Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ - РОМАНТИКЪТ В ЧЕРНА ТОГА

Млад, амбициозен, със самочувствие. С тези три думи се описва районният съдия Калин Калпакчиев. Гласът му е твърд, без капка страх или съмнение, сякаш чете присъда. Човекът в черна тога е един от признатите работохолици в Софийския районен съд. За разлика от стотици други юристи, той признава, че не е засукал разпоредбите на Наказателния кодекс още с майчиното си мляко, а на Темида се врекъл едва в младежките си години. Все още е ерген, защото, твърди самия Калпакчиев, най-много обича професията си. За него колегите му казват романтик по душа, добър по сърце, честен и почтен по природа, отдаден на професията. Зад гърба му стоят делата срещу шефа на Софийския затвор Димитър Райчев, срещу небезизвестния контрабандист Николай Методиев - Пилето, за фалита на Първа частна банка, делото за клевета заведено от Румен Спасов срещу Богдан Карайотов. Калин Калпакчиев е роден в един топъл септемврийски ден на 1971 г. в Стара Загора, където живее до десетата си годишнина. Заедно с по-големия си брат лудуват из местните улици. След това семейството му се мести в Добрич. По това време започва да се интересува от историята, която става негов любим предмет в училище. Любимото му четиво са историческите книги и мемоари на велики хора. Малкият Калин си прави специална тетрадка, в която започва да си записва мъдри мисли. Но и досега не е открил такава, която да му послужи за мото.Историята става смисъл на живота за Калин, но не и негова професия. Съдбата изиграла решаваща роля в живота му.Калин е в 5-и клас, когато учителка набива един от неговите съученици пред целия клас. Срещу нея започва наказателно производство. Класът е принуден да пише показания за случката. В крайна сметка са избрани три деца, между които и Калин, които да дадат показания пред следователи и пред съда по време на делото. Това може би се дължи на факта, че ние тримата най-подробно бяхме изложили фактите, но инцидентът беше много стресиращ и никога няма да го забравя, разказва Калин Калпакчиев.Тази случка го кара да се замисли - колкото и да обича историята, той смята, че не може цял живот да работи като учител. Затова през 1989 г. кандидатства в Юридическия факултет на Софийския университет. По време на следването идеята се избистря - Калин решава, че ще работи като съдия.Началото е трудно. През 1993 г. започва като младши-съдия в Софийския градски съд. Само шест месеца по-късно обаче получава повиквателна за казармата, а след година се връща отново към съдийската професия. Този път избира да въздава правосъдие в Добрич, където е семейството му. Нямаше много колеги, от които да се учим. Разчитахме предимно на себе си, а аз бях много амбициозен, исках да успея, разказва за първите си крачки като съдия Калин Калпакчиев. Непрекъснато четял и се усъвършенствал.Докато работи в Добрич, случката от детството отново му напомня за себе си. Един ден, докато рови из стари документи, той попада на призовката, в която е привикан в съда да дава показания срещу своята учителка. По почерка видях коя секретарка я е писала, тя все още работеше в районния съд. Тогава си спомних, че първото заседание, което председателствах, се проведе именно в залата, в която преди много години се явих като свидетел, връща се в миналото Калпакчиев.През есента на 1998 г. Калин се мести в София. Загърбва съдийската професия и става адвокат по граждански дела. Две години се мъчи и разбира, че това не е неговото амплоа. На 1 октомври 2000 г. отново кандидатства за работа в Софийския районен съд. Поради липса на свободни места в Наказателната колегия Калин осем месеца развежда съпрузи. На 1 юни 2001 г. се освобождава щат и той е назначен в наказателното отделение на Софийския районен съд. Вече три и половина години всяка делнична сутрин той облича черната тога и раздава справедливост.Работата в Софийския районен съд е много. Средно на месец всеки съдия от наказателната колегия получава по около 40 нови дела. Заседаваме минимум по два пъти на седмица, но често се случва да се гледат дела и през петте работни дни, разказва Калин. - Българският наказателен процес е доста тромав в съдебната си фаза, предвижда много тежки съдебни процедури, дори и за най-леките от делата - тези от административно-наказателен характер. Затова заседаваме толкова много - събираме нови доказателства, водим тежки съдебни следствия, случва да свършим една голяма част от работата на досъдебното производство, много често даже се налага да събираме наново всички доказателства, предоставени от полиция и следствие и прокуратура, споделя още Калпакчиев. Но освен да гледат дела съдиите имат да свършат и много писмена работа. Трябва да мотивират решенията си, да аргументират постановленията си и т.н. И много често тази работа се върши през почивните дни, по празници, само и само да не се изостава със сроковете. Поради големия обем на работа често на мен и на колегите ми се случва да просрочим делата. За мотивите например са дадени 15 дни, но този срок е абсурдно кратък, казва още Калин. Когато си пет дни в заседания, после трябва да пишеш събота и неделя - психическата издържливост все пак има някакви граници. Губим възможността за концентрация, за доброто писане, споделя още съдията.Той обаче не подкрепя тенденцията от последните месеци. Под влиянието на обществените нагласи за бързо правосъдие се появи една новост - да не се мотивират съдебните актове, да се пише малко и да се спазват сроковете. Стига се дори до крайност - мотивираме се формално, от което, според мен, няма полза никой - нито гражданите, нито горните инстанции. Защото когато съдът не е изложил подробно и ясно аргументите на решението, присъдата се обезсмисля, коментира Калпакчиев. - И цялата тази бързина ще бъде само заради самата бързина. В крайна сметка ефективността на правосъдието изисква и добра обективираност на актовете. А добрият съдия си личи по това не само как гледа делото в зала. Добрият съдия най-вече се проявява в писането на мотивите си. Малко са съдиите, които пишат добре.За съжаление в университета никой не учи съдиите как се пишат мотиви. Това се научава в практиката. Тогава разбираш колко добре можеш да извлечеш важното от неважното, да излагаш аргументи, да мотивираш тези, дори да боравиш добре с езика. На мен лично това ми е едно от най-интересните неща в съдийската професия - мотивирането на актовете, казва съдията. Така Калин изплюва камъчето какво точно го е привлякло в съдийската професия. Втората му слабост са т. нар. граждански и икономически дела. Според него те също дават възможност да се прецени кой съдия е добър и кой не толкова. При тези дела се изисква много по-широк правен поглед, познания на гражданското право, пречупено през наказателното. Изисква се една много по-сложна преценка за това, има ли, или няма престъпление, къде е границата на наказателноправната намеса и на гражданската - при делата за обида и клевета например, смята Калпакчиев. Въпреки тежката работа Калин не се оплаква. Напротив, той й е отдаден изцяло. Даже му личи, че е горд с професията си и с колегите си в съда. Сигурно сте забелязали, че Софийският районен съд си е извоювал славата на т. нар. непослушно съдилище, сподавя Калин. И допълва: Щом съдът е непослушен, значи е независим. Повечето съдии вземат решенията си по вътрешно убеждение, което е много хубаво, гордо заявява районният съдия.За съжаление положението в други районни съдилища в страната не било така независимо. На много места върху съдиите се оказвал натиск от страна или на определени прокурори, или от някои икономически кръгове. Използвали се непочтени средства, удари под кръста. Когато колегите са млади и нямат още изградени позиции, заплахите понякога изглеждат доста страшни. Не всеки може да устои. На мен не ми се е случвало да ме заплашват. Така човек може да провери устойчивостта си. Може би тези, които се опитват да оказват натиск, предварително правят проучване кой до каква степен би могъл да поддаде, разказва Калпакчиев. Някъде там, между съдебните зали, писането на мотиви, издаването на решение Калин се опитва да намери място и за личния си живот. За него не остава време, връзките са предимно между колеги. Бракове между колеги също не липсват. Все пак се опитваме да не се откъсваме от хората - ходим по кръчми, клубове, даже дискотеки. За един съдия е много важно да познава живота извън съда, да не се откъсва от него, защото когато влезеш в залата и разглеждаш конкретни случаи, срещаш живи хора, убеден е съдията. Другото извънработно занимание на Калин е фитнесът. Той вдига тежести и трупа мускули от година и половина. Работата ми натежа и усетих необходимостта да се занимавам с някакъв спорт, споделя той. Ходи на фитнес за тонус, но иначе не е любител на типичните за мъжете спортове като футбол, Формула 1, баскетбол и волейбол.Вместо да гледа пътя на топката, Калпакчиев предпочита да прочете хубава книга или да изгледа някой от любимите си филми, предимно европейски. Неведнъж вечерите му завършват с четенето на стихове на някой руски поет или български автор. Предпочита руския символизъм от началото на ХХ век, чете Пушкин, Лермонтов, Йордан Йовков, Димитър Димов, Константин Павлов.Последното му откритие е германски автор. Казва се Бернхард Шлинг. Първо прочетох Четецът, а после Бягство от любов. Това са около осем новели, които представляват житейски разкази с известна доза романтика. Той описва нещата от живота такива, каквито са или са били, приключва Калин.В делата си съдията също обича да се опира на фактите. Дали присъдите по делата са били обективни, ще съди самата история.

Четете още

Банкеръ Daily

"БАНКЕРЪ" връчи своите награди

Вестник "БАНКЕРЪ" връчи за 22-и път наградите "Банкер на годината" на стилна церемония Още »
Банкеръ Weekly
Рунд втори

Всички преди Агайн й искат главата

Обвиняват я в некомпетентност и лобизъм Още »
Банкеръ Weekly
Провидение

Как хубаво ни цакат с горивата

Къде са сега генералите Борисов и Танов и какво стана с проверките за картел и монополи в бизнеса?
От май досега цената на петрола (сорт Брент) е паднала с повече от 46 процента. По бензиностанциите обаче поевтиняването е четири пъти по-малко. Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във