Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

КАДРОВИЦИТЕ НА ТЕМИДА ГЛУХИ ЗА СЪВЕТИТЕ НА ЕВРОПА

Членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) за пореден път демонстрираха пълно безхаберие към развитието на съдебната власт и към бъдещето на редовите съдии, прокурори и следователи. За съжаление това поведение на кадровия орган на Темида започва да се превръща в нездравословна практика, която в крайна сметка може да рефлектира не само върху ВСС, но и върху цялата съдебна система. Защото какво по-добро оправдание биха имали управляващите, ако решат да сътворят поредното законово безумие, и отново за сметка на третата власт.
Повод за горчивия извод стана една дискусия, организирана от Съюза на съдиите в България, която се проведе във вторник (22 януари). Тогава магистратите обсъдиха Становище №10 на Консултативния съвет на европейските съдии, което се отнася до функциите и статута на Висшите съдебни съвети в Европейския съюз и за независимостта на съдиите.
На сбирката присъстваха министърът на правосъдието Миглена Тачева, председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд Лазар Груев и Константин Пенчев, заместник главните прокурори Валери Първанов и Христо Манчев, шефът на Софийския апелативен съд Евгени Стайков, депутатът от БСП Мая Манолова, съдии, прокурори и представители на неправителствени организации.
Въпреки че членовете на ВСС също са били поканени, нито един от тях не дойде на събитието. Всички те се оправдали, че от сутринта във вторник влизат на заседания на различни комисии и не могат да присъстват.
Оправданието е повече от измислено, защото поне двама-трима можеха да зарежат работата в съвета, както правят когато ходят в командировки в чужбина. Какво казва Европа по отношение на независимостта на съдебната власт и за работата на кадровите органи на Темида - ето това трябваше да чуят висшите магистрати по време на дискусията. Не е необходимо да сме експерти, за да сме наясно, че темата пряко ги засяга, ако искат да бъдат по-ефективни в работата си.
Уви, такова нещо не се случи.

Независимостта на съдебната власт, функциите и статутът на съдебните съвети бяха темите, разгледани от Консултативният съвет на европейските съдии (КСЕС) на специално заседание на 23 ноември 2007 г., на което бе прието Становище №10. Слабият интерес на висшите магистрати към дискусията може би се дължи на това, че мненията на КСЕС са препоръчителни, но не и задължителни.
Нашенските кадровици на Темида обаче би трябвало да са наясно, че всяко становище на КСЕС се праща на Комитета на министрите на Съвета на Европа. Ако комитетът ги одобри, тогава въпросните мнения стават задължителни за изпълнение за всички страни-членки на ЕС - нещо, с което и ние, щем не щем, трябва да се съобразим.
На заседанието си на 23 ноември КСЕС е обърнал внимание на някои основни моменти в работата на Висшите съдебни съвети. Най-важната задача е ВСС да гарантира независимостта на съдебната власт и на отделните съдии. Независимостта на съдиите не е изключително право или привилегия, дадени им за техен личен интерес, а е в интерес на законността и на всеки, който търси и очаква правосъдие, пише в Становище №10.
В документа се казва още, че ВСС трябва да бъде предпазен от ограничаване на неговата независимост в полза на изпълнителната и законодателната власти, като бъде конституционно уреден.
Любопитни в тази посока са препоръките на КСЕС. Една от тях е ВСС да бъде смесен, с преобладаващ брой на съдиите, а членовете му да се назначават въз основа на тяхната компетентност, опит, познаване на живота на съдебната власт и културата на независимост.
КСЕС също горещо препоръчва членовете на ВСС да не идват от изпълнителната или законодателната власт, нито пък да имат нещо общо с политиката. Членовете на Висшия съдебен съвет, които са съдии, трябва да бъдат избрани само и единствено от своите колеги. А онези, които са извън съдебната система (сред тях са преподаватели, адвокати, други юристи, но не и прокурори и следователи, както в момента е в България), трябва да бъдат излъчвани или от неправителствени организации, или от Народното събрание, но с квалифицирано мнозинство.
Още по този пункт става ясно, че нашата действителност е на светлинни години от препоръките на Европа. У нас парламентът избира членовете на ВСС с обикновено мнозинство, а за неправителствените организации въобще и дума не е ставало до момента.
Още по-голяма е изненадата от безплатните съвети, дадени от КСЕС във връзка с функциите и правомощията на Висшите съдебни съвети. Част от предложенията му, сравнени със ситуацията у нас, са направо революционни:
- членовете да бъдат щатни служители (у нас с новия Закон за съдебната власт е създаден постоянно действащ ВСС);
- мандатът да бъде по-кратък (в момента в България той е пет години, но Европа се стреми към намаляване на периода, за да не се откъсват прекалено дълго магистратите от своите задължения);
- ВСС да управлява свой собствен бюджет, който да бъде гарантиран по такъв начин, че да се осигури оптимално и независимо функциониране (у нас министърът на правосъдието изготвя проект на бюджет на съдебната власт и управлява недвижимото имущество);
- ВСС трябва да предлага пакет от мерки, за да се подобри функционирането на съдебната власт (до момента няма данни български съвет да е изготвял подобни документи).
По-нататък препоръките сякаш не откриват топлата вода:
- Едно от задълженията на ВСС е да назначава, повишава, освобождава от длъжност съдии при пълна прозрачност на процедурата и ясни правила (тук сме си свършили работата и не би трябвало да има забележки към нас);
- ВСС трябва да организира и следи как протича обучението на младшите магистрати и квалификацията на старшите (и по тази точка не би трябвало да има проблеми, защото у нас е създаден Националния институт на правосъдие, който работи вече над три години);
- За всички проектозакони, които се отнасят до съдебната власт, ВСС трябва да дава консултации и препоръки, които да залегнат в нормативните актове (по този въпрос може много да се пише и акцентът винаги би бил магистратите казват едно, парламентът прави точно обратното).
Едно от любопитните предложения е решенията на Висшите съдебни съвети по дисциплинарните производства срещу магистрати да се обявяват публично, за да могат всички да се запознаят с тях, пък засегнатите да се обърнат към съда. У нас това е невъзможно да се случи - Законът за съдебната власт (ЗСВ) забранява всякаква лична и класифицирана информация да се обявява публично. А точно в този текст от ЗСВ, кадровиците на Темида се кълнат по три пъти на ден.
Становище №10 бе представено на аудиторията от българския представител в КСЕС, съдията от Софийския градски съд Майя Русева. Още несвършила с представянето, и от залата заваляха критики към работата на нашия ВСС, повечето от които основателни.
Български съдии две години работиха с испанските си колеги по два туининг проекта по програма ФАР за развитието на съдебната система у нас. Бяха изработени проектонаредба за атестирането на магистратите и редица други подобни документи. Идеята беше атестирането да става централно, което да се извършва от комисия към ВСС, която да е със силен кадрови капацитет. Работата на магистратите да се наблюдава непрекъснато и да се правят количествени и качествени оценки. Но ВСС гласува Методика за атестирането, която няма нищо общо с проекта, започна съдията от Софийския апелативен съд (САС) Калин Калпакчиев.
Той има предвид въвеждането на помощни атестационни комисии, които ще бъдат към съответния съд, прокуратура и следствие на съответното ниво. Тези комисии ще дават своите становища на Комисията по предложенията и атестирането към ВСС, която окончателно ще се произнася за атестациите на магистратите.
А шефът на САС Евгени Стайков допълни, че хората с черни тоги са разтревожени от тенденцията за ограничаване на независимостта на магистратурата. Става дума за третата поправка в конституцията, според която се дават по-големи правомощия на министъра на правосъдието, който вече определя размера на бюджета на съдебната власт и управлява нейното имущество.
Стайков обърна внимание и на още един факт. Той отново припомни, че с приемането на новия ЗСВ и въвеждането на постоянно действащ ВСС мандатът на стария състав на съвета е бил прекратен в нарушение на конституцията.
Съдии от Софийския районен съд също възнегодуваха срещу Методиката за атестиране, която, според тях, не била достатъчно обективна и ясна - факт, за който Параграф 22 вече подробно писа.
След като чу опасенията на съдиите, депутатът от БСП Мая Манолова призова всички да дадат време на ВСС да заработи по същество. Нека минат първите сто дни и да видим какви са резултатите от работата на постоянно действащия ВСС, предложи Манолова. Тя обаче изглежда е забравила да брои, тъй като първите сто дни вече изтекоха още в средата на декември 2007-а.
Последна се изказа министърът на правосъдието Миглена Тачева. След като се запознах със Становище №10 на КСЕС, си давам сметка, че има още какво да се желае и направи по отношение на работата на ВСС, която в момента не е изпълнена със съдържание. Съветът възприема министъра на правосъдието като естествен враг, а не трябва да е така, защото аз ще продължа да работя за независимостта на съдебната власт. Но наистина смятам, че тя не трябва да се занимава с имуществото си, защото това задължение й е несвойско ??????, поясни Тачева.
Тя допълни, че от една година Комисията за демокрация чрез право (известна като Венецианската комисия) към Съвета на Европа прави мониторинг върху цялата ни конституция. Окончателният резултат ще бъде ясен през март, но на този етап констатациите в доклада въобще не били радостни.
Параграф 22 научи, че Венецианската комисия остро ще ни разкритикува за тази част от промените в основния закон, според които бюджетът на съдебната власт се подготвя от министъра на правосъдието, а не от ВСС, както би трябвало да бъде. Членовете на комисията пряко обвързват независимостта на магистратите с парите им, защото недостигът на средства може да се използва за оказване на натиск върху едно или друго решение на третата власт.
Ако резултатите от мониторинга наистина бъдат негативни, българската държава трябва задължително да се съобрази с тях. Санкции няма, но ако не изпълним указанията на Венецианската комисия, ще бъде голям срам за България, споделиха юристи.
А дискусията по становището на КСЕС, към която Висшия съдебен съвет не прояви никакъв интерес, доказа, че предпочитаме някой отвън да ни свърши работата, която зависи само от нас. От това по-голям срам - здраве му кажи...
Ралица Петрова

Facebook logo
Бъдете с нас и във