Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

КАК СЕ СТАВА МАГИСТРАТ? ВСЕ ОЩЕ НА ТЪМНО, ЕСТЕСТВЕНО...

От една седмица България е с тежко ремонтирана конституция, но това по нищо не личи. Особено що се отнася до работата на съдебната власт, която за пореден път доброволно изигра ролята на бяла лабораторна мишка и разреши на депутатите от управляващата коалиция да усъвършенстват нормотворческите си умения върху беззащитното й тяло.
Първоначалната ни идея беше днес да поразсъждаваме малко върху конституционния мутант, наречен Инспекторат към Висшия съдебен съвет (ВСС). Всъщност, ако трябва да бъдем откровени, по-правилно е тази уникална структура да бъде наречена Франкенщайн, защото е сътворена досущ като класическия герой на Мери Шели - оттук - крака, оттам - ръце, от трето място - глава, а от четвърто място - уши и очи. Инспекторатът ще е независим, но ще е към Висшия съдебен съвет, а шефът и десетимата му членове ще се избират от Народното събрание.
Новият орган ще е със самостоятелен бюджет, който обаче ще е в рамките на бюджета на съдебната власт. И още: неговите членове ще проверяват организацията на работата по досъдебните и съдебните производства, но наказанията на провинилите се магистрати пак ще бъдат налагани от ВСС.
От една година близо 95% от престъпленията се разследват от полицията, но новият орган няма да проверява как работят дознателите, защото МВР е в изпълнителната власт, а независимият уж инспекторат е в съдебната система.
Ето с такива шеги и закачки смятахме да напълним страницата, но едно кратичко писмо от т. нар. провинция ни възпря. А причината е, че макар да е кратко и невинно на пръв поглед, това писмо поставя два деликатни въпроса, които изискват дълги и обстоятелствени отговори: Защо Висшият съдебен съвет, в който е събран елитът на българската магистратура, непрекъснато пише калпави наредби? и Докога кадровиците на Темида ще имитират прозрачност и обективност при провеждането на конкурси?.
Засега ще запазим самоличността и професията на автора на писмото в тайна, защото той е от т. нар. провинция, където все още около младите свободомислещи люде бушуват много и все нездрави страсти. А и начинът, по който той ни помоли за анонимност, прозвуча по-скоро симпатично, отколкото амбициозно: Искам да остана на работа в системата на българското правораздаване докато не изгоня от нея поне трима идиоти - некадърник, корумпиран и мързелив връзкар. Приятно четене.

За пръв път централизиран конкурс се проведе през есента на 2002 година. Кандидатите за съответните длъжности се явиха и събеседваха с петчленната комисия. Вместо обаче бъдещите магистрати да научат веднага колко са получили на устния изпит, последва сложна процедура за оценяване, която отне на комисията около... 20 дни.
След това Висшият съдебен съвет прие Наредба № 1 от 23 април 2003 г. за провеждане на конкурси за младши съдии, младши прокурори и младши следователи, според която кандидатите се отсяваха на два етапа - след писмен и устен изпит. Непосредствено преди писмения изпит бъдещите слуги на Темида получиха по два плика - голям и малък, върху които имаше един и същи номер. В големия плик всеки кандидат за младши магистрат трябваше да постави решения от него казус, а в малкия плик - лист, върху който надлежно е записал трите си имена, единния си граждански номер и входящия номер на заявлението до ВСС за допускане до конкурса.
Според наредбата писменият изпит е анонимен, но при така създалата се ситуация за подобно нещо трудно може да става дума. Не за друго, а защото никой по никакъв начин не може да гарантира какво по-напред ще прочете съответният член на изпитната комисия - решението на казуса в големия плик или личните данни на кандидата в малкия плик.
За да изглежда всичко съвсем в реда на нещата, оценките от писмения изпит бяха обявени в ИНТЕРНЕТ страницата на Висшия съдебен съвет. Кой знае защо обаче устният изпит бе проведен по старата и изпитана рецепта, даваща... пълни основания за съмнение в обективността на конкурсната комисия: кандидатите се явяват на събеседване пред 5-членно жури, отговарят на основния въпрос, решават допълнителните задачки - ако има такива, и си тръгват. А комисията умува върху знанията и комуникативните им способности в продължение на 20-30 дни (сякаш си нямат друга работа), след което обявява така мечтаните резултати.
На 14 юли 2004 г. Висшият съдебен съвет прие поредната Наредба № 2, която за пореден път трябваше да регламентира окончателно процедурата, по която да се провеждат конкурсите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи. Колкото и да се ласкаят, че ръководят мъдро кадровата политика в съдебната система, членовете на ВСС и този път не направиха нищо, за да разсеят съмненията за пълен субективизъм при назначаването на младшите магистрати.
Основанието за този извод се крие във факта, че единствената новост в Наредба № 2 от 14 юли 2004 г. е следната: пликовете вече няма да са номерирани. Иначе всичко останало бе оставено да върви по старому: малкият плик с личните данни се пъха в големия плик с конкурсната разработка и така заминава при съответния член на изпитната комисия. Непроменена остана и практиката оценките от устното препитване да се съобщават най-малко три седмици по-късно, и то без кандидатите да разберат по какви критерии са получили двойка, четворка или петица.
На 28 юли 2006 г., в бр. 61 на Държавен вестник бе обнародван третият (и последен засега) вариант на прословутата Наредба № 2 на Висшия съдебен съвет относно реда за провеждане на конкурси за съдии, прокурори и следователи. Тя влезе в сила на 2 август 2006 г. и за разлика от предишните два опита, този път ВСС е успял да опази самоличността на кандидат-магистратите в тайна поне до приключването на писмения изпит.
Според чл.23 от наредбата бъдещите младши съдии и прокурори отново трябва да боравят с два плика - голям и малък, в който поставят, съответно - изпитната си работа и фиша с личните си данни. След това, на принципа на случайността и в присъствието на конкурсната комисия, големите пликове се разпечатват в администрацията на ВСС и се изписва еднакъв номер на малкия плик, големия плик и на писмената работа. Накрая малките пликове се предоставят за съхранение на главния секретар на Висшия съдебен съвет, а големите пликове заедно с писмените работи остават у комисията за оценяване.
Как приключва писменият изпит е описано в чл.23, ал.5 и ал.6 от наредбата: след като свърши работата си, конкурсната комисия се събира в пълен състав и проверява целостта на малките пликове. После ги разпечатва, идентифицира писмените работи, нанася оценките в протокол и в тридневен срок обявява резултатите на общодостъпно място в сградата на ВСС и чрез ИНТЕРНЕТ страницата на съвета.
Оттук нататък обаче всичко продължава по старому. Нито един от кандидатите, явили се на устен изпит, не научава веднага каква оценка е получил, а трябва да чака окончателния протокол от конкурса. Тоест - да разбере какво е направил едва когато е късно и няма пред кого да протестира.
Струва ми се, че за да не се съмнява никой в обективността на комисията, всеки кандидат трябва да научава оценката си от устния изпит веднага, още в залата. По този начин има възможност не само да изчисли сам какви са шансовете му за успех, но и да оспори решението на комисията, ако то му се стори несправедливо.
А не да се поти дни и нощи над дебелите книги, да виси с часове пред компютъра, докато разиграва онлайн казуси с колеги от цялата страна, а после да седне пред комисията и... да отговаря на нелепи въпроси от рода на Откъде сте?, За какво кандидатствате?, Какво работите?, Смятате ли, че правото е ваше признание? и т. н.
Не зная, на пръв поглед въпросът, с който ви занимавам, изглежда незначителен. От друга страна обаче, си мисля, че докато не бъдат решени десетките дребни проблеми, които всекидневно тровят живота на магистратите и спъват тяхната работа, със сигурност няма да бъдат решени и големите проблеми пред българското правораздаване.
Прост пример. От много години се говори, че мястото на следствието и на прокуратурата е в изпълнителната власт, защото точно това прехвърляне давало възможност за граждански контрол и по-голяма прозрачност в работата на тези две институции. Е, откакто влезе в сила новият Наказателнопроцесуален кодекс на 28 април 2006 г., близо 97% от престъпленията се разследват от полицейските дознатели, но до ден днешен гражданският контрол и прозрачността в досъдебната фаза си остават несбъдната мечта.
Същата работа е и с въвеждането на конкурсното начало. Ако ще и в конституцията да бъде записано, че назначаването и повишаването на магистратите трябва да става по обективни критерии, съществува ли и най-дребен повод за съмнение, какъвто безспорно е забавянето на оценките от устните изпити с дни и със седмици, на практика ефектът ще бъде нулев. Самият факт, че устният изпит за административни съдии, който бе проведен от 6 до 14 ноември 2006 г., остава първият и единствен устен изпит, на който всеки научи оценката си още в залата, означава две неща. Първо, че това не създава абсолютно никакви главоболия за членовете на изпитната комисия. И второ, че за да бъде въведена подобна практика, човек трябва да има воля за промяна, а не само желание за имитиране на дейност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във