Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

КОЙ ГЛЪТНА БИБЕРОНА НА ДЪРЖАВНИЯ РЕЗЕРВ

Случката, която отново разпали страстите около най-дойната държавна крава на българския преход, е известна.
На 22 юни Министерският съвет, по предложение на вицепремиера и министър на държавната политика при бедствия и аварии Емел Етем, внезапно уволни шефа на Държавната агенция Държавен резерв и военновременни запаси ген. Димитър Димитров и назначи временно на негово заместникът му - Георги Богданов. С мотивите, че от декември 2005 до март 2006 г. генералът е сключил предварителни договори за доставка на горива и петролни продукти за 121 млн. лв., въпреки че бюджетът на агенцията за 2006-а е само 42 млн. лв., и че е нарушил многократно Закона за обществените поръчки.
Само три седмици по-късно - на 14 юли, нерадостната генералска съдба споходи и временният му правоприемник Георги Богданов. С тази разлика, че той бе уволнен в петък вечерта (около 19. 30 часа), при това - лично от премиера Сергей Станишев.
В дъното на нещата отново бе Емел Етем, като този път аргументите й звучаха доста по-убедително: в Държавния резерв върви проверка и бившият кабинет на Димитър Димитров е запечатан. В нарушение на закона обаче Георги Богданов е пуснал генерала в бившия му кабинет. Тоест осигурил му е възможност да попречи да разследването, като задигне, унищожи или подправи уличаващи го документи. На всичкото отгоре Богданов бил сгазил лука на два пъти и като шеф на ведомствената конкурсна комисия по Закона за обществените поръчки.
Какво се е случило по време на уикенда може само да се гадае. Факт обаче е, че във вторник сутринта (18 юли) ДПС и НДСВ изненадващо се сритаха кой е по-виновен за източването на Държавния резерв, докато червените се прибраха в окопа и с нетърпение зачакаха звездния си час.
Първа атакува вицепремиер Емел Етем, която в ефира на една национална телевизия в прав текст заяви, че последните двама шефове на резерва - Йовчо Йовчев и Димитър Димитров, са назначени от НДСВ и затова жълтите трябва да понесат цялата отговорност за техните действия.
Осъзнал, че тази работа понамирисва на поговорката Гузен негонен бяга, малко по-късно същия ден заместник-председателят на НДСВ Николай Свинаров си позволи лукса да отговори на ДПС-предизвикателството по доста... безпардонен начин: В НДСВ сме много спокойни, защото няма никакво източване на резерва. Ако действително ние сме го назначили, това може само да ни радва. Димитров обаче е назначен през месец май (всъщност - на 28 април - бел. ред.) 2005 година. Тогава страната се управляваше от НДСВ, ДПС и Новото време, така че отговорност носят и трите партии, уточни още той.
Хич да не е, но дори човек с максималния коефициент за интелигентност трудно би схванал кой е прав и кой е крив в битката за милионите на Държавния резерв. Безспорно обаче най-голямата мистерия в случая е, че от 2005 г. насам борците срещу източването на резерва непрекъснато се множат. И днес те вече са толкова много, че в най-скоро време ще започнат да си пречат или да се разследват взаимно.
По официални данни заслугата за уволнението на ген. Димитър Димитров е на главния инспектор на правителството Николай Георгиев. Той встъпи в длъжност на 7 юни, а десетина дни по-късно връчи на премиера Сергей Станишев доклада си от проверката в Държавния резерв, според който нарушенията са за над 121 млн. лева. На 22 юни правителството освободи генерала от длъжност, а на 30 юни включи този свой успех в отчета пред Европейската комисия и връчи доклада на главния инспектор Георгиев на главния прокурор Борис Велчев.
На 14 юли вечерта временният шеф на резерва Георги Богданов бе изгонен, защото, както вече стана дума по-горе, бил пуснал Димитров в бившия му кабинет, а това можело да възпрепятства работата на разследващите (по думите на самата Емел Етем). А Богданов обяви, че Емел Етем нямала право да одитира резерва, защото това било правомощие единствено на премиера Сергей Станишев.
За да стане мътилката още по-гъста, в периода 22 юни - 14 юли прогресивната българска общественост научи, че битката за опазването на Държавния резерв върви поне на още два фронта. Най-напред стана ясно, че още на 25 май във Върховната касационна прокуратура е постъпил сигнал за далаверите в резерва през 2005 г., а два-три дни след генералското уволнение) от Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол също се похвалиха, че са открили нарушения на бюджетната дисциплина в Държавния резерв през 2005-а, но за... 295.5 млн. лева.
Според депутати от опозицията ген. Димитър Димитров е станал неудобен за ДПС, защото е спрял различни схеми за източване на резерва и по негови сигнали са били образувани над 658 дела за липси, надхвърлящи 200 млн. лева. Освен това той е очаквал тези дни (става дума за периода 22-27 юни - бел. ред.) да се срещне с главния прокурор Борис Велчев, за да го помоли делата да бъдат ускорени.
А в началото на юли стана известно, че и правителството е създало специална работна група, в която ще бъдат включени представители на всички министерства, които имат нещо общо с Държавния резерв.
Всъщност никой не трябва да си мисли, че опазването (уж) на милионите в Държавния резерв е патент само на сегашната управляваща коалиция. Тъкмо обратното - битката започна още преди три години и четири месеца, но до момента в нея не е паднала нито една жертва. И то по вина на... прокуратурата, която предпочете да се сгуши под политическия чадър на аферистите, вместо да го затвори с гръм и трясък.
На 21 април 2003 г. актуалният по онова време Граждански комитет 14 декември, начело с Едвин Сугарев и бившия син синдикалист Пламен Даракчиев изпращат сигнал до тогавашния и. д. ръководител на Софийската градска прокуратура Нели Дечева, в който са описани главните действащи лица в схемата за източване на Държавния резерв, количеството на изтегленото и невъзстановено зърно, както и базите, в които трябва да надникне държавното обвинение.
Казано накратко, в сигнала на Едвин Сугарев и хората му става дума за 126 000 т зърно, което лицата Мирчо Петков-Мирчо Циганина, Димитър Бухларски, Костадин Хаджииванов-Коце Маца, Кирилка Ангелова и Димитър Консулов са източили с благословията на ДПС.
След като това писмо потъва в Софийската градска прокуратура (СГП), на 15 ноември 2003 г. Едвин Сугарев и хората му изпращат втори сигнал до шефката на СГП Нели Дечева. В него те й напомнят за предишното си послание и правят опит да докажат правотата си със следното изречение: Резултатите от проверките на НСБОП в голяма степен съвпаднаха с нашите наблюдения...
Въпреки че и този сигнал на Гражданския комитет 14 декември се разтваря в небитието, на 4 декември 2003 г. шефът на Държавния резерв Станислав Коларов внезапно е уволнен за изпаряването на 94 000 т зърно, а на негово място е назначен заместникът му Йовчо Йовчев.
Също на 4 декември 2003-а, за разследването на далаверата е образувана 17-членна временна парламентарна комисия, начело с Пламен Моллов от НДСВ, шеф на Комисията по земеделие и гори в 39-ото Народно събрание. Три месеца по-късно, в интервю за БАНКЕРЪ (бр. 6 от 14 февруари 2004 г.), той огласи имената на фирмите, замесени в измамата - Златна Тракия АД, Адонай - 7 ЕООД, Трансекспрес ООД, ИЛС АД, ЕСТ-Маркет - Франция и Манекс ООД.
Оказа се обаче, че източването на 126 000-те тона зърно, за които Едвин Сугарев и хората му на два пъти предупреждават прокуратурата, и изчезването на 94 000-те тона, заради които шефът на Държавния резерв Станислав Коларов бе уволнен, са... две различни далавери. Които обаче имат най-малко една допирна точка: фирма Адонай - 7 ЕООД, чийто собственик Георги Ничев е подставено лице на кръга, описан в сигналите на Сугарев - Мирчо Петков, Димитър Бухларски, Костадин Хаджииванов, Кирилка Ангелова и Димитър Консулов.
Тази простичка истина стана известна на депутатите от 39-ото Народно събрание на 15 април 2004 г., когато анкетната комисия на Пламен Моллов внесе доклада за зърнената криза за обсъждане в пленарната зала. В хода на работата си депутатите са установили, че в периода 2001-2003 г. от Държавния резерв са изчезнали общо... 217 000 тона пшеница за 78.12 млн. лв. (по борсова цена на пшеницата през пролетта на 2004-а от 360 лв. за тон).
Нещо повече. В доклада на анкетната комисия, който малко по-късно е връчен на тогавашния главен прокурор Никола Филчев, прекрасно са описани и начините, по които зърното се е изпарило от резерва, и ключовата роля на две от старите муцуни - Мирчо Митюв Петков и Кирилка Ангелова.
(По причини, които са тема на друг разговор, Димитър Бухларски, Костадин Хаджииванов и Димитър Консулов не намират място в доклада на анкетната комисия, ръководена от Пламен Моллов. Никой обаче не бива да си мисли, че те са обърнали гръб на Държавния резерв и не са спечелили и един лев в периода 2003-2004 година).
Три месеца по-късно - на 14 юли 2004 г., избухна нов скандал около Държавния резерв. Този път за източването на около 43 500 тона дизелово гориво, от което са нанесени щети за около 45 млн. лева. Разплитането на аферата тръгва от Националната разузнавателна служба, която засича измамите и изпраща сигнал до НСБОП (днес - ГДБОП). С материалите веднага са запознати тогавашният министър на вътрешните работи Георги Петканов и главният прокурор Никола Филчев.
На 30 ноември 2004-а, след работно съвещание на НСБОП, на Върховната касационна прокуратура (ВКП) и Софийската градска прокуратура (СГП), е образувано следствено дело № С-26/2004, което е възложено на Столичната следствена служба (СтСлС). В края на годината стана известно, че под ръководството на прокурори от ВКП и на главния секретар на МВР са иззети документи, носители на информация и веществени доказателствени средства от агенция Държавен резерв и военновременни запаси, от петролни бази и от офиси на частни фирми. И... толкоз. В момента деветима обвиняеми са на свобода срещу парични гаранции, а изгледи делото да се придвижи към съда в обозримо бъдеще няма.
Доколкото Параграф 22 успя да разбере, делото не е образувано за организирана престъпна дейност, въпреки че в дъното на далаверата отново стои Мирчо Циганина, а НСБОП е установила по безспорен начин, че дизеловото гориво е получено от Държавния резерв с абсолютно фалшиви банкови гаранции.
На 25 февруари 2005 г. депутатите от СДС Йордан Бакалов и Валентин Василев също записаха имената си сред борците за опазването на Държавния резерв. На пищна церемония в парламентарните кулоари двамата преразказаха в основни линии резултатите, постигнати в хода на споменатото преди малко дело № С-26/2004. Факт обаче е, че само два месеца по-късно - на 21 април, Йовчо Йовчев вече не беше шеф на Държавния резерв, а обвиняем за източването на около 44 млн. лв. и арестант с постоянна мярка за неотклонение задържане под стража.
Оттук нататък, за да бъде подреден окончателно абсурдния пъзел наречен разследване на аферите около Държавния резерв, трябва да бъде направено само още едно нещо - равносметка.
От март 2003 г. до днес с разследването на далаверите около Държавния резерв са се занимавали най-малко 500 души - депутати, държавни чиновници, министри, полицаи, следователи, прокурори, съдии, ревизори, политици на свободна практика, журналисти и т. н.
До момента са образувани най-малко 700 дела срещу длъжници на резерва, но нито едно от тях не е за организирана престъпна дейност и за пране на пари. А това означава, че в държавата няма представител на т. нар. компетентни органи, който в момента да е наясно къде се намират или по какъв начин са инвестирани изчезналите милиони.
По официални данни през този период от държавата са откраднати около 200 млн. лева. По неофициална информация обаче щетите са поне три пъти по-големи, защото никой до момента не е обръщал внимание на другите далавери покрай резерва - с черните и цветните метали, маслото, млякото, месото, лекарствата...
Срещу споменавания толкова често Мирчо Петков-Мирчо Циганина в момента се водят четири наказателни производства. Той обаче също е разследван за обикновени криминални престъпления, а не за организирана престъпна дейност и пране на пари. Ето защо днес той все още е на свобода срещу парична гаранция, притежава военния завод Бета - Червен бряг, и се чувства прекрасно в новия си Мерцедес S класа и в още по-новото си Бентли.
И, накрая, за да бъде абсурдът наистина пълен, Параграф 22 установи, че следственото дело № С-26/2004, което бе образувано на 30 ноември 2004 г. срещу деветима заподозрени, и делото срещу бившия шеф на резерва Йовчо Йовчев, което вече е в Софийския градски съд, са образувани за едно и също нещо. Все за онова дизелово гориво, източено от 12-те фирми на Мирчо Петков. Пък ако грешим и случаите са два, още по-лошо, защото никой не е пожелал да направи връзка между тях.
Надлъгването продължава.

Facebook logo
Бъдете с нас и във