Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЖЪЛТИТЕ ОТНОВО ЗАЦИКЛИХА С ПРОБАЦИЯТА

В Република България прилагането на наказанието пробация трябваше да започне от 1 януари 2004 г. - така пише в Наказателния кодекс. Причината за поредното отлагане на поредното европейско нововъведение бе формулирана така: Недостиг на финансови ресурси за осигуряване на институционалната рамка за прилагане на наказанието пробация. Става дума за три милиона лева, които финансовото министерство не успя да включи в държавния бюджет за 2004 г., тъй като правителството и правосъдното министерство не успяха да изградят административната структура, предвидена за въвеждането на пробацията. По принцип този вид извънзатворно изтърпяване на наказанията (по времето на социализма то се наричаше поправителен труд) стана част от Наказателния кодекс в средата на 2002 г., а т. нар. компетентни органи имаха достатъчно време да направят всичко онова, с което тогава сами се натовариха. Първото четене на тематичния проектозакон за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията трябваше да се състои в парламента на 5 февруари, но и то бе отложено. За сметка на това на 5 и 6 февруари няколко неправителствени организации с опит в пробационната дейност (по проекти, финансирани от задгранични донори) поканиха на работна среща неколцина представители на Главна дирекция Изпълнение на наказанията на правосъдното министерство, за да сверят часовниците си. Както се казва на протоколен език, срещата протече в дух на взаимно разбирателство и градивна критика. Факт, който по никакъв начин не промени основното послание на мероприятието: по-добре е пробацията да се забави с още една година, вместо да бъде приет поредният калпав закон. Колкото и странно да звучи, един от основните въпроси в проекта за ремонт на Закона за изпълнение на наказанията се крие в неизясненото все още място на пробационните служби в системата на правосъдното министерство. Първоначалната идея бе те да се обособят като отделна дирекция, но по-късно стана ясно, че държавата няма достатъчно пари за издръжка на подобна структура. След това специалистите започнаха да умуват върху създаването на фонд Пробация по подобие на съществуващия фонд Затворно дело, но и това бе за кратко. Този път вината бе стоварена върху Международния валутен фонд (МВФ), който трябвало да даде изричното си съгласие за създаването и финансирането на подобно начинание. Което можело и да се случи, но най-рано през 2007 г., а тогава вече щяло да е късно за каквото и да било. Оправданието звучи повече от логично: България е във Валутен борд, а подобни фондове се създават само със закон и след задължително съгласуване с МВФ. Това е процедура, която ще изяде поне три години... Не е ясно кой и по какви причини е преметнал бащите на идеята за фонд Пробация да се откажат от отрочето си, тъй като истината е малко по-различна. За да бъде създадена такава структура, са необходими две неща: пари и воляЗа какво са парите не е необходимо да бъде споменавано. По-важен е въпросът с волята: правителството, в лицето на финансовото министерство, трябва да докаже пред мисията на МВФ, че България има нужда от подобна наказателна мярка и нейното въвеждане по никакъв начин няма да наруши споразумението с Международния валутен фонд. Всичко това спокойно може да се уреди по време на съгласуването на проектозакона за държавния бюджет. Което ще разгроми мита за необходимите цели три години. Предвид наближаването на 2007 г., когато би трябвало да бъдем приети в Европейския съюз (а без въвеждането на пробацията това ще стане доста трудно), Министерството на правосъдието е на път да вмени изпълнението на тази наказателна мярка като задължение на Главна дирекция Изпълнение на наказанията. Или поне така пише в проекта за изменение на едноименния закон. На практика това означава, че разходите за извънзатворното изпълнение на наказанията ще се покриват от фонд Затворно дело. Което, меко казано, е доста странно, защото на практика пробацията и изтърпяването на присъдите зад решетките са две коренно различни и несъвместими понякога дейности. Известно е, че този фонд се финансира по два основни начина - от държавния бюджет и от производствената дейност на затворите и затворническите общежития (бившите трудово-поправителни общежития). В същото време за бъдещите пробационни служби никъде не е предвидено да имат собствени приходи.Освен това в проекта за изменение на Закона за изпълнение на наказанията (ЗИН) се казва, че прякото ръководство и контрол върху дейността на пробационните служби се осъществява от Главна дирекция Изпълнение на наказанията. Важно е да се знае, че България е подписала няколко международни акта, с които е приела, че не може военизирани лица да изпълняват функции по разследване и по изпълнение на наказанията на цивилни лица. А у нас, освен че все още има военизирани полицейски дознатели, които разследват цивилни, част от затворната администрация по традиция е под пагон. На всичко отгоре, текстовете, уреждащи статута на пробационните работници в проекта, препращат към разпоредбите за служителите от Главна дирекция Изпълнение на наказанията, а те - към Закона за МВР. Става дума за длъжностите на въпросните служители, за трудовите им възнаграждения, за социалните фондове и условията, при които те се пенсионират. И когато влезем в Европейския съюз, това ще създаде много проблеми пред съдебната система. Защото тук можем и да не помним под какви конвенции, харти и спогодби стои подписът на България, но хората оттатък помнят. При това - дълго.Според авторите на проектозакона за ремонт на ЗИН пробационните служби трябва да бъдат два вида - районни и окръжни, като по този начин ще покриват териториите на съответните окръжни и районни съдилища. Предвидено е към районните пробационни служби да бъдат създадени пробационни съвети, в които освен шефа на службата, участват още представители на общината, на РПУ и на териториалните служби на здравеопазването, на образованието и на социалните грижи. Районният прокурор също участва в работата на съвета, но без право на глас.Ролята на този съвет е изключително важна, защото именно той ще определя къде осъдените на пробация ще работят безвъзмездно в полза на обществото; кой ще се занимава с предсрочното освобождаване на осъдените на пробация; кой ще предлага на съда пробацията на кого да бъде заменена с ефективно лишаване от свобода. Според неправителствените организации обаче структурата трябва да бъде следната: Национална пробационна служба, областни служби (със седалища в областните центрове) и районни служби. Като пробационни съвети има не само към районните, но и към областните структури. В тях задължително трябва да участват кметът на областния град, председателят на Окръжния съд, окръжният прокурор, директорът на Окръжната следствена служба, директорът на РДВР, представители на неправителствени организации с опит в пробацията и борбата с престъпността (а не фондации по принцип) и представители на медиите. Най-острите критики обаче се стовариха върху представителите на правосъдното министерство по повод тоталната липса на текстове за наказанието пробация за непълнолетни и малолетни. Според авторите на проекта за изменение на ЗИН с тази тема ще се занимават регионалните комисии за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, но в случая това едва ли е най-разумният подход. Причината е, че според Закона за борба с противообществените прояви и възможностите, които той предоставя на местните комисии, те регистрират децата, решават възпитателни дела и налагат възпитателни мерки. В никакъв случай обаче сред правомощията им не фигурират думите изпълняват наложени наказания.На всичко отгоре комисиите не разполагат дори с механизми за изпълнение на възпитателните мерки, които налагат. Съгласно действащия Закон за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, изпълнението на тези мерки е възложено на т. нар. обществени възпитатели. Според българската практика обаче тези възпитатели са много зле платени, а понякога работят и съвършено безплатно. Затова по-голяма част от тях са пенсионери, които нито имат силите, нито възможностите да изпълнят задълженията си по закон. Както се вижда и с невъоръжено око, дори беглият преглед на проекта за изменения на Закона за изпълнение на наказанията (трети по ред) показва, че авторите му за пореден път са се опитали да отбият номера. Многото му кусури вероятно се дължат на амбицията на работната група проектозаконът да бъде внесен в парламента навреме, така че въвеждането на пробацията да стане още през първата половина на годината. Критиките, които се чуха по време на срещата между неправителствените организации и представителите на правосъдното министерство, за сетен път убеждават, че е по-добре този нормативен акт да не бъде приеман на всяка цена. Защото после, когато изведнъж се окаже, че българската пробация няма нищо общо с европейската си посестрима, вече ще е късно за всичко. С изключение, разбира се, на новите харчове, които задължително ще трябва да бъдат направени. Било за нови работни групи, било за командировки с цел обмяна на задграничен опит.

Facebook logo
Бъдете с нас и във