Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Кадрови резил в съдебния закон

Точно един ден след като правителството в лицето на правосъдното министерство представи проекта за промени в Закона за съдебната власт, един висш магистрат, без да ще, илюстрира колко безпредметни са те. Притиснат от журналистите да обясни как ВСС е пропуснал, че Катя Евтимова е проверявана за скандално бездействие и я е назначил за и. д. районен прокурор на Царево, заместник главният прокурор Валери Първанов изтърси уникално откровение:
Няма начин изборът на Катя Евтимова за изпълняваща длъжността районен прокурор на Царево да бъде преразгледан. Няма кой друг да ръководи тази прокуратура. Ако уволняваме всеки колега, който е издал неправилно решение, в съдебната система никой няма да може да изкара повече от 1-2 години, заяви Първанов. С тези думи заместникът на Борис Велчев призна всъщност най-страшната истина за състоянието на въпросната система.
Това, което Евтимова е извършила, а Валери Първанов се опитва да оправдае, е произвол от най-долна проба, превърнал се в запазена марка за родното правораздаване. Той гласи: Мога да правораздавам, но мога и да не го правя. За подобно нещо в никоя нормална държава няма да се водят препирни дали прокурорът да бъде свален от началнически пост - той просто ще изхвърчи от системата. Не само защото е уронил престижа й, но и защото отказва да изпълни свои конституционни и законови задължения и правомощия. Иначе казано, това е отказ от правораздаване, поправен от висшестояща прокуратура заради публичния скандал с морската далавера за избрани.
Констатацията на Валери Първанов е коректна единствено при един допустимо нисък процент на такива актове, какъвто у нас отдавна няма. Ако го имаше, Валери Първанов би могъл да защитава отделни неправилни актове на колегите си. Но ситуацията у нас в това отношение е отчайваща. Прокурорските откази са безброй, а хората са изгубили надежда, че обжалването им пред горестоящата прокуратура ще даде резултат. Образуването на досъдебно производство или проверка по жалба не е обвързано с какъвто и да било срок, в който прокурорът да се произнесе. Жалбоподателите очакват с месеци решението на прокурора, като в много случаи той дори не си прави труда да отговори дали и как се е произнесъл. Неслучайно Борис Велчев преди няколко месеца предложи прокурорските откази да се обжалват по съдебен ред, за да се пренасочи към съда недоволството от прокуратурата.
В съда нещата са още по-страшни. Разликите между тежестта на исканите от прокуратурата и налагани от съда наказания са умопомрачаващи. Истинска рядкост е решение на първоинстанционен съд да бъде потвърдено еднозначно и категорично от горните инстанции. Пълната липса на предвидимост кара хората да влизат в съдебния процес като в къща на ужасите или в джунгла със зверове. Актовете масово се отменят като неправилни изцяло или отчасти поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила или заради тяхната необоснованост. Връщането на делата за ново разглеждане от касационната инстанция добавя на практика още две инстанции към първоначалните три. И даже дела, в които е ясно от самото начало коя страна е изправна и коя злоупотребява с процеса, се превръща в истинска сага, която трови живота на хората с години.
На фона на тази картина проектът на правосъдното министерство за промени в съдебния закон подминава за пореден път съществото на проблема - кадрите. Независимо че основните изменения и допълнения в него се отнасят до подбора на магистратите чрез конкурси и атестиране. В опит да противодейства на моралния ступор в магистратските професии, кабинетът е амбициран да въведе за първи път механизъм за проверка на нравствените качества на магистратите. В мотивите към проекта е записано, че атестирането се провежда формално от ВСС без наличието на обективна информация за атестирания. В повечето случаи се постига с лекота максимална комплексна оценка, а в същото време дейността на магистратите не дава желания резултат. Предлага се редуциране на атестирането, което да се провежда занапред само в два случая - за придобиване на несменяемост и периодично - на всеки две години. Предвижда се създаване на постоянни атестационни комисии към съдилища и прокуратури и се твърди, че са прецизирани критериите, въз основа на които се извършва то.
Дали обаче заявените намерения са отразени подобаващо в проекта? Не, защото заявките и очакванията за по-висок праг в него чрез въвеждане на моралния критерий са за сметка на професионалния. С редуцирането на атестирането се разширява приложното поле на конкурса. Той ще се провежда вече не само за назначаване, повишаване в длъжност и преместване на магистрат, но и за назначаване на административни ръководители и техни заместници. Строгостта е обаче само привидна, защото за разлика от сегашната уредба на конкурса в съдебния закон, която предвижда писмен и устен изпити проектът предвижда конкурсът да става вече чрез събеседване с кандидатите по практически въпроси, свързани с прилагането на законите. Вярно, добавено е, че при определяне на резултата се вземат предвид и резултатите от проведените до момента периодични атестирания, въз основа на което се прави обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества.

КАРЕ

Дали пък проектът предвижда решителна преподредба на критериите за атестиране, за да осигурят те обективността на оценката? Отново не, като тук отстъплението е направо шокиращо. Първостепенният критерий за броя на потвърдените и отменени актове, който в сегашния закон е поставен на трето място, в новия проект изобщо... липсва. Сравнението на действащата и предлаганата уредба на атестирането показва ясно какво са направили хората на Маргарита Попова.
Съдебният закон сега разделя критериите на общи и специфични, както следва:
Чл. 198. (1) Общите критерии за атестиране на съдия, прокурор или следовател са:
1. брой, вид, сложност и тежест на преписките и делата;
2. спазване на сроковете;
3. брой потвърдени и отменени актове и основанията за това;
4. разбираемо и обосновано мотивиране на актовете;
5. резултати от проверките на Инспектората към Висшия съдебен съвет;
6. поощрения и наказания през периода, за който се извършва атестирането;
7. спазване на правилата за професионална етика на съдиите, прокурорите и следователите.
(2) При атестирането се отчита и общата натовареност на съответния съдебен район и орган на съдебната власт, както и натовареността на атестирания съдия, прокурор или следовател в сравнение с другите съдии, прокурори или следователи от същия орган на съдебната власт.
Чл. 199. (1) Специфичните критерии за атестиране на съдия са:
1. спазване на графика за провеждане на съдебни заседания;
2. умение за водене на съдебно заседание и съставяне на протокол.
(2) Специфичните критерии за атестиране на прокурор са:
1. умения за планиране и структуриране на действията в досъдебното и съдебното производство;
2. изпълнение на писмените указания и разпореждания на по-горестоящия прокурор;
3. способност за организиране на работата и ръководство на разследващите органи и екипите, които участват в досъдебното производство.
(3) Специфичните критерии за атестиране на следовател са:
1. умения за планиране и структуриране на действията в досъдебното производство;
2. изпълнение на писмените указания и разпореждания на прокурора.
От всички тези критерии в новия проект не е останало почти нищо, а това, което е останало, е лишено от конкретика и е истинска мъгла. Член 199 със специфичните критерии се предлага да бъде изцяло отменен, а предложението за промяна на чл. 198 е:
Чл. 198. (1) Критериите за атестиране на съдия, прокурор и следовател са:
1. правни познания и умения за прилагането им;
2. аналитично мислене и умение за анализ на правно релевантните факти;
3. умение за оптимална организация на работата;
4. експедитивност и дисциплинираност.
(2) При атестирането се отчита и общата натовареност на съответния съдебен район и орган на съдебната власт, както и натовареността на атестирания съдия, прокурор или следовател в сравнение с другите съдии, прокурори или следователи от същия орган на съдебната власт.
(3) При периодичното атестиране на младши съдия и младши прокурор се взема предвид и оценката на определения за негов наставник съдия или прокурор.
(4) При периодичното атестиране на съдия, прокурор и следовател се взема предвид и времето, прослужено като постоянен преподавател в Националния институт на правосъдието, като оценката за този период се дава от управителния съвет на Националния институт на правосъдието.
А това, което сега е в рамките на закона, се предвижда да бъде уредено с бъдеща наредба на ВСС за показателите и методиката за атестиране на съдии, прокурори и следователи и на административни ръководители и техни заместници, както и за реда на провеждане на атестирането.

ИЗВЪН КАРЕТО
При такъв кадрови подбор Валери Първанов ще бъде отново прав, че ако се уволнява всеки магистрат, постановил неправилно решение, никой няма да изкара повече от едва-две години в системата. И ще защитава горещо магистрати като Катя Евтимова, които ще имат законното право да грешат безброй пъти, за разлика от другите хора. А трябваше да се направи друго. Критерий №1 би трябвало да стане съотношението между потвърдени и отменени актове, като процентът се съобрази с този в развитите страни. Няма по-надежден критерий за професионализма на магистратите и качеството на правораздаването от липсата на главозамайващи резминавания между актовете на отделните магистрати и инстанции. Приложи ли се ефективно този критерий, отличните оценки и атестации ще секнат като с магическа пръчка, а отличниците ще слезнат на земята. Като нов критерий би трябвало да се включи задължително и наличието на осъдителни решения в Европейския съд по правата на човека. И един друг, за който родните магистрати не щат сигурно и да чуят - степента на удовлетвореност на страните по делото. Тя трябва и може да бъде отчетена, въпреки повтаряната от тях като мантра максима, че едната страна винаги остава недоволна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във