Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЖИВОТ СЛЕД РАЗСТРЕЛА

Хроникьорът на мафията Георги Стоев бе прострелян с един куршум на 7 април по обeд близо до столичния хотел Плиска. В много тежко състояние, с огнестрелна рана в главата, той бе настанен в шоковата зала на Пирогов, където вечерта почина, въпреки опитите да бъде спасен. Неврохирург, участвал в операцията, заяви по-късно: Работихме върху рана, несъвместима с живота.
Жертвата на покушението от предишния ден, изпълнителен директор на Атоменергоремонт Борислав Георгиев, нямаше дори късмета да изкара няколко часа - той се спомина на място с два куршума в главата във входа на блока, където живееше. С тези пресни разстрели в началото на този месец бе продължена серията от временно прекъсналите атентати срещу популярни и недотам известни личности както от сенчестия сектор, така и от бизнес средите.
Безапелационните убийства
Началото на тази трагична поредица бе положено с убийството на Васил Илиев на 25 април 1995 г. в София. Основателят на застрахователната компания ВИС бе застрелян без шанс за оцеляване в мерцедеса си на ул. Никола Каменов в София.
Десет години по-късно, на 6 август 2005 г., неговият брат и шеф на групировката Георги Илиев също бе убит на място, макар и по различен начин. Докато Васил бе надупчен с автоматично оръжие от близките храсталаци, то Георги бе покосен от снайпер с един куршум в сърцето, докато се веселеше в комплекса Мултиплейс в Слънчев бряг. Според експертизата куршумът е бил от малокалибрено оръжие и е пръснал сърцето, попадайки в гърдите на бизнесмена.
По буквално същия начин бе отнет животът и на президента на Мултигруп Илия Павлов през март 2003 година. Той също беше покосен с един изстрел в сърцето по тъмно, пред централата на компанията. Според криминалисти, убийството на собствена територия е знаково, защото предупреждава следващите, нарочени за ликвидация, че никъде не са в безопасност.
Атентатът срещу банкера Емил Кюлев през октомври 2005 носеше почерка на гангстерските войни в Чикаго от края на 20-те години. Посред бял ден, на оживено място в София стрелците не оставиха никакъв шанс за оцеляване на Кюлев, след като направиха на решето джипа му с автомати Калашников.
Атентати с хепи енд
Макар и да са по рядко срещано явление, на този черен фон се открояват и атентати над сенчести личности, завършили с хепи енд. Едни от най-атрактивните неуспели покушения са тези срещу Димитър Джамов - бивш шеф на Федерацията по класическа борба, бивш председател на застрахователната компания Зора инс, бивш шофьор на Илия Павлов и бивш борец. От фаталните за някои други ситуации Джамов обаче излиза или невредим, или леко ранен, или пък убиват друг, а не него. С други думи, атентатите срещу него завършват по-скоро като инциденти.
В едно такова премеждие, случило се на 16 август 2002 г., късметлията е прострелян, докато се движи с мерцедеса си от НДК към хотел Хемус. Пред музея Земята и хората колата му е застигната от двама мотоциклетисти. Когато моторът се изравнява с колата на Джамов, седящият отзад на мотора наемен убиец открива в движение огън с пистолет по колата на бившия застраховател. Джамов е ранен в двата крака и корема, но без опасност за живота. След операция в Пирогов той се възстановява напълно.
Само няколко месеца по-късно, на 25 януари 2003 г., е направен повторен опит за ликвидирането на Джамов, от който той излиза невредим. Килърите го причакват с картечница на излизане от спортната академия в Студентски град, но вместо шефа на Зора инс погрешка е гръмнат колегата му Тодор Матов, треньор по борба, който имал същата кола като тази на Джамов. След този случай Джамов е труднооткриваем, а, изглежда, и убийците са се отказали да го гърмят, защото в момента той се е кротнал като кмет на Пазарджишкото село Семчиното и не е известно в скоро време да се правени атентати срещу него.
Друг интересен случай е този с покушението срещу сочения за един от най-големи наркотрафиканти у нас Кирил Киров, по прякор Японеца. Името му дори фигурираше в доклада на МВР за организираната престъпност, изготвен за президента и министър-председателя през 2005 година.
В началото на април 2005 г. Японеца беше прострелян също в главата на бул. Васил Левски в София, срещу бирария Ботуша. Установено бе, че е стреляно с малокалибрено оръжие от мотоциклет и вероятно това обстоятелство е попречило на килъра да бъде по-прецизен. След серия операции, при които му изваждат 7 парченца олово от куршума в главата, Японеца в крайна сметка оцеля и е жив и здрав и досега.
Лично аз си спомням за атентата срещу Киро Японеца, тъй като тогава бях дежурен, спомни си тези дни пред Параграф 22 д-р Олег Чолаков, който е участвал в екипа от лекари, оперирали Кирил Киров в Пирогов. Неговият късмет беше, че куршумът бе попаднал в място в задната част на черепа, където костта е два пъти по-дебела. Ако беше го ударил 1 см по-нагоре или по-надолу, изходът щеше да е летален. А човекът и днес е жив и здрав, даже наскоро го срещнах в Сити Центъра и изглеждаше добре, поне на външен вид, твърди д-р Чолаков.
Според специалиста от Пирогов не е толкова важно къде е попаднал куршумът - в главата или в сърдечната област, а каква е била травмата. Има случаи, при които куршумът минава сагитално (централно) и може да не засегне смъртоносно мозъка.
Малкият Клюн пък беше почти умрял от загуба на кръв, когато го простреляха през юни 2004 г. в кв.Надежда. При него куршумът беше попаднал в малкия таз, където е много трудно да се извърши кръвоспиране. Късметът беше, че е докаран в Пирогов и на 15-атата минута след прострелването вече беше в операционната. Ако по онова време бяха го закарали в която и да било друга болница, щеше да умре.
За да оживее като по чудо човек след куршум в главата, какъвто е например случаят с Манол Велев, означава, че раната или раните не са били смъртоносни. Това има два аспекта - или защото при прострелването не са засегнати жизненоважни органи, или пострадалият е бил транспортиран достатъчно бързо в сериозна болница, където да бъде подложен на активно лечение. Важно е също с какъв калибър оръжие е стреляно, обяснява д-р Чолаков.
Сред оцелелите след инкасиране на куршум в главата има и жена. Това е манекенката Цеци Красимирова. Макар и да бяха предназначени изцяло за Косьо Самоковеца, един от куршумите, които го убиха на площад Дам в Амстердам, се загнезди и в челото на хубавицата. Моделката си ходеше с оловото дълго враме, преди да бъде извадено с операция в чужбина. Дотогава Цеци избягваше светските места или ако излезеше сред хората, ходеше с огромни тъмни очила или с превръзка, подобно на Дарил Хана във филма Kill Вill на Тарантино.
Нашумелият атентат срещу бизнесмена Манол Велев засега е последният от серията неуспели покушения срещу известни личности. Президентският съветник и съпруг на шефката на ДАМС Весела Лечева бе прострелян в главата в центъра на София 11 август миналата година. След спешна операция, при която куршумът бе изваден от главата му, Велев бе преместен във Военномедицинска академия.
Там точно три месеца след покушението, на 11 октомври 2007-а за ужас на поръчителите на убийството, той се събуди. Лекарите обаче уточниха, че макар и да е излязъл от комата, пациентът няма висша мозъчна дейност, т.е. не може да мисли. Дали обаче Велев ще възкръсне и психически след физическото си оцеляване, един Господ може да каже.
Както може да се очаква, при всички гореописани случаи полицията не е открила нито атентатора, нито поръчителя на убийството. Но продължава да работи по случая.

Куриози
Столетник живее от 8-годишен с куршум в главата
По данни на книгата за рекорди Гинес американецът Уилиям Лолис Пейс е живял най-дълго с куршум в главата. Той е бил прострелян през далечната 1917 г., когато бил на 8-годишна възраст, и днес 100-годишният Пейс още е със загнезденото в задната част на главата олово.
Възрастна жена от град Шуян в китайската провинция Цзянсу пък живее с олово в главата от 64 години. Това стана известно миналата година, когато 77-годишната Цзин Гуанин се оплакала от главоболие и синът й я завел в местната болница, за да й бъде направена рентгенова снимка. За огромна негова изненада лекарите открили куршум в главата на жената. Докторите били не по-малко смаяни, защото за толкова години куршумът не бил причинил никакви сериозни проблеми. Цзин Гуанин си спомня, че е била ранена през 1943 г. по време на Втората световна война. Бях на 13 години и живеех в град Сюджоу. В един септемврийски следобед майка ми помоли да отнеса храна на баща ми и останалите партизани, които воюваха срещу японската армия. По пътя бях забелязана от японски войници. Те ме подгониха и стреляха по мен. Един куршум прелетя край дясното ми ухо. Паднах на земята и съм изгубила съзнание, спомня си жената. Когато се свестила, Цзин Гуанин вече се намирала у дома в леглото си, а майка й налагала раната с билки. Три месеца по-късно Цзин вече се чувствала добре до миналата година, когато главата отново я заболяла.
У нас също има подобни случаи. Един от тях е 91-годишният Трифон Иванов, бивш заместник-ректор на ВИХВП в Пловдив. Старецът, който е един от създателите на българското шампанско Искра, живее безпроблемно с куршум в главата от 1944 г., който получил по време на сражение на фронта в Унгария през Втората световна война.

Facebook logo
Бъдете с нас и във