Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ИЗНЕВЯРАТА

В бр.13 на Параграф 22 сложихме началото на поредица, посветена на работата на частните детективи у нас. Идеята ни е да дадем нетрадиционен поглед върху всекидневието на тази малко позната и все още предизвикваща гримаси на недоверие професия. На страниците на Параграф 22 ще оживеят реални случки и сюжети от дейността на детективските агенции у нас. От съображения за сигурност обаче имената на действителните участници в описваните събития ще бъдат променени. Това е и причината да изберем едно фиктивно име на детектив, който ще разказва историите си. Отсега нататък с историите на българските ученици на Шерлок Холмс ще ни запознава събирателният им образ под името Хари.

Лъскава кола - последен модел Мерцедес, с поредица от почти невъзможни маневри се опитва да паркира в тясна софийска уличка. Зад щорите на витрината на офиса си Хари с разбиране наблюдава мъките на неизвестния шофьор. Да беше си взел фиатче, ехидно отбелязва той.
Мислите му обаче скоро литват в съвсем друга посока. Като юнски пеперуди край пъстри цветя те обикалят около едно видение, изпълнило душата и съзнанието му. Може би открих жената на живота си, щастлив си казва той, докато погледът му се плъзга автоматично по лъскавата лимузина, която най-накрая си намира място под уличното слънце.
Прекрасните кестеняви кичури, които примамливо се спускат на раменете на Ана - това видение направо го подлудяваше, та чак му пречеше да работи.
Съблазнителният образ тутакси се изпари, когато Хари видя през щорите, че към офиса му крачи собственикът на онзи Мерцедес. Нямаше как, клиентът винаги има право и неговото време бе по-ценно от което и да е видение, дори това на Ана. Трябваше да се работи.
Хари вече знаеше за какво иде той. Поредният пич, който изпитваше странен сърбеж по главата. Когато напъпват, рогцата сърбят, това беше научил Хари от занаята.
Настоящият собственик на Мерцедес-а и може би на бъдещи великолепни рога с начумерена физиономия влетя в офиса, без да звънне дори.
- Вие ли сте частният детектив, с когото имам среща?
- Да. Аз съм Хари. С какво мога да ви бъда полезен?
Уводното му изречение беше до болка познато. Моята приятелка е с десет години по-млада от мен, започна разказа си нещастният влюбен. По-нататък историята също не се открояваше с кой знае каква оригиналност. Запознали се в дискотека - тя била с нейни приятелки, той - с негови познати.
Заприказвахме се и направо пламна любов между нас, изрече мъжът, все още вдъхновено. Бяхме неразделни по цял ден, а когато сме разделени, си пишехме закачливи съобщения, с пламък в погледа разказваше той.
От фирмата, в която работел, започнали да го пращат по командировки почти през седмица. Това продължило месеци. Напоследък Татяна, така се казва приятелката ми, започна да се държи леко отдръпнато, което много ме притеснява. Дори понякога когато не сме заедно, или се държи странно по телефона,, или не ми вдига изобщо. Случвало се е тя да ми каже, че ще си седи вкъщи и няма да излиза, а аз минавам покрай тях и виждам, че изобщо не свети. Затова реших да се възползвам от вашите услуги и да разбера какво се случва в мое отсъствие, кратко формулира задачата измаменият. Аз ще бъда командирован извън София следващата седмица за четири дни, искам за това време да следите всяка минутка какво прави, с кого се среща, въобще цялото й поведение, допълни мъжът.
Необходими са ми нейните лични данни, актуална снимка и място, откъдето може да я прихванем, вметна Хари след кратък размисъл. Харесваше тези моменти - когато клиентът е разголен като проводник и ясен като на длан...
Детайлите бързо бяха уговорени и разплатени. Оставаше само да дойде денят Х на заминаването на нещастника. А дотогава детективът щеше да броди по улиците, обсебен от онова прекрасно видение. Да, коси водопади...
В това се състои чарът на виденията - идат, когато имаш нужда от тях, и си тръгват в първата минутка, когато те захлупи делникът. При това без да мърморят...
Денят настъпи. Визитката на дамата беше кратка - актуална визия, дълга права коса, слаба, средна на ръст и пъстри очи. Работи в рекламен отдел на голяма фирма с чуждестранен инвеститор. Работно време - от 10 до 17 часа. Разполага със служебен автомобил с логото на фирмата, няма как да я сбърка човек. Сладка работа.
Красавицата се появява към девет и петнадесет, хвърля си боклука и с крачка на манекенка се отправя към автомобила. Класа, братче, впечатли се Хари. Ана, слава Богу, я нямаше.
Мадамата потегля доста смело и поема директно към работното си място. Момичето си пада по високите скорости, промърмори Хари, докато натискаше педала на беемвето си. Красавицата явно не се притеснява да кара осемдесет километра в час по софийския паваж. Без да я загуби нито за миг от погледа, Хари скоро финишира след нея и спира близо до офиса й.
До обяд - нищо интересно, мислено докладва той на човека с поникващите рогца. Може пък да излезе илюзия, каза си Хари.
Илюзията се стопява на обяд, когато красавицата, заобиколена от група весели колеги, излиза от офиса. Отправят се към близкото заведение да хапнат, продължава негласния си доклад Хари.
Като страничен наблюдател и професионалист Хари веднага хвана погледа на госпожицата, който тя жадно хвърли към един от колегите си. Костюм, вратовръзка, гел, лъснат чепик - стандартен тип в още по-стандартна ситуация, отбеляза Хари в доклада и вече знаеше, че това няма да го задраска. Докато обядват, обектите доста често си разменят погледи, което подсказва, че не са безразлични един към друг. Обядът приключва бързо и всички се връщат по работните си места. Видяното от Хари е достатъчно, за да посъветва мислено клиента си да си потърси подходящ лосион. Сърбежът му нямаше да мине скоро.
През деня местата, които обектът посещава, са документирани прилежно. Следва най-интересната за обекта, и най-гадната за Хари част от денонощието - вечерта, която може да прерасне в будна нощ, и така до сутринта... Само че ако не седиш в колата и не се чудиш дали пък не може поне да си свалиш за момент обувките.
Към шест без нещо младата дама бързо излиза от офиса и се качва в колата си. Също както сутринта тя натиска газта. Има по-добри начини човек да се изпоти, малката, промърморва Хари. Ана, слава Богу, беше някъде далеч, далеч...
Красавицата паркира звяра си пред супермаркета до нейния блок и хлътва вътре, за да пазарува. Жена в магазин не трябва да се пуска сама, отбелязва мислено Хари по някое време. Той се движеше плътно след момичето, което му причиняваше известен дискомфорт, защото не понасяше пазаруването.
След едночасово обикаляне най-накрая се озоваха на касата, на километрична опашка от доволни домакини. Девойката напълва багажника и отпрашва към вкъщи. Ти да видиш, прибира се направо вкъщи, докладва Хари.
В девет и две минути обаче обектът излиза. Тя напред, аз по нея, позната картинка, отбелязва наум детективът. Този път момичето спира колата си пред нова жилищна кооперация в квартал Иван Вазов. Собственоръчно отваря гаражна врата с дистанционно управление и паркира вътре. Слава Богу, няма вътрешен вход към блока. Затова се налага тя да излезе от гаража и да влезе през централния вход, който се заключва и има портиер.
Влиза със собствен ключ, записва в мисления си доклад детективът. Дишайки във врата й, Хари хлътва почти едновременно с момичето, уж отива на гости. Младата девойка слиза от асансьора на четвъртия етаж и тръгва да отключва вратата на един от апартаментите на площадката.
Когато видя това, Хари си помисли, че апартаментът, в който момичето влиза, е на клиента му. Може би е дошла да си вземе нещо. Абе, има свестни жени, с надежда си каза Хари и отново се сети за Ана. Проверката е висша форма на доверие, отбеляза Хари и се присви в дъното на коридорчето във входа.
Момичето се застоя в жилището повече от час и тезата за свестните жени започна да губи убедителността си. По едно време във входа, свиркайки, се появи доставчик на храна. Хари се изсули от полуздрача и директно го пита за кой апартамент е поръчката. Доставчикът отговори, че манджата е за апартамент 10 на четвъртия етаж. В пликовете с храна има такова количество храна, което със сигурност надхвърля възможностите на едно ефирно създание като обекта. Ще си отвися тук, ядно отбелязва Хари.
След като разбира, че дамата не е сама в апартамента, детективът звънва на клиента си. Разказва му подробно за свършената работа до момента. Когато посочва адреса, на който се намира изгората му, настъпва кратко мълчание. Вбесен и през зъби, онзи изръмжава: Стойте там и гледайте да не си тръгне, аз пътувам към София!!!
В следващите няколко часа не се случва нищо. От апартамента не се долавя никакво движение. За човек с богато въображение обаче Хари е наясно в какво се състои тайната...
Клиентът му звъни през 10-15 минути да пита какво се случва. Очевидно е побеснял. Към полунощ той заковава спирачки пред кооперацията. Нервно разпитва Хари какво се е случило. След подробен отчет клиентът, без да се замисли, се отправя към входа на блока. Явно е твърдо решен да се саморазправи с изгората си и да разсече възела на място. Хари прави опит да го спре, но неуспешно. Става страшно, помисли си той.
Вървейки с рогата напред, клиентът чукна на кабинката на портиера и настоява да го пусне. Възрастният човек отказва твърдо, но при вида на банкнотата от 100 лева, която ревнивецът му бутва в ръката, омеква. С бясна скорост измаменият хуква по стълбите към четвъртия етаж. Пред вратата на входа портиерът доволен смигва на Хари и му казва, че ще прескочи за минутка до денонощния.
Макар и отвън, Хари все пак долавя някъде от горните етажи топурдия и викове. Изведнъж всичко утихва и неочаквано телефонът му звънва:
- Братле, викай портиера да отваря, че трябва да изчезна, преди да дойде полицията! Днес ми изтича условната присъда, а тия извикаха ченгета! Моля ти се, братле...
- Чакай, спокойно, портиерът сега ще дойде! Кво стана?
- Еми сбъркал съм апартамента, явно! Излезнаха някакви други, от мойта ни вест - ни кост! Викай го, бърже!
Хари извръща поглед в посоката, където е изчезнал портиерът. За щастие го видя да се задава, ухилен, с бутилка водка в ръката. Без да му обяснява надълго, му нареди да отключи и клиентът изскочи навън като тапа от шампанско. Миг след това акостира и патрулката. Ченгетата се качват на четвъртия етаж, но не след дълго тръгват да обикалят всички апартаменти. Хари се обърна към ревнивеца:
- Да се върнем утре рано сутринта, като си тръгнат полицаите. Сега нищо не можеш да направиш. Ще видим дали момичето ще отиде на работа оттук.
Най-накрая клиентът се съгласява, но с изричното изискване детективът да не мърда оттук. Искам да сте се закотвили тук отрано, отсича той. Дадено, мой човек, нали това ми е работата, отговаря Хари.
Това го беше правил и преди - да слее вечерята със закуската, без да сложи и залък в уста. И без да мигне.
Никога в другата част на денонощието кафето не е било толкова ароматно, за кой ли път отбелязва Хари извън доклада. И толкова самотно, допълва си мрачно той.
Знаеше, че има спасение. Под формата на прекрасно видение. Като юнски пеперуди към пъстри цветя мислите му се втурнаха към къдравокосата Ана. Кога ли ще ми дойде акълът, безадресно си каза Хари и се намести на седалката на беемвето си. Колко малко му трябва на човек - добра компания и чаша ароматно кафе, мисли си той. Дали пък да не стана рекламист, а?
Дамата се появява сутринта към осем часа с мъж, хванати за ръце. Той я целува, докато вратата на гаража се отваря, след което тя се качва в колата, пак целувка. Как да не отиде с песен на уста на работа, отбелязва си Хари.
Детективът звъни на клиента си и уговаря среща, за да му даде снимковия материал. Принципът е око да види, ръка - да пипне, иначе все едно нищо не си свършил.
Срещат се в кафе близо до офиса на детективската агенция. Хари показва на ревнивеца снимките и разказва как са се развили нещата. Утро, двама души, които са били цяла нощ в апартамента, целувки за довиждане... Най-обикновени снимки.
Собственикът на мерцедеса е доста разстроен, пуска и сълзи. Единственото, което му остава, е да плати сметката за кафетата и остатъка от сумата за услугата.
Що ли го наричат услуга, замисля се Хари, докато гледа бавно отдалечаващия се вече бивш клиент. Какво ли бих направил на негово място? Стига бе, това се случва на другите, не и на теб, каза си детективът.
Така си и беше. Толкова нощи Ани беше до него. Само дето все още не знаеше...
След няколко дни клиентът отново звънна и благодари за добре свършената работа. Разделихме се, всичко свърши, казва той.
Така си мислиш, бате, помисли си Хари. Всичко тепърва започва...

Facebook logo
Бъдете с нас и във