Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

КАМБАНА ГУШНА БУКЕТА

Върховният касационен съд отхвърли оздравителния план за завод Камбана 1899 АД - Бургас на 12 март 2004 година. Като основен мотив за решението си магистратите сочат нарушаването на чл.138 от Данъчнопроцесуалния кодекс, регламентиращ начините за погасяване на публичните вземания. В отхвърления оздравителен план е предвидено изплащането на част от финансовите задължения на търговското дружество в размер на 23.6 млн. лв. да бъде извършено не с пари, а с акции. Според върховните съдии обаче превръщането на публичните вземания в дялов капитал е незаконосъобразно.Решението на Върховния касационен съд е окончателно и не подлежи на обжалване. Оттук нататък трябва да бъде изпълнена само една формална процедура и Камбана да престане да съществува: до края на март Бургаският окръжен съд трябва да обяви предприятието в несъстоятелност, след което да предприятието да бъде разпродадено. По принцип бургаските магистрати би трябвало да посочат и нормативния акт, по който трябва да бъде извършена процедурата по осребряването на имуществото - по Търговския закон или по Закона за особените залози. Според адвокат Силвия Иванова, която защитава правата на работниците, обаче окръжните магистрати нямат никаква възможност за избор. Причината е едно старо решение на Върховния касационен съд (ВКС) от 2002 г., в което SG ЕКСПРЕСБАНК е посочена като заложен кредитор по Закона за особените залози. В случая Бургаският окръжен съд е длъжен да се съобрази с решението на ВКС, така че разпродажбата на Камбана не може да бъде извършена по реда на Търговския закон. Това означава, че правомощията на синдика ще бъдат иззети и заложният кредитор, притежаващ правата върху собствеността на цялото предприятие, ще определя кой и срещу какво ще купи - Камбана или обособени части от нея. Съгласно разпоредбите на Закона за особените залози, разпродажбата на Камбана ще бъде възложена на най-големия кредитор. В случая това са софийските фирми Химимпорт АД и Цитисиме трейд ЕООД, които през септември 2003 г. сключиха цесионен договор със SG ЕКСПРЕСБАНК за кредита на Камбана 1899 АД. Предприятието дължи на банката над 7 млн. лв., от които само главницата е 5.6 млн. лева. Търговското дружество Камбана 1899 АД е образувано през 1996 г., а през 1997 г. холандската фирма Хелиан Комодитис Б. В. купи 68% от неговия капитал. Задграничните бизнесмени пристигнаха в Бургас, тежко въоръжени с дежурните обещания за европейски заплати и висок стандарт. За разлика от десетки свои колеги обаче те подкрепиха лозунгите си с пищен работническо-мениджърски коктейл, живописно кръстен от бургаските медии Слънчогледи, шампанско и Вивалди. Според приватизационния договор, в периода 1997-2000 г. холандците трябваше да инвестират в Камбана 23 млн. щ. долара. В края на 1999 г. обаче стана ясно, че те нямат никакво намерение да изпълняват поетите ангажименти. През март 2001 г. Бургаският окръжен съд обяви маслобойната в несъстоятелност по искане на SG ЕКСПРЕСБАНК, но около месец и половина по-късно собственикът й - холандската Хелиън Комодитис и двете й дъщерни дружества Хелиън Грейн и Егида МР, се опитаха да извъртят коронният номер на пишман-приватизаторите: те изкупиха задълженията на предприятието към държавния резерв в размер на 11 млн. лв. и се превърнаха в най-големите кредитори на съсипаната от тях самите маслобойна.През лятото на 2002 г. общото събрание на кредиторите гласува под натиска на трите фирми оздравителната програма на Камбана 1899, според която, както вече стана дума, нямаше да се връщат пари, а трябваше да се раздават акции. Първи скочиха срещу тази врътка SG ЕКСПРЕСБАНК и тогавашният и. д. директор на Агенцията за държавни вземания (АДВ) Тодор Палазов. Те веднага обжалваха програмата пред Бургаския окръжен съд и на 14 ноември 2002 г. тя бе отхвърлена. През февруари 2003 г. Хелиън Комодитис и свързаните с нея две дружества протестираха срещу това решение пред Бургаския апелативен съд, но бяха отрязани и случаят замина във Върховния касационен съд.Успоредно с всичко това върху холандските приватизатори се стовариха още две вълни на българско недоволство. Най-напред, на 9 май 2001 г., Агенцията за приватизация (АП) предяви иск в Софийския градски съд срещу Хелиън Комодитис за неизпълнение на инвестиционната програма и плана за трудова заетост за 1999 г. и начисли на холандците 8.11 млн. лв. неустойки и лихви. Този доста позакъснял акт сякаш преля чашата и няколко дни по-късно работниците на Камбана започнаха масово да подават оставки по чл.327 от Кодекса на труда - за неизплатени заплати. Освен това повечето бивши служители на Камбана заведоха и индивидуални граждански искове срещу Хелиън Комодитис, надявайки се все някога да си получат парите. Дезертьорската вълна се надигна до такава степен, че само за две години от 550-членния колектив на Камбана, заварен от холандците, не остана и следа. Днес из фалираното предприятие се движат като безплътни сенки двайсетина административни служители, а т. нар. приватизатори дължат на бившите си работници малко над 3 млн. лева. Всъщност, ако трябва трезво да бъде оценен случаят Камбана, голямата вина за приватизационния провал си е на самата държава, начело с т. нар. компетентни органи - митници, данъчни, магистратури и синдикални партньори. Поне в Бургас първите сигнали, че в маслобойната и около нея се случват нередности и закононарушения, са от 1998 година. По онова време става ясно, че през 1997 г. ръководството на Камбана 1899 АД е изнесло 4.9 млн. т сурови слънчогледови масла, без да плати нито един лев експортни такси на държавата. Малко по-късно публична тайна става и фактът, че маслобойците не са декларирали въпросния износ пред данъчните власти и не са плащали ДДС. Кой знае по какви причини цялата тази скъпоценна информация отлежава цели три години, за да бъде предадена в края на май 2001 г. на тогавашния вицепремиер и министър на икономиката Петър Жотев. На 29 май той прави скандалните материали публична информация и обещава да ти изпрати на главния прокурор Никола Филчев. Много скоро обаче всички забравят за мазния износ, защото народонаселението и политическият му елит са обладани от предизборна треска и на никого не му е до някакви си близо 5 млн. литра нерафиниран шарлан.През 2002 г. в Бургаската окръжна прокуратура постъпва остър сигнал. В него, казано на на професионален език, съществуват достатъчно данни за престъпление, извършено от председателя на Агенция Държавен резерв (АДР) Димитър Христов и от Живко Вълчев - управител на Хелиън Грей (една от дъщерните фирми на Комодитис) и председател на надзорния съвет на Камбана. Става дума за споменатия вече дълг към Държавен резерв в размер на 11 млн. лева. Схемата, по която парите са източени, също се нарежда сред коронните номера на недобросъвестните (меко казано) приватизатори: АДР отпуска на Хелиан Грей суровина, която е преработена в маслобойната веднага, олиото е продадено още по-бързо, а парите заминават зад граница. По-късно холандците и техните български маши изкупуват собствения си дълг към държавата и се превръщат в най-големите кредитори на съсипаното от тях предприятие... Преписката за източването на държавния резерв е изпратена по компетентност на Софийската градска прокуратура. Тя веднага се ангажира със случая и образува предварителна проверката за изясняване на данните, която още не е приключила. Или поне в Бургас никой не знае за източването на въпросните 11 млн. лв. да има следствено дело, обвиняеми или осъдени. През 2002 г. директорът на РДВР-Бургас ген. Красимир Петров също получава сигнал за нередности, извършвани на територията на Камбана. Този път случката е доста далеч по-делнична: шефовете на маслобойната са замесени в контрабанда, на територията на предприятието се съхраняват големи количества вносно олио, което се продава на вътрешния пазар, без вносителите да са платили необходимите мита и акцизи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във