Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Катастрофално за катастрофите!

Има нещастия, които докарват безутешна скръб у хората. Има и други, които наред със страданието разкриват бездънната бездна от духовна, социална и политическа нищета, в която е пропаднало българското общество. Подобен безпощаден извод бе направен на 12 декември миналата година около 13.30 ч., когато на шосето между софийските квартали Илиянци и Требич в тежка катастрофа загина на място работникът Славчо Тодоров, баща на две деца. Тогава в москвича му с бясна скорост челно се заби ауди-то на бившия депутат и председател на Народното събрание Бойко Великов. Той остана невредим благодарение на системите за пасивна сигурност, монтирани в скъпия му автомобил.
Да чуем какво съобщи на обществото претенциозната и докачлива българска журналистика. Ето заглавията: Бойко Великов пострада в пътен инцидент, Бившият председател на Народното събрание е катастрофирал тежко, Бойко Великов катастрофира тежко, няма опасност за живота му, Бойко Великов приема само близки в Пирогов, На Великов са направени всички необходими изследвания, не са установени тежки травми и до три-четири дни ще си бъде вкъщи. На тези, които смятат изброените заглавия за тежки и необратими прояви на умствена недостатъчност, ще кажем: не, това е образът на голяма част от българската журналистика! Изключенията като Политик уби човек са малко и е трудно да се забележат, защото бяха удавени в порой от информация за благотворителната дейност на Великов. Дарявал депутатската си заплата на църкви и социалнослаби в родния си край - Монтанско, и ползвал личните си поръчкови лимузини, вместо да се вози на редови парламентарен мерцедес. Получил медал За хората с добри сърца, награда Достоен българин, а девизът му бил: Политиците трябва реално да помагат на хората!
Ако читателите междувременно са забравили или ако изобщо са разбрали каква е съдбата на другия пострадал, припомняме дискретно, че той е мъртъв и семейството му е смазано от мъка. Може и да звучи неприлично, но ще цитираме съсипаните близки на Славчо Тодоров: Изродът, който уби татко, е карал със 160 км/ч; Ще потулят случая, както направиха с Максим Стависки. Великов е големец, 100% сме убедени, че ще го покрият. Той е богат, той е депутат.
Да видим как реагират и други, имащи пряко отношение към случая. Например групата полицаи, които пристигат първи на местопроизшествието и които по-късно ще разследват случая. Като начало не си правят труда изобщо да потърсят близките, които научават случайно за станалото от познат служител на СОТ. По някое време едно от ченгетата звъни все пак на човек от родата, но не за да съобщи деликатно скръбната вест, а с нареждането да съберат бързо хора, за да преместят москвича от пътя, понеже пречи на движението. В рамките на деня и на следващия ден от полицейските органи започват да излизат еднопосочни информацийки. Светкавично и уж случайно още от мястото на огледа и далеч преди изготвянето на съответните експертизи полицаите подхвърлят на медиите, че Великов не е карал със 160 км/ч, а с не повече от 130 км/ч. Уведомяват ги и за друго - разрешената в пътния участък скорост е 50 км/ч, а москвичът на Тодоров се е движел с цели 80 км/ч.
Информационният кадрил продължава и ден след катастрофата - петимни за безпристрастност водещи медии съобщават, че все още не са установени причините за катастрофата. Не уточняват обаче дали изпратените на местопроизшествието техни репортери са били слепи, за да не видят очевадното - при отлична видимост, на прав участък и хлъзгава от първия сняг настилка колата на Великов предприема изпреварване, навлиза в насрещното платно, подхлъзва се заради високата си скорост и се забива челно в автомобила на Тодоров. Траекториите на двата автомобила са видими, а пораженията и местоположението им след удара не оставят място за съмнение какво точно и как е станало.
На ход е друг ексдепутат и приятел на Великов, от когото той пое председателския пост в Народното събрание - Огнян Герджиков. Професорът - не по какво да е, а по гражданскоправни науки, тича да види бившия си съратник от царедворската партия НДСВ в Пирогов и излиза от визитацията познайте с какво? Ами с готова защитна версия в предстоящия наказателен процес, която всеки адвокат несъмнено би приветствал като гениална. Тя произтича от лично признание на изпадналия в посттравматичен стрес Великов, че точно в момента преди удара изпаднал за секунди в безсъзнание, тъй като от два дни не бил ял. Допълнителен здравословно-процесуален драматизъм внася и споделената от Великов аритмия, получена уж в деня преди катастрофата.
Без да има такъв неочакван конструктор на защитна стратегия с огромен процесуален потенциал, Стависки получи условна присъда от 2 години и 6 месеца с 5-годишен изпитателен срок. При това беше тежко пиян и освен че уби 23-годишния Петър Петров, изпрати на косъм от смъртта спътничката му Мануела Горсова. Призна станалото, не спря да повтаря, че съжалява, а адвокатът му - сегашният депутат Явор Нотев, настоятелно твърдеше, че неговият подзащитен не може да изплати определената гражданската санкция от общо 190 хил. лв. за двамата пострадали, ако влезе в затвора. Самата кръвнина беше сочена от защитата като непосилна и несъпоставима с практиката на българските съдилища. А засечката в спортната кариера на Стависки и споменът за станалото били сами по себе си достатъчно наказание и всичко друго щяло да бъде прекомерно.
Да видим какви са изгледите пред делото Великов?
Първо ще премине обичайната вълна от възмущение, която заля светкавично ИНТЕРНЕТ форумите. Силата й ще нарасне заради традиционната омраза към професията депутат, която българинът отдавна причислява към формите на бандитизъм, корупция и национално предателство. Поне в това отношение Стависки тръгна от по-добри изходни позиции, тъй като беше успешен кънкьор. Нищо, че за хората, които не се интересуват от пързаляне с кънки, той би трябвало да е просто един спортист, чиято кариера си е негова грижа и на Федерацията по пързаляне с кънки. Стависки обаче беше пиян, а без да изключваме възможността за манипулации с алкохолната проба, Великов изглежда не е пил преди инцидента. Приемаме, че не е употребил и караме нататък.
Заради твърдението, че е изгубил съзнание миг преди удара, защитата му ще поиска съдебно-медицинска експертиза, която да установи вярно ли е това? Като се имат предвид ентусиазмът и готовността на лекарите да се явяват като вещи лица по наказателни дела срещу хора с пари от криминалния и властови контингент, може да се очаква развой в две посоки. Или всички, посочени от прокуратурата медици ще откажат по различни предлози да участват в изготвянето на такава експертиза, както направиха по делото срещу групата на братята Маргини. Или онези, които приемат, ще си оставят ръцете. Отделно задачата им изглежда практически неизпълнима. Да установиш дали някой не е ял два поредни дни, дали е получил аритмия и дали е изгубил за кратко съзнание, както и да откриеш причинно-следствени връзки между тези състояния, си е чиста проба гадаене върху бобени зърна. Недобросъвестният лекар експерт може спокойно да се подпише под подобно заключение, тъй като знае отлично, че то е трудно оборимо. За да опровергаеш нещо, трябва да установиш със сигурност истината, а именно това изглежда невъзможно. Интересно е как ще бъде обяснено наличието на спомен у Великов, че е загубил съзнание? Но понеже това би било в полза на депутата, сигурно ще се намерят специалисти, които да свидетелстват, че е възможно.
В съда, подобно на Стависки, Великов може да разчита на щедрата и скандална процедура на съкратеното съдебно следствие. Последните промени, направени в нея миналата година, не го ловят, тъй като въпреки обществения гняв законотворците склониха с триста зора да забранят прилагането й само при умишлено причиняване на смърт или тежка телесна повреда, както и когато деецът е бил в пияно състояние. При осъдителна присъда по тази процедура наказанието може да бъде определено под най-ниския предел. Причиняването на смърт по непредпазливост по чл.343, ал.1, б. и в, е до 6 г. лишаване от свобода, но няма долна граница. Това означава, че то може да бъде заменено с пробация.
Но съкратеното съдебно следствие е само една от възможностите за ексдепутата. При липсата на надеждни свидетели на катастрофата и при позициите на Великов в медицинските среди защитата му като нищо може да приеме общата процедура и да твърди, че в резултат на удара той е дошъл в съзнание и се е опитал да окаже помощ на пострадалия в хипотезата на чл. 343а. Предвиденото там наказание е до четири години лишаване от свобода и се вмества в срока по чл.78а, което означава замяна на затвора с глоба до 5 хил. лева. Ако пък се докаже, че е изпаднал в безсъзнание, това ще означава пълна липса на наказателна отговорност и Великов може да бъде оправдан.
Впрочем няма как да знаем дали преди да сподели здравословните си проблеми с Герджиков, Великов не ги е съгласувал спешно от Пирогов с адвоката си. Както стана ясно, той обичал да шофира с висока скорост, а паметливи криминални хроникьори припомниха и за инцидент по негова вина на 11 април 2006 година. Тогава Великов блъсна с личния си мерцедес на паркинга пред хотел Шератон излизащата от църквата Света Неделя Пенка Микова. Депутатът натресъл възрастната жена при маневра на заден ход и я проснал под колелата на автомобила. Два дни след катастрофата край Требич Микова, която има трайно увреждане от падането под мерцедеса, заяви в печатна медия, че иска да стане свидетел, за да коригира съществено благотворителния морален облик на Великов. Той отишъл в Пирогов, където я лекували, едва когато станало ясно, че състоянието й се стабилизира и обещал да изплати здравните й осигуровки в размер на 460 лева. Уверил я дори, че ще издаде писаните от нея стихове в книжка. И повече не се вяснал, нито се обадил да я чуе.
Запознати с филантропските му прояви пък твърдят във форумите, че дарените пари били нетолкова от депутатската заплата, колкото от работещи в депутатския му район фирми. Един от социалнослабите, сирак, на който Великов помагал, бил натоварен от някогашния комсомолски кадър и член на БКП с отговорната задача да събира подписи из всички цигански квартали на София за новата партия на царедворци отцепници, Българска нова демокрация. Дори и извън парламента гладът на Великов няма как да е от недоимък. Чрез фирмата си Аквахим той дистрибутира от дълги години продуктите на американския фармацевтичен гигант Мерк, а всеки знае какви са печалбите в този бизнес.
Да речем, че тези неща не са съвсем свързани с делото. Но на нас ни се иска да наблегнем на най-страшното - на лицемерието на законодателя по отношение на катастрофите. При всички нескончаеми приказки за твърд подход законът е изцяло благотворителен към убийците на пътя. Санкциите са неадекватни, налагането на условни присъди е правило, а механизмите за избягването на затвора се възпроизвеждат неизменно при всяка промяна в закона. Крайно време е да запитаме какво изобщо търсят пътните убийства и сакатлъци в Наказателния кодекс. Щом у нас не се гледа на тях като на престъпления, нека бъдат извадени от текстовете му и да се наказват като обикновени административни нарушения. Може пък така държавата да събира по опростена процедура по някой лев повече на... мъртвец от населението! А прословутата руска рулетка за минаване на червено на българските кръстовища, която по информация на агенция Ройтерс родните автоджигити си уреждат срещу залагания от 5 хил. евро, не бива да се разследва от полиция и прокуратура. Тя следва да бъде излъчвана във формат на риалити шоу от национална телевизия в най-гледаното време, зрителите да гласуват с есемеси за най-зрелищно автоубийство, а извършителите да прибират голямата печалба.

Facebook logo
Бъдете с нас и във