Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

КОЙ ДРЪПНА СПУСЪКА...

На 16 ок­том­ври 1978 г. по­ля­кът Ка­рол Вой­ти­ла ста­ва пър­вият па­па от неи­та­лиан­ски произ­ход от 400 го­ди­ни на­сам и прие­ма име­то Йоан Па­вел Вто­ри. Мо­мен­тът е из­клю­чи­тел­но ва­жен за Ва­ти­ка­на, за Ита­лия, за идео­ло­ги­чес­ко­то про­ти­во­пос­та­вя­не и за по-нататъшния ход на сту­де­на­та вой­на меж­ду Из­то­ка и За­па­да. Из­ло­же­ни­те по-нататък фак­ти и съ­би­тия - го­ле­ми и мал­ки, зад­ку­лис­ни и офи­циал­ни, приз­на­ти или под­рив­ни, раз­криват как бе из­тъ­ка­на пая­жи­на­та на най-не­ве­роят­ния за­го­вор през пос­лед­но­то сто­ле­тие. Това е за­говорът срещу папа Йоан Па­вел Втори - интрига, заплетена от май­стор­ска ръ­ка.Сеп­тем­ври 1978 - май 1981 годинаТо­ва е пе­рио­дът от смър­тта на Йоан Па­вел Първи до атен­та­та сре­щу Йоан Па­вел Втори на пло­щад Свети Пе­тър. По то­ва вре­ме във Ва­ти­ка­на се но­сят най-ужас­ни слу­хо­ве за от­ра­вя­не, за за­го­во­ри, за отклоняване на средс­тва... Ца­ри ат­мос­фе­ра, дос­той­на за вре­ме­то на Бор­джии­те. Фа­ли­тът на пап­ска­та бан­ка Ам­бро­зиа­но раз­кри­ва мре­жа за пра­не на па­ри, свър­за­на с ма­фия­та. Скан­да­лът с край­нодясната ма­сон­ска ло­жа П-2 оп­ръс­ква с кал ця­ла Италия. Не е пощаден дори Ва­ти­ка­нът. Имената на няколко кар­ди­на­ли фи­гу­ри­рат в спи­съ­ци­те на та­зи тай­на ор­га­ни­за­ция, чия­то власт се прос­ти­ра от Рим до Ла­тин­ска Аме­ри­ка. Всич­ки го­ле­ми ита­лиан­ски гра­до­ве жи­веят в хват­ка­та на стра­те­гия­та на те­ро­ра. Атен­та­ти, убийс­тва, от­вли­ча­ния... Олов­ни­те го­ди­ни, през които кръвта се лее сякаш из ведро, ня­мат край. Те­ро­рис­ти­те от Чер­ве­ни­те бри­га­ди уби­ват ли­де­ра на хрис­тиян-де­мок­ра­ти­те Ал­до Мо­ро и осуе­тя­ват ис­то­ри­чес­кия ком­про­мис, кой­то той се гот­ви да осъ­щес­тви с Ита­лиан­ска­та ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия. Пол­ша, ро­ди­на­та на но­вия па­па, е зав­ла­дя­на от син­ди­кал­ни въл­не­ния, под­по­ма­га­ни от мес­тна­та ка­то­ли­чес­ка цър­ква. В Тур­ция, къ­де­то по то­ва вре­ме се ус­та­но­вя­ва воен­на дик­та­ту­ра, те­ро­рис­тът от край­нодяс­на­та те­ро­рис­тич­на гру­па Мех­мед Али Аг­джа зая­вя­ва на­ме­ре­ние­то си да убие па­па Йоан Па­вел Втори, който твърдо е решил да се намеси във всички тези събития. Тай­ни­те служ­би на За­па­да и Из­то­ка за­поч­ват трес­ка­ва зад­ку­лис­на дей­ност за осъ­щес­твя­ва­не на пос­лед­ния си идео­ло­ги­чес­ки сблъ­сък. Ед­ни­те се ужа­ся­ват от евентуален ляв за­вой в Ита­лия, дру­ги­те се опа­ся­ват от за­гу­ба­та на Пол­ша. Бан­ка Ам­бро­зиа­но тай­но фи­нан­си­ра пол­ския проф­съюз Со­ли­дар­ност със 100 млн. до­ла­ра, а па­па Йоан Па­вел Втори во­ди зад­ку­лис­ни пре­го­во­ри с Мос­ква, за да из­бег­не кър­ва­ва­та ба­ня в ро­ди­на­та си. А тази маневра изобщо не е по вку­са на мно­зи­на... В съ­що­то вре­ме в Цю­рих из­вес­тният тур­ски тра­фи­кант Бе­кир Че­ленк пре­веж­да 3 млн. г. мар­ки на Агджа, а той обе­ща­ва да убие па­па­та. Влия­тел­ният ис­тан­бул­ски тър­го­вец се дви­жи под закрилата на мул­ти­на­цио­нал­на­та ком­па­ния Сти­бам (Stibam) - най-го­ля­ма­та цен­тра­ла за тра­фик на оръ­жие и дро­га, коя­то пък работи под к­ри­лото на бан­ка Амброзиано. В дни­те пре­ди атен­та­та Мехмед Али Аг­джа пътува сво­бод­но, където му хрумне. Под благосклонния поглед на няколко разузнавателни управления той обикаля половин Европа, като не пропуска да посети и Италия. Местните тайни служби са ин­фор­ми­ра­ни за при­със­твие­то му в Рим, но го ос­та­вят да се раз­хож­да, да се сре­щне с ня­кои кар­ди­на­ли и до­ри да се приб­ли­жи до па­па­та с про­пуск, из­да­ден му от протокола на Све­тия прес­тол. Ин­три­ги­те сти­гат до уши­те на Алек­сан­дър дьо Ма­ронж, шеф на френ­ското външно ра­зуз­на­ва­не. През ап­рил 1981 г. той из­праща два­ма свои доверени сът­руд­ни­ци, кои­то пре­дуп­реждават Ва­ти­ка­на за пред­стоящ атен­тат сре­щу папа Йоан Па­вел Втори. Ва­ти­ка­нът оба­че за­паз­ва пъл­но мъл­ча­ние и до­ри от­ри­ча да е имало по­доб­но по­се­ще­ние. Пос­те­пен­но за­го­во­рът при­до­би­ва кон­крет­ни очер­та­ния, участниците в него заемат местата си и спокойно дочакват последното действие на 13 май: Де­ня на Света Бо­го­ро­ди­ца от Фа­ти­ма.Май 1981 г. - май 1985 годинаНа пло­щад Свети Пе­тър в Рим па­па Йоан Па­вел Втори по чу­до из­бяг­ва смър­тта. В бол­ни­ца­та вер­ни­те слу­жи­те­ли на Ва­ти­ка­на своев­ре­мен­но го ка­рат да про­че­те още вед­нъж съ­дър­жа­ние­то на тре­та­та тайна от Фа­ти­ма. Кръв вър­ху бя­ла­та дре­ха на Светия отец. Не­вер­ни­кът, кой­то вди­га оръ­жие. Тъл­па­та на пло­щад Свети Петър. Всичко съвпада с пророчеството и е осъ­щес­твено в посечения де­н пред очите на це­лия свят. Сце­на­рият е из­пъл­нен пер­фек­тно, с из­клю­че­ние на един ма­лък де­тайл - Йоан Па­вел Втори не уми­ра. Той е на смър­тно лег­ло, но пре­диз­вес­те­ният му край не се сбъд­ва. Още по-ло­шо - сви­де­те­ли­те са жи­ви, па­па­та се прев­ръ­ща в мъ­че­ник и по­ръ­чи­те­ли­те на убийс­тво­то тряб­ва бър­зо да за­ли­чат сле­ди­те. Нереализираният убиец Али Агджа е хвърлен в зат­во­ра Ас­ко­ли Пи­че­но и нареждането е изрично: пълна изолация. Въпреки това достъп до него имат няколко духовници от Ватикана, няколко мафиоти и до­ри един член на Чер­ве­ни­те бри­га­ди. След ня­кол­ко такива раз­го­во­ра и по­се­ще­ния от аген­ти на ита­лиан­ски­те тай­ни служ­би, кои­то са свър­за­ни с ма­сон­ска­та ло­жа П-2, тур­чи­нът е го­тов да раз­крие тай­ната за бъл­гар­ска­та сле­да. Сер­гей Ан­то­нов, скро­мен чи­нов­ник от бю­ро­то на Бал­кан в Рим, е по­со­чен ка­то мо­зък на за­го­во­ра, който пък е по­ръ­чан от КГБ. Сто­ти­ци­те стра­ни­ци, из­пи­са­ни в ита­лиан­ско­то следс­твие, под­кре­пя­но денонощно от ЦРУ, свър­шват ос­та­на­ла­та ра­бо­та. В про­дъл­же­ние на двайсет години го­ди­ни сво­бод­ният свят ще со­чи Им­пе­рия­та на зло­то - СС­СР и ней­ния бъл­гар­ски са­те­лит, ка­то убийци на Бо­жия на­мес­тник. За­тъ­на­ли до уши в тъм­ни афе­ри за шпио­наж и тра­фик на оръ­жие в Ита­лия, бъл­гар­ски­те тай­ни служ­би ще из­гра­дят ед­на аб­сур­дна за­щи­та, която може и да се побира в калъпите на собс­тве­на­та им идеология и система, но за Италия и Западна Европа е прекалено нескопосана. Българската Държавна сигурност, наричана малкото бал­кан­ско брат­че на КГБ, за­поч­ва ня­кол­ко ак­тив­ни ме­роп­рия­тия, които не довеждат до очакваните резултати. До­ри най-успешната опе­ра­ция, назована Еро­зия - ед­но фал­ши­во пис­мо от Аг­джа до тогавашния ли­де­р на Си­ви­те въл­ци, е пос­рещ­на­то с всеобщо без­раз­ли­чие. С други думи - ви­на­та на бъл­га­ри­те е оче­вид­на и нейното доказване е само въпрос на време.Всич­ко из­глеж­да пред­ва­ри­тел­но ре­ше­но до про­це­са в Рим, ко­га­то гриж­ли­во из­гра­де­на­та тео­рия рух­ва поради липса на до­ка­за­телс­тва. Обе­мис­ти­те пап­ки на ита­лиан­ския съ­дия Мар­те­ла и де­сет­ки­те ми­лиар­ди ли­ри, по­хар­че­ни по вре­ме на следс­твие­то, губят стойност, ко­га­то по вре­ме на за­се­да­ния­та Аг­джа зая­вя­ва пред ця­ла­та све­тов­на пре­са, че той е Ме­сия­та! Пред пог­ле­да на съ­дии­те и света тур­чи­нът заявява, че е учас­твал не в друго, а... в реализирането на тре­та­та тай­на от Фа­ти­ма. Последвалото разследване и въз­ста­нов­ките, из­вър­ше­ни от ита­лиан­ско­то следс­твие, пот­вър­жда­ват не­ве­роят­ни­те твър­де­ния на Аг­джа и... д­ело­то е зак­ри­то без по-нататъшни коментари. Съм­не­ния­та обаче ос­та­ват, а мис­те­рия­та придобива вселенски характер. Аг­джа е върнат в затвора. Неговите съучастници безпрепятствено се скриват във Франция. Ис­тин­ски­те по­ръ­чи­те­ли на атентата ос­та­ват в сянка. А ЦРУ и тъж­ни­те ин­те­лек­туал­ци на Рей­гън се поз­дра­вя­ват с ус­пе­ха на най-блес­тя­ща­та операция в края на сту­де­на­та вой­на.Юни 1985 г. - май 2000 годинаУпо­ри­тос­тта на ита­лиан­ски­те съ­дии и из­по­ве­ди­те на раз­кая­ли се ма­фио­ти пос­те­пен­но нареждат пъзела на ис­ти­на­та. Мре­жа­та на Сти­бам, ма­ни­пу­ла­ции­те на ше­фо­ве­те на ита­лиан­ски­те тай­ни служ­би, задкулисната дейност на масоните от П-2, фи­нан­со­ви­те сблъ­съ­ци меж­ду Ва­ти­ка­на и ма­фия­та... Все­ки елемент на­ми­ра своето мяс­то по време на нескончаемите съдебни заседания, масово издаваните при­съ­ди и многобройните пар­ла­мен­тар­ни ан­кет­ни ко­ми­сии. Про­це­си­те срещу Джу­лио Ан­дрео­ти - бивш ми­нис­тър-пред­се­да­тел и по­жиз­нен се­на­тор, и срещу Ли­чо Дже­ли - ве­лик май­стор на ло­жа­та П-2, на­ри­чан Кук­ло­во­да, раз­пи­ти­те на Фран­чес­ко Па­циен­ца, агент на ита­лиан­ски­те спе­циал­ни служ­би СИС­МИ (SISMI) и прия­тел на по­кой­ния Дьо Ма­ронж - шеф на френското външно разузнаване... Пос­те­пен­но се поя­вя­ват дос­та­тъч­но люде, които имат интерес да опазят аб­со­лют­на­та си власт. Вклю­чи­тел­но и във Ва­ти­ка­на. Ста­ва из­вес­тно, че СИС­МИ е изфаб­ри­ку­ва­ла фал­ши­ви до­ка­за­телс­тва по за­по­вед на Личо Джели и че още в са­мо­то на­ча­ло на дей­нос­тта си ма­сон­ска­та ло­жа П-2 се е ин­фил­три­ра­ла в Чер­ве­ни­те бри­га­ди. Знае се, че въл­на­та от атен­та­ти, заляла Ита­лия през 70-те го­ди­ни, до голяма степен се дължи на Ли­чо Дже­ли и на прия­те­лите му от ита­лиан­ска­та по­ли­ция - съ­ща­та та­зи по­ли­ция, коя­то кон­тро­ли­ра дейс­твия­та на Аг­джа в дни­те пре­ди атен­та­та.На пуб­лич­ни дис­ку­сии в аме­ри­кан­ския Се­нат са ра­зоб­ли­че­ни дейс­твия­та на ЦРУ и ро­ля­та на не­го­ви­те аген­ти в аферата. Франк Тър­пил - бивш агент на ЦРУ от епохата на Джордж Буш-старш­и в управлението, приз­на­ва, че е бил личен инструктор на Али Аг­джа. Ня­кол­ко ча­са след то­ва приз­на­ние Търпил из­чез­ва за­ви­на­ги.В Ис­тан­бул Аб­ду­ла Кат­ли, член на Си­ви­те въл­ци, съу­час­тник и шеф на Аг­джа, уми­ра в ав­то­мо­бил­на ка­тас­тро­фа заед­но с един член на пра­ви­телс­тво­то и един пред­ста­ви­тел на MIT (тур­ски­те тай­ни служби). Образуваната парламентарна ан­кет­на ко­ми­сия раз­кри­ва, че Кат­ли и Орал Че­лик - съучастник на Агджа в атентата, са би­ли из­пол­зва­ни във Фран­ция за осъ­щес­твя­ва­нето на атен­та­ти сре­щу арменското дви­же­ние Аса­ла. При раз­пи­та пред ита­лиан­ски­те магистрати Че­лик спо­ме­на­ва няколко конкретни име­на и описва сре­ща на Аг­джа с два­ма кар­ди­на­ли, кои­то му обяс­няват, че именно той е избран да изпълни про­ро­чес­тво­то от Фа­ти­ма...Май 2000 г.: Аг­джа е сво­бо­ден и пред­став­ле­ние­то би тряб­ва­ло да свър­ши. До­ка­за­телс­тва­та и по­ка­за­ния­та на сви­де­те­ли­те съ­би­рат прах в пап­ки­те на ита­лиан­ски­те и бъл­гар­ски­те сле­до­ва­те­ли, но ни­кой ся­каш ня­ма на­ме­ре­ние да ги съ­бе­ре и да въз­ста­но­ви кар­ти­на­та на за­го­вора. Всички са забравили думите, с които Йоан Павел Втори се обръща към многохилядната тълпа на Свети Петър минути, след като е ръкоположен за папа 12 години по-рано: Не се стра­ху­вай­те! Откъс от книгата на Румяна Угърчинска за атентата срещу папа Йоан Павел Втори, която след отпечатването й през 2001 г. отново предстои да бъде издадена във Франция.

Facebook logo
Бъдете с нас и във