Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

КЮСТЕНДИЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ОПРАВДА ТРИМА МАКЕДОНЦИ ЗА 24 КГ ХАШИШ

От около месец Кюстендил вече не е същият. Оправдателната присъда на трима македонски наркотрафиканти, произнесена на 20 февруари, взриви крехкия мир между тамошното следствие, прокуратурата и съда. Разправията стигна и до ушите на главния прокурор Никола Филчев благодарение на следователя по делото Светла Ризова, но пак не му стана по-ясно защо македонците бяха оправдани. Нещо повече - в изблик на професионална свенливост кюстендилските магистрати се свиха в черупките си и върху случая бе наложено почти пълно информационно ембарго. Историята започва на ГКПП-Гюешево на 26 юли 2003 година. Около четири часа сутринта при влизане в страната е спрян за проверка лек автомобил БМВ с македонска регистрация. В колата се возят трима мъже, които дежурният митничар решава да провери. В това няма нищо необичайно, защото от няколко години по българските граници е въведен т. нар. анализ на риска, което предполага да се проверяват произволно избрани коли, камиони и хора пристигащи от високорискови райони.Необичайното започва едва след като митничарят се отдалечава от колата с паспортите на чужденците: тримата пасажери едновременно отварят вратите на беемвето, с лъвски скокове прескачат телените заграждения и изчезват в близката горичка. Следва още една рутинна процедура, която задължително се прилага в подобни случаи - най-напред са вдигнати на крак всички гранични ченгета от полицейския участък в с. Гюешево, а минути по-късно по дирите на бегълците е пуснат и целият личен състав на Регионалния граничен сектор в Кюстендил.Усилията на патрулите се увенчават с успех едва след шестчасово издирване. Тримата македонци са заловени на около два-три километра от мястото на инцидента, скрити в изоставена гранична застава.Докато полицаите обикалят околните дерета и склонове, на ГКПП-Гюешево е установена самоличността на тримата, които се оказват шиптъри (македонски граждани от албански произход) - 25-годишния Амети Имер, 26-годишния Етеми Газменд и 26-годишния Османи Африм, родени и живеещи в гр. Тетово. При последвалата щателна проверка на автомобила митничарите намират 24 пакета сиво-кафяво вещество, укрити във вратите и калниците на автомобила, както и под резервната му гума. Полевият наркотест установява, че става въпрос за хашиш, а общата стойност на наркотика е изчислена на 117 325 лева. Прокурорът от Кюстендилската районна прокуратура Кирил Пенков моментално разпорежда тримата да бъдат задържани за 72 часа. И кълбото започва да се... намотава. Пред граничните полицаи македонците разказват, че месец преди фаталното им влизане в България те са пътували със същия автомобил до албанската столица Тирана, откъдето взели дрогата. Там договорили и сумата, която ще получат, след като доставят стоката до крайната гара - столицата на Турция Анкара. Показанията им са потвърдени от печатите в задграничните им паспорти.Срещу тримата тръгва предварително разследване по чл.242, ал.2 от Наказателния кодекс: Който без надлежно разрешително пренесе през границата на страната наркотични вещества и/или техни аналози, се наказва за високорискови наркотични вещества с лишаване от свобода от десет до петнадесет години и глоба от сто хиляди до двеста хиляди лева и за рискови наркотични вещества - с лишаване от свобода от три до петнадесет години и глоба от десет хиляди до сто хиляди лева.Кой знае защо обаче тримата македонци не са разпитани пред съдия, въпреки изричната разпоредба на чл. 210а. от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), а тя гласи: Когато съществува опасност свидетелят да не може да се яви пред съда поради тежка болест, продължително отсъствие от страната или по други причини, които правят невъзможно явяването му в съдебно заседание, а също и когато е необходимо да се закрепят показания на свидетел, които са от изключително значение за разкриване на обективната истина, разпитът се извършва пред съдия от съответния първоинстанционен съд или от най-близкия, еднакъв по степен съд. В този случай следственото дело не се предоставя на съдията.Според следователката по делото Светла Ризова, това заобикаляне на НПК е станало, тъй като в Кюстендилския районен съд не е имало свободни магистрати. Председателят на Кюстендилския окръжен съд Красимир Бамбов обаче заяви пред Параграф 22, че това твърдение не отговаря на истината - следствието и прокуратурата изобщо не са искали да им бъде осигурен съдия за разпит на македонците.След изтичането на 72-часовия прокурорски срок, на 29 юли, Кюстендилският окръжен съд налага на Амети Имер, Етеми Газменд и Османи Африм постоянна мерка за неотклонение задържане под стража и тримата са откарани в Бобовдолския затвор, където лежат около шест месеца. До средата на есента, според адвокатите на македонците, следствието и прокуратурата в Кюстендил не свършват почти никаква работа. Въпреки това обаче през октомври 2003 г. Кюстендилската районна прокуратура образува следствено дело по случая, а Амети Имер, Етеми Газменд и Османи Африм са привлечени като обвиняеми за трафик на наркотици. Но единственото ново доказателство, приобщено към делото, е психиатричната експертиза на Етеми Газменд. Тя е направена от доктор Даниела Панайотова, шеф на кюстендилския психодиспансер. В документа е записано, че Газменд страда от неизлечимо психиатрично разтройство на личността, т.е. диагнозата е шизофрения в лека степен. Именно тази експертиза изиграва ключова роля за приключването на решаването на случая, защото по българското законодателство Газменд не носи наказателна отговорност. Спътниците му Амети Имер и Османи Африм пък се измъкват по още по-елементарен начин: в хода на разследването е установено, че БМВ-то, в което е открит хашишът, е собственост на бащата на Етеми Газменд, с други думи - той е истинският наркотрафикант, а те двамата не знаят изобщо какво и кога е скрито в колата.И още няколко любопитни нещица се случват по време на следствието. Към материалите по делото е приложено писмо (N3122 от 30 декември 2003 г.), подписано от лекаря на бобовдолския затвор. Според него, към Етеми Газменд не е прилагано никакво лечение по време на престоя му там, защото при постъпването си той не е декларирал, че страда от шизофрения. В началото на януари 2004 г. от македонското МВР пристига официално писмо, което за малко не обръща нещата в полза на българското правосъдие. В него се казва, че тримата македонци са криминално проявени, а шизофреникът Газменд е обвиняем за нанасянето на средна телесна повреда на свой съгражданин. Тези два детайла възбуждат у следовател Ризова подозрението, че с шизофренията на Газменд не всичко е много редовно и да поиска нова тройна съдебномедицинска експертиза на обвиняемия. Нейното искане обаче е отхвърлено от прокурора Бисер Любенов от Кюстендилската окръжна прокуратура с категоричния мотив, че компетентността на вещото лице д-р Даниела Панайотова не подлежи на никакво съмнение.На фона на всичко казано дотук случилото се по-нататък изглежда като... научна фантастика. На 9 февруари 2004 г. следовател Светла Ризова приключва работата си по случая и изпраща материалите в Кюстендилската районна прокуратура с мнение за съд на тримата македонци. Прокурорът по делото се справя скоростно с обвинителния акт и го внася в съда и първото заседание по делото е насрочено за 20 февруари 2004 година. На заветния ден председателят на съдебния състав Бисер Цветков също не се помайва кой знае колко и дава ход на делото. След което започват да се случват случките.Най-напред тримата подсъдими се отказват от показанията си, дадени по време на предварителното следствие, и разказват съвсем различна история. По думите им те са имали намерение да пътуват до българското Черноморие, където да прекарат няколко спокойни дни, изпълнени с емоции. Колкото до наркотика в БМВ-то - те нито са го виждали, нито пък знаят нещо за него. И версията за бягството им от ГКПП-Гюешево е повече от мелодраматична и... съшита с бели конци. Според показанията на шизофреника Газменд, ден преди компанията да тръгне на море, бащата му е ходил с колата до Тирана. И когато митничарят е решил да ги проверява по-обстойно, той - Етеми Газменд, изведнъж осъзнал, че в колата може да има скрита бомба и затова предложил на приятелите си да се спасяват с бяг.Статистиката показва, че наркопроцесът срещу македонските граждани Амети Имер, Етеми Газменд и Османи Африм е най-скорострелният в историята на Кюстендилския районен съд. Първото и единствено съдебно заседание продължава по-малко от час, след което съдебният състав прочита оправдателните присъди на тримата.Мотивите за това сензационно решение на районните магистрати не звучат убедително дори на пръв поглед. Двайсет и шест годишният Етеми Газменд не носел наказателна отговорност по българското законодателство, защото бил психичноболен. В същото време обаче съдебният състав по делото не си направи труда да изясни защо, докато той е лежал болен в Бобовдолския затвор, никой не е предупредил управата на тюрмата за заболяването му? И още - по какви причини прокурор Бисер Любенов не е уважил искането на следователката за тройна съдебномедицинска експертиза на македонеца с цел установяване на истината за неговата болест?По отношение на Амети Имер и Османи Африм съдът реши, че в хода на делото не били събрани достатъчно доказателства за съпричастието им към трафика на наркотични вещества от Македония към България. Неразгадана тайна обаче остана дали при първоначалния оглед на БМВ-то и на пакетите с хашиш от тях кюстендилските криминалисти са снели отпечатъци от пръсти и на кого принадлежат те. Изясняването на това обстоятелство би помогнало в две посоки: или да бъде установено кой и защо не е извършил това, задължително по закон, процесуално действие, или пък да се разбере, ако то е извършено - кой е изхвърлил дактилоскопните находки.Последната загадка в случая е с международен привкус. Според първоначалните показания на тримата шиптари, те са пътували за Анкара. Никой обаче не ги е попитал при кого отиват там. А МВР би могло да осъществи връзка със съответните органи в турската столица и да се види има ли там такъв човек, той познава ли македонците и очаква ли ги с нетърпение на гости. ... Заедно с оправдателната присъда съдия Бисер Цветков отменя и мерките за неотклонение задържане под стража на Амети Имер, Етеми Газменд и Османи Африм. Час по-късно тримата се озовават в родината си, оставяйки зад гърба си кюстендилските компетентни власти да си мятат обвинения кой точно е виновен за поредния наркопровал.Обвиняват адвокатите във всички земни грехове, но ние мислим не само за себе си, а и за България. Представяте ли си колко ще трябва да плати страната ни, ако след оправдателната присъда македонците бяха завели три дела за незаконосъобразен арест в продължение на половин година? Явно някой не си е свършил добре работата, но това не сме ние, сложи щипка сол в раната единият от защитниците по делото Васил Иванов и допълни: С колегите се разбрахме веднага след приключването на процеса македонците да си заминат по възможно най-бързия начин, за да не се осъзнаят и да не осъдят България. А сега ние излязохме виновни за всичко... Колкото и да му се иска на човек да повярва на подобни високопатриотични декларации, малко вероятно е тримата наркотрафиканти да са изнесени скоропостижно в Македония само за да не съдят България.По-вероятно е спешната им евакуация да е продиктувана от друго - държавното обвинение е протестирало оправдателните присъди в седемдневния законов срок и в момента Кюстендилският окръжен съд се занимава активно с подготовката на второинстанционното дело. Нещо, от което няма никакъв смисъл, защото Амети Имер, Етеми Газменд и Османи Африм посмъртно няма да се върнат обратно в България.

Facebook logo
Бъдете с нас и във