Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Изкрънчено от ВСС

Докато правосъдният министър и председателстваща Висшия съдебен съвет(ВСС)Диана Ковачева събира оферти за промени в съдебния закон, предназначени да направят прозрачен процеса на кадруването, съветът доказва, че закон не го лови. В четвъртък (22 март) eдна от най-скандалните съдийки в Софийски градски съд(СГС)- Петя Крънчева , стана заместник-председател на съда и председател на наказателната му колегия. Предложи я Владимира Янева, оглавила СГС също със скандал. Постът е свободен от няколко месеца - Величка Цанова го напусна, влизайки в битка с Янева за председателското място в столичния съд. Янева предложи Крънчева за свой заместник, пренебрегвайки издигнатата на общо събрание на Наказателното отделение на СГС кандидатура на Владимир Астарджиев.


Крънчева стана началник с 15 гласа за, 4 против, а 5-има членове на ВСС се въздържаха. Вместо дебат за качествата на кандидатката репликите в залата оформиха поредния грозен и жалък кадрови водевил. Той започна с изявление на председателя на комисията по атестирането Георги Шопов, че там не са постъпвали сигнали срещу Крънчева. Но понеже медиите пишели обратното, изборът трябвало да се отложи и да се възложи на инспектората да направи допълнителна проверка.


Усещайки водата, която Шопов й подлива, шефката на съдебния инспекторат Ана Караиванова тутакси го сряза: Това, че г-н Шопов не чете, не значи, че не сме пращали сигнали! Караиванова, която два дни по-рано определи в прессъобщение интереса на медиите към констатациите на инспектората за работата на Крънчева като натиск, цитира две проверки в СГС, в чийто обхват е попаднала и дейността на съдийката. В две поредни години - 2010-а и 2011-а, Крънчева е предлагана за дисциплинарно наказание заради забавени дела. Във втория случай беше проверена работата на цялото наказателно отделение и Янева и Крънчева се оказаха с най-много нарушения. Председателката обаче се размина със забележка от ВСС и на свой ред наказа бъдещата си заместничка с обръщане на внимание.


Стана ясно още, че инспекторатът е прекратил проверката по сигнал на градския прокурор Николай Кокинов срещу Крънчева във връзка с делото срещу бившия шеф на общинската фирма Озеленяване Любомир Ников. Заради отказа на съдебните ревизори да работят по него Кокинов изпратил нов сигнал, този път до инспектората на Върховната касационна прокуратура. Всичко това беше припомнено на Шопов и той се извъртя на 360 градуса, заявявайки че прекрасно е запознат с докладите на ИВСС.


Препирнята им обаче не се отрази на избора, който беше явно предизвестен. Вместо да настоява да се търси отговорност от Крънчева, Караиванова скочи на амбразурата да я пази. Главната съдебна инспекторка заяви, че ВСС не е орган, който вади компромати, за да обслужи неидентифицирани и анонимни интереси. Тя притисна ВСС с аргумента, че независимо от скандалите около Крънчева съветът трябвало да спази реформаторската буква на последните изменения в съдебния закон, давайки възможност на административния ръководител сам да избере своите заместници в името на екипния принцип на работа.


Предложенията на Георги Шопов, Костадинка Наумова и Радка Петрова да се сформира тричленна комисия, която да провери делата на Крънчева от средата на миналата година досега, беше отрязано от Караиванова с довода, че инспекторатът няма какво да проверява повече. Петър Стоянов пък съвсем замаза нещата, напомняйки, че Владимира Янева вече е обърнала внимание на Крънчева и тя си изписала всички забавени дела. Стоянов все пак призна, че обръщането на внимание не е никакво наказание. Председателят на Върховния касационен съд Лазар Груев пък сложи точка със соломоновската рекапитулация, че и за Янева имало същите констатации за забавени дела, но ВСС я избрал за председател на СГС.


До разискване по конкретните сигнали срещу Крънчева и публикациите за нея изобщо не се стигна. Пословичната с изобилието на златни накити и с постоянните си и големи закъснения за съдебни заседания, както и с арогантното си отношение към участниците в процеса съдийка забави с осем месеца мотивите по оправдателната присъда на директора на фондация Демокрация Пламен Илиев. Тя го оправда в началото на декември 2007 г., но изготви мотивите едва в началото на август 2009 година. Покрай проверката на инспектората миналата година в медиите излизаха информации за антидатирани дела на Крънчева, което е изключително сериозно нарушение. В него има и състав на престъпление, а пропускането на процесуални срокове може да увреди тежко и участници, и заинтересовани от изхода на процеса. Крънчева бързала да се произнесе по шумните дела, но после се оказвало, че датите в нейни определения се разминават с месеци спрямо изходящите дати от деловодството.


Сигналът на Кокинов срещу Крънчева и срещу прокурора от Софийската градска прокуратура (СГП) Андрей Андреев по делото срещу ексшефа на Озеленяване Любомир Ников е също показателен. Андреев внася обвинителен акт срещу Ников за длъжностно присвояване, за незаконни сделки и за документно престъпление. Крънчева поема делото и подобно на Владимира Янева в делото за Софийски имоти не го насрочва в продължение на цели осем месеца. След това го връща на прокуратурата да отстрани процесуални нарушения. Андреев на свой ред бави делото още две години, докато Ников внася искане то да влезе в съда. Друг съдия дава на прокуратурата срок от два месеца, в който да реши какво ще прави. Андреев изчаква срокът да изтече и пет дни след края му внася нов обвинителен акт. Делото отново попада при Крънчева и тя отново го връща на Андреев, вместо да го прекрати.


Прокуратурата е подала сигнал срещу Крънчева и по делото срещу Евелин Банев-Брендо, обвинен за пране на пари. Месец след като поема работата по него през 2009 г., Крънчева го връща пак за отстраняване на процесуални нарушения. Столичните прокурори са бесни и моментално искат отвода й. Председателят на СГС Георги Колев го разпределя на друг съдия, а сезираният от прокуратурата съдебен инспекторат така и не се произнася по случая. Проверката в наказателното отделение на СГС показа, че Крънчева е сред шампионите по нарушения и сред последните по натовареност. В началото на миналата година тя е имала 70 изостанали дела - най-много от всички наказателни съдии в СГС. Получила е 71 нови дела, което пък е най-малкото количество, възложено на съдия в отделението за 2011 година.


Що за магистрати хвърчат нагоре в кариерата личи и от разглежданите от Крънчева знакови дела. Преди няколко години колегата й Иван Стойчев сигнализира ВСС, че тя е между съдиите, на които с предимство се дават дела с висок обществен интерес. Тя осъди обвиненият за престъпление по служба бивш районен прокурор на София Славчо Кържев на една година условно. Тя оправда подсъдимите за убийството на Милчо Бонев-Бай Миле и на петимата му гардове. Освен с липсата на резултат процесът се запомни с разпита на боса на СИК Младен Михалев-Маджо, протекъл при безпрецентни мерки за сигурност в Съдебната палата. Оправдателната присъда на бившия земеделски министър Венцислав Върбанов пък беше придружена със скандална реч, в която Крънчева изтърси, че България е изгубила от това, че няма повече хора като него. По доста от тези дела мотивите са забавени с повече от половин година. На нея са разпределени и делата за убийството на студента Стоян Балтов и за пране на пари срещу Валентин Димитров, които тя също беше върнала на прокуратурата след сериозно забавяне.


Името на Крънчева беше замесено и в прибирането на огромна сума от Златко Баретата. То изникна от записите по делото за подкуп срещу бившия военен министър Николай Цонев, бившия главен секретар на финансовото министерство Тенчо Попов и колегата на Крънчева в СГС Петър Сантиров. В записан със СРС разговор Попов казва на следователя Петьо Петров, че е чул от няколко места, че Баретата е платил 200 000 евро на Крънчева, за да го освободи от ареста. През януари миналата година съдийката наистина пусна Иванов под домашен арест, но апелативният съд отмени решението й.


Възоснова на тези данни водещият делото прокурор Божидар Джамбазов сезира инспектората на ВКП, но проверяващите оповестиха заключение, че не са намерили доказателства Крънчева да е взела подкуп. Подробности от проверката не бяха съобщени с мотива, че била секретна заради наличието на СРС. Иначе както се оказа те не съдържат държавна тайна. Според хората на главния прокурор Борис Велчев информацията почивала само на чуто и казано. Сред това чуто и казано бяха и думите на Тенчо Попов, че тогавашният заместник-председател на Софийския градски съд, а сега председател на Специализирания наказателен съд Георги Ушев бръмчи на разпределение. Срещу него също не бяха намерени доказателства.


В мотивите си за номинирането за заместник-шеф на СГС на Петя Крънчева , председателката му Владимира Янева написа: Независима. Безпристрастна. Не се поддава на натиск. Млад, енергичен и конструктивен човек. Честито на Крънчева! И на всички, които са принудени да газят в правораздавателното тресавище Софийски градски съд!

Facebook logo
Бъдете с нас и във