Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЖЪЛТИТЕ СЪДЕБНИ КАРТОНИ ГИ ОЦВЕТЯВАТ В СТРАСБУРГ

За изпроводяк Министерството на финансите трябваше да извади 25 000 непредвидени евро, с които да обезщети жертвите на криворазбраното българско правосъдие. На последното си заседание миналия четвъртък (16 юни) кабинетът на Симеон Сакскобургготски прие решение, с което задължи ведомството на Милен Велчев да покрие поредните четири присъди срещу България, издадени от Европейския съд по правата на човека в Страсбург, както и разноските по делата. Бившият мюфтия Недим Генджев осъди държавата заради нарушение на религиозните права, защото през 1997 г. бе отстранен неправомерно от поста му на т. нар. помирителна конференция, минала под диктовката на правителството на Иван Костов. Освен обезщетение от 5000 евро за неимуществени вреди, претърпени от Недим Генджев, жълтите бяха задължени от Европейския съд по правата на човека да изплатят още 5000 евро разноски по делото. Другите трима, които ще намажат от задграничната справедливост, са Явор Делчев Митев - обезщетен с 4000 евро и с 3000 евро за разноски по делото, Лазар Цветанов Божилов - с обезщетение от 3000 евро, и Йордан Боянов Илиев - с обезщетение от 4000 евро и 1500 евро за разходите по делото. И в трите случая държавата е осъдена за отказ от правосъдие или безконечно размотаване на съответното дело между съдебните институции и инстанции. Седмица по-рано (на 9 юни) стана известно, че бившият началник на служба Полиция в РДВР-Шумен Илко Цеков също е спечелил делото си в Страсбург, а държавата трябва да му изплати обезщетение от 4000 евро и да покрие разноски по делото в размер на 2000 евро. Този път, освен за размотаване и нежелание да приключи делото му в срок, България бе осъдена и за нечовешките условия в шуменския следствен арест, където Цеков прекарва три месеца, без да има представа защо. Неговата лична и професионална драма започва на 30 януари 1998 г., когато покойният вече сикаджия Стоил Славов-Телето (той бе взривен на 19 януари 2004 г.) заедно с наказателна бригада от двайсетина биячи пристига в Шумен, за да уреди сметките си с местния бизнесмен Петър Петров-Ретрото. След като е разходен из околностите на града и е бит на почивки, Ретрото е поднесен на тепсия на Стоил Славов в механа Осмарски пелин и се съгласява с всички условия, поставени му от софиянеца. Няколко часа след като отървава кожата обаче, Петър Петров пуска жалба за рекет, в която описва перипетиите си. Стоил Славов и петима от наказателната му бригада са арестувани веднага и срещу тях е образувано предварително производство за изнудване. Заедно със сикаджиите зад решетките е хвърлен и уволненият светкавично капитан Илко Цеков, защото в жалбата си Ретрото го е посочил като съучастник на рекетьорите. Телето, хората му и експолицаят прекарват в ареста 89 дни, без срещу тях да е извършено нито едно процесуално годно следствено действие. В крайна сметка през пролетта на 1999 г. седмината са пуснати срещу парични гаранции, а година по-късно Петър Петров-Ретрото оттегля жалбата си и се отказва от показанията си и... всичко приключва. Поне за слугите на Темида в Шуменско...Равносметка от т. нар. правораздаване през последните 13 години е повече от печална. Откакто България стана член на Съвета на Европа (през 1992 г.), в Европейския съд по правата на човека са образувани 1300 български дела. Държавата е била осъдена общо 63 пъти (25 са присъдите само през 2004 г.), общият размер на обезщетенията надхвърля 200 000 евро, а причините са... все едни и същи: лоши условия и насилие в арестите и затворите, нарушение на правото на свобода и сигурност на личността, мудно правосъдие и отказ от справедлив съдебен процес. Онова обаче, което все още в България никой не иска да проумее, е, че за магистратите в Страсбург няма никакво значение дали едно наказателно дело е завършило с оправдателна, или с осъдителна присъда, след като се е размотавало по инстанциите пет-шест, че и повече години. В това отношение Европейската конвенция за защита на правата на човека е категорична: всеки има право на справедлив съдебен процес в разумни срокове. Вярно, в този основополагащ документ не е указано какво трябва да се разбира под определението разумни срокове. Явно обаче за българските слуги на Темида продължава да е нормално един човек да е следствен в продължение на десетилетие, а докато се докаже вината или невинността му да не е свършена за пет пари работа, след което на хоризонта да се зададе съдебен процес, който да продължи поне още пет години.

Facebook logo
Бъдете с нас и във