Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

КАМЪКЪТ ОЩЕ НЕ Е ЦОПНАЛ В ИСТИНСКОТО БЛАТО

Безспорно данните в ревизията на Върховната касационна прокуратура звучат стряскащо. Обвинителят, който води хорото (в случая списъка на неизправните) е Ангел Илиев - шеф на отдел Организирана престъпност и тероризъм. Според ревизорите той е задържал при себе си три дела за тежки икономически престъпления по четири и половина години, а друго дело е преседяло в касата му почти цяла петилетка. Става дума за предварителните производства, образувани за съсипването на Булгаргеомин и на БАЛКАНБАНК, за един въоръжен грабеж край Хасково и за поръчковото дело срещу бившия министър на културата Иван Маразов (1996-1997 г.), образувано пет години след падането на Жан Виденовото правителство.
Вторият в класацията е Цеко Йорданов - шеф на отдел Следствен. Той фигурира в доклада с две прегрешения. Първото е свързано със забатаченото дело за източването на Агенцията за чуждестранна помощ, образувано още в началото на 90-те години на миналия век. През 2001 г. ВКП го иззема от бившето спецследствие (днес Национална следствена служба), през 2002 г. Цеко Йорданов го прекратява незаконно, а по-късно постановлението му изчезва безследно.
Другият грях на Цеко Йорданов е свързан с образуването на две поръчкови дела срещу покойния следовател Илия Илиев. Човекът попадна в окото на бурята през пролетта на 2001 г., докато разследва делото за убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева. Официалната версия гласи, че Илия Илиев е предупредил основния заподозрян за убийството на Георгиева - Орлин Аврамов, че е открито доказателство срещу него. Илиев е изгонен от тогавашното спецследствие, но вината му изобщо не е доказана, а преди два месеца той почина пред кабинета на главния прокурор Борис Велчев.
Сегашният говорител на ВКП и бивш градски прокурор на София - Бойко Найденов, е записан като виновник за изземането на делото срещу висшата митничарка Маргарита Пецанова от Софийския градски съд. То бе образувано преди две години за далаверите на фармацевтичната компания Магинет, която е продала лекарства под митнически контрол за... 46 млн. лв., без да внесе и десет стотинки мита и ДДС. Облаците над главата на Найденов обаче бяха разпръснати лично от Борис Велчев, който обясни, че делото не е изтеглено по вина на бившия градски прокурор на София.
Макар и пестеливо, ревизорите не са пропуснали в доклада си и още двама от фаворитите на Филчев - железния войник Спартак Дочев и момчето на повикване Здравко Йорданов.
Спартак Дочев е включен в доклада, защото е прекратил дело срещу добрички митничар. Производството е било образувано за имотна облага в края на 90-те години на миналия век и е трябвало да приключи с обвинителен акт срещу митничаря. През 1999 г.обаче Спартак Дочев иззема делото, прекратява го и за по-авторитетно се подписва като завеждащ отдел Инспекторат във ВКП. Инцидентът е включен в доклада, защото Дочев е благоволил да информира Добричката окръжна прокуратура за решението си едва през 2006 година. А най-интересното е, че от 1998 до 2004 г. Спартак Дочев се водеше на заплата в Софийската окръжна прокуратура и бе командирован във ВКП от Никола Филчев. И никога не е заемал длъжност в инспектората.
Колкото до Здравко Йорданов, в периода 1999-2004 г. той оглавяваше Столичната следствена служба и през него минаваха всички по-важни дела, образувани от Софийската градска прокуратура, които... е трябвало да се разминат със съда. А в доклада попада, защото не е разпределил 35 преписки в отдела му, а съдбата на други 69 не е ясна. В доклада са посочени и няколко примера.
Здравко Йорданов е извършил и други нарушения. Преди година и осем месеца Цеко Йорданов му разпределя делото, образувано срещу длъжностни лица от Банкова консолидационна компания (БКК) АД, която уж неправомерно е разрешила продажбата на 98% от акциите на БУЛБАНК на италианската Уни кредо в консорциум с германската застрахователна компания Алианц. Тази преписка е образувана на 19 юни 2001 г. по публикации в медиите и е възложена на върховния прокурор Тодор Бачев. Той веднага я изпраща в Софийската градска прокуратура (СГП) с указание за извършване на проверка по случая. След около четири месеца СГП връща преписката във Върховната касационна прокуратура, където тя залежава до края на ноември 2004 г., без по нея да е извършено дори и едно процесуално действие.
На 25 ноември 2004 г. шефът на отдел Следствен - Цеко Йорданов, преразпределя преписката на Здравко Йорданов, който е ръководител на отдел Административен и по принцип не би трябвало да се занимава с подобни случаи. От своя страна на 27 декември бившият шеф на Столичното следствие отново връща материалите в Софийската градска прокуратура. След едногодишна безрезултатна кореспонденция между СГП и ВКП, на 9 декември 2005 г. Здравко Йорданов изисква преписката и с постановление отказва да образува предварително производство срещу длъжностните лица от БКК АД поради липса на данни за извършено престъпление. После предава в кабинета на главния прокурор Никола Филчев копие от постановлението, изпраща преписката отново в СГП и... забравя за случая.
През януари 2006 г. от Софийската градска прокуратура уведомяват Здравко Йорданов, че в преписката липсва копие от постановлението, с което е отказал да образува предварителното производство. Той обаче не прави нищо, за да го възстанови в документацията.
Неслучайно отделяме повече място на този случай. Сред магистратите подобна хватка за размотаване на делата се нарича тупкане на топката, защото на пръв поглед работата върви, но на практика кипи безсмислен труд. По същество, разбира се, защото всяко влизане на споменатата преписка във ВКП се отчита като... отделен случай.
А прегрешенията на Здравко Йорданов, установени от ревизорите, са три: произнесъл се е като първоинстанционен прокурор, изземвайки правомощията на прокурор от СГП; не е изпратил на Софийската градска прокуратура постановлението, с което е отказал да образува предварителното; не е уведомил заинтересованите лица, органи и институции за решението си.
Целият арсенал от техники обаче, с които Филчев и хората му са правили с делата каквото сметнат за необходимо, е приложен в делото за източването на Агенцията за чуждестранна помощ, за което също вече стана дума.
Според доклада от проверката, преписка № 10301/2001 г. е свързана със следствено дело № 280 по описа на Столичната следствена служба за 2001 година (по това време шеф на СтСлС е сегашният върховен прокурор Здравко Йорданов). Делото е образувано срещу Петко Симеонов за длъжностно престъпление (чл.282 НК) и безстопанственост (чл.219 НК), извършени в качеството му на изпълнителен директор на Агенцията за чуждестранна помощ през периода 1990-1992 година.
След продължително разследване извън всякакви разумни срокове делото е прекратено на 30 септември 2002 г. от прокурор Цеко Йорданов вместо от съответния прокурор от компетентната Софийска градска прокуратура - пишат ревизорите на Борис Велчев. - Проверката установи, че екземпляр от постановлението за прекратяване не е изпратен на СГП, а самото следствено дело - 45 тома, все още се намира във ВКП и не е върнато на СГП. Допуснатите нарушения от прокурора (става дума за Цеко Йорданов - бел. ред.), извън прекомерното забавяне, се състоят в незаконосъобразното инстанционно произнасяне по делото, в задържането на материалите и в неуведомяването на компетентната прокуратура с екземпляр от прокурорския акт, категорични са проверяващите.
Всъщност историята е следната. Делото за източването на Агенцията за чуждестранна помощ е образувано още в началото на 90-те години на миналия век срещу Петко Симеонов и срещу дясната му ръка - Спас Русев. То е възложено на Националната следствена служба, но през 1993 или 1994 г. е спряно, защото Спас Русев заминава за Лондон и задълго забравя да се върне в родината.
През пролетта на 2001 г., когато Симеон Сакскобургготски вече е обявил похода си към властта, а Спас Русев се явява в качеството на негов сив кардинал, ВКП изисква делото за източването на Агенцията за чуждестранна помощ от Специализираната следствена служба по указание на главния прокурор Никола Филчев и го засекретява. След това наказателното преследване срещу Спас Русев е прекратено, а делото е изпратено в Столичното следствие. Там то е заведено под нов номер, а в графата на обвиняемите вече фигурира само Петко Симеонов.
Десетки, ако не и стотици са тежките престъпления, останали неразкрити, защото през първите четири години от мандата си - 1999-2002 г., Никола Филчев ненавиждаше бившето специализирано следствие (днес Национална следствена служба) и му изпращаше дела, колкото за Бог да прости. Дори тогава, когато Наказателнопроцесуалният кодекс изрично постановява, че случаите са от компетентността единствено на тогавашната Специализирана следствена служба - пране на пари, организирана престъпна дейност, престъпления срещу държавата, дела срещу министри, посегателства срещу магистрати, поръчкови убийства с мафиотски характер и т. н. А за да заобиколят разпоредбите на НПК, Никола Филчев и приближените му прилагаха неуморно схемата, по която бе смачкано делото за източването на Агенцията за чуждестранна помощ. Дано истинската ревизия на държавното обвинение, която явно тепърва започва, няма същата съдба.

Facebook logo
Бъдете с нас и във