Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЖЕСТОКОСТТА МУ СЕ СЛОМИ

За да може да осмисли настойчивостта, с която Брюксел иска България да изпълни всички свои ангажименти, поети в процеса на присъединяване към ЕС, човек трябва да прочете поне краткия преразказ на учението за ЯН и ИН, който може да бъде намерен в морето от ИНТЕРНЕТ сайтове.
В основата на традиционната китайска медицина е учението за ИН и ЯН. Този закон позволява да се преосмисли целостта на човешкия организъм и неговите функции. Всички неща имат полярна природа: времето се разделя на ден и нощ, на лято и зима, родът - на мъжки и женски, температурата - на горещина и студ, посоките - нагоре и надолу. Всичко, което се движи и устремява нагоре, е ЯН. Всичко, което запазва неподвижност, спуска се надолу, което е скрито и пасивно, има слаби функции, се отнася към ИН.
ИН е нощта, студът, тъмнината, жената.
ЯН е денят, топлината, светлината, мъжът.
ИН и ЯН са различни и едно спрямо друго.
ИН и ЯН не бива да се разделят - няма тъмно без светло, горе без долу, жега без студ, няма пространство без време, раждане без смърт.
Вследствие на своята противоположност ИН и ЯН са в противоборство и взаимно се ограничават.
Постоянната борба и стремеж да се изместят един друг са движещата сила на промяната и развитието на нещата. ИН и ЯН никога не са в покой, те постоянно се допълват и се променят взаимно: ако ЯН отстъпи, ИН се увеличава, а ако отстъпи ИН, увеличава се ЯН. Когато обаче ИН достигне максимума, той се превръща в ЯН и обратно.
Тези превръщания на ИН и ЯН се използват в китайската медицина, за да бъде обяснено развитието на симптомите на острите и хронични болести, за обяснение на морфологичните структури на организма и физиологичните функции на различните органи, както и за разбирането на патологията като основа на клиничната диагностика и успешната терапия.
Оттук нататък всичко е по-лесно. ЯН и ИН се заменят с Европейски съюз и България, а медицинските термини - с общоприети понятия от рода на ценностна система, основи на демокрацията, съвременна цивилизация, развито гражданско общество, корупция, организирана престъпност и т. н.
И изведнъж - чудото се е случило! Обемистият и деликатно написан доклад на еврокомисията за готовността на България за пълноправно членство в ЕС, огласен на 16 май, се превръща в приятно четиво. Неясните формулировки, чрез които Брюксел отделя изпълнените от неизпълнените ангажименти на София, стават прозрачни като бистра планинска вода. А сериозните и унищожителните критики заприличват на невинни закачки, разменяни между приятели от детинство.
Освен това след като е изравнил (условно казано, разбира се) понятийния апарат в учението за ЯН и ИН с ключовите постановки в дебата за готовността ни за пълноправното членство в ЕС, човек няма как да не осъзнае, че Европейският съюз иска от България да се реформира заради самата себе си. И че настоява това да бъде извършено по мирен път, без да бъдем поставяни в унизителното положение да сме първата и единствена държава, влязла в ЕС с предпазни клаузи, т.е. под карантина.
Но безспорно най-важното в случая е преводът на една ключова фраза в последното изречение от сбития преразказ на учението за ЯН и ИН: Разбирането на патологията като основа на клиничната диагностика и успешната терапия. Зад понятието патология в общия случай не се крие нищо друго освен раздел от медицината, изучаващ природата и причините за появата на болестите, тяхното развитие и последващите им структурни и функционални изменения. В конкретния случай - за да влезе България в ЕС с високо вдигнато чело, тя най-напред трябва да идентифицира и да отстрани причинителя на общото заболяване.
Поставянето на точната диагноза не е кой знае колко сложно, макар успехът на лечението вече да е съмнителен от гледна точка на съкратените срокове (до началото на октомври), в които България трябва да се изправи на крака. А тази диагноза гласи: ако преди шест години България бе започнала похода си към Европа с тотална реформа на съдебната система и на МВР, Брюксел отдавна щеше да е забравил, че някога ни е приемал, а всички ние с умиление щяхме да се питаме Преговори ли, че кога беше то....
Всичко това сигурно звучи наивно, но за сметка на това е съвсем вярно. А голямото доказателство може да бъде открито във всяка една констатация в доклада на ЕК от 16 май. В него примерно се казва:
... България би трябвало да е готова до присъединяването си в следните допълнителни области, ако сегашното темпо на напредък се запази: обществени поръчки, свобода на предоставяне на нефинансови услуги; акцизни задължения; законодателство за регионалната политика; подготовка на митниците и т. н.
... Напредък също така е постигнат в множество области, които вече не предизвикват сериозно безпокойство, но все още изискват допълнителни усилия за приключване на подготовката: застрахователен сектор; защита на правата на интелектуална собственост; разплащателната агенция за земеделието; мерки за контрол на болестите по животните; пунктове за гранична ветеринарна инспекция; търговия с живи животни и животински продукти; структури за институционално и финансово управление за регионалната политика; управлението на бъдещите външни граници на ЕС.
... Допълнителни усилия също така са необходими за: взаимно признаване на професионалната квалификация; финансовите услуги; услугите на информационното общество; защита на личните данни; законодателство за борба с прането на пари; механизми за земеделска търговия; морския транспорт; данъка добавена стойност; трудовото законодателство, либерализация на енергийния пазар; качеството на водите, превенция на замърсяването и контрол върху замърсяването; управление на отпадъците; защита на потребителите и т. н.
... Остават шест области, предизвикващи силно безпокойство: създаване на съответната интегрирана система за администрация и контрол в земеделието (Глава 7); създаване на условия за събиране и обработка на животински субпродукти (Глава 7); по-видими доказателства за резултати в разследването и съдебното преследване срещу мрежите на организираната престъпност (Глава 24); по-ефективно прилагане на законите за борба срещу измамите и корупцията (Глава 24); по-интензивно налагане на мерки срещу прането на пари (Глава 24); засилване на финансовия контрол върху структурните и кохезионните фондове (Глава 28)...
Оттук нататък проследяването на логическата верига е съвсем елементарно. Работата във всяка една от цитираните по-горе области е била спъвана или продължава да бъде спъвана заради корпоративните интереси на най-различни по произход фирмени обръчи, икономически групировки или сенчести бизнесмени с екзотични прякори.
Както много добре е известно, тези люде нямат навика да пестят пари за подобен тип услуги и най-редовно си плащат на съответните партии или политически коалиции, за да прекарат или да не прекарат един закон през Народното събрание. Пък когато парламентарният номер не мине, защитата на определения корпоративен интерес става по друг начин - чрез приемането или отменянето на дадено правителствено постановление или наредба, чрез сътворяването на нов вътрешноведомствен правилник или отмяна на стара инструкция.
В някои държави това може и да се нарича лобизъм, но в България все още е актуално понятието корупция, тъй като става дума за увреждане и на държавния, и на обществения интерес. А борбата с корупцията по високите и по-ниските етажи на властта (както също прекрасно знаем всички) е задължение главно и единствено на МВР, на следствието, прокуратура и съда. Което те не могат да изпълнят по две основни причини. Или началниците им са политически фигуранти, които не могат да организират работата на поверените им ведомства, или пък са изключително волеви натури, за които по-важно от партийния интерес няма.
И понеже никой не желае да бъде обвинен в открити антиевропейски настроения, от 2001 г. насам управляващите непрекъснато тичат на място и повтарят като в транс, че съдебната система се реформира, защото: Законът за съдебната власт бил ремонтиран, защото новият Наказателнопроцесуален кодекс ще покаже достойнства след време, защото Законът за МВР девоенизира полицията по европейски тертип... Едновременно с това, за да изглежда тичането на място като спринт на 100 метра гладко бягане, т. нар. отговорни фактори денонощно засипват българската общественост и международната общност с никому ненужни цифри, проценти и статистически данни.
За съжаление, още на 16 май (вторник) привечер главният прокурор Борис Велчев също се поддаде на изкушението. Точно в 17 часа (около половин час, след като стана ясно какво съдържа докладът на ЕК за България) той събра съдебните репортери при себе си и ги уведоми, че... не е доволен от част от критиките, защото: Съвместно с МВР са създадени работни групи, които работят основно върху босовете на организираната престъпност, а участието на прокурори в тези групи със сигурност ще предотврати прибързаните полицейски реализации.
Главатарите на мафията са набелязани, но имена няма да съобщавам, за да не ги предупредим. Става дума за водещи лица на отделни престъпни групи, които извършват най-тежки престъпления и развиват мащабна дейност в наркотрафика, контрабандата, данъчните престъпления.
През последната година са внесени 19 обвинителни акта срещу организирани престъпни групи в съда, а в момента се водят 38 активни досъдебни производства срещу мафията за наркотрафик, контрабанда и данъчни престъпления.
Що се отнася до корупцията, в момента спецотделът към Върховната касационна прокуратура (ВКП) наблюдава 50 такива дела. Водят се 5 производства срещу магистрати, четирима други са пратени на съд, 15 дела има срещу отговорни длъжностни лица, а други 15 лица също са дадени на съд.
За една година 1400 прокурори са разгледали 70 000 досъдебни производства, 620 000 спрени дела, внесли са над 30 000 обвинителни акта в съда, изготвили са 20 000 предложения за административни наказания, разгледали са 600 000 сигнали от граждани, медии, преписки по реда на надзора и т. н. и т. н.
За разлика от него (и за разлика от друг път), след оповестяването на доклада на ЕК, политическото ръководство на МВР подходи по-предпазливо. От една страна то запази хладнокръвие и обяви, че докладът е сериозно и обективно четиво. Но малко по-късно пусна на терена главния секретар на вътрешното ведомство главен комисар Илия Илиев и шефът на СДВР - главен комисар Румен Стоянов и в четвъртък (18 май), необезпокоявани от никого, те дадоха... воля на страстта си към полицейската статистика и началническите оправдания:
В България има над 30 организирани престъпни групи, които изнасят престъпност в чужбина, главно в Западна Европа. Четири групи действат на национално ниво, а осем банди държат София.
Организираните престъпни групи действат бързо, мобилни са и с добро техническо оборудване, като по тези три показателя значително изпреварват органите на реда и сигурността не само у нас, но и в много развити държави.
Главната дирекция за борба с организираната престъпност е направила подробен анализ на четирите национални престъпни структури от мафиотски тип. В него са описани не само основните действащи лица, но и връзките им с други лица и фирми, а престъпните лидери в София и в регионалните им структури са индентифицирани от три месеца.
Осем са новите нови престъпни групи, действащи на територията на София, установени през 2005 година. За тях е характерно смесването на различни престъпни дейности - от производство и разпространение на наркотици,през незаконно притежаване на взривни вещества и оръжия, до различни документни престъпления.
През 2005 г. са неутрализирани четири действащи групи, а за други шест има приключени оперативни разработки. Прегледана е цялата информация за лидери и членове на банди. Определени са десетте утвърдени лидери в столицата и 63 лица от тяхното най-близко обкръжение, а имотното им състояние се проверява из основи...
Не случайно Параграф 22 избра този начин, за да пресъздаде накратко умерения оптимизъм на главния прокурор Борис Велчев и нескритото задоволство на меверейските шефове Илия Илиев и Румен Стоянов.
Ако пред 2004 г. в България е имало около 250 организирани престъпни групи (по данни на МВР), а днес те са само над 30 (по думите на главния секретар на МВР), това означава че около 220 организирани престъпни структури вече не съществуват. Тоест - били са разбити от задружните усилия на МВР, прокуратурата и следствието. Ето защо е много любопитно да научим по какви причини тогава държавното обвинение наблюдава 38 активни дела срещу мафията, а през последната година е внесло в съда само 19 обвинителни акта?
Всъщност, точно за това намеква Брюксел - българските власти да престанат с имитирането на дейност, а да свършат малко работа по същество. Примерно:
Да приемат закони, които да вкарват бандитите в затвора, а не да ги пускат на свобода (справка - новият Наказателнопроцесуален кодекс).
Да ремонтират нормативните актове така, че двама души да тълкуват и прилагат разпоредбите им по един и същи начин, а не както им скимне (справка - конкурсния ремонт на Закона за съдебната власт).
Да организират дейността си така, че приемането на устройствените нормативни актове да става едновременно с подзаконовите нормативни актове (справка - новият Закон за МВР).
И накрая - да вменят на абсолютно всички люде на държавна заплата, че трябва да спазват законите дори и насън, защото по този начин дават пример на всички останали (справка - последния кадрови резил на Висшия съдебен съвет).
А докато това се случи (или поне докато започне да се случва) Европейската комисия ще продължава да ни диша във врата и да ни плаши с предпазни клаузи, които вероятно никога няма да ни наложи. Не за друго, а защото нормалният европеец пък ще сметне, че тя и нейните чиновници не са си свършили работата в България. А Там, за разлика от Тук става страшно, когато редовият данъкоплатец разбере, че някой харчи парите му не по предназначение.
Така че жестокостта на Брюксел наистина се сломи, но България няма заслуга за този факт. За съжаление.

Facebook logo
Бъдете с нас и във