Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Кадрови пир в съдебната чума

Напук на всички европейски критики и препоръки за фундаментална реформа в българската съдебна система ръководният й орган Висшият съдебен съвет (ВСС) няма намерение дори пръста си да мръдне в тази насока. Вместо това т. нар. правителство на съдебната власт се нахвърля с нов устрем към онова, което умее да прави най-добре - да засища ненаситния апетит на магистратите за все по-високи длъжности и все по-тлъсти възнаграждения. Става дума за т. нар. кариерно израстване, което отдавна се е превърнало в самоцел за най-скъпата и вредоносна власт в държавата. За целта в действие влиза родният вариант на понятието конкурс. Иначе казано - шуробаджанашка процедура, в която ако не си човек на някого, или ако не си платиш, няма смисъл да участваш.


След повече от две години прекъсване на конкурсната дейност съветът започва същинския избор в обявените от него преди съдебната ваканция конкурси за повишаване и преместване на магистрати.


nbsp;


През есента ще се разиграе заключителната част от един спектакъл, започнат в средата на юни с писмо до ВСС, подписано от председателите на 35 съдилища от всички нива и райони в страната. В него те изразиха негодуванието си, че вече втора година ВСС не обявява конкурс за повишаване и преместване на съдии, но и не казва какви са причините за това забавяне. Това създавало значителни затруднения в правораздавателната работа, особено в най-натоварените съдилища. Авторите на писмото се постараха да му придадат драматичен тон с довода, че положението е източник на съвсем оправдано напрежение не само поради значителното допълнително натоварване, но и защото стремежът за кадрово развитие е не само обясним, но и съвсем оправдан.


В обръщението е припомнено, че последният конкурс за повишаване и преместване на магистрати беше обявен от съвета през март 2009 година. От тогава членовете му обявяваха конкурси само за административни ръководители, а после и за шефовете на специализираните съдилища и прокуратури. За да се справят някак с положението, ръководствата на съдебните органи прибягвали до командироване на магистрати, което вече се превръщало, по думите на съдиите, в основен способ за осигуряване на незаетите щатове, вместо да е временна мярка. Тридесет и петимата ръководители на съдилища настояха ВСС да обяви конкурси поне на най-високото по степен ниво и за апелативните съдилища до началото на съдебната ваканция през настоящата година. За да няма забавяне, те настояха искането да бъде разгледано на редовно заседание на съвета, комисията по предложенията и атестирането.


Така и стана. Преди началото на съдебната ваканция конкурсите бяха обявени заедно със списъка на свободните места в съдилищата, прокуратурите и следствените органи. По-късно съветът публикува и списъците на одобрените кандидати. Че всички в съдебната система просто са чакали да поодмине бурята около корупционния мегаскандал Красьо Черния, за да се захванат отново с кадрови бизнес, личеше не само от зачестилите включвания по темата на председателя на Върховния касационен съд Лазар Груев, но и от съдействието на министъра на правосъдието Маргарита Попова. Още в края на май тя изпрати писмо до ВСС и до Комисията по предложенията и атестации, в което поиска дневният ред на заседанията на съвета да следва ясен план за действие за предстоящите повишения, назначения, придобиване на ранг и т.н. Като председателстващ съвета, тя го помоли да бъде създадена организация за предстоящите действия по процедурите, започнали преди влизането в сила на промените в Закона за съдебната власт. Магистратите в страната имат право на информация, писа патетично Попова.


Така новопопълненият след скандали и натъмно с четирима нови членове, чиито качества никой не познава,


ВСС ще прилага за първи път новия морален критерий

в кадруването, въведен с последните промени в ЗСВ. За тях вносителите от правосъдното министерство твърдят, че щели да внесат прозрачност в кадровото развитие и кадровия контрол над магистратите.


За да се овладее пандемията от отличници, които атестационната система произвеждаше на кило, се въведе предварителен подбор на кандидатите в съдилищата и прокуратурите чрез създаване на постоянни конкурсни комисии, в които административните ръководители нямат право да участват. Тричленките ще проверяват подадените от кандидата документи и след разговор с него по практически въпроси, свързани с прилагането на законите, ще решават дали да го допуснат до конкурс пред ВСС. Намерението е личният контакт да свърши по-добра работа от сухите цифри. Самото атестиране пък беше ограничено само до случаите на придобиване на статут на несменяемост.


След събеседването се поставя оценка, добавят се данните от периодичните атестации и се прави класиране на кандидатите. Едва тогава резултатите се изпращат във ВСС, който ще оценява кандидатурите чрез събеседване по практически въпроси, свързани с прилагането на законите. После етичната комисия ще прави оценка на нравствените качества на първите трима класирани, след което съветът ще гласува. Тази процедура за повишение се прилага и когато става дума за преместване на равна по степен длъжност в друг орган на съдебната система. Кандидатите за административни шефове, с изключение на избираните от парламента председатели на върховните съдилища и главния прокурор, също ще минават през конкурс чрез събеседване, но пред специална комисия на ВСС. Премахна се добилата комични измерения опция те да се самопредлагат и се постави изискване за поне три години магистратски стаж. ВСС ще гласува явно и ще избира с квалифицирано мнозинство, а избраните началници ще предлагат свои заместници, които няма да имат самостоятелен мандат, както беше досега.


В началото на август съветът публикува

Указания за дейността на конкурсните комисии и администрацията на ВСС при провеждане на събеседване с кандидатите, участващи в конкурси за повишаване в длъжност и преместване. Поне три от седемте точки в тях са спорни и дори подозрителни. В т. 3 съветът препоръчва на конкурсните комисии при провеждане на събеседването да се съобразяват с правната материя, по която работи кандидатът към този момент. Това означава, че вместо да покаже знания за длъжността, която иска, кандидатът може да мине с наученото от тази, която напуска. При липсата на ограничения в кадровото прескачане между отделните клонове на правораздаването излиза, че се въвежда принципът: Бива го за следовател и ще го пуснем за граждански съдия, пък после ще се учи.


В т.4 пък се казва, че при провеждане на събеседването се допуска ползване на нормативни актове от кандидатите. Тоест хора с дългогодишна практика ще ползват като пищови закони и наредби по време на събеседване, при положение че студентите нямат това право при полагането на семестриални и държавни изпити. Най-интересно е обаче указанието в т.4, което гласи: При изготвянето на протокола-стенограма от събеседването се допуска ползването на аудиозапис. На практика това означава, че въпросният протокол няма да е никаква стенограма, защото може да бъде изготвен от този, който стенографира много по-късно от записания разговор.


Че разместванията в системата ще са големи

личи дори само от обявените свободни бройки, които са повече от триста. А немалко кандидати са подали документи за повече от едно място, пък където стане. Най-много са напиращите за върховните и апелативните съдилища и прокуратури. За гражданската колегия на ВКС пък 11 души се целят в едно място.


Повечето мераклии да въздават върховно правосъдие са от Софийския градски съд, чието гражданско отделение е пример за корупционно правораздаване и отдавна се смята за ключов пазар за купуване на съдебни решения. За огромните възнаграждения, по-малкото работа и решаващи правомощия на наказателната колегия на ВКС пък напират 19 кандидати при три обявени места. Сред тях са Мина Топузова, която е временен шеф на Софийския апелативен съд, и колегата й и бивш заместнитк-министър на правосъдието Даниела Атанасова. Третият кандидат беше новоизбраният член на ВСС от съдебната квота, военният съдия Димитър Фикиин. Той се прочу при избора преди дни с изказването, че съдебната власт няма проблеми, а проблемче. Проблемчето били пресаташетата на съдилищата, прокуратурите и ВСС, които не свеждали на популярен език съдебните актове и решенията на кадровия орган. Според Фикиин съветът иначе нямал сериозни недостатъци в работата си.


Почти всички съдии от търговкото отделение на СГС пък се пробват за двете места във ВКС. Сред тях са бившият председател на съда Светлин Михайлов и заместничката му Жаклин Комитова. Михайлов е подал отделно документи и за Върховния административен съд (ВАС). Там свободните места са четири, а кандидатите - 26 души. Сред тях са сегашните председатели на окръжните административни съдилища в София и Монтана - Лозан Панов и Момчил Таралански.


Свободните висши прокурорски длъжности

във Върховната касационна прокуратура (ВКП) са пет, а кандидатите - тридесет и осем. Да се наредят до главния прокурор искат временно работещите във ВКП бивш апелативен прокурор на Пловдив Росен Димов и говорителката на Борис Велчев Стелияна Кожухарова. Към същото се стремят шефът на военноокръжната прокуратура Спас Илиев и и.д. началникът на Плевенската окръжна прокуратура Марио Василев. Засеченият в контакти с Красьо Черния магистрат досега не успя да заеме поста за постоянно, та е решил да скочи още по-високо. Съперничката му за поста в Плевен Искра Ганева иска същото. Преди няколко месеца при провеждането на конкурс за окръжен прокурор на Плевен стана ясно, че тя е била почетен член на тамплиерския орден Велик магистрален приорат, който напусна със скандал. Ръководителите му пуснаха жалби срещу нея във ВСС и Народното събрание, твърдейки че като юридически консултант на ордена е злоупотребила с правата си. Ганева пък контрира, че е сезирала прокуратурата за действията на тамплиерите, които зарибявали бъдещите си членове и събирали нереално високи суми за мантии и атрибути. Подобно на върховните съдилища повечето желаещи място във ВКП иначе са от Софийската градска прокуратура, прескачайки апелативното ниво. Има дори и един съдия - Галя Митова.


Към Върховната административна прокуратура също са се насочили трима съдии, но кандидатите са обща 31, а местата - шест.


Най-много


желаещи напират към Националната следствена служба

(НСлС) - седемдесет и един. Свободните места са 15, а желаещите са от цялата страна. За първи път сред тях има много прокурори - 23, което несъмнено е последица от преминаването на следствието към прокуратурата преди две години. Най-много кандидати за висши следователи излъчва Софийската районна прокуратура. Към апелативните съдилища са се устремили 57 магистрати, а към апелативните прокуратури - петдесет и девет. Обявените свободни места в тези звена са по едно-две, а само в София - три.


В окръжните и районните съдилища и прокуратури свободните места са 195, а кандидатите - няколко стотин . В повечето звена са обявени по една-две свободни бройки за първоначално назначаване в системата, а в много от тях такива не са обявени. Едва след преминаването на лавината от повишения и размествания ще стане ясно дали ниските нива ще могат да поемат нови кадри.


Шестима магистрати пък останаха


в надпреварата за председатели на специализираните съдилища

Четирима са подали документи за апелативния наказателен спецсъд, а трима - за наказателния, а разликата идва от това, че заместник-председателят на Софийския районен съд Георги Ушев се пробва и за двете структури.


За шеф на наказателния спецсъд се борят Георги Николов, административен ръководител на Районния съд в Сливница, Величка Иванова - Влашева, военен съдия във Военен съд - Пловдив, и Ушев, който сега е командирован в СГС. Освен него за Апелативния специализиран съд напират Десислав Любомиров, съдия в СГС, Асен Христов, прокурор в Софийска районна прокуратура и Румяна Илиева, съдия в Окръжен съд - Сливен. Това е втори опит за избор на председатели на спецсъдилищата. При първия единственият кандидат да оглави първата инстанция Станимир Миров нямаше изисквания стаж, а кандидатът да ръководи апелативната Росен Русев се отказа, след като му поискаха по-сериозна концепция за управление на съда.В добавка Русев не можа да обясни защо служебният му автомобил е навъртял 1700 км в задграничен курс до Румъния, и как така системата за случайно разпределение на делата е изпращала при него повечето дела за контрабанда в окръжен съд - Хасково, чийто и.д. председател е той.


nbsp;


Свободните места за съдебни шефове


1. Административен ръководител - председател на Окръжен съд - гр. Хасково - вакантна;


2. Административен ръководител - председател на Окръжен съд - гр. Шумен - вакантна;


3. Административен ръководител - председател на Районен съд - гр. Ихтиман - вакантна;


4. Административен ръководител - председател на Районен съд - гр. Мездра - вакантна;


5. Административен ръководител - председател на Районен съд - гр. Златоград - вакантна;


6. Административен ръководител - председател на Районен съд - гр. Радомир - изтичащ мандат на 23.06.2011 г.;


7. Административен ръководител - председател на Апелативен специализиран наказателен съд - вакантна;


8. Административен ръководител - председател на Специализиран наказателен съд - вакантна;


9. Административен ръководител - апелативен прокурор на Апелативна прокуратура - гр. Пловдив - вакантна;


10. Административен ръководител - окръжен прокурор на Окръжна прокуратура - гр. Плевен - вакантна;


11. Административен ръководител - районен прокурор на Софийска районна прокуратура - изтичащ мандат на 22.05.2011 г.;


12. Административен ръководител - районен прокурор на Районна прокуратура гр. Девня - изтичащ мандат на 29.06.2011 г.;


13. Административен ръководител - районен прокурор на Районна прокуратура гр. Радомир - изтичащ мандат на 03.07.2011 г.;


14. Административен ръководител - районен прокурор на Районна прокуратура гр. Трявна - изтичащ мандат на 03.07.2011 г.


nbsp;


nbsp;


nbsp;


nbsp;


nbsp;


nbsp;

Facebook logo
Бъдете с нас и във