Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

КАШАТА ОПИЦВЕТ

След две-три седмици се навършват точно пет години, откакто МВР, следствието, прокуратурата и съда подхванаха трагикомедията Опицвет. Ако действието се развиваше в някой по-земен и не толкова деликатен сегмент (примерно производство на електротелфери, праз лук или обувки) - главните действащи лица (от всички страни на подсъдимата скамейка едновременно) отдавна щяха да бъдат уволнени. Било поради явна некадърност, или още по-явен саботаж. В системата на правоохранителните и правораздавателните органи обаче нищо подобно не се е случвало, няма и да се случи. По една много проста причина: и в МВР, и в съдебната система продължава да се действа по отколе познатия и ефикасен принцип - няма иднидидуална безотговорност, има колективна вина. В понеделник (25 ноември) в зала 2 на Софийския апелативен съд (САС) се разигра поредният фарс от легендарното дело Опицвет. Ход на делото не беше даден, тъй като адвокатите на подсъдимите Кристиян Младенов и Валери Величков направиха опит да депозират две експертни становища и да призоват още трима свидетели. След близо час препирни в съдебната зала и още час, по време на който магистратите заседаваха насаме със себе си, съдът постанови... Всъщност, за да стане ясно какво точно постанови съдът в понеделник, е необходима кратка ретроспекция на случая Опицвет от края на миналата година до наши дни. На 18 декември 2001 г. Трето наказателно отделение на Върховния касационен съд в състав: Маргарита Тихчева - председател, и Огнян Ризов и Христо Странджански - членове, решава, че произведените в химическата лаборатория 666 кг психотропна субстанция (амфетамин-база) не са предназначени за търговия, тъй като по време на обиска и следствието не са открити доказателства (предварително сключени договори) за това. Освен това движещият мотив на Кристиян Младенов и Валери Величков не бил стремежът към незаконно облагодетелстване, а чисто... спортната злоба: виждайки, че от опитите му не излиза нищо, Валери Величков (химик по образование) се заинатил и си обещал, че няма да излезе от лабораторията, докато не получи мечтаната субстанция. Ето защо, постановяват върховните съдии, Кристиян Младенов е невинен, а Валери Величков получава една година затвор условно. Решението на върховните съдии било окончателно и не подлежало на обжалване. Мотивите, с които върховните магистрати направиха опит да сложат последната точка на четиригодишната амфетаминова сага, се появиха на бял свят чак на 7 януари 2002 година. Четири дни по-късно обаче, когато БАНКЕРЪ пръв публикува част от тях (бр. 2 от 12 януари 2002 г.), въпросните мотиви все още ги нямаше на бял свят. Скандалът, избухнал след публикацията на БАНКЕРЪ, беше толкова страховит, че по-голяма част от висшите магистрати (включително и председателят на Върховния касационен съд Иван Григоров) направо се... объркаха. Председателка на съдебния състав Маргарита Тихчева бе пенсионирана по нейно желание, а другите двама магистрати си отнесоха по едно наказание. Софийската окръжна прокуратура светкавично поръча чисто нова химическа експертиза на амфетамин-базата, намерена в лабораторията, чиято цел бе да въоръжи държавното обвинение с нови доказателства. В средата на април високоотговорната задача бе изпълнена и на 30 април 2002-а Върховният касационен съд отмени влязлата в сила оправдателна присъда на Кристиян Младенов и условното наказание на химика Валери Величков, възобнови делото Опицвет и го прати за разглеждане в Софийския апелативен съд. За да стане още по-ясно за какво иде реч, трябва да бъде припомнено и още нещо. Фундаменталното ново доказателство в спасителната експертиза гласи, че е напълно възможно синтезирането и производството на 666-те кг амфетамин-база (открити при акцията на НСБОП в Опицвет през декември 1997 г.) да стане в лабораторните условия, създадени от Кристиян Младенов и компания. Именно тази експертиза стана причина новият процес да не започне. Според апелативните съдии, въпросната експертиза е направена по друго дело (т.е. - по старото дело Опицвет, приключило безславно във ВКС), докато при тях случаят фигурирал под нов номер (N69/2002 г.). Колкото и невероятно да звучи, апелативните съдии са прави от гледна точна на закона. От чисто човешка гледна точка обаче нещата стоят малко по-различно. Особено ако някой се осмели да отговори на въпроса: Какво точно са правили цели пет години органите на МВР, следствието и прокуратурата, за да не докажат (или отхвърлят) очевидното - че колосалното количество синтетична дрога (амфетамин-база) е синтезирано и произведено именно в лабораторията на Кристиян Младенов в с. Опицвет?Според съдиите, новата експертиза също е длъжна да отговори на три въпроса:- възможно ли е амфетаминът-база да се синтезира в лабораторни условия?- тъждествени ли са понятията химичен синтез и химическа технология?- може ли наличната апаратура в Опицвет да осигури химическата технология за производство на амфетамин-база?Съдът насрочи следващото заседание за 22 януари 2003 г. и едва тогава, в зависимост от заключението на експертите, ще се реши дали да бъде даден ход на новото дело Опицвет. Минути след края на сбирката едно от вещите лица (чието име ще спестим засега) съобщи на наобиколилите го журналисти, че няма да бъде направено нищо по-различно от онова, което вече е свършено по време на следствието. Според него, резултатите също няма да са кой знае колко различни, защото мощностите в лабораторията на Кристиян Младенов позволяват не само безпрепятствения синтез на дрогата, но и нейното производство за търговски цели.

Facebook logo
Бъдете с нас и във