязат във ВСС, но вече като парламентарни предложения.

Истината е, че макар и резултатът от приключилия в неделя съдийски вот да не се харесва на всички, няма нито един магистрат или наблюдател, който да не признава, че принципът (той бе въведен за първи път при този избор) - всеки съдия избира лично, е правилен. Дори само затова си е струвало да се изтърпят множеството отчайващи несъвършенства в промените на Закона за съдебната власт, които управляващите сътвориха в последните година-две.

Любопитно в случая е, че спорът ще върви не пред какъв да е съд, а пред съд "ад хок", чийто състав е абсолютно непредвидим - нещо повече, непредвидими са дори правилата, по които той ще бъде избран и ще работи. Като например: не е ясно къде ще заседава този съд, публични или закрити ще са заседанията му, прокуратурата ще може ли да встъпи "в защита на обществения интерес" и прочие още "подробности", които обаче са една от друга по-важни. Знае се само, че в него ще има трима съдии от ВКС, двама от ВАС и че делото трябва да приключи в сравнително кратки срокове.

Ако не се стигне до нов избор обаче, магистратската квота във ВСС ще остане в този състав. И нейните нови членове ще встъпят в длъжност на 3 октомври.

Да припомним, че първи следователите избраха единствения кандидат, който им бе предложен - Евгени Диков - в момента на гласуването заместник главен прокурор и ръководител на Националната следствена служба. Прокурорите пък се спряха на окръжния прокурор на Перник Пламен Найденов, на апелативния прокурор от Бургас Георги Кузманов, на прокурора от Върховната касационна прокуратура Даниела Машева и на прокурора от Разград Огнян Дамянов, който всъщност спечели мястото си с жребий, изтеглен заради равния му резултат с друг претендент: апелативния прокурор на Пловдив Ясенка Шигарминова.

Предстои и Народното събрание да избере своите 11 човека, които ще попълнят "парламентарната квота" в следващия ВСС.

 

Кои са новите в тима на магистратите

Безспорно най-силно представителство в следващия ВСС ще има Върховният касационен съд - четирима от съдийската изборна квота идват оттам. Цветинка Пашкунова и Красимир Шекерджиев бяха издигнати от общото събрание на наказателната колегия във ВКС, при това с рядко срещано единодушие. И двамата са възпитаници на Софийския университет и са завършили образованието си с отлични дипломи. И двамата имат повече от 20 години съдийски стаж зад гърба си. Освен това и двамата са изкушени от преподавателската работа и са се занимавали дълги години и с подготовката на бъдещите юридически кадри в държавата. От октомври миналата година Пашкунова е член на комисията по атестациите в съдийската колегия на ВСС, така че има поглед и "отвътре" към работата на ВСС.

Наказателен съдия във ВКС е и Севдалин Мавров. Той е част от състава на висшия съд от 2008 година. Преди това обаче биографията на Мавров, дотогава здраво свързана с юридическата професия, прави рязък завой: когато през 2001 г. той встъпва в длъжност като главен секретар на Министерския съвет по време на управлението на Симеон Сакскобургготски. И още нещо любопитно: в изборната надпревара за ВСС Мавров встъпи по своя инициатива - предложи кандидатурата си самостоятелно, директно пред ВСС.

Олга Керелска също е от ВКС, тя е специалист по гражданско и търговско право, също има впечатляваща съдийска биография. Всъщност кариерата й на магистрат тръгва от Кюстендил, където работи първоначално като съдия. Това пък обяснява и силната подкрепа, която й дадоха магистрати от Кюстендил и Дупница в току-що отминалия вот. Всъщност, предложението за нейната кандидатура дойде "осъвместено" - както с подкрепа на съдиите от ВКС, така и на колегите им от Кюстендил.

Атанаска Дишева е единственият върховен съдия от ВАС, който успя да "пробие" в следващия ВСС. Кариерата й започва във Варна, а от 2005 г. е върховен съдия. Но мнозина сочат точно нейния избор като твърде удачен, защото Дишева от години правораздава в 6-о отделение на ВАС - това е точно отделението, в което се гледат делата по жалби срещу актовете на ВСС. И тя изключително добре познава юридическия батак, в който й предстои да влезе.

Само Боряна Димитрова от всички съдии от провинцията, които се явиха сред общо 27-те кандидати за шестте места във ВСС, успя да събере достатъчно силна подкрепа. Димитрова е завършила Нов български университет, работи в Бургас, има впечатляващ административен опит - и като председател на Районния съд там, и понастоящем - като административен ръководител на Бургаския окръжен съд, при това за втори мандат.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във