Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЖЪЛТИТЕ СЛОЖИХА ТЕМИДА ПОД ЧЕХЪЛ

Колкото повече наближава часът, в който България ще стане пълноправен член на Европейския съюз, толкова повече се отдалечава надеждата, че НДСВ наистина има намерение да започне и да завърши съдебната реформа. На пръв поглед подобна констатация звучи доста смущаващо, но за хората, които отблизо следят делата на жълтите в тази област, тя не е никаква новина. По-паметливите си спомнят, че с Решение № 672 от 1 октомври 2001 г., след съгласуване с Висшия съдебен съвет и органите на съдебната власт (съд, следствие и прокуратура), Министерският съвет прие Стратегията за реформа на българската съдебна система. Година и половина по-късно - на 21 април 2003 г., със свое Решение № 260 правителството прие актуализирания вариант на тази стратегия, след което от реформаторския му ентусиазмът не остана и следа. Отупването на прахоляка от тези вехти бумаги не е случайно. Според въпросния документ в навечерието на приемането ни в Европейския съюз България трябваше да бъде правова държава с утвърдено върховенството на закона, в която принципите за разделението на властите са свещени, а съдебната система е независима. Другото важно обещание на НДСВ, заложено в стратегията, гласи, че основна цел на съдебната реформа е максимална защита на правата и интересите на гражданите и обществото и осигуряване на равен достъп до правосъдие. И накрая, Симеон Сакскобургготски и хората му тържествено обещаха да превърнат МВР, следствието, прокуратурата и съда в прозрачни и демократични институции, в които няма свещени крави и жертвени агнета, а възможностите за злоупотреба с власт и корупция са сведени до минимум. За най-голямо съжаление, днешните управляващи не само че не изпълниха обещанията си, ами продължават да създават законови възможности за налагането на тотален политически контрол върху съдебната система и предаването на цялата власт в ръцете на неколцина богоизбрани. И потвърждението на тази скверна теза е мелодрамата, разиграваща се около физическото ликвидиране на следствието под формата на съдебна реформа, провеждана по искане на Европейския съюз (ЕС). Според процедурите на ЕС ходът на същата тази съдебна реформа се проверява на всеки три месеца от експерти, които пристигат в България и на място се уверяват кое как е. Първите наблюдатели си заминаха в началото на март, а в края на месеца избухна и първият голям скандал, предизвикан от жълтите реформатори.На 28 март, в ефира на БНР, директорът на Националната следствена служба (НСлС) Ангел Александров обяви, че правителството е изготвило таен доклад до Европейската комисия, в който е поело ангажимент за физическо ликвдиране на следствието до края на 2004 година. Според него това щяло да се случи с изменение на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), което ще прехвърли 95% от престъпленията за разследване от полицейското дознание в МВР.В отговор на Александров пръв се обади министърът на вътрешните работи Георги Петканов, който обяви, че докладът изобщо не бил таен. Тъкмо обратното - той бил изработен от широк експертен кръг, включващ представители на десетина-дванайсет ведомства, сред които и хора от правосъдното ведомство и прокуратурата. Колкото до разширяването на правомощията на полицейските дознатели, обясни още шефът на МВР, то не било българска прищявка, а изискване на еврокомисията. Няколко часа по-късно обаче правосъдният министър публично заяви, че хора от неговото ведомство не са участвали в писането на доклада. После Висшият съдебен съвет категорично отрече негови членове да са питани за ремонта на НПК. Заместник-главният прокурор и председател на Върховната касационна прокуратура Христо Манчев също заяви, че държавното обвинение не знае нищо по въпроса. А навръх първи април (деня на хумора и шегата), министър Станков лично ощастливи шефа на НСлС с новината, че правителстото е решило да не пипа следствието и е изхвърлило от доклада до Европейската комисия целия пасаж за ремонта на НПК. Само два дни, след като и втората експертна група на ЕС си тръгна (тя беше в България от 5 до 7 юни) обаче, НДСВ обърна листа. В медиите изтече информация, че проектозаконът за изменението на НПК, с който 95% от престъпленията ще се прехвърлят за разследване от МВР, вече е готов и... е пуснат за съгласуване по министерствата. Още същия ден, след заседанието на Висшия съдебен съвет (ВСС), правосъдният министър обяви, че с този законопроект България отговаряла на условията на Европа за реформа в досъдебното производство по наказателните дела. Това е третият проект за промени в НПК и се надявам трите да бъдат консолидирани в един - заяви Антон Станков. - България, затваряйки глава 24, пое конкретни ангажименти, но това е проект, който предстои да бъде обсъждан. Текстът е пратен на следствието и то ще се произнесе преди да бъде внесен в Министерския съвет, каза още той.По този повод Параграф 22 (бр. 23 от 12 юни 2004 г.) си позволи лукса да напише, че този път НДСВ наистина прецака следствието, защото проектозаконът за скандалния ремонт на НПК ще бъде приет, без някой да се съобразява със слугите на Темида. След по-малко от месец и половина прогнозата ни се сбъдна, защото на 22 юли (миналия четвъртък) правителството прие проектозакона за ремонт на НПК. При това в онзи вид, заради който през март избухна скандала с тайния доклад. Ден по-късно - на 23 юли, правосъдният министър Антон Станков направи неуспешен опит да обясни на медиите, че промените в НПК били необходими заради изпълнението на задълженията на България, произтичащи от ратифицирани международни договори и конвенции, както и от затварянето на глава 24 - Правосъдие и вътрешни работи. Наистина има прехвърлени по-големи компетентности на дознателите, но подсъдността в съдебна фаза остава същата - обясни министър Станков. - Целта на законопроекта е по възможност рязко да се ограничи възможността дознания да се преобразуват в следствени дела, тъй като това е една от причините за мудността на досъдебното производство, допълни той.След близо едночасовата игра на въпроси и отговори стана ясно, че проектът е внесен в правителството от вицепремиера Пламен Панайотов, правосъдния министър Антон Станков и шефа на МВР Георги Петканов. Но така и никой не разбра кой е истинският му автор и защо българската държава напира да закрива следствието, без никой от Европейския съюз да е искал подобно нещо. В работния вариант на евродоклада (Параграф 22 разполага с копие от него), написан след втория мониторинг на съдебната реформа от 5 до 7 юни 2004 г., не е посочено, че някой е искал от България да ликвидира следствието. Напротив - в четивото ясно е казано, че идеята за прехвърлянето на 95% от престъпленията за разследване в МВР е на българското правителство и крие много рискове. И, за да няма повече никакви съмнения за съдържанието на доклада, ще цитираме почти пълния текст на неговия раздел, озаглавен Досъдебна фаза: Предоставената от България допълнителна информация след март 2004 г. (тогава беше първият мониторинг на хода на съдебната реформа след затварянето на глава 24 - Правосъдие и вътрешни работи - бел. ред.) не съдържа изчерпателна информация за намеренията, които има правителството в областта на реформата на досъдебното производство. И най-вече по отношение на разпределението на компетенциите между следователи (разследващи) и дознатели (криминална полиция). Проектът е базиран на две основни идеи - ускоряването на предварителното производство и изключително голямото по обем прехвърляне на правомощия от следователите към дознателите. Предложените изменения са твърде ограничени и засягат само три текста от НПК. От техническа гледна точка разглеждането на тези изменения ще изисква и някои промени в компетенцията на полицаите. Върху тези проекти обаче засега не се работи и стъпките, предприети от кабинета, са минимални. Нещо повече - поради една или друга причина - главният прокурор и директорът на Националната следствена служба са против измененията, предлагани от правителството.Дознателите са представени като предшественици на разследващата полиция (криминална полиция). Те са служители на МВР, оторизирани от закона да извършват разследване в случаите, в които не се предвижда образуването и провеждането на предварително следствие. В момента в МВР работят 1100 дознатели. По данни, предоставени от българска страна, дознателите работят по 80% от извършените престъпления, а следователите по 20 на сто. Назначенията на нови дознатели зависят от успешното извършване на така предложената реформа. Предвижда се те да поемат разследването на 95-98% от случаите. Въпросът с необходимостта от юридическо образование на дознателите трябва внимателно да бъде обсъден. Министерството на правосъдието е предоставило на експерта, извършващ наблюдението, едно копие с английски превод на предлаганите изменения в НПК. Той обаче не е имал достатъчно време да се запознае с тях. По отношение на разпределението на компетенциите между следователите и дознателите, подходът, избран от Министерството на правосъдието, е ограничаване правомощията на следователите до разследване на четири престъпни състава: престъпления срещу републиката, умишлени убийства, корупция и престъпления срещу мира и човечеството. Няма надеждна база данни за функционирането на съдебната система и в частност - на предварителното производство, поради липсата на автоматизирана система за управление. Експертите са получили някаква статистика, но не и информация за методологията, по която е била съставена, което затруднява анализа им. Изграждането на автоматизирана система продължава. Изграждането на електронна връзка в Националната следствена служба също е в процес на изграждане. Не по-малко озадачаващи са и заключенията, формулирани в края на раздела за досъдебното производство. Наред с общите фрази от типа Реформата на предварителното производство е повратна точка за България и Страната се намира във фаза на изграждане на своята съдебна система, са записани няколко констатации, които звучат смущаващо:Процесът на изпълнение на изискванията на ЕС ще бъде продължителен. Сега не е времето за рязко изменение на курса, а по-скоро трябва да бъдат идентифицирани трудностите, да бъде направен анализ на ситуацията и да бъдат поставени на масата конкретни и практически насочени предложения, които да бъдат обсъдени и придвижени напред. Най-сериозната трудност е разпределянето на компетенциите между следователите и дознателите. Необходимостта от изясняването на този въпрос означава подробно разглеждане на функционалното положение на следователите, както е заложено в действащия НПК.Сегашния проект за реформа е само частичен отговор на изискванията, изложени в общата позиция на ЕС, и не изяснява функционирането на досъдебната фаза. Истинският въпрос е каква е добавената стойност, която придават следователите в процеса на разследване, имайки предвид частичното дублиране на техните правомощия и действия с действията и правомощията на дознателите.Както се казва по друг повод: коментарите са излишни, да влезе убитият! Засега реформаторите от НДСВ нямат никакво намерение наред с ремонта на Наказателно-процесуалния кодекс да променят Закона за МВР и Закона за въоръжените сили. И то така, че да гарантират абсолютната независимост на дознателите от техните началници.

Facebook logo
Бъдете с нас и във