Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЖОНГЛЬОРЪТ НА ДЪРЖАВАТА

Малко странно изглежда, но феноменът Бойко Борисов може да бъде сравнен единствено с феномена Атака. На пръв поглед подобна съпоставка е налудничава, но при по-внимателен прочит на събитията и фактите, всеки би го заболяло от истината. Стига, разбира се, изобщо да има нещо вярно в приказката, че истината боли.Първото неизбежно съвпадение е, че и Бойко Борисов, и Атака разцепиха публичното пространство като метеорит среднощно небе. За широката публика те се появиха от нищото, без да имат зад гърбовете си каквато и да било сериозна биография: Борисов като професионален полицай, а Атака като доброволно сдружение на политически субекти със сходни идеологии. За сметка на това обаче и Борисов, и Атака събраха очите на наши и чуждестранни капацитети с такава сила, че мнозина от тях още дълго ще си говорят сами (както се казва по друг повод), като доосъзнаят какви наивници са били и продължават да бъдат. Другото сходство между генерала и Атака е, че за тях писаните закони нищо не означават. Независимо от това, дали става дума за обикновени нормативни актове, за конституцията на републиката, за международни конвенции, ратифицирани от българския парламент, или пък за отдавна узаконени договорености с Европейската комисия. на стр. 4от стр. 1През годините Параграф 22 неведнъж е отделял внимание на антинормативните забежки на ген. Борисов, но все пак хубаво е те да бъдат припомнени. Съгласно чл. 27, ал.2 от Закона за МВР, главният секретар е висшата професионална длъжност, който: 1. организира, координира и контролира оперативно-издирвателната, агентурната и охранителната дейност;2. организира взаимодействието на службите в министерството;3. координира дейността със съответните служби на други държави и с международни органи и организации;4. издава заповеди във връзка с изпълнението на функциите си.И толкоз. Никъде в Закона за МВР не пише, че главният секретар има право да сключва договори със сродни организации, да договаря пари и техника за нуждите на МВР, да разписва искания за специални разузнавателни средства, да оглавява лично всяка по-престижна полицейска операция (дори когато е през девет земи в десета), да пътува в чужбина, когато му скимне, да разполага поне с пет-шест служебни автомобила и още толкова служебни мобилни телефони.Още по-малко пък е задължение на главния секретар на МВР да дава оценки за дейността на съдебната система, на парламента и на правителството, да клейми опонентите си като нереализирани в живота комплексари, да манипулира медиите с тенденциозно подбрана информация или пък откровено да информира западноевропейците и американците кой точно е виновен за пълния провал на НДСВ в борбата с организираната престъпност и корупцията. Всъщност, ако НДСВ толкова много държеше на собственото си аз като политическа сила, бившите управляващи отдавна трябваше да направят една поправка в Закона за избиране на народни представители: никой да не може да се кандидатира за депутат, ако не представи в ЦИК удостоверение от местоработата си, че е освободен от отговорност и че докато е заемал съответния пост, е изпълнявал добросъвестно задълженията си по закон. Ако това се бе случило, ген. Бойко Борисов нямаше да има възможността днес да си разиграва коня така, както му изнася, или в зависимост от моментното си настроение. Номинацията му за поста главен секретар на МВР се завъртя в публичното пространство в средата на август 2001 година. По онова време охранителната му фирма Ипон не бе дори сред първите двайсет в бранша, а най-голямото достойнство на бъдещия всенароден любимец бе, че преди Симеон Сакскобургготски той е пазил покойния вече Тодор Живков. За най-голяма изненада по онова време медиите изобщо не усетиха с какъв човек ще си имат работа през следващите четири години. Ето защо те с пренебрежение подминаха професионалната философия на Бойко Борисов, който, в отговор на отговор на журналистически въпрос, описа бъдещето си във вътрешното ведомство по следния начин: К' во толкова, МВР е една по-голяма охранителна фирма, нема проблем.И понеже Бойко Борисов почти винаги държи на думата си, през следващите четири години той наистина превърна МВР в нещо като своя фирма. В структура, където писаните закони не играят кой знае каква роля, всички служители гледат чорбаджията си в очите и чакат само да им щракне с пръсти, а босът никога не носи отговорност за поведението си. Другото, с което трябва да бъде запомнен мандатът на Бойко Борисов във вътрешното ведомство, е ловката употреба на името на Симеон Сакскобургготски. Царят ме е изпратил там..., Каквото каже премиерът, това ще направя..., Ще остана, докато съм необходим на премиера..., Съгласувал съм с премиера... и т. н. Колкото и да звучи обидно за професията, непрекъснатото повтаряне на тези няколко реплики сякаш зомбира ресорните репортери и повечето от тях изобщо не си дадоха сметка, че генералът ги пуска в употреба само когато трябва да оправдае някоя своя постъпка, която няма нищо общо с работата му в МВР. Е, месец и половина преди последните парламентарни избори се видя, че премиерът не държи кой знае колко на присъствието на Бойко Борисов в МВР. Абсолютно нелепо е да се твърди, че Симеон Сакскобургготски не познава конституцията, Закона за избиране на народни представители и Закона за МВР. Тъкмо обратното - като много добър задкулисен играч (все пак той поне е обучаван да бъде цар) Симеон Сакскобургготски въвлече Бойко Борисов в ситуация, която авторите на криминални романи биха описали с изречението Единствен изход е смъртта. С участието си в изборите генералът наруши Закона за МВР, който забранява на служителите във вътрешното ведомство да членуват в партии и да се занимават с политическа дейност. Изключение правят само членовете на политическия кабинет, в който влизат министърът и неговите заместници, шефът на кабинета и парламентарният секретар, както и директорът на дирекция Пресцентър и връзки с обществеността. Главният секретар на МВР обаче не е член на въпросния кабинет, т. е. той попада под ударите за закона досущ като всички близо 55 000 ченгета и държавни служители в министерството. Ето защо на 25 май, когато официално стартира предизборната кампания, Бойко Борисов трябваше да подаде оставка като главен секретар, а не да излиза в неплатен отпуск. След избирането му за депутат и от двата района Бойко Борисов отново наруши Закона за МВР, защото сметна, че възстановяването му на поста става автоматично. Тъкмо обратното - за да се върне в кабинета си, Борисов трябваше да депозира молба за прекратяване на неплатения си отпуск до министъра на вътрешните работи. От своя страна проф. Петканов трябваше да внесе мотивирано предложение в Министерския съвет за възстановяването на Борисов на поста главен секретар на МВР. След това правителството трябваше да приеме въпросното предложение, да прикачи към него второ предложение - за освобождаването на ген. Иван Чобанов от поста и. д. главен секретар на МВР, и да ги връчи на държавния глава. А венецът на операцията щяха да са два президентски указа - за освобождаването на ген. Чобанов и за връщането на ген. Борисов.Освен това ген. Бойко Борисов наруши Закона за избиране на народни представители - не толкова заради отказа му да влезе в 40-ото Народно събрание само от един многомандатен район, ами защото изобщо не желае да положи клетва като депутат. Ако това наистина се случи (според хора от неговото обкръжение той дори бил готов да си уреди болничен лист), новият парламент трябва да започне работа с 238 депутати, което пък е грубо нарушение на чл.63 от Конституцията на България, който гласи: Народното събрание се състои от 240 народни представители. Вместо обаче да проучи как стои законодателно неговото кандидатдепутатстване, явно изненадан от избирането си в два многомандатни района, още на 27 юни сутринта Бойко Борисов надяна старата си кожа и отново започна да се държи така, както винаги се е държал: с пълно пренебрежение към конституцията и законите и въоръжен със самочувствието, че неговите каши могат да бъдат сърбани само от други хора. За мнозина сигурно е загадка, защо ЦИК наруши чл.110 и чл.111 от Закона за избор на народни представители (пълните им текстове цитираме отделно) и регистрира Бойко Борисов като депутат от Благоевград и Пловдив-окръг. Тайна обаче няма, защото членовете на ЦИК просто ги достраша, че генералските медии ще ги превърнат във враг № 1 на най-изтъкнатия борец срещу българската и международната мафия. Ловкото жонглиране с медийните симпатии е другият отличителен белег на о. з. главния секретар на МВР. За никого не тайна, че още от назначаването му на този пост Бойко Борисов с бързината и майсторлъка на фокусник си изгради един изключително верен кръг от репортери и медийни босове, след което всички вкупом заиграха играта Ти на мене - аз на тебе. Иначе казано - генералът започна да захранва богопомазаните вестници, радиа и телевизии с горещи новини и сензационни разкрития, а те започнаха да помпат денонощно професионалното му самочувствие. И резултатите не закъсняха. В края на януари 2001 г. ген. Бойко Борисов беше обявен за шериф на държавата. Година по-късно рейтингът му удари тавана, достигайки рекордните 86-90% всенародно одобрение. На местните избори през октомври 2003 г. той бе нарочен за единствения достоен кмет на София, а днес вече е спряган не само за вътрешен министър, но и за премиер.За да се случи всичко това, т. е. - да бъде откроена фигурата на Бойко Борисов като единствен и незаменим борец срещу престъпността, от есента на 2001 г. до есента на 2003 г. България бе произведена в:- инкубатор на мафиоти от международна величина;- производител № 1 на фалшиви пари, кредитни карти и международни паспорти в Европа;- главен износител на проститутки за Западна Европа;- основен преразпределителен пункт за трафик на хероин от Турция към Западна Европа;- основен производител на синтетична дрога;- ключов играч в международния трафик с крадени автомобили.Едновременно с това богопомазаните медии подеха поддържаща кампания в три основни посоки: тотално компрометиране на съда - който винаги пуща бандитите; тотално компрометиране на следствието - като виновник за ниската ефективност на борбата с престъпността; тотално компрометиране на депутатите, които непрекъснато произвеждат калпави и мекушави закони и връзват ръцете на всеотдайното МВР, т. е. - на главния му секретар ген. Борисов.По линия на дребнотемието, през ноември 2001 г. - два месеца след като бе назначен на поста главен секретар на МВР и четири месеца преди да бъде обявен за шериф на държавата - Бойко Борисов обеща да озапти крадците на автомобили; наркопласьорите, накродилърите и международните трафиканти на дрога; контрабандистите; крадците на черни и цветни метали; футболните хулигани; сутеньорите и търговците с плът; фалшификаторите на пари и кредитни карти; собствениците на незаконни дискотеки и игрални зали; незаконното строителство; корупцията в МВР и в държавния апарат; спекулантите с недвижими имоти; източвачите на ДДС и на еврофондовете; бизнесмените с екзотични прякори и орляците от четирикрилни гардероби, които ги следват като сенки; незаконното придобиване на огнестрелно оръжие и т. н. Случилото се след октомври 2003 г., когато България затвори глава 24 Правосъдие и вътрешни работи и трябваше да докаже готовността си за приемане в Европейския съюз, може да бъде описано само с вица за насинения и окървавен бял жител на Австралия, който си купил нов бумеранг, но все не успявал да изхвърли стария.Иначе казано, каквото и да направеха депутатите, членовете на Министерския съвет и магистратите - то бе посрещано с подозрително равнодушие от Брюксел и на нож от широката българска общественост. По простата причина, че бизнесмените с екзотични прякори продължиха да се държат така, сякаш държавата им е бащиния, труповете продължиха да се стелят по улиците, а дрогата, минаваща през България, продължи да залива Стария континент. Не по-различно е и положението с другите обещания на главсека на МВР от есента на 2001 г., защото те също си останаха... неизпълнени. Всъщност присъствието на Бойко Борисов във вътрешното ведомство трябва да бъде оценено по достойнство и в още една посока. Става дума за омразата, която избухна между него и политическото ръководство на МВР още в края на 2001 г. и която направи редовите ченгета и служители разногледи в усилията им да проумеят кого да слушат - главния секретар или министъра и заместниците му.И тук резултатите са печални, а тяхното най-отрицателно проявление се случи на 9 ноември 2004 г. (денят на Свети Архангел Михаил), когато целият народ трябваше тържествено да отбележи 125-годишнината от създаването на българската полиция. Генералско-министерското разминаване започна още по време на псевдотържествения парад, организиран по случая празника, защото главният секретар на МВР не бе на официалната трибуна и пропусна церемонията по поднасянето на венци пред Паметника на незнайния войн. Причината е, че имал важна среща с турския посланик в София Хайдар Берк. По-късно, когато министър Петканов награждаваше с почетни знаци бивши шефове на полицията и настоящи началници в МВР, ген. Борисов си спретна пресконференция по повод арестуването на двама български трафиканти на оръжие на 7 ноември в Италия. След тази пресконференция генералът посети децата от дома за сираци Петко Рачов Славейков, подари им пожарообезопасителна техника за 10 000 лв. и се щракна за спомен с няколко малчугани. А накрая се срещна с лидерката на БЗНС Анастасия Мозер и с няколко депутати от тогавашната парламентарна група на БЗНС -Народен съюз, които побързаха да разкритикуват остро министър Петканов за неефективното разпределение на МВР-бюджета. Причината за това нелепо поведение бе скандалът около бъдещата девоенизация на МВР, избухнал между двамата на 19 октомври 2004 г. по време на семинара, на който е представен българо-испански проект за девоенизацията на МВР и укрепването на човешките ресурси. Според авторите на проекта, за да влезе в Европа, МВР трябва да излезе от състава на българските въоръжени сили, а неговите служители трябва да свалят пагоните. Когато това се случи, ченгетата ще се делят на полицаи и старши полицаи, а началниците - на комисари (директори на РДВР) и главни комисари (директори на национални служби). В проекта никъде не се споменава в какво ще бъде трансформирана девоенизираната длъжност главен секретар на МВР. Това бе възприето от ген. Борисов като намек, че такава длъжност изобщо не се предвижда в цивилното МВР и от трибуната на форума заяви: Идеята за девоенизацията е хубава, но начинът на реализацията й говори за помисли, които нямат нищо общо с европеизирането на МВР. Заради тази генералска реплика министър Петканов не покани Бойко Борисов на пресконференцията след семинара, а той на 9 ноември обяви, че ще подари генералската си униформа на Националния исторически музей. И май наистина му е дошло времето да предприеме някакви действия в тази посока, защото поне засега не личи, че новите парламентарни победители - БСП, НДСВ и ДПС, са постигнали консенсус поне по неговия въпрос.

Facebook logo
Бъдете с нас и във