Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

КАРТИНИ ОТ ЕДНА КАРИЕРА

Милорад Лукович (Улемек)-Легия е роден през 1965 г. в Белград. Завършва средно музикално училище, но в средата на 80-те години на миналия век, вместо да постъпи в Югославската народна армия, той бяга във Франция и се записва в Чуждестранния легион. В продължение на седем години Легия воюва в Чад, Либия, Бейрут (Ливан), Френска Гвинея и в Персийския залив (операция Пустинна буря). През 1992 г. Милорад Лукович се връща в Сърбия и се присъединява към Сръбската гвардия на доброволците. Тази паравоенна организация е по-известна като Тигрите на Желко Ражнятович -Аркан, а Легия воюва в Хърватска и Босна и Херцеговина. Според свидетелства на бивши високопоставени лица през този период Тигрите се занимават предимно с грабежи и мародерства, както и с трафик на дрога и проститутки. В истински сражения рядко са участвали, а най-големите им подвизи са разстрелът на 250 ранени хървати в болницата на Вуковар, кланетата в Ердут и убийството на сръбския журналист Ристо Дього. След подписването на Дейтънското споразумение в края на 1995 г. и влизането на международните мироопазващи сили в Босна и Херцеговина паравоенната структура на Аркан е разформирована и Легия започва работа в Отряда за специални операции към Държавна сигурност на сръбското МВР (червените барети). През 1998 г. Милорад Лукович и колегите му действат под личното разпореждане на Слободан Милошевич в Косово, а в началото на 1999 г. той е назначен за командир на червените барети, с чин полковник, и е награден от Слободан Милошевич с медал за храброст и доблестно изпълнение на задълженията си.По това време Аркан и бившите Тигри установяват тесни връзки с албанската мафия и се включват в трафика с наркотици, оръжие и проститутки за Западна Европа. Според сръбски източници обаче, след операцията на НАТО в бивша Югославия и приключването на военните действия в Косово през 1999 г. косоварите се отказват от услугите на Аркан, защото си имат нов фаворит.Едновременно с официалната си служба в името на родината в средата на 1999 г. Милорад Лукович и хората му се подготвят за превземането на сръбския подземен свят. Приключването на проучвателния период е отбелязано по подобаващ начин: на 16 януари 2000 г. кръстникът на сръбската мафия Желко Ражнятович-Аркан е разстрелян публично в елитния белградски хотел Интернационал. Само за десет месеца Земунският клан слага ръка на почти целия престъпен бизнес в Сърбия - търговия с наркотици, отвличания, поръчкови убийства, контрабанда на цигари и оръжие, трафик на хора и търговия с бели робини. През лятото и есента на 2000 г. Милорад Лукович усеща накъде духва вятърът на промяната и започва да играе контра на благодетеля си Слободан Милошевич. По време на протестните демонстрации в Белград той отказва да изкара на улицата червените барети, а през октомври същата година лично участва в неутрализирането и свалянето на сръбския диктатор.Професионалната дружба на Милорад Лукович с първия демократично избран сръбски президент Воислав Кощуница продължава около половин година. През зимата обаче конфликтът между тях става непреодолим и през април 2001 г. Легия е уволнен. Факт, който по никакъв начин не застрашава бизнес намеренията му, защото по това време Земунският клан вече контролира почти целия престъпен бизнес в Сърбия - търговия с наркотици, отвличания, поръчкови убийства, контрабанда на цигари и оръжие, трафик на хора и търговия с бели робини и т.н.

Facebook logo
Бъдете с нас и във