Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

КЮСТЕНДИЛКА ОСЪДИ ОБЩИНАТА ЗА УБИЙСТВО ЧРЕЗ ДУПКА

Шейсет и девет годишната Цветанка Иванова посочи единствения верен начин, по който българинът може да се избави от страданията, които му причиняват кметове, общинари и всякакъв друг вид народни избраници. Неотдавна тя спечели на първа инстанция дело срещу Кюстендилската община и местното ВиК-дружество за това, че са причинили смъртта на сина й. Според решението на Кюстендилския окръжен съд двете институции трябва да изплатят солидарно на Цветанка Иванова неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. и 497 лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва за времето от 29 май 2003 г. насам. Историята започва в началото на май 2003 г., когато заради спукана водопроводна тръба пред дома на Цветанка Иванова на ул. Даскал Димитрий №3 в Кюстендил бликва малко гейзерче. Въпреки неколкократните разговори на жената с дежурните в местното ВиК-дружество, аварийна група така не се появява. Десетина-петнайсет дни по-късно преминаващите коли и камиони са превърнали жизнерадостното гейзерче в дълбока дупка, а с пресмятането на количествата пропиляна питейна вода отдавна никой не се занимава. На 25 май 2003 г. на път за вкъщи Антон Иванов, синът на Цветанка Иванова, прави опит да преодолее водното препятствие, но не успява. Той се подхлъзва, пада в дупката и чупи десния си крак в областта на бедрото. Пострадалият е откаран в кюстендилската болница Д-р Н. Василев, но на 28 май 2003 г. състоянието му се влошава и му е направена спешна операция, след която Иванов е настанен в интензивното отделение. Борбата на лекарите за живота на пациента продължава през цялата нощ, но безуспешно. На 29 май 2003 г. сутринта Антон Иванов умира от настъпилата кардио-церкулаторна и дихателна недостатъчност.Според тройната съдебномедицинска експертиза, смъртта на Антон Иванов е настъпила вследствие на тежката фрактура и последвалото оперативно лечение на фона на тежки соматични страдания, довели до влошаване на соматичния статус с картина на полиорганна недостатъчност с нарушение в коагулацията и тежък хеморагичен шок, довел до летален изход….Преведено на обикновен български език, това означава, че кръвта на Антон Иванов е била по-рядка от нормалната, трудно се е съсирвала и всяка по-дълбока открита рана или сериозна операция е била фатална за него. Според заключението на съдебната експертиза, Антон Иванов е бил алкохолик, епилептик и е страдал от хроничен хепатит. Освен това е имал полиневропатия на долните крайници и затова се е придвижвал с помощта на бастун. Въпреки това обаче, категоричните са съдебните лекари, ако не са били тежкото счупване на десния крак и последвалата операция, Иванов е щял да си живее още доста време. По причини, които Цветанка Иванова не пожела да сподели с Параграф 22, тя завежда в Кюстендилския окръжен съд исковата молба срещу общината и ВиК едва през април 2004 година. Гражданското дело започва и завършва на 18 май, а на единственото заседание общината не изпраща свой представител. Решението, с което общината и ВиК са осъдени да изплатят на Цветанка Иванова неимуществени вреди на стойност 15 000 лв., ведно с лихвите от 25 май 2003 г., е с дата 17 юни 2004 г., но стана известно доста по-късно. Според съдията по делото Соня Кочова, вината на Кюстендилската община и на местното ВиК-дружество за смъртта на Антон Иванов произтича от нарушаването на два нормативни акта. Най-напред е заобиколен чл. 72 от Закона за устройство на територията, който гласи:(1) Работите, свързани с разкопаване на улични и тротоарни настилки и вътрешноквартални пространства, се извършват въз основа на разрешение за строеж. За започването на строежа възложителят уведомява съответната общинска администрация след съгласуване с органите по безопасността на движението.(2) При повреди на подземните мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, които трябва да бъдат отстранени незабавно, възложителят или експлоатационното дружество може да започне работите веднага, като уведоми за това съответната общинска администрация.От тези два текста произтичат и следващите законови задължения на общината и ВиК, категоричен е съдията по делото. Става дума за две разпоредби от Закона за задълженията и договорите: чл. 45: Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, и чл. 49: Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.Оттук нататък нещата изглеждат сравнително понятни. Според действащата законова уредба, улиците в населените места са собственност на съответните общини, а отстраняването на възникналите аварии по водопроводната мрежа е задължение на ВиК. Процедурата за възстановяването на уличната настилка след приключване на ремонта също е известна, макар и да звучи абсурдно: ВиК уведомява общината да планира необходимите средства и засипва с чакъл дупката. От своя страна общината обявява конкурс по Закона за обществените поръчки и избира фирмата, която да асфалтира и заличи белезите от ремонта. В драмата с Антон Иванов обаче не се е случило нищо подобно. В дебелите тефтери на Кюстендилската община авария на ул. Даскал Димитрий №3 не е отбелязана, а течът е спрян чак на 4 юни 2003 година. Без отговор (засега) остава единствено въпросът колко вода е изтекла по ул. Даскал Димитрий от началото на май до началото на юни 2003 година. Сметката е доста солена и най-вероятно това е причината общината да не протестира срещу присъдата, която й е наложена по случая Антон Иванов. Все пак 7500 лв. (50% от иска на Цветанка Иванова) са капка в морето, в сравнение с хилядите кубици, всеки от които струва на обикновения кюстендилец по лев и двайсет.

Facebook logo
Бъдете с нас и във