Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

КОЙ ИЗВАДИ БОРИСЛАВ МИХАЙЛОВ ОТ ДЕЛОТО ИНДИГО

Делото за трагедията пред дискотека Индиго най-накрая отиде в Софийския апелативен съд (САС). На 20 ноември всички материали бяха пратени в САС, определен бе и съдия-докладчик - това е Мария Митева. Очаква се в най-скоро време да бъде определена дата за процеса.
Както вече е известно, на 21 декември 2001 г. при меле пред дискотека Индиго загинаха седем деца, а други 12 бяха ранени. Прокуратурата изправи пред Темида шестима души - бившия шеф на Комитета за младежта и спорта Цвятко Барчовски, бившия главен архитект на София Стоян Янев, управителя на заведението Ангел Николов, управителя на Младежка кооперация Ялта Красимир Илиев и бодигардовете на дискотеката Анри Силаги и Георги Василев.
След поредица от скандали на 17 ноември 2006 г. Софийският градски съд (СГС) най-сетне успя да приключи делото на първа инстанция. Тогавашният съдия от СГС и председател на съдебния състав Антон Станков опрости греховете на четирима от подсъдимите. Барчовски се размина с три месеца затвор условно, а управителят на заведението Ангел Николов отнесе само административна глоба в размер на 3000 лева. Днес няма да се спираме на факта, че Станков обърка присъдата на Николов. Има апелативен съд, който ще реши какво да прави с въпросното решение.
Целта ни този път е да надникнем зад завесата, както се казва по друг повод, за провеждането на самото разследване на трагедията. Защото по време на досъдебното производство са се случвали такива интересни неща, че няма как човек да ги подмине с лека ръка, напротив - иска му се да сподели как бившият главен прокурор Никола Филчев пряко или чрез свои подчинени е влияел на хода на разследването. Но всичко по реда си.

Веднага след трагедията пред дискотека Индиго по разпореждане на Върховната касационна прокуратура (ВКП) е образуван специален екип, който да разбере как и защо се е стигнало до смъртта на седемте деца. В него влизат обвинителите от Софийската градска прокуратура (СГП) Стелиана Кожухарова и Христо Граматиков, както и няколко следователи от Националната следствена служба (НСлС). Под предлог по-добра координация двамата прокурори са командировани в сградата на НСлС на бул. Г.М. Димитров, където да работят, докато приключи разследването.
Още в първите дни след трагедията е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за причиняването на смъртта на децата. Двамата прокурори са били задължени всеки ден точно преди изтичането на работното време в 17 ч. да се явяват пред колегата си от ВКП Марио Стоянов (в момента той е шеф на спецзвеното за борба с организираната престъпност и корупцията във ВКП) и да докладват за хода на разследването. Не е ясно кой е издал тази заповед, но независимо дали има или няма някакво движение по делото, Граматиков и Кожухарова е трябвало да се явяват пред Стоянов и... да си говорят.
Екипът установява следните факти. На 27 април 1998 г. председателят на Комитета за физическо възпитание и спорт (КФВС) - Цвятко Барчовски, издава заповед за отдаване на стадион Юнак под наем за срок от три години. По статут стадионът е публична държавна собственост и според Закона за физическото възпитание и спорта (чл.50 и чл.51) и Закона за държавната собственост (чл.16) Барчовски може да го отдава само на концесия, а концесионерите нямат право да го използват за други цели, различни от спортните. В заповедта е фиксиран и срок за подаване на документи, който изтича на... 27 април, точно в 17 часа.
В края на работния ден Барчовски получава два комплекта с документи - на Младежка кооперация Ялта и на Българския кърлинг съюз. Барчовски избира Ялта, защото предлагала по-добра оферта.
На 18 юни 1998 г. председателят на КФВС Цвятко Барчовски и представителят на МК Ялта Красимир Илиев подписват договор, в който е записано, че наемателят се задължава да осигури възможност полето да се заледява за нуждите на Българския кърлинг съюз.
Заради тези нарушения Цвятко Барчовски е обвинен за престъпление чл.283а от Наказателния кодекс (НК), който гласи: Длъжностно лице, което при наличие на предвидените в нормативен акт условия, необходими за издаване на специално разрешение за осъществяване на определена дейност, откаже или забави извън предвидените по закон срокове неговото издаване, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба в размер до петстотин лева....
Въпреки договора, на 8 декември 1998 г. Красимир Илиев отваря дискотека в нарушение на почти цялата нормативна уредба, легитимираща търговските обекти и увеселителните заведения. Всъщност по документи дискотека Индиго се води временен обект.
Въпреки всички документни липси тогавашният главен архитект на София Стоян Янев издава разрешение на МК Ялта за монтиране на шапитото над стадион Юнак и си затваря очите пред импровизирания и тесен вход на заведението (мястото на разигралата се трагедия на 21 декември 2001 г.), който не позволява безопасното преминаване на посетителите при масови прояви. Затова Стоян Янев е обвинен в длъжностно престъпление (чл.282, ал.2 от НК).
На 17 май 1999 г. Цвятко Барчовски и Красимир Илиев подписват втори договор за стадион Юнак - без конкурс и без да е анулиран първият контракт. И дискотеката продължава да функционира.
През 2001 г. кметът на Средец Емилиян Тодоров отново пререгистрира Индиго като търговски обект (за първи път го е направил на 8 декември 1998 г.), като този път издава на собствениците й и лиценз (също в нарушение на нормативната уредба) за продажбата на вина, спиртни напитки и тютюневи изделия в дискотеката.
След като разкрил всичките тези факти, разследващият екип се натъкнал на една друга заповед. Оказало се, че в средата на май 2001 г. тогавашният заместник-председател на ДАМС Борислав Михайлов (по онова време Цвятко Барчовски е в отпуск заради предизборната кампания за 39-ото Народно събрание) подписва анекс към договора за наем на стадион Юнак и оставя Индиго да работи още една година.
Логиката на прокурорите Стелиана Кожухарова и Христо Граматиков била следната - при положение че Цвятко Барчовски е обвинен в длъжностно престъпление заради това, че е подписал договор в нарушение, то това означава, че същото обвинение трябва да се повдигне и срещу Борислав Михайлов.
Но още преди да успеят да повдигнат обвинение срещу Михайлов, двамата били привикани във ВКП, където се явили пред Марио Стоянов. Той им казал, че главният прокурор Никола Филчев е заповядал да забравят за Боби Михайлов, т.е. да не го привличат като обвиняем.
След тази среща Граматиков и Кожухарова няколко дни мислели какво да правят оттук нататък. От една страна, била заповедта на шефа, но пък от друга - задължението пред закона. В крайна сметка решили да спазят разпоредбите на Наказателнопроцесуалния и Наказателния кодекс. Все пак натежали мотивите в полза на закона, защото ако не изпълнят задълженията си, то като нищо срещу тях могат да бъдат предприети дисциплинарни мерки, даже и наказателни.
След като взели това решение, изникнал друг проблем - как да издадат постановление за привличането като обвиняем на Михайлов, без Филчев и хората да му да разберат предварително и да ги спрат. Но и този въпрос бил решен.
Без да казват на никого, Граматиков и Кожухарова написали документа и няколко минути преди 17 ч. (когато приключва работният ден) тайно отишли в деловодството на Софийската градска прокуратура и го завели с входящ номер. Само за уточнение - цялото действие се развива през март 2002 година.
На следващия ден се развихрила истинска буря. Във ВКП узнали за постъпката им. Първоначално Граматиков и Кожухарова са извикани от Марио Стоянов, който се опитал да ги накара да отменят постановлението си. Но те отказали. Накрая се намесил Никола Филчев, който спешно разпоредил на секретарката си да издири двамата непокорници и да ги извика на червеното килимче.
Жената успяла да намери по телефона само Стелиана Кожухарова и й казала, че в 17 ч. трябва да се яви заедно с колегата си пред кабинета на Филчев. По онова време Христо Граматиков не разполагал с мобилен телефон. Това принудило Стелиана Кожухарова да го издирва из коридорите и около палатата. Успяла да го намери и в уречения час двамата чинно застанали пред вратата към коридора на главния прокурор на четвъртия етаж на Съдебната палата.
Чакали да ги викнат половин, един, два часа, но от вратата никой не се показвал. Някъде към 19.30 ч. двама от гардовете от Националната служба за охрана (НСО), които охранявали Филчев, излезли от вратата и се запътили към асансьора. Те просто се прибирали по домовете си.
Навън било вече тъмно. Граматиков и Кожухарова били съвсем изнервени и притеснени от чакането, те не знаели какво ги чака зад вратата на Филчев. Заради това, като видели гардовете да си тръгват, ги повикали и в пристъп на паника ги помолили да не ги оставят сами.
Може би тук е мястото да обясним защо двамата прокурори са изпитвали истински страх от явяването си пред бившия главен прокурор. По времето на Филчев се носеха какви ли не страховити слухове за него - че посягал на подчинените си, че ги замерял с каквото му попадне под ръка, много често това били кристалните пепелници, които седели на масичката пред бюрото му.
Освен това всички помнят недоказаните обвинения срещу бившия главен прокурор, че е разпоредил убийството на подчинения си Николай Колев, че лично е съсякъл със сатър ямболската адвокатка Надежда Георгиева, че е упражнявал жесток психически натиск върху Николай Джамбов и той се е самоубил. Това са все митове и легенди, които се носеха за Филчев, но са били достатъчни, за да притеснят сериозно Кожухарова и Граматиков.
След техния вопъл за помощ един от охранителите от НСО се върнал при тях и тихо им казал: Вътре има други наши хора. Ако има нещо, викайте. Дни по-късно те разбрали, че Филчев има гардове, но не да го пазят, а да защитават подчинените му от самия него.
Няколко минути след разговора с момчетата Христо Граматиков бил поканен в кабинета на обвинител №1. Вътре, освен главния прокурор, били заместникът му Христо Манчев и прокурорът от ВКП Петьо Петков, който в момента е съдия във Военноапелативния съд.
Говорел само Филчев. Той се развикал на бунтовника как може да пренебрегва заповедта му, през цялото време се обръщал към Граматиков с думата момченце. Накрая му казал, че може да няма жена и деца, но има родители, така че да внимава какво прави.
Докато Филчев си изливал гнева над Граматиков, Манчев и Петков седели с наведени глави, дума не продумвали, не смеели даже да погледнат в очите изтерзания си колега.
Срещата не продължила дълго, но на Стелиана Кожухарова й се сторило, че са минали часове. Тя седяла съвсем сама в тъмния коридор на четвъртия етаж и чакала. След около 20 минути Граматиков излязъл пребледнял от кабинета на Филчев. В първия момент не успял нищо да й разкаже. Впоследствие единствените думи, които промълвил няколко пъти, били: Той заплаши майка и татко.
За късмет на Кожухарова срещата й с Филчев не се осъществила. След като Граматиков излязъл, тя била уведомена от секретарката на шефа, че може да си ходи и че разговор няма да има.
Това, което се е случило, след това вече е известно. Прокурорът от ВКП Марио Стоянов издава постановление, с което отменя това на двамата си колеги за привличането като обвиняем на Борислав Михайлов и сегашният председател на Българския футболен съюз се отърва от наказателно преследване.
Разследването на трагедията пред дискотека Индиго продължава, като заедно с Барчовски и Янев са обвинени и Красимир Илиев - собственик на МК Ялта, Ангел Николов - управител на дискотеката, и портиерите Анри Силаги и Георги Василев. Срещу четиримата са повдигнати обвинения по чл.122, ал.2 от НК - за причиняване на смърт по непредпазливост на повече от една лице.
А това, което още никой не знае, е, че копие от постановлението за привличането на обвиняем на Михайлов е заключено в банков сейф. Така, за всеки случай.

Facebook logo
Бъдете с нас и във