Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ИЗПРАЩАМЕ 2003-А ТАКА, КАКТО Я СРЕЩНАХМЕ: С КРЪВ И СКАНДАЛИ

В навечерието на Нова година обикновените хора си пожелават обикновени неща: здраве, щастие и любов. За да не изневерят на традицията, обикновените хора си пожелават и по нещо необикновено, което хич и не вярват да им се случи: много пари, много коли, околосветски пътешествия и вили по Карибите. Навръх професионалния празник на Гранична полиция (на 22 декември) вътрешният министър Георги Петканов си пожела нещо друго - повече спокойствие през настъпващата 2004 г., а в борбата с престъпността да настъпи прелом. Според него, сбъдването и на двете му желания е сигурно, защото МВР и правоохранителните органи ще съумеят да овладеят и ограничат организираната престъпност и това ще е приносът на министерството за по-добър живот и повече спокойствие за българския народ. Съвсем правилно министър Петканов избра да не е като останалите и си пожела нещо наистина необикновено, каквото е у нас спокойствието. Защото и преди една година ситуацията в държавата беше толкова кошмарна, колкото е и днес: кръв, скандали, компромати, показни прокурорско-полицейски акции и още по-показни убийства. Дори и само няколко от събитията през декември 2002-а да споменем - пак стига. А който открие някакви прилики с декември 2003-а, да знае, че това не е случайно. Просто от десетилетие и половина се въртим в един и същи омагьосан кръг и по пътя си срещаме едни и същи личности с едни и същи възходи и падения:- Специалните служби не са разследвали кръга Олимп и фондация Бъдеще за България по време на управлението на Иван Костов. Това са думи на президента Георги Първанов, които той изрече на 1 декември 2002 г. по повод изказване на бившия министър-председател, направено ден по-рано. Поводът е, че след известно мълчание Иван Костов поиска от Първанов да му се извини, задето през септември 2000 г. го нарекъл в парламента кръстник, идеолог и двигател на корупцията и клиентелизма;- На 12 декември 2002-ра главният прокурор Никола Филчев изиска от МВР записите от специалните разузнавателни средства, от които става ясно, че правосъдният министър Антон Станков е подслушван по разработката Двойник. Става дума за скандала, свързан с оперативното разработване на Едвин Сугарев, моряшкия синдикалист Пламен Симов и ченгето от Дирекция Оперативно издирване в МВР Живко Георгиев; - На 18 декември Висшият съдебен съвет поиска оставката на главния прокурор Никола Филчев. Това стана с тайно гласуване, при което 13 от членовете на ВСС гласуват за, девет - против, и един въздържал се. Според ВСС, главният прокурор е превишавал своите правомощия, в нарушение на закона е наказвал длъжностно и финансово свои подчинени прокурори, незаконно е заобикалял ВСС при определени решения, под негово давление са задържани разследванията по определени дела. Под влияние на възприетите от него методи в оглавяваната от Филчев институция цари страх, с което е парализирана нормалната дейност на прокуратурата, и тя е затруднена да изпълнява конституционните и законовите си задължения, се казва още в решението на ВСС;- На 20 декември стана ясно, че бившият шеф на Националната служба за сигурност (НСС) Атанас Атанасов също е подслушван, а разработката му е наречена Гном. Агентурното оправдание е, че Атанасов бил едновременно агент на британското и американското разузнаване...Цялата тази институционална бъркотия бе подгрята и с няколко поръчкови убийства. Кървавата предновогодишна вълна започна на 1 септември, когато в центъра на Варна бе разстрелян грузинецът Бидзина Арушидзе. Три седмици по-късно, на 22 септември, в Тропс къща (пак във Варна) е застрелян македонският гражданин Орце Коруновски. Оттам нататък хронологията изглежда така:- на 4 ноември в Хасково е застрелян 43-годишният Валентин Подмолов (Вальо Подмола), известен като човек на боса на несебърско-поморийската наркомафия Димитър Желязков (Митьо Очите); - на 21 ноември в Бургас е разстрелян със снайпер Димитър Стаматов (Мастара). Убиецът е заловен, но поръчителят на екзекуцията - Пламен Дишков (Кела), избяга зад граница; - на 18 декември е застрелян варненският бизнесмен Каро Акопович, а в София е прострелян бившият областен управител на Варна Добрин Митев;- на 28 декември в София е разстрелян бившият прокурор Николай Колев, а на 29 декември вечерта се самоуби заместник-шефът на охраната на СИБанк и бивш психолог на баретите Владимир Димов. Кърваво започна миналата година, с кръв срещнахме пролетта, окървавен бе и последният лист, който скъсахме от календара. Какво още трябва да се случи, че на нас, българите, да ни дойде акълът в главите и да направим онова, което трябва да направим - да престанем да преливаме от пусто в празно и да развяваме знамената на собственото си самочувствие, а да свършим някоя и друга работа...Ако някой си мисли, че този текст е публикуван в началото на 2003 г., дълбоко греши. Нищо че тогава между екзекуцията на бившия военен прокурор Николай Колев (убит на 28 декември 2002 г.) и разстрела на международния съдия по борба Тодор Матов (убит на 30 януари 2003 г. вечерта с картечница) по поръчка паднаха още четирима.Горният цитат е от статията След кръв качулка, публикувана в Параграф 22 (бр. 1 от 5 януари 2002 г.) и посветена на трагедията в дискотека Индиго (на 21 декември 2001 г.), отнела живота на седем деца. Днес, в края на 2003-а, картината е дори още по-трагична. Поръчковите убийства през годината достигнаха трийсет, като сред жертвите са и две от най-знаковите фигури на прехода: Илия Павлов (разстрелян на 7 март) и Филип Найденов (екзекутиран на 19 август). За битовите и чисто криминалните да не говорим. На 30 септември 33-годишният Тодор Балкански от Тутракан превъртя и си организира масова касапница. Само за няколко минути той закла една жена и рани още шестима души, след което избяга. За щастие касапинът бе заловен на 2 октомври, без да докопа други жертви.На 1 октомври, привечер, отхвърлен и напит любовник устрои на столичани уникален екшън. На едно игрище в ж. к. Люлин 23-годишният Стоян Пенев извади пистолет и в продължение на четири часа ту щеше да трепе околните, ту себе си. Повечето зрители се оказаха полицаи и психолози на МВР, което не попречи на Стоян Пенев да пробие кордона около 21.10 ч., да отвлече тролейбус и да изчезне в... неизвестна посока. Той също бе заловен на 2 октомври, без да успее да причини някому нещо лошо. Няколко часа след като МВР рапортува за ареста на Пенев, неизвестни килъри разстреляха с 16 куршума 43-годишния Пламен Мавров (Гипса) от Дупница. На 7 октомври незнаен автоматчик изпразни в столичния ресторант Пчелата цял пълнител на Калашников, оставяйки след себе си един труп - този на собственика на заведението Николай Иванов, и един ранен - бодигарда на вицепрезидента на ВАИ Холдинг Николай Цветин, който по това време бил в ресторанта с жена си и неколцина свои познати.На 8 октомври сутринта, на Околовръстното шосе в столицата, неизвестни мотоциклетисти убиха бизнесмена Николай Тодоров пред очите на 13-годишния му доведен син. На 5 ноември, на бул. Ситняково, пред фитнес център Атама в столицата бе разстрелян 34-годишният Евгени Стефанов (Женята). На 7 ноември силови бизнесмени се млатиха и стреляха в столичната дискотека Ескейп. Начело на бившите сикаджии бяха Красимир Маринов (Големия Маргин) и Дмитрий Минев (Димата Руснака), а начело на бившите висаджии кумецът на Георги Илиев - Константин Димитров (Косьо Самоковеца), и Антон Милтенов-Клюна. Сред търкалджиите тогава е забелязан и небезизвестният Йордан Гиздов (Данчо Малкия), за когото Параграф 22 писа отново в миналия брой. На зрелищния екшън са присъствали около 2000 посетители на дискотеката и само по една случайност не е имало жертви. Докато МВР издирваше участниците в сражението и се заканваше, че веднъж завинаги ще сложи точка на тези безобразия, на 8 ноември сутринта бе взривен офисът на модна агенция Визаж на Жени Калканджиева, свързана с бившата СИК. Пет дни по-късно - на 13 ноември, в ж.к. Люлин бе екзекутиран бандитът Николай Зарев (Данкина), а на 15 ноември бе взривен апартаментът на скандалния радиоводещ Боби Цанков.На 27 ноември в София бе разстрелян 40-годишният Румен Маринов (Нарциса) - кум и бизнеспартньор на шефа на бившата империя ВИС Георги Илиев. На 28 ноември в Плевен бе убит местният наркобос Велко Христов Йорданов (Клюна). Според официалното съобщение на РДВР-Плевен той е бил пребит с метални тръби и е издъхнал на път за болницата. Според източници на Параграф 22 обаче той е умрял, задавен в собствената си кръв.На 29 ноември в кв. Бояна бе разстрелян Борис Арсов-Борчо (следствен за отвличането на шефа на Руен Стефко Колев през 2001 г. и заподозрян в екзекуцията на Фатик). Ден по-късно - на 30 ноември, по най-мистериозен начин изчезна Методи Методиев-Мето Илиянски, за когото медиите твърдят, че бил доста умен и още повече хитър. На 6 декември в Амстердам бе разстрелян легендарният Константин Димитров (Косьо Самоковеца), а на 18 декември неизвестни килъри изпратиха от този свят и Николай Петров (Колята).Какво е общото между януари 2002 и януари 2004 година? Не само фактът, че делото за трагедията в Индиго не е приключило, въпреки всички обещания за бързо наказване на виновниците. Вярно е, че то вече се намира в първоинстанционния Софийски градски съд, но кога и как ще излезе оттам - никой не смее дори да предположи. Не по-радостно е и положението с останалите стотина поръчкови убийства и бомбени атентати, случили се в периода декември 2001 - декември 2003 година. Нито един от наемните килъри не е разкрит и делата продължават да се водят срещу неизвестен извършител. В интерес на истината дежурното оправдание, че навсякъде по света разкриването на поръчителите и физическите извършители на показните убийства се разкриват трудно, е вярно. В същото време обаче между света и България съществува една огромна и много съществена разлика. Там никой не си позволява лукса да приказва врели некипели, и то още преди трупът на жертвата да е прибран от местопрестъплението. Хората си мълчат, работят си и от време на време обясняват на обществото докъде са стигнали. Докато у нас положението е точно обратното. В часовете и първите няколко дни след поредната екзекуция всичко е ясно, а МВР има не само свидетели и улики, ами и заподозрени. Десетина дни по-късно в ход влиза познатото: Ние ги ловим, а съдът ги пуска, а накрая - още по-баналното: С такива закони - толкова бандити в затвора.Справка - убийството на Фатик на 19 август. Уж имаше свидетели, видели маскираните килъри да слизат от тъмен Фолксаваген Голф, да засипват колата на жертвата с куршуми и да изчезват със същия автомобил. Всичко това, заедно със съобщението, че колата на убийците е намерена опожарена на сметището край Суходол, бе надлежно публикувано в медиите на 20 август. И никой не попита колко точно достоверни са тези свидетели, след като намерената кола се оказа Фолксваген Поло, при това бяла?

Facebook logo
Бъдете с нас и във