Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

КИЛЪРЪТ Е ИЗВЕСТЕН, А ПОРЪЧИТЕЛЯТ Е ПОКОЙНИК

В края на годината благоевградските магистрати завинаги доказаха, че са се излекували от детската болест на българския преход - страха от т. нар. бизнесмени с екзотични прякори. Нещо повече - в чест на пълноправното ни членство в Европейския съюз орлите на правосъдието от Благоевградския окръжен съд дадоха ход на първия съдебен процес в Югозападна България за разкрито поръчково убийство.
Знаменателното събитие се случи преди десет дни, но в суматохата около всенародния старт на подготовката за Коледните и Новогодишните празненства, последвана от масовия шок след повторното осъждане на петте медицински сестри в Либия, то остана някак незабелязано. А не би трябвало, защото ходът и развитието на това дело са сред учебникарските примери за причините, поради които държавата продължава да губи борбата срещу мафията.
На 13 декември състав на Благоевградския окръжен съд, начело с Явор Гебов, даде ход на делото за убийството на Иван Радославов Бояджиев. Той е разстрелян на 6 август 2005 г. през нощта, като засадата е организирана професионално, а от трупа на жертвата са извадени пет куршума.
В края на септември 2005-а в хода на разследването като физически убиец е арестуван 32-годишният Росен Медарски от с. Мурсалево и срещу него е повдигнато обвинение за престъпление по чл.116, ал.1 от Наказателния кодекс - за предумишлено убийството, извършено с особена жестокост и по начин, опасен за живота на мнозина.
Като поръчител на разстрела е заподозрян благоевградският бизнесмен Георги Тодоров, по-известен с екзотичния си прякор Гурвата. На 10 октомври 2005 г. той е арестуван, но след изтичането на 72-часовото задържане с прокурорско постановление е освободен поради влошаване на здравословното му състояние - свръхтежка форма на цироза.
През следващите няколко месеца здравето на Гурвата не позволи на държавното обвинение да го привлече като обвиняем по делото за убийството на Бояджиев. А на 16 юли 2006 г. Георги Тодоров почина след неколкодневна кома и Благоевградската прокуратура се видя принудена да прекрати наказателното производство срещу него.

През петте години на своето съществуване Параграф 22 не веднъж и два пъти се е занимавал с раждането и възмъжаването на престъпната структура, изградена около благоевградската фирма Бизнес интернешънъл ООД. В периода 1993-2005 г. тя е официален представител на бившата ВИС за Югозападна България, а тарторите й - Васил Горчев-Кьоравия, Радослав Балев, Николай Механджийски, Ангел Димитров-Чората и Георги Тодоров-Гурвата, се ползват с личните протекции на легендарните братя - Васил и Георги Илиеви.
Днес тези благоевградски бизнесмени с екзотични прякори, както и двамата им работодатели не са между живите. Братята Илиеви и Васил Горчев-Кьоравия бяха разстреляни. Трупът на Радослав Балев бе открит в една македонска пропаст около две години и половина, след като изчезна безследно. Николай Механджийски бе взривен с 500-грамова бомба самоделка, задейстана с дистанционно управление за лека кола. А Чората бе пребит до смърт от петима полицаи само преди година и два месеца. Та само Георги Тодоров-Гурвата успя да се спомине от естествена смърт, ако тежката цироза изобщо може да бъде сметната за такава.
Другото, което е характерно за т. нар. благоевградски бизнесмени, е, че всички те си отидоха от този свят с чисто съдебно минало, въпреки че през годините срещу тях са образувани десетки най-различни дознания, следствени дела и прокурорски проверки - за рекет, за трафик на наркотици и на проститутки, за кражби на леки коли и за незаконна приватизация, за производство на синтетична дрога и т. н.
В този смисъл Гурвата не прави изключение. Според благоевградски криминалисти, тясната му специалност са дрогата и проститутките, но за 13 години активен бизнес срещу него са образувани само четири досъдебни производства: за едро хулиганство, за притежание на два-три грама кокаин, за кражба на сребърни прибори и 1000 лв. от благоевградския ресторант Винарната, както и за убийството на Иван Бояджиев.
Първите две са санкционирани от Благоевградския районен съд с по шест месеца условно, но присъдите така и не влизат в сила. Дознанието за кражбата изобщо не приключва, а по делото за убийството на Бояджиев Гурвата така си и остава - заподозрян като поръчител, но без да му е повдигнато нито едно обвинение.
Инцидентът, заради който Георги Тодоров можеше да влезе в историята като първия мафиот от Югозападна България, изправен на подсъдимата скамейка за поръчково убийство, се разиграва преди две години.
В малките часове на 3 октомври 2004 г., след тежък запой в благоевградското с. Брежани, синът на Георги Тодоров - Дмитрий-Малката Гурва, и четирима негови приятели - Иван Бояджиев, Мирослав Костов, Емил Марков-Маймунката и Георги Кузманов, решават да продължат купона в някоя от вилите около минералните бани в гоцеделчевското село Огняново.
Като най-малко пиян зад волана на лек автомобил БМВ сяда Иван Бояджиев, който дълги години също работи за Васил Горчев-Кьоравия, но като експерт в кражбите на автомобили и търговията с употребявани леки коли.
На предната дясна седалка се качва Малката Гурва, а останалите трима се сместват отзад с... две шишета уиски в ръце. С каква скорост се е движел автомобилът може само да се гадае, но при разклона за гоцеделчевското с. Буково беемвето прелита над мантинелата и от петметрова височина пикира в крайпътното дере. От удара на място загиват Дмитрий Тодоров и Мирослав Костов, а Иван Бояджиев, Емил Марков и Георги Кузманов са спасени от случайно минаващи строители, които призори ги откарват в болницата в Гоце Делчев.
В най-тежко състояние - с открита черепна травма и мозъчен оток, е Георги Кузманов, който още същата сутрин (3 октомври 2004-а) е транспортиран в Пирогов. Вторият ранен - Емил Марков-Маймунката, е приет в болницата с два счупени поясни прешлени, а Иван Бояджиев се разминава само с гръдна травма и белодробен оток.
Десет месеца по-късно - на 6 август 2005 г. през нощта, Иван Бояджиев е разстрелян от упор с пет куршума, докато управлява лек автомобил Опел Вектра.
В края на септември 2005 г., благоевградските криминалисти задържат като физически убиец на Иван Бояджиев Росен Медарски от с. Мурсалево, а Благоевградският окръжен съд му налага постоянна мярка за неотклонение задържане под стража.
По данни на РДВР-Благоевград (днес Областна дирекция на полицията) Медарски е престъпник с богата биография и зад гърба си има десет присъди за кражби, рекет и незаконно притежание на боеприпаси. През февруари 2005 г. той излиза от Софийския централен затвор, където е излежал последното си наказание, а по време на разпитите (включително и пред съдия) Медарски разказва следната версия за убийството на Бояджиев: През лятото на 2005 г. приютих в дома си Николай Гълъбов-Гълъбето от с. Усойка, за да ми помогне при ремонта на моя камион. Една вечер Гълъбов се върна с пари и пистолет Макаров със заглушител. Каза, че му били дадени от Гурвата, за да свърши една работа. Гълъбов изпробва пистолета, като стреля в тавана на къщата ми в с. Мурсалево, но така и не ми обяснени за какво точно му е пистолетът. А на 5 срещу 6 август, докато празнувахме на събора в Мурсалево, Гълъбов изчезна за няколко часа....
Пред следствието Николай Гълъбов разказва същата история, само че главният герой в нея е Росен Медарски.
В началото на октомври 2005 г. ченгетата откриват куршума, забит в тавана на къщата на Медарски, а гилзата намират в септичната яма. Според експертизата в Научния институт по криминалистика и криминология към МВР, оловото от тавана и куршумите, извадени от трупа на Иван Бояджиев, са изстреляни от един и същи пистолет, но оръжието на престъплението така и не е намерено.
На 10 октомври 2005 г. Георги Тодоров-Гурвата е арестуван като поръчител на екзекуцията на Иван Бояджиев, но след изтичането на 72-часовото задържане, както вече бе казано, с прокурорско постановление той е освободен поради рязко влошаване на здравословното му състояние.
През следващите няколко месеца работата по делото за екзекуцията на Иван Бояджиев трайно зацикля, защото наблюдаващият прокурор не може да извърши последното процесуално действие: да предяви материалите на Гурвата и да му повдигне обвинение по чл.116, ал.1 във връзка с чл.20, ал.3 от Наказателния кодекс - за подбудителство на предумишлено убийство, за предумишлено убийството, извършено с особена жестокост и по начин, опасен за живота на мнозина. А официалната причина за това размотаване е банална: здравословното състояние на Гурвата е толкова влошено, че не му позволява да направи две крачки извън дома си или болницата.
Дали от 14 октомври 2005 г. до 16 юли 2006 г., когато предава Богу дух, Гурвата наистина е излизал от дома си само за да влезе в някоя болница, вече не е толкова важно. По-интересното е, че след смъртта му работата по делото за разстрела на Бояджиев отново тръгва с ускорени темпове.
В края на октомври обвинителният акт срещу Росен Медарски е внесен в Благоевградския окръжен съд, а месец и половина по-късно процесът срещу него стартира без никакви усложнения.
На първото съдебно заседание, проведено на 13 и 14 декември, съдебният състав отметна толкова работа, колкото други съдебни състави не могат да свършат за една година. Най-напред конституира като ищци по делото (при това - без никакви уговорки) родителите на жертвата - Златка и Радослав Бояджийски, които претендират за обезщетение в размер на 200 000 лева. След това успя да разпита десетина-петнайсет свидетели и прие общо 12 съдебни експертизи.
Според показанията на свидетелите, хора от кръга на престъпния бос Георги Тодоров-Гурвата са предлагали пари, за да бъде издирен шофьорът убиец Иван Бояджиев: 2000 лв. за онзи, който открие къде се е скрил, и 10 000 лв. за онзи, който го докара в Благоевград.
Най-конкретен се оказа братът на Иван Бояджиев - Крум, който разказа пред съда, че непосредствено след погребението на Дмитрий Тодоров-Малката Гурва, баща му е подписал смъртната присъда на Иван Бояджиев с думите: Ще има кръв за кръв и око за око.
Брат ми беше добродушен и не можеше да отказва. През онази фатална нощ той е бил принуден да кара колата и, макар да се страхуваше от отмъщение, беше решил да поговори с Гурвата и да му обясни, че става въпрос за нещастен случай, заяви на 13 декември пред съда Крум Бояджиев.
На 21 юли 2005 г. извикаха Иван заради следственото дело за катастрофата и тогава разбра, че дните му са преброени - сподели в съдебната зала Златка Бояджиева. - Върна се вкъщи и ми каза: Майко, Гурвата не е предявил граждански иск. Той не иска пари, а сина си. Ще ме убие...
По време на първото заседание по делото за убийството на Иван Бояджиев станаха известни още две любопитни подробности. Според показанията на четирима от свидетелите, на 5 август 2005 г. вечерта те се събрали в дома на Бояджиев да гледат филм. По време на прожекцията домакинът е говорил два пъти по телефона, към 22. 30 ч. гостите са си тръгнали, а четири часа по-късно Иван Бояджиев е открит мъртъв в лек автомобил Опел Вектра, спрян на 50 метра от болницата.
А с показанията си интимната приятелка на Гурвата - Джамиле Бакльова, направо... разписа присъдата на Медарски: Няколко дни след убийството на Иван Бояджиев, Росен Медарски непрекъснато носеше на Георги Тодоров вестници във вилата му, а след това си купи Фолксваген Голф.
Следващото заседание по делото е насрочено за 7 и 8 март 2007 година. Тогава, по искане на защитата, ще бъдат разпитани трима лишени от свобода, които излежават наказанията си в Бобовдолския и Пазарджишкия затвор. Според предварителния анонс на адвокатите, тримата трябва да потвърдят пред съда, че Росен Медарски има желязно алиби за нощта, в която Иван Бояджиев е разстрелян. А случи ли се това, процесът наистина може да стане доста... интересен.

Facebook logo
Бъдете с нас и във