Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

KILLING ME... FRIENDLY

В буквален превод заглавието означава Убивайки ме приятелски. То е взаимствано от песента на американските граждани Чарлз Фокс и Норман Гимбъл Killing me softly (убивайки ме нежно, с нежност), която тяхната известна сънародничка Роберта Флек прави световен хит още през 1973 година. А през 1996 г. малко известната дотогава щатска група Фюджийс (от Ню Джърси) направи рап версия на парчето и завинаги остана в световния музикален елит. Сигурно не е много почтително човек да си прави музикални закачки по трагични поводи, но едва ли поведението на т. нар. компетентни власти в България след поредното нелепо убийство в Ирак заслужава някакво друго отношение. Както вече е известно, на 4 март, в 18. 45 часа българско време, редник Гърди Гърдев беше застрелян от американски войници. Не по-малко известен е и поводът, по който се е завързала престрелката между приятелите: нашите спират, за да оправят GPS-а на единия хамър, забелязват съмнителна иракска кола и я предупреждават с два изстрела във въздуха да спре. Изневиделица обаче от тъмното избухва автоматична стрелба, която принуждава българските рейнджъри да залегнат и да отвърнат на огъня. След близо петминутна престрелка нашите солдати се мятат по колите и напускат полесражението, отнасяйки със себе си и смъртноранения Гърдев. На 5 март сутринта командването на българския батальон прави оглед на местопроизшествието и с изненада констатира, че на около 150 метра от него има... американска радиорелейна станция. Висшите офицери тутакси разбират какво се е случило, защото янките изобщо не крият информацията, с която разполагат в момента: предишната вечер са забелязани няколко неидентифицирани коли, от тях са се разнесли изстрели, след което постовите са открили насрещен огън.На 6 март опитите на т. нар. компетентни органи да замажат истината за гибелта на Гърдев се провалят: незнаен подлец пуска електронно писмо до в. Българска армия. В него се казва, че никакви иракски терористи не са нападали българите, а Гърдев е разстрелян от американци. Същия ден, около 23 часа българско време, военното контраразузнаване е готово с доклада си за причините, довели до трагичния инцидент. Кой знае защо обаче никой от контраразведките не се осмелява да обезпокои военният министър Николай Свинаров, да му връчи доклада и по този начин да му осигури една нощ за спокоен и дълбок размисъл. Вместо това министър Свинаров получава четивото едва на 7 март (понеделник) - в 10 часа сутринта, и единственото, което успява да измисли за пред медиите, е, че смъртта на редник Гърдев е следствие на приятелски огън. Или поне така гласи официалната версия, разпространена в дните след инцидента. Всъщност кога точно министър Свинаров е научил истината за гибелта на Гърдев не е толкова интересно. По-важното е, че в продължение на една седмица той и шефът на Генералния щаб не се осмелиха да поемат отговорността за нелепата смърт на боеца. Вместо това, те обясняваха надълго и нашироко как JPS-ът на командирския хамър се развалил, как очилата за нощно виждане били безполезни в сумрака и как българският конвой бил спрял, за да се свърже с базата по сателитния телефон. Без изобщо да им хрумне, че някой може да ги попита защо останалите два хамъра от конвоя са били без JPS-и, защо от базата не са се свързали предварително с всички американски постове по трасето на обхода и защо в българските коли не е имало обикновени радиостанции, настроени на американска честота. Оттук нататък историята ще се развие в познатата посока: труп има, виновни няма. Генерал Колев вече оневини командването на българския батальон, а управляващото мнозинство гушна Свинаров в обятията си и обяви, че смъртта на Гърдев не бива да се политизира и да се използва за предизборни цели. Което не е съвсем вярно, защото Николай Свинаров стана министър не защото отбира от тази работа, а защото беше човек от най-близкото обкръжение на Симеон Сакскобургготски и се издигна до поста заместник-председател на НДСВ. И поради тази простичка причина освен морална и професионална той носи и политическа отговорност. Другата илюзия, която никой не бива да храни, е, че разследването на смъртта на Гърдев ще приключи с възтържествуване на правдата. А показателният пример за това е пред очите на всички, но... няма кой да го забележи. На 7 март (понеделник), само няколко часа след като министър Свинаров произнесе забележителната по своя цинизъм реплика за приятелския огън, в Софийския градски съд започна първото дело срещу Министерството на отбраната за касапницата в Кербала. То е заведено по Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на гражданите, от Мира Михалева - майка на загиналия в Кербала Свилен Киров, а обезщетението, която тя иска, е 300 000 лева. Освен министър Николай Свинаров на подсъдимата скамейка трябва да седнат още началникът на Генералния щаб ген. Никола Колев, командирът на първия български батальон в Ирак подполковник Петко Маринов и началник-щаба на батальона подполковник Здравко Данчев.Заседанието започна точно в 13. 30 ч., а десетина минути по-късно всички журналисти, телевизонни оператори и фоторепортери бяха изгонени от залата, защото съдия Константин Бързачки обяви, че процесът ще се води при закрити врата заради секретната информация в материалите по делото. Горкият! Ако той беше чел, гледал и слушал не световни медии, а най-обикновени български вестници, радиа и телевизии, отдавна щеше да знае, че около касапницата в Керлаба единственото секретно нещо е... на кого от т. нар. компетентни люде съвестта е най-гузна. Дали на кадровите военни, които, вместо да обучават рейнджърите как се води партизанска война в градски условия, ги караха да маршируват и да правят лицеви опори? Или пък на онези интенданти, които осигуриха на бойците бронежилетки, рехави като брюкселски дантели, и ги принудиха да взимат пари назаем, за да си купят удобни обувки и нормални очила за нощно виждане...Колкото до оперативно-тактическата информация, дала основание на съдия Константин Бързачки да засекрети делото, тя също не е никаква тайна. Още в дните след нападението на 27 декември 2003 г. целият свят разбра, че защитният ров около българската база Индия в Кербала е бил по-плитък и от канал за напояване на зеленчуков блок и изобщо не е ограждал цяла база. Другият възможен секрет, заради който съдия Бързачки реши да гледа делото при закрити врата, е кой от постовите в базата пръв е забелязал вражеския камион-бомба, по какъв начин той е предупредил колегите си за наближаващата опасност и как са реагирали те. Това обаче би трябвало да бъде бял кахър за магистрата, защото истината видя бял свят още преди година и един месец.На 7 февруари 2004 г. в. БАНКЕРЪ пръв публикува подробности от нередактирания вариант на 26-страничния строго секретен доклад на Военното министерство. Според авторите му, издънките започват още при сформирането на първия батальон, защото някои от войниците в него се оказват с висящи дела за катастрофи в пияно състояние. До атентата командването на батальона е наложило 17 дисциплинарни наказания за системна употреба на алкохол в базата. Други 12 наказания са наложени за прегрешения от типа на: пропуски при носене на патрулна и караулна служба; установяване на нерегламентирани контакти с местното население; неумение при боравене с личното стрелково оръжие - пистолет Макаров и автомат Калашников, десантен вариант. Освен това в доклада е посочено, че в схемата за охрана и отбрана в района на база Индия е имало много слаби и потенциално уязвими места, в това число и липсата на подсилена защита и контрол. Но безспорно най-изумителна е констатацията, че в деня на атентата - 27 декември 2003 г., оръжейният склад на базата е бил заключен по заповед на командира на батальона подполковник Петко Маринов. А в него е било цялото тежко стрелково оръжие на рейнджърите, включително и гранатометите. Сякаш за да докаже, че преди година БАНКЕРЪ не си е изсмукал от пръстите данните от строго секретния доклад, след края на закритото заседание (на 10 март 2005 г.) майката на загиналия Свилен Киров - Мира Михалева, застана пред журналистите и обясни как ще защити паметта на сина си. Докато първият батальон е бил в Ирак, не е направено нито едно учение за бърза евакуация. Колеги на Свилен са ми разказвали, че в случай като този - когато цистерна се приближава към базата, вътре трябва да остане само нарядът, а всички останали да се изтеглят. Освен това бойците изобщо не са разполагали с гранатомети, защото те са били доставени в базата едва след атентата на 27 декември 2003 г., категорично заяви Мира Михалева.Следващото заседание е насрочено за 11 май, но отсега е ясно какво ще се случи тогава: или делото отново ще бъде отложено с месец и половина-два, или съдът ще реши, че г-жа Михалева не е права и ще отхвърли исковата й молба.

Facebook logo
Бъдете с нас и във