Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЖЪЛТИТЕ ЗАТРИХА СЛЕДСТВИЕТО ПО СИНЯ РЕЦЕПТА

Странно нещо са обратите в историята. До вчера човек е водил борба в името на една кауза, а днес трябва да се вдигне на отчаян щурм, защото други са претворили идеите му в дела. Нещо подобно се случи с бившия премиер Иван Костов и с неговите последователи от Демократи за силна България (ДСБ). В периода 1998-2001 г. те сътвориха чудеса от храброст, само и само да зачертаят следствието като самостоятелно звено в съдебната система. Отначало окръжните следствени служби трябваше да се влеят в окръжните съдилища. След това следствието трябваше да мине на методическо подчинение на държавното обвинение, а през март 2001 г. то вече трябваше да е неделима част от прокуратурата. След като това не се случи, през април 2001 г. сините решиха да приложат една радикална хватка: чрез два проекта за ремонт на Наказателнопроцесуалния кодекс (един на правителството и един на група сини народни представители) да прехвърлят две трети от престъпленията за разследване от полицейския дознателски апарат в МВР и по този начин да обезсмислят съществуването на следствието. В историческо заседание, започнало сутринта на 13 април същата година и приключило в малките часове на 14 април, неколцина депутати от управляващото мнозинство, въоръжени със 78 карти на отсъстващи техни колеги, за малко не изпълниха брилянтно замисления план. Спря ги единствено внезапната намеса на министър-председателя Иван Костов, който по телефона оттегли правителствения проект за изменения на НПК и накара групата сини депутати да сторят същото. При това само няколко минути преди народните представители да започнат обсъждането на чл. 172а от НПК, който трябваше да регламентира разпределението на делата между МВР и следствието.За разлика от сините си предшественици НДСВ подходи по въпроса за ликвидирането на следствието много по-йезуитски. През лятото на 2002 г. те възстановиха Националното следствие, разбито през 1998 г. на 29 самостоятелни и независими една от друга служби. След това - през март 2003 г., те тихомълком започнаха да изграждат специализиран дознателски апарат в МВР, в който трябваше да постъпят 2000 дипломирани юристи. В края на март 2004 г., в секретен доклад до Брюксел, правителството е поело ангажимента да ускори съдебната реформа чрез премахването на единствената пречка пред нея - следствието. Обещанието на жълтите се върна няколко месеца по-късно в България под формата на европрепоръка за ускоряване на работата по преговорната глава 24 - Правосъдие и вътрешни работи и, по-специално - в частта й за досъдебната фаза на наказателния процес. Тази есен бившият премиер Иван Костов и хората му се вдигнаха на бунт, призван да извади прокуратурата и следствието от съдебната система, а управляващите с удоволствие поеха синия шанс. Най-напред те ремонтираха Наказателнопроцесуалния кодекс и прехвърлиха около 75-80% от престъпленията за разследване от полицейските дознатели в МВР и на практика обезсмислиха съществуването на следствието в сегашния му вид. След това организираха няколко престижни форума, на които част от посланиците в София публично споделиха наказателнопроцесуалните идеи на Иван Костов. А накрая, докато всички бранеха поруганото ни национално достойнство, правосъдният министър Антон Станков тихомълком внесе в правителството проект на Национална концепция за реформа на наказателното правораздаване. Според този проект, най-опитните следователи преминават на пряко подчинение на прокуратурата, а останалите ще надзирават работата на полицейските дознатели. На 17 декември 2004 г. Министерският съвет прие въпросната национална концепция, а на 22 декември Антон Станков, главният прокурор Никола Филчев и директорът на (все още) Националната следствена служба Ангел Александров подписаха съвместна декларация и най-официално погребаха следствието като самостоятелно звено в съдебната система. Колкото и невероятно да звучи, това събитие мина и замина, без никой да му обърне някакво по-сериозно внимание. А би трябвало, защото няколко изречения от споменатата декларация издават бъдещите намерения на триадата, които могат да бъдат обобщени само по един начин: налагане на тотален контрол върху досъдебното производство и върху всички държавни структури, имащи нещо общо с него. Първата крачка към това бе направена през февруари, когато главният прокурор Никола Филчев, министърът на вътрешните работи Георги Петканов и шефът на Националното следствие Ангел Александров подписаха в присъствието на държавния глава Георги Първанов инструкция за координацията на органите на досъдебното производство. Според този документ, прокуратурата има право да извършва предварителни проверки по всякакви сигнали за извършени престъпления. По време на тези проверки държавното обвинение може да изисква от МВР да прилага специални разузнавателни средства (СРС), да обискира, да конфискува и да изземва каквото му хрумне, да контролира личната кореспонденция на обектите и да прониква в жилищата и офисите им. Всичко това е легитимирано като правомощия на прокуратурата по чл. 119 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), но на практика става дума за... най-обикновен произвол. Първо, защото Наказателнопроцесуалният кодекс (НПК) забранява на прокуратурата да извършва подобни проверки. И второ - според Закона за специалните разузнавателни средства, МВР може да подслушва и да следи гражданите само при разследване на тежки престъпления, за които се предвижда затвор над пет години. Колкото до Закона за съдебната власт, той спада към т. нар. устройствени нормативни актове. В тях са описани правомощията на държавните институции, които те могат да прилагат по силата на т. нар. специални закони, в случая - НПК. Не на последно място споменатата инструкция нарушава и конституцията, според която всеки заподозрян, следствен или подсъдим има право на адвокатска защита. Тя обаче е уредена в НПК, а не в Закона за съдебната власт. И накрая, за да бъде кашата пълна, в инструкцията изрично е посочено, че данните, събрани по време на предварителните проверки, нямат никаква процесуална стойност и не могат да бъдат използвани като доказателства в съда. До момента държавното обвинение не е обявило публично колко предварителни проверки са били образувани през 2004 г. и колко от тях са прераснали в дознания или следствени дела. По-страшното обаче е, че никой не смее да попита какво се е случило с цялата информация, събрана по време на тези незаконни проверки, кой я съхранява и при какъв режим. Но най-притеснителното е, че на 22 декември, подписвайки съвместната си декларация, главният прокурор, шефът на следствието и правосъдният министър направиха... втората голяма крачка към узаконяването на произвола. В т. 3 от този фундаментален документ например се казва, че трите ведомства декларират съгласието си за разработване на нова инструкция за координация на органите на досъдебното производство с конкретизация на формите на взаимодействие между органите на изпълнителната власт (дознание, финансов, данъчен и митнически контрол) и съдебната власт (прокуратура, следствие). Какво ще пише в тази нова инструкция не е никаква загадка. От няколко години държавното обвинение се бори за свалянето на банковата тайна и за проникване в данъчните досиета на фирмите и гражданите без съдебна санкция. Иначе казано - така, както с първата инструкция бяха заобиколени НПК и Законът за специалните разузнавателни средства по отношение на предварителните проверки, с втората инструкция ще бъдат заобиколени разпоредбите, защитаващи личностния суверенитет в Данъчнопроцесуалния кодекс, в Закона за Българската народна банка, в Закона за банките и в Закона за класифицираната информация.Още по-стресиращо обаче звучи текстът на т. 4 от декларацията, според който прокуратурата, следствието и правосъдното ведомство съвместно ще разработят административни и организационни мерки за актуализиране на правната рамка и оптимизиране на структурата, организацията, информационните системи и кадровата политика в системата на следствие и дознание. По силата на какъв нормативен акт прокуратурата, правосъдното министерство и следствието ще се бъркат в работата на вътрешното ведомство не е известно, защото... такъв нормативен акт няма. За сметка на това има Закон за МВР, където е описано кой и какви правомощия има по отношение на информационните системи и кадровата политика в системата на дознанието. Сред оторизираните длъжностни лица обаче авторите на съвместната декларация - главният прокурор, министърът на правосъдието и директорът на Националното следствие, липсват. При това толкова осезаемо, колкото осезаема беше и липсата на вътрешния министър Георги Петканов на церемонията по подписването на декларацията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във