Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

КАЗАХСТАНСКИЯТ ПЕРИОД НА ЯВЛЕНИЕТО ФИЛЧЕВ

Един призрак броди из коридорите в Съдебната палата и стряска както чистачките с дълъг стаж, така и израсли в кариерата мастити прокурори. В годините, през които Никола Филчев бе главен прокурор (1999-2006 г.), коментарите за престоя му в Съдебната палата в голяма степен бяха изпъстрени с пикантни слухове за поведенческите му девиации. Злите езици говореха, че замерял подчинените си с пепелници, шамаросвал заместниците си, оказвал психически и физически натиск върху прокурорите, за да изпълнят една или друга негова заповед, била тя законна или не.
Филчев четири пъти е освобождавал брат си, който е хващан да изнася културно-исторически ценности зад граница. Пребивал е колежката си от Варна - Нели Боцоновска, както и съпругата си, когато тя е била бременна в осмия месец. Замерял е с тежки предмети подчинените си и е създавал атмосфера на страх в прокуратурата. Всичко това го знам от убития прокурор Николай Колев. Освен това съм наясно, че Филчев беше част от хората, замесени в сенчестия бизнес, заяви само преди няколко месеца Николай Колев-Босия, който бе разпитан в качеството си на свидетел по делото за убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева.
Повечето магистрати, пък и хората от политсредите си отдъхнаха, когато на 23 февруари 2006 г. Филчев сдаде поста на наследника си Борис Велчев. Тогава те с облекчение въздъхнаха, че след като напусне прокуратурата и се отдаде на дипломатическия живот като посланик в Казахстан, бившият главен прокурор най-сетне ще намери успокоение извън властта, която имаше, докато оглавяваше държавното обвинение. Предполагаше се, че той ще обръща повече внимание на семейството си и по-специално на сина си, ще се занимава с въпроси, свързани с отношенията между България и Казахстан, въобще с всичко, което се отнася до новата му длъжност.
До Параграф 22 обаче достигна информация, че странностите в поведението на бившия главен прокурор не са се изчерпили и той не е забравил старите си навици. Този път обаче жертвите не са магистрати, а подчинените му в посолството ни в Алмати. Според достоверен източник, подчинените му там били подлагани на същия тормоз - замеряне с предмети, шамари, даже в отделни случаи се стигало и до побоища.
Доколкото Параграф 22 научи, служителите няколко пъти са подавали сигнали за поведението и отношението на Филчев до министъра на външните работи Ивайло Калфин, в които подробно са описвали всяка ситуация и са молили той да предприеме съответните действия. Въпреки множеството сигнали мерки не са били предприети, твърдят нашите източници.
Макар и с минимални надежди, Параграф 22 изпрати официално запитване до Министерството на външните работи (МВнР), в което искахме да разберем дали са подавани подобни сигнали (ако има такива), колко са на брой и какво съдържат те.
Само няколко дни по-късно получихме писмо от шефа на дирекция Информация, връзки с обществеността и европейска комуникация Албена Воденичарова. Отговорът съдържаше очакваното от нас кратко уточнение, че в МВнР не са постъпвали жалби или оплаквания от посланик Филчев.
Въпреки немалкото щъкащи из публичното пространство данни за печалната слава на Филчев като главен прокурор едва ли от МВнР биха потвърдили наличието на подобни жалби, най-малкото защото би било изключително срамно за България да има такъв посланик. Достатъчно е обаче да припомним, че преди около година и два-три месеца, когато правителството обсъждаше вариантът Филчев да стане посланик, външният министър Ивайло Калфин бе твърдо против тази идея. Според негови приближени той не искал да си навира таралеж в гащите с Филчев, защото бил наясно с тежкия му характер. Тогава обаче никой не се вслуша в думите на Калфин и бившият главен прокурор бе одобрен за посланик. (§22)

Facebook logo
Бъдете с нас и във