Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

КАКВОТО И ДА РЕШИ КС - КАШАТА Е ПЪЛНА

През последните няколко седмици пред очите на масовия зрител се разигра невиждано политико-икономическо театро, предназначено да отговори на един-единствен въпрос - по каква схема ще станат най-големите (и най-вероятно последни) приватизационни сделки в най-новата история на България? Интригата бе заплетена допълнително от управляващото мнозинство, което съвсем изненадващо гласува няколко промени в Закона за приватизацията и следприватизационния контрол (ЗПСПК), с които отърва от съдебен контрол раздържавяването на 15 златни кокошки под претекста, че се опазва националната сигурност. Сред тях са скандалните Булгартабак и БТК, плюс няколко електроразпределителни дружества, оръжейните търговски централи Кинтекс и Тератон и двете параходства - Български морски флот и Българско речно плаване. Ако Конституционният съд отхвърли скандалните изменения в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, намеренията на управляващите за бърза и безпроблемна приватизация (поне от гледна точка на съдебния контрол) съвсем се обезсмислят. Въпреки че по закон решенията на КС нямат обратна сила. В този смисъл призивите на конституционния съдия Георги Марков Конституционния съд да обедини всички искания за отмяна на скандалните промени в едно мегадело и да вземе решение по него, преди да бъде продаден Булгартабак, никак не са лишени от смисъл. В края на 2002 г. съдът и прокуратурата блокираха продажбата на Булгартабак и на БТК. За някои това беше ответен удар, нанесен от Темида заради мизерния бюджет, отпуснат на съдебната система. За други обаче това си беше чист ход на опозицията и синдикатите, които чрез съдебно-прокурорските си лобита не позволиха на НДСВ да продаде двата монопола на... когото трябва.Правителството реши да отвърне на удара и го направи незабавно: на 23 януари седем министри внесоха за обсъждане в Министерския съвет проектозакон, с който приватизацията на Булгартабак, БТК и още 13 дружества трябваше да бъде освободена от съдебен контрол. Проектът единодушно бе одобрен от кабинета, бе внесен за приемане от Народното събрание и на 7 февруари бе гласуван на второ четене от управляващото мнозинство. На 20 февруари 2003 г. президентът наложи вето върху ремонтирания Закон за приватизацията и следприватизационния контрол и го върна за ново разглеждане. Управляващото мнозинство на НДСВ и ДПС обаче го преразгледа, без изобщо да обърне някакво внимание на ветото. Оспорваните текстове бяха прегласувани в същия вид и законът бе изпроводен обратно на Георги Първанов за обнародване в Държавен вестник. Тъй като няма друг ход, на 27 февруари държавният глава подписа съответния указ, на 4 март законът бе обнародван в Държавен вестник, а на 7 март влезе в сила. С това на практика първият етап от битката за монополите приключи, макар междувременно да се случиха няколко интересни неща. На 5 март 50 депутати от Коалиция за България внесоха искане в Конституционния съд за обявяване на ЗПСПК за противоконституционен. Основните мотиви в червената атака срещу Закона за приватизация са два: премахва се съдебният контрол от раздържавяването, а гласуването с чужди карти в пленарната зала (което стана публичен факт, когато се гласуваше за този закон), противоречат на конституцията. На 6 март Конституционният съд образува дело N5/2003 г. (по искане на народните представители от Коалиция за България), определи за съдия-докладчик председателя на КС Румен Янков (нещо, което се случва за първи път в 12-годишната история на съда) и отсече, че ще се произнесе по допустимост две седмици по-късно (т.е. на 20 март). Същият ден президентът Първанов внесе първото си тематично искане в КС за тълкувание по въпроса: Противоречи ли гласуването с чужди карти на основния закон? На 7 март в КС бяха внесени още две антиприватизационни искания - на президента Георги Първанов и на 56 - сини и независими, народни представители. На 10 март Конституционният съд образува три дела наведнъж:- дело N6/2003 г. по искане на президента на Република България за тълкуване на чл.81, ал,2 и ал.3 от основния закон (за гласуването с чужди карти) със съдия-докладчик Лазар Груев; - дело N7/2003 г. по искане на 56 народни представители (от ОДС и независими) за обявяване на Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол за противоконституционен (със съдия-докладчик Тодор Тодоров); - дело N8/2003 г. по искане на Георги Първанов за установяване противоконституционност на чл.35г и чл.35е от ЗПСПК (изхвърлянето на съдебния контрол от приватизацията и натоварването на парламента с несвойствени функции) със съдия-докладчик Георги Марков. Според процедурата, Конституционният съд трябваше да реши две неща. Първо - дали да допусне тези дела за разглеждане, и второ - дали да ги решава поотделно, или да ги обедини в едно дело. След това конституционните съдии трябваше да определят и конституират заинтересованите страни по делата и да им определят конкретни срокове за представяне на писмени становища по темата. И едва накрая съдът следва да се събере, да реши казусите по същество и да се произнесе в определения от него срок.Всички изведнъж сметнаха, че каквото и да реши Конституционният съд, то няма абсолютно никакво значение за конкретната продажба на 15-те държавни фирми. По простата причина, че Законът за приватизация и следприватизационен контрол вече е влязъл в сила (на 7 март) и скандалните продажби ще бъдат извършени по залегналата в него схема. Това обаче никак не е вярно.Според чл.120, ал.2 от конституцията гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон. Именно от тази разпоредба се възползва управляващото мнозинство, когато гласува скандалните промени в Закона за приватизация, и в новия му вариант вече пише, че 15 конкретни приватизационни сделки (нито повече, нито по-малко) са от значение за националната сигурност на страната и заради това те (и процедурите по тях) не подлежат на обжалване и протест по реда на Закона за Върховния административен съд и Закона за административното производство. Тоест - тези сделки са недосегаеми и за прокуратурата.Най-общо мотивите на президента и на опозицията, с които Законът за приватизация и следприватизационен контрол се озова в КС, са следните:- изброените 15 приватизационни сделки не са обвързани с националната сигурност и в този смисъл не могат да бъдат извадени от съдебен контрол; - отнема се конституционното задължение на прокуратурата да следи за спазване на законността в страната;- противоконституционно е Народното събрание да поема отговорността на правителството за приватизацията;- ограничава се правото на гражданите и юридическите лица да обжалват административните актове, които пряко ги засягат; - нарушава се правото на съдебна защита на гражданите и на юридическите лица, гарантирани от конституцията; - нарушен е чл.8 от конституцията (за разделението на властите), защото парламентът (законодателният орган) е натоварен с функции на изпълнителната власт (да одобрява приватизационни сделки). В своята досегашна история Конституционният съд няколко пъти се занимавал със съотношението между изключението от съдебен контрол и основните права на гражданите. Така в Решение N8 (по дело N4/1999 г.) съдът отбелязва: Изключването на някои административни актове от обсега на съдебния контрол за законосъобразност е правомощие на законодателя, с което не следва да се злоупотребява. Конституционният съд извежда границата на това правомощие от самата конституция. Това изключване не може в никакъв случай да противоречи на основните принципи на правото, залегнали в глава първа на основния закон - Основни начала на Конституцията, нито да засяга някое от основните конституционни права на гражданите, посочени в нейната глава втора. (В тази посока Конституционният съд има още няколко решения, приети в периода 1995-1998 г.) Според вносителите на исканията, недвусмисленият извод от практиката на Конституционния съд е, че чл.120, ал.2 от конституцията (т.е. - текстът, даващ възможност за изключване на съдебния контрол - бел.ред.) е приложим само тогава, когато не засяга основни права на граждани, а без съмнение правото на защита, прокламирано в чл.56 (на конституцията - бел.ред.) е такова право...Самите те обаче отбелязват, че в Решение N4 от 2001 г. КС е приел, че при сблъсък между основните права на гражданите и интересите на националната сигурност конституцията дава предимство на националната сигурност, в името на която е допуснала ограничения на лични права и свободи на гражданите. (Става дума за атаката на текста от Закона за чужденците, който изключва съдебния контрол върху актовете на МВР, с които се гонят от страната чужденци заради заплаха за националната сигурност - (т.нар. случаи Майкъл Чорни, Денис Ершов и т.н.). В това свое решение конституционните съдии дефинираха понятието национална сигурност, но с изричната уговорка, че това определение е дадено само за нуждите на конкретния казус и става дума за действия на чужденец, поставящи в непосредствена опасност сигурността или интересите на българската държава.)Факт е, че в момента все още няма легално определение за национална сигурност. В същото време обаче е факт и обстоятелството, че макар КС на няколко пъти да предупреждава законодателя да не злоупотребява с изключването на съдебния контрол (по чл.120, ал.2 от основния закон), е оставял в сила това изключване и не е обявявал текстовете, с които то се въвежда, за противоконституционни. Преди няколко години Конституционният съд пусна промените в Закона за застраховането (приети от управляващото мнозинство на ОДС) и утвърди изключването на съдебния контрол върху актовете, с които се отнемаха лицензите на определени застрахователни дружества. Тогава поправката беше направена по целесъобразност (за да не се допуснат силовите групировки в бранша), но по същество тя засегна маса индивидуални права. По същия начин Конституционния съд (КС) благослови по-късно изключването на съдебния контрол и върху предложенията на Министерския съвет и на Висшия съдебен съвет за назначаването на висши военни, дипломати и висши магистрати. А само преди година КС потвърди изключването от съдебния контрол и на отказа, прекратяването или отнемането на разрешение за достъп и боравене с класифицирана информация (делото бе образувано заради атаки срещу Закона за защита на класифицираната информация).Както се вижда и с невъоръжено око, безпроблемното пускане на текстове, изключващи съдебния контрол върху едно или друго нещо, не е чуждо на Конституционния съд. Тези случаи обаче са сравнително малко и в никакъв случай не може да се говори за трайна практика. Освен това тези текстове винаги са минавали на косъм (т.е. - шест гласа за и шест против, защото по закон, за да има решение на КС, гласовете за или против трябва да са най-малко седем). Ето защо е толкова трудно да се прогнозира как точно ще гласуват конституционните съдии, дори ако всички дела бъдат обединени в едно и КС се произнесе във възможно най-кратък срок). Влияние върху гласуването ще има фактът, че през октомври четирима от членовете на КС трябва да напуснат най-елитната и могъща съдебна структура в България. На тях никак не им е все едно какво ще работят и как ще го работят. Горе-долу същото се отнася и до съдийската квота в КС, която в името на собственото си професионално бъдеще като нищо ще гласува за отмяна на атакуваните поправки. Не е без значение още едно обстоятелство: ако КС изхвърли от употреба скандалните приватизационни поправки, отмяната на оспорваните текстове възстановява старата законова норма, която гласи: решенията на Агенцията за приватизация подлежат на съдебен контрол. Не само по отношение на Булгартабак, но и за останалите 14 дружества, нарочени за раздържавяване като предприятия със значение за националната сигурност... И тогава батакът наистина ще стане непроходим.

Facebook logo
Бъдете с нас и във