Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Жега пред портите на Шенген

Миражът Шенген продължава да упорства. Да се държи точно като мираж - загадъчно и далечно и да тревожи ръководството на родното вътрешно министерство, което не може да се отърве от натрапчивите си кошмари с основни действащи лица организираната престъпност и корупцията.


С приближаването на юлския доклад на Европейската комисия МВР натрапчиво повтаря познати мантри, сякаш за да внуши на авторите на доклада, че у нас всичко е наред. Такова е твърдението на вътрешния министър Цветан Цветанов, че българската външна граница е от най-надеждните в Европейския съюз (ЕС).


Според Цветанов това е така, защото при всяко допълнително членство към кандидата за Шенген се прилагат последните модели и стандарти в общността. Пред членовете на Американската търговска камара Цветанов заяви в понеделник (18 юни), че най-голямото предизвикателство пред правителството на ГЕРБ от началото на мандата е да се изведе членството в Шенген като основен приоритет.


Така впрочем е вече три години. И точно този приоритет в управленската програма на ГЕРБ никой не оспорва, макар че постигането му засега е свързано с много гърчове и мъки. А те си имат две причини. Първата е, че ЕС ни държи на къса верижка заради неубедителните резултати в борбата с мафията и корупцията, като ги свързва с приемането ни в зоната. Втората причина за мъките е динамичната и изменящата се външнополитическа обстановка в ЕС, довела до връщане на Шенгенското законодателство към някои правила от миналото.


Докато Цветанов продължава да


повтаря като развален грамофон

колко надеждни са нашите граници като външни на ЕС, в самата европейска общност нараства съпротивата срещу шенгенските споразумения. В началото на юни страните от зоната се споразумяха за временно възстановяване на контрола по националните граници в случай на силен миграционен натиск по някоя от външните граници. Тази договорка беше постигната единодушно от министрите на вътрешните работи на страните от Европейския съюз, сред които беше и Цветан Цветанов.


Текстът на споразумението предвижда възможност страните от Шенгенската зона да възстановяват контрола по националните граници за срок от шест месеца и мярката да може да бъде удължена с още шест месеца, когато при изключителни обстоятелства се окаже невъзможно да бъде осигурен контрол по някоя външна граница на Шенгенското пространство. Това е крайна мярка, която ще се прилага при много стриктни условия, са подчертали вносителите на предложението Франция и Германия.


Страните от Шенгенската зона и сега могат да възстановяват временно контрола по националните граници, ако го налагат сигурността или защитата на обществения ред. Във връзка с европейското първенство по футбол Полша например възстанови граничния контрол. Новото в договорката обаче е възможността да се възстановява граничният контрол при засилен миграционен натиск по някоя от външните граници на пространството, какъвто е случаят на гръцко-турската граница.


Споразумението не отговаря на интересите на страната ни, която напира час по-скоро да влезе в заветната зона. Със сигурност Цветанов е бил разочарован от колегите си подобно на еврокомисаря по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом, която бе против


предложения от Франция и Германия компромис

Това е причината месец преди изтичането на мандата на датското председателство на ЕС вицепремиерът Цветанов да впие изпълнен с надежда поглед към предстоящото председателство на Кипър, което ще стане факт в края на юни. Присъединяването на България и Румъния към Шенген ще е ключов приоритет на бъдещото кипърско председателство на ЕС, обяви той след тристранна среща между министрите на вътрешните работи на България, Румъния и Кипър на 7 юни в Люксембург. Според информацията от МВР трите страни са обсъдили конкретни стъпки за следващите няколко месеца, насочени към постигане на положително решение по темата през септември.


Едва ли Кипър ще се обърне с главата надолу само и само България да стане член на Шенген още през есента. Индикациите по-скоро са, че приемът ни ще стане на етапи, което не е нова идея. Според някои наблюдатели до края на годината е възможно летищата в България и Румъния да станат част от зоната. Тези очаквания се потвърждават от съвместна инициатива на Франция и Германия, които пратиха у нас експерти за обучение на служители от българската и румънската гранична полиция на летищата за борба срещу трафика на хора, наркотици и забранени стоки към Европейския съюз. Според съветника по сигурността на френското посолство у нас Себастиен Мора, който е координатор на проекта за обучение, страната ни вече е в състояние да посрещне миграционния натиск и да стане част от Шенген.


В същото време французите са силно притеснени, защото от началото на годината поне десет български мулета са били задържани по тамошните летища при опити да вкарат в страната кокаин. Проблем също е и нелегалната миграция от Африка, Китай, Турция и от някои републики на бившия Съветски съюз. Румънски експерти по сигурността на летищата допускат, че след като румънското и българското въздушно пространство станат част от Шенген,


двойно ще се увеличат опитите

на граждани от държави извън Европейския съюз да използват летищата на двете балкански страни за трамплин към Западна Европа.


Колкото и Цветанов да се кълне, че българските граници са най-надеждните външни граници на ЕС, в Европейската комисия не хващат вяра на клетви, а на статистиката. През втората половина на май ЕК публикува данни от приключилата шестмесечна проверка за състоянието на външните граници на Шенгенското пространство. Според отчета основното напрежение по външната граница на зоната е съсредоточено в няколко основни точки, сред които границата между Турция и Гърция, през която преминава пътят на имигрантите от Средиземноморието. Статистиката сочи, че в последните три месеца на 2011 г. през този район са преминали 30 000 незаконни мигранти. Въпреки че Гърция далеч преди нас е поела ангажиментите си по охрана на външните граници на съюза, ЕК е установила сериозни недостатъци в обезпечаването на морските и сухопътните граници в гръцката зона на отговорност.


По повод на миграционния натиск ЕК предвижда емигрантите, които не отговарят на условията за придобиването на бежански статут, да получават временно или предварително разрешително за престой, което не е съответно на виза за свободно движение в Шенгенската зона.


Именно очакваният наплив на такива емигранти е причината напоследък да зачестят призивите за отлагане на влизането ни в Шенген. Според наблюдатели решението на вътрешните министри на ЕС да осигурят възможност, с която всяка страна да затваря едностранно границите си, не е в интерес на България. Това заяви и евродепутатът Ивайло Калфин наскоро. Тезата е, че ако всяка държава по всяко време може да възстанови проверките по границите си, България като външна граница на съюза може да се окаже превзета от емигранти, които са тръгнали за ЕС, но са стигнали дотук.


Озоват ли се у нас, те


ще виснат на врата на държавата

която трябва да поеме издръжката им, тъй като няма да може да ги отправи към затръшналите вратите си комшии. Според експерти по въпроса последното споразумение от Люксембург работи в тази посока. Механизмът Шенген е общ ангажимент към опазване на границите на общността, но споразумението в Люксембург е пробив именно в общите цели и поетите отговорности.


В името на националните си интереси вътрешните министри от съюза пренебрегнаха дори и позицията на такива институции като Европейския парламент и Еврокомисията. Еврокомисарят на вътрешните работи Сесилия Малмстрьом вече обяви, че не приема решението на Съвета на ЕС от Люксембург. Ще защитаваме сигурността, но и свободата на движение, заяви тя. В Европарламента също посрещнаха много остро решението на вътрешните министри, като миналата седмица евродепутатите дори блокираха преговорите със страните от ЕС по няколко проектозакона. Те бяха разгневени от факта, че споразумението е взето зад гърба им. Европейският парламент реагира остро и реши да спре всички преговори по реформата на шенгенската политика, замразявайки работата по докладите, които се обсъждат в момента.


В крайна сметка се оказва, че дори и да сме изпълнили техническите критерии за влизане в Шенген, приемът ни няма да стане скоро. Поне не както се е размечтал МВР-шефът това да стане още през септември. Дотогава ще излезе последната реколта от мониторинговите доклади на ЕК за нас, а управляващите са се втресли още отсега от очакването да бъдат шамаросани. В същото време разнобоят вътре в ЕС по въпросите на шенгенското законодателство едва ли ще приключи днес-утре. Така че ни очаква горещо лято и още по-жежка есен.

Facebook logo
Бъдете с нас и във