Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

КЮСТЕНДИЛСКАТА РЕДАКЦИЯ НА НПК ОТЧАЯ СЛЕДОВАТЕЛ РИЗОВА

Преди петнайсетина дни главният прокурор се похвали, че стартира вторият българо-баварския проект за институционално укрепване на повереното му ведомство, финансиран с 2.3 млн. евро по програма ФАР. Първото подобно начинание започна през май 2001 г. и приключи 104 седмици по-късно - на 12 май 2003 година. След специалната церемония, спретната по този повод в резиденция Бояна, шефът на проекта д-р Хелмут Палдер обобщи пред медиите свършеното със следните думи: Проектът струваше 2 млн. евро. Ако с тези пари беше построена една болница или един мост, всички щяха да ги виждат и да им се възхищават. А ние вложихме средствата в старта на структурните промени и в промяната на възгледите за българското правораздаване. И ако довършим започнатото благополучно и съгласно критериите на Европейския съюз, тогава похарченото ще даде големи печалби. Но ако се случи обратното и ЕС сложи катинар на вратата си пред България, загубите биха били огромни... Още тогава Параграф 22 успя да се докосне за малко до някои бумаги от проекта, които уж говорят за същите неща, но на малко по-различен език: общият размер на финансирането на проекта е 3 млн. евро, които са разделени по следния начин:- за укрепване на българската прокуратура с помощта на баварското правосъдно министерство (т. нар. туининг-проект) - 1.2 млн. евро по програма ФАР;- за компютризиране на българската прокуратура (т. нар. инвестиционна част) - 1.8 млн. евро, също по програма ФАР, но договорени по друга схема и през Министерството на финансите. Казано съвсем накратко, с едните пари (1.2 млн. евро) бяха организирани 26 семинара, а баварските експерти направиха 58 препоръки за европеизирането на българската прокуратура. Те могат да бъдат обобщени така: държавното обвинение остава господар в досъдебната фаза на наказателния процес, а следствието, МВР и държавните ведомства му се подчиняват безпрекословно. С останалите 1.8 млн. евро били купени 800 компютъра, 100 лазерни принтера, 100 модема или 70 локални прокурорски мрежи. Причината, поради която си припомнихме миналогодишните думи на д-р Хелмут Палдер, е повече от очевидна. Както вече бе споменато, на 1 април стартира вторият проект за институционално укрепване на българската прокуратура. За целта ще бъдат похарчени нови 2.3 млн. евро, осигурени от благородните европейски данъкоплатци. Какво ще правят с тях хората на Филчев и техните баварски партньори засега е неизвестно. По-важното обаче е друго: ако промяната на българските възгледи за правораздаване е онова, което продължава да се случва в прокуратурата, най-добре е Европа да си прибере обратно 2.3-те млн. евро и, вместо за по-нататъшното укрепване на българското държавно обвинение, да ги похарчи за нещо полезно. Не за друго, а защото прокуратурата е толкова укрепена, че няма накъде повече: тя е независима и е над всички. Включително и над закона.Поредното чудо е дело на прокурор Бисер Любенов от Кюстендилската окръжна прокуратура. През януари 2004 г. с постановление той забрани на кюстендилската следователка Светла Ризова да назначи съдебно-психиатрична експертиза на обвиняем и така на практика пусна трима македонски наркотрафиканти на свобода. Параграф 22 писа за случая още преди три седмици (бр.12 от 27 март 2004 г.), но се оказа, че той си има продължение. Само два дни след като македонците наркотрафиканти Амети Имер, Етеми Газменд и Османи Африм бяха оправдани и съпроводени до границата от адвокатите им, следователката Светла Ризова уведоми Никола Филчев за скандалното поведение на неговия подчинен (писмото публикуваме отделно). Днес, два месеца по-късно, нещата продължават да са все същите. Делото не е ревизирано, т. нар. инспекторат към Върховна касационна прокуратура не си е мръднал и пръста, за да провери защо кюстендилският обвинител си е позволил лукса да ревизира (меко казано) Наказателнопроцесуалния кодекс и безплатно ли? Всичко, свързано с експертизите, е описано в НПК, част първа Общи правила, глава девета Събиране и проверка на доказателствата, раздел втори Експертиза, чл.117 - чл. 127. За най-голямо разочарование на кюстендилския прокурор Любенов в тези десет разпоредби няма нито една дума, която разрешава на когото и да било да отменя подобно следствено действие. Нещо повече - законодателят изрично е записал в чл.117, ал.2, че експертизата е задължителна, когато съществува съмнение относно вменяемостта на обвиняемия и способността му, с оглед на неговото физическо и психическо състояние, правилно да възприема фактите, които имат значение за делото.... И понеже до момента единственият ефект от деянието на следовател Ризова до главния прокурор е, че тя изпадна в немилост пред кюстендилските окръжни прокурори, съдии и адвокати (при това без да има и грам вина за нещо друго, освен че е казала истината) - Параграф 22 публикува писмото й до главния прокурор с незначителна редакторска намеса. Ей така, да се знае кой какво върши и защо.Уважаеми господин главен прокурор,Следовател съм в Окръжна следствена служба - Кюстендил, от 12 години. Причината, за да се обърна към вас, е работата ми по следствено дело N549 от 2003 г. и оправдателната присъда, с която Кюстендилският районен съд се произнесе по него.Делото е образувано след посетено местопроизшествие през месец юли 2003 година. Сигналът е подаден от дежурния офицер на РДВР-Кюстендил по повод бягството на трима македонски граждани по време на рутинна митническа проверка. При пристигане на място се установи, че македонските граждани Амети Имер, Етеми Газменд и Османи Африм са влезли в България през ГКПП-Гюешево около 4.00 ч. с лек автомобил БМВ, собственост на бащата на Газменд. Още при повдигане на капака на автомобила тримата са избягали в посока с. Гюешево и се укрили в гората. При огледа на автомобила бяха открити около 25 кг хашиш в 24 пакета. След близо шестчасово издирване служители на Гранична полиция задържаха македонските граждани и ги доведоха в Окръжна следствена служба - Кюстендил (ОСС). Срещу тримата беше повдигнато обвинение по чл.242, ал. 2, пр. 1 във вр. с чл.20, ал.2 от Наказателния кодекс (НК) и им беше взета мярка за неотклонение задържане под стража. При задържането им от Гранична полиция обвиняемите саморъчно, независимо един от друг, бяха написали, че хашишът е взет от гр. Тирана, Албания, месец преди да пристигнат в България. Датата, посочена от тримата, съвпадаше с датата в паспортите им за излизане и влизане в Албания. И тримата, също независимо един от друг, бяха заявили, че знаят какво превозват и дори бяха уточнили сумите, които е трябвало да им се платят за тази дейност. Стоката, според тримата, е трябвало да премине транзит през България за Турция, като в автомобила на обвиняемите нямаше абсолютно никакви други вещи. По делото бяха разпитани служителите на ГКПП-Гюешево, на Районна митница - Кюстендил, както и полицаите, участвали при задържането на лицата. Извършени бяха и всички необходими следствени действия, като стойността на контрабандата възлиза на 117 325 лева. Обвиняемите бяха преведени в Бобовдолския затвор и делото беше приключено в срок през м. октомври 2003 година. С постановление на Районната прокуратура - Кюстендил, то беше върнато за допълнително разследване с конкретни указания. Именно тогава се случиха някои, необясними за мен като следовател и професионалист, събития. Защитата на обвиняемия Газменд представи пред следствието документ, представляващ обикновен бял лист, върху който на латиница бе обяснено, че обвиняемият Етеми Газменд страда от психична болест,и че през 2001 г. се е събличал гол пред невролог. Документът беше подпечатан с размазан печат и подписан (подписът не се чете) от невролог. Естествено, аз назначих психиатрична експертиза, защото бях убедена, че никой, уважаващ себе си експерт, няма да приеме като достоверен този източник на доказателства. Експертизата беше поверена на д-р Панайотова - завеждаща психиатричното отделение в МБАЛ - Кюстендил. За мое учудване, въз основа на този документ, който няма никаква доказателствена стойност (тъй като е без изходящ номер, не е заверен от здравното министерство на Република Македония и е издаден от некомпетентен специалист), д-р Панайотова даде заключение, че обвиняемият Газменд е невменяем. С други думи - той не разбира свойството и значението на извършеното от него и не може да ръководи постъпките си. Не можех да приема заключението на вещото лице категорично, тъй като то се базираше на предположения, на догадки и на въпросния документ. Бях с ясното вътрешно убеждение, че обвиняемият Газменд е вменяем. По време на престоя си в следствения арест и в Бобовдолския затвор той с нищо не показа, че страда от каквото и да било. Нещо повече - от управата на затвора постъпи писмо N3122 от 30 декември 2003 г., в което лекарят на затвора заявява, че на Газменд не е прилагано никакво лечение там, че той не е използвал медикаменти и няма никакви оплаквания. Това писмо беше изпратено на експерта д-р Панайотова, но, странно защо, тя не го беше го приложила към експертизата и не го беше взела под внимание при изготвяне на заключението си. По делото беше приложена и справка от Министерството на вътрешните работи на Македония, в която се казва, че тримата обвиняеми са криминално проявени, а срещу Газменд имало дело за нанасяне на тежка телесна повреда. Оказа се, че в Македония той е носил наказателна отговорност, а в България е невменяем!Веднага консултирах случая с Районна прокуратура - Кюстендил, която даде указания за извършването на тройна съдебно-психиатрична експертиза в Клиниката по съдебна психиатрия - София. С нея трябваше по безспорен начин да се установи вменяемостта или невменяемостта на обвиняемия Газменд и да се установи обективната истина по делото. Това мое постановление веднага беше обжалвано от защитата на Газменд, а Окръжна прокуратура - Кюстендил, учудващо за мен, с постановление ми забрани да извърша тройната съдебно-психиатрична експертиза. Аргументите бяха, че д-р Панайотова е опитен специалист, че няма причина да се съмняваме в заключението й и че са нарушени правата на обвиняемите, които твърде дълго престоявали като следствени в ареста.След тази забрана аз разбрах, че делото е предрешено. Оправдателната присъда по делото беше прочетена на 9 февруари 2004 г., обвиняемите веднага си заминаха за Македония.Г-н Главен прокурор, обръщам се към Вас, за да изразя моето огромно разочарование от дейността на Окръжна прокуратура - Кюстендил. Прокуратурата и следствието трябва да работят за изясняване на обективната истина. Ние поддържаме обвинението и го обличаме в доказателства. В случая обаче точно тези, които трябваше да поддържат обвинението, по най-странен начин отказаха да търсят обективната истина. Делото беше изгубено в момента, когато окръжната прокуратура не разреши извършването на тройната съдебно-психиатрична експертиза. Нима на никого не направиха впечатление моите аргументи защо искам тази експертиза? И защо именно обвиняемият Газменд, като собственик на процесния автомобил, е избран и нарочен от защитата за невменяем? Отговорът е ясен - другите двама са били просто пътници и тяхното оправдаване щеше да е по-лесно...Г-н Главен прокурор, обръщам се директно към Вас, защото начините за протести, обжалване и ревизиране на тази оправдателна присъда са изчерпани за мен. Аз обаче не мога да се примиря с тази несправедлива присъда, особено при наличието на неоспорими доказателства за вината на тримата обвиняеми. Този процес беше подигравка не само с моя труд, но и с труда на експертите и специалистите, работили по това рутинно и не много сложно от процесуална гледна точка дело. Считам за свой дълг да се обърна към Вас, защото няма кой да защити нашия труд и нашето становище.Моля, компетентни колеги и специалисти да ревизират това дело, защото не искам след 12 години в следствието да разбера, че всичко, което аз и колегите ми правим, е безсмислено.Кюстендил, 22 февруари 2004 година

Facebook logo
Бъдете с нас и във