Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Как бе ликвидиран подземният бос Лисицата

Датата е 19 октомври 1994 година. Врачанският хазартен бос Валтер Папазки и двама негови авери тръгват за среща в заведение на столичната улица Граф Игнатиев. Пристигат около 10 часа.
Срещата (с неустановени в хода на делото мъж и жена) минава бързо. Папазки и компания излизат около 10.30 часа. Отвън обаче ги чака изненада. Там са кръвните врагове на Папазки в битката за хазартния бизнес във Враца - Валентин Алексиев - Лисицата и Валери Тодоров - Дебелия. Водят със себе си четирима здравеняци за подкрепа. Единият от тях - Дилян Панов, вади пистолет и заповядва на Папазки да застане на място. Заедно с другите притискат него и аверите му до стената и започват да ги бият. През това време Валери Тодоров държи за косата жена, присъствала на срещата на Папазки.
Докато трае боят, Лисицата паркира джип Нисан пред заведението и с помощта и на другите нападатели набутват Папазки на задната седалка. Закаран е във вила във врачанското с.Челопек. Вечерта на 20 октомври 1994-а Валтер Папазки е изведен от вилата със завързани очи и заведен в местност до с. Лютиброд, където го оставят завързан за дърво.
Около 20 ч. Папазки успява да се отвърже, придвижва се до жп гарата в Лютиброд и оттам се прибира с влак във Враца. Докато е бил във вилата, Папазки е държан в студена стая с вързани ръце и крака, без храна и вода. Многократно е бил бит, констатират хората от Врачанската районна прокуратура. Изготвен е обвинителен акт и започва дело за отвличане в Районния съд във Враца... но само срещу Валентин Алексиев - Лисицата. Останалите участници в престъплението или стават свидетели, или срещу тях не са събрани достатъчно доказателства и те остават без обвинения.
Присъдата е постановена на 5 юни 1995-а. Лисицата осъден на две години и половина затвор.
През есента на същата година Валтер Папазки разбира, че душманинът му се готви да излезе от затвора. Тогава, твърдят хора от неговата свита, Папазки решава да се саморазправи с Алексиев и започва да търси хора, които да го убият.
Кои са хората, които приемат и изпълняват поръчката за убийство? Кой пропява имената на поръчителите? Кои са хората, които постилат килима на Валтер Папазки към затвора? Какви разкрития правят пред разследващите, за да може правосъдието да се похвали с ефективна присъда срещу сочените за един от най-известни престъпни босове у нас? От материалите от следственото дело излиза, че това са най-близките хора около Валтер Папазки.
Може би малцина знаят, че един от основните свидетели срещу Валтер Папазки е съдружникът му в бизнеса с покеравтомати във Враца Йордан Тонов, популярен с прякора Данчо Пръча. В разпит на 28 юли 1998 г. пред следователя от Националната следствена служба Пръча разкрива следното:
През есента на 1995 г., когато Валтер и Георги (б.а. Георги Георгиев - Културиста, брат на Папазки) разбраха, че предстои Лисицата да излезе от затвора в прекъсване решиха, че той трябва да бъде убит. Решението за убийството на Лисицата беше взето и от двамата братя. В течение на доста време те го повтаряха непрекъснато пред мен и пред други хора. Причината за убийството беше, че им пречи в хазартния бизнес и за отмъщение за отвличането на Валтер. В офиса на братята присъствах на разговор между Искрен Ценов (съдружник на Папазки в бизнеса с покеравтомати във Враца - б.а.), Геогри Георгиев (брат на Папазки - б.а.) и Валтер Папазки. Не съм вземал участие в разговора, само слушах. Двамата братя за пореден път настояваха да бъде убит Лисицата. Искрен Ценов им каза, че щом толкова много настояват, то той имал хора от София, които могат да извършат убийството. Георги и Валтер казаха на Искрен да говори с хората и казаха, че за убийството на Лисицата дават 40 000 марки. Това нещо го казаха и двамата. По този начин братята Папазки поставиха на Искрен поръчката за убийството на Лисицата и той я прие.
След известно време стана убийството на Валентин Алексиев... Питах Валтер - той мълчеше и накрая ми каза да си затварям устата и ме заплаши с убийство, ако се разприказвам. Разпитвах Искрен и той ми призна. Разказа ми, че убийството на Лисицата са извършили три лица от София - Емилиян Цонев, Велин (б.а. Добрев - той бе тайният свидетел в процеса на Маргините), по прякор Велата и Стефан - Духа или Призрака. И тримата - наркомани. Убийството е извършено с крадена кола - Мазда. Шофирал е Велин, Стефан е застрелял Валентин с автомат ЗАГИ с двайсетина изстрела. Автоматът е намерил Искрен и го е предал на Емилиян, бил е с избити мерни прибори. Цената е била въпросните 40 000 марки и още 10 000, добавени след това. Искрен ми каза, че той е взел 8000 за себе си, а другите 42 000 са предадени лично от него на Емилиян. Част от тях той ми каза, че са отишли за подготовка, а другата част са похарчени от наркоманите за наркотици.
Също Искрен ми разказа, че Валтер и Георги са му дали поръчка за екзекуцията на Валери Тодоров - Дебелия (дясна ръка на убития Валентин Алексиев - Лисицата) за 60 000 марки, като 38 000 марки са били дадени капаро за извършване на тази услуга на Искрен от двамата братя (първо 30 000 и после още 8000 марки). Искрен е предал тези 38 000 марки на Емилиян. Искрен ми каза, че братята са дали поръчка за екзекуциите на Евгени Ценов - 15 000 марки, на Иван Петков (Гуньо) - 40 000 марки, на Генчо Лавката и Дани от Монтана - 40 000 марки заради конкуренция в хазартния бизнес, на Мишо Петков - 50 000 марки, и на Мирослав Марков - 20 000 марки. Искрен ми каза, че са му предлагали пари за убийството и след това за осакатяването на Мирослав Андровски.
Ценов ми се оплака, че братята Папазки го изнудват да върши мокри поръчки. Думите му бяха: Изнудват ме, братко, не мога да издържам повече, тежи ми, карат се с мен, заплашват ме с убийство. Между другото, аз съм свидетел на скандал между братята и Искрен Ценов, те открито го заплашваха, че ще го убият. Караха се за това, че са дали пари за нещо, а не се върши работа. Бях потресен и му заявих, че ще разкажа всичко в полицията. Той се притесни и ми каза да не бързам, и каза, че имал касети със записи за поръчката на братята.
Искрен Ценов е застрелян на 22 януари 1997 г. на площада в центъра на Враца. Разследването веднага тръгва по следите на Валтер Папазки като поръчител на покушението. Не се откриват доказателства и следствието срещу него по това обвинение е прекратено.

(КАРЕ)
Из разпита на Илиян Петров, шофьор и бодигард на Валтер Папазки, проведен на 28 юли 1998 г. в НСлС

Около два месеца преди убийството на Лисицата разбрах от разговор между Валтер Папазки и брат му Георги, че двамата искат да бъдат убити няколко човека от Враца, които им пречат в бизнеса и им правят мръсотии. На първо място се спомена името на Валентин Алексиев - Лисицата, Валери Тодоров - Дебелия и споменаха, че следващият щял да си дойде по бройка. Този разговор се проведе само пред мен на терасата на кафе-аперитив Империал. Споменаха, че трябва да се намерят хора, които да извършат убийствата.
През януари 1996 г. в същото заведение Валтер, леко пийнал, водеше разговор с Искрен Ценов. По това време Ценов работеше при Папазки с дялово участие в хазартния бизнес с покеравтоматите. По време на разговора бяха те двамата и аз. Валтер каза на Искрен да намери хора, които да убият Лисицата. Искрен му каза, че има готови хора, но те за една такава поръчка искат голяма сума пари - 30 000 долара.
След известно време една вечер в кафе-аперитив Суми се разнесе вестта, че Лисицата е убит. Вечерта в 22 ч. ни извикаха в офиса, за да гледаме репортажа по телевизията. Присъстваха служители във фирмата, включително и Искрен Ценов. Георги Културиста (б.а. - братът на Валтер Папазки) с радостно изражение на лицето, смеейки се, стана, стисна ръката на Искрен Ценов и му каза: Супер свършена работа. Обърна се и каза на другите да излязат от офиса. Останахме само аз, Искрен, Валтер и Георги.
Понечих да стана и да напусна офиса. Валтер ме спря на вратата, хвана ме за гушата, върна ме малко назад и каза: Копеленце, на теб майката ще ти е... само нещо да излезе от твоята уста. Обърна се и държейки ме, посочи останалите с пръст и каза, че това са хората в тоя офис, свързани с убийството и всеки, от който излезе дума, ще последва Лисицата. Дори и брат му да е.
След известно време Искрен Ценов каза на Валтер Папазки в кафе-аперитив Суми, че тримата от София, които са убили Лисицата, може би ще искат още пари за следващото убийство - на Валери Тодоров - Дебелия. Аз се намирах на съседната маса. Валтер реагира остро на скъпата цена - пак от 30 000 долара, но се съгласи. Каза на Искрен, че още същата вечер ще му даде половината пари, но искал да се действа бързо.

(КАРЕ)
Из самопризнанията на Емилиян Цонев от 1 юни 1998 г., дадени пред следователя Емил Иванов в НСлС:

В края на януари 1996 г. у нас дойде Искрен Ценов. Познавам го от четири години. Беше дошъл да се крие в София, защото беше обвинен в съучастие в убийство и палеж. Попита ме дали съм съгласен да помогна да бъде убит един човек, който пречел на някакви хора в някакъв бизнес. Носеше в себе си снимката на Лисицата. Каза, че хората били плащали и той искал да вземе 6000 марки от цялата работа. Аз се съгласих да убием Лисицата. Искрен дойде при мен, защото беше научил паркинга, на който Валентин Алексиев паркирал колата си Алфа Ромео 155. Аз и Искрен с моята кола отидохме на паркинга, за да ми го покаже.
Велин Добрев познавам от пет години. Постоянно нямаше пари и искаше да крадем нещо. Тогава му казах за предложението на Искрен и той се съгласи да убием Лисицата. Казах му, ако той иска, да намерим Стефан Рангелов и с него да свършат работата. Велин извика Стефан. Обяснихме му, че трябва да се застреля Лисицата и Стефан се съгласи...

(КАРЕ)
Из самопризнанията на Стефан Рангелов, сочен за физически убиец на Валентин Алексиев - Лисицата. Направени са на 29 май 1998 г. в НСлС:

Велин Добрев познавам добре от около 15 години. В началото на февруари 1996 г. отидохме с него заедно в апартамента на наш общ познат - Емилиян Цонев. Последният ни каза на мен и на Велин, че има работа за нас. Ако я свършим, ще ни плати по 10 000 герм. марки. Емо каза, че става дума за убийството на Лисицата от Враца. Каза ни, че парите ще ги донесе Искрен Ценов (б.а. - застрелян година след покушението срещу Лисицата).
Не се спомена от Емо, че убийството на Лисицата се желае от шефовете на Империал, но аз така подразбрах. Доколкото си спомням срокът за извършване на поръчката беше 20-30 дни. Аз и Велин се съгласихме да извършим убийството на Лисицата. Оръжието, с което го извършихме, е сръбско производство, автомат, с обща цев и заглушител, с два пълнителя по 30 патрона. Взех автомата от апартамента на Емо, като не съм сигурен дали той го е купил или Искрен. Доколкото си спомням, за да го пробваме веднъж, стреляхме с автомата в двора на Велин Добрев в една туба.
Около 6 дни преди убийството аз, Емилиян и Велин откраднахме една Мазда в столичния квартал Зона Б-5. Велин отвори колата по следния начин - с отвертка натисна вътре в патрона на ключалката на вратата. Палецът на ключалката се показа и вратата се отвори. С рапидка нави патрона на стартера, сърцевината излезе, след което бръкна с отвертка и запали колата.
Велин ми показа Лисицата два дни преди убийството. Бяхме с Мазда-та, автоматът беше у нас, но късно го видяхме и затова не стрелях тогава. Не знам кой е показал жертвата и на Велин. От Емилиян Цонев знаехме, че Лисицата излиза всяка сутрин от 9 до 9.30 и ходи от блока до паркинга, където се намира колата му Алфа 155.
На 12 февруари 1996 г. аз и Велин се събрахме в Емилиян. Взехме автомата. Емо ни откара с неговата кола до Мазда-та. Велин караше колата. И двамата носехме черни плетени шапки, без дупки на очите,. Аз седях на предната дясна седалка и автоматът беше у мен. Спряхме колата около 9 ч. срещу входа на 15-о училище в столичния квартал Надежда. Чакахме да се появи Лисицата. Появи се след половин час и тръгна към входа на училището. Тогава Велин ми каза, че това е човекът. Тръгнахме с колата и малко след входа на училището го настигнахме. Беше от дясната ми страна, с гръб към мен. През сваления прозорец на колата извадих автомата и дадох не зная колко изстрела на автоматична стрелба в тялото на Лисицата, без да съм се целил в определено място. Лисицата падна на улицата.

Велин зави колата през тревната площ на улицата и след 10 минути каране изоставихме колата до един висок блок до някакъв канал. След това взехме автомата в един червен кожен сак и го изоставихме в едни храсти по-надолу по канала.
По-късно същия ден се видяхме с Емо и му казахме, че сме застреляли Лисицата. Най-късно след пет дни Емо ми даде около 7000 марки, на Велин не зная колко е дал. След около десет дни отидох и взех сака с автомата и го занесох у нас. След известно време казах на Велин, че съм го взел, и в гаража му пилихме нарезите и полетата от вътрешната страна на цевта на автомата. След известно време занесох автомата на Емо, за да му се издължа за пари, които бях взел от него.
Марките, които взех от Емо за извършеното убийство, изхарчих за закупуване на хероин, който употребявах аз.

Четете още

Параграф22 Weekly

ВРАЧАНСКАТА БОРЧЕСКА САГА: КЪРВАВА ПРИКАЗКА БЕЗ КРАЙ

В началото на лятото един търговец на коли втора употреба от Враца разкри в столичен вестник ужасяващи подробности от изтезанията, на които е бил подложен от трима... Още »
Параграф22 Weekly

МАФИОТСКАТА ЕПОПЕЯ ПОД ВРЪХ ВОЛА

Отвличания, гангстерска война и писък на куршуми. Трупове по улиците, сред които се разхождат килъри наркомани. Мистериозни анонимни свидетели и шумни полицейски... Още »
Параграф22 Daily

НАП отписва задължения с изтекла давност

Промените в ДОПК повишават отговорностите и на прокуристите и търговските представители Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във