Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Кой кого в ремонта на ГПК?

Председателката на висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова съветва законодателната и изпълнителната власт в лицето на Данаил Кирилов и цецка Цачева

Рутинно обсъждане на ключов нормативен акт след 10-годишното му приложение или решителен опит той да бъде опазен от спорни и опасни промени? Това коментират юристите  след проведената в края на миналата седмица научно-практическата конференция за проблемите в прилагането на Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

Организираният от Висшия адвокатски съвет форум се състоя в Народното събрание под патронажа на председателя на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов, три месеца след одобрените от нея на първо четене четири законопроекта за промени в ключовия съдопроизводствен закон. Те са внесени съответно от ГЕРБ, от БСП, от Обединените патриоти и от "Воля", но водещата линия в тях - защитата на длъжниците, беше наложена основно от омбудсмана Мая Манолова.

С признанието, че депутатите са проявили поне в три законодателни процедури плахост и нерешителност за по-сериозни промени в ГПК, Данаил Кирилов  изрази предварително готовност парламентът да възприеме съветите на участниците в конференцията. Той прогнозира, че до края на октомври парламентът ще приеме на второ четене измененията в кодекса -  много от тях  били подкрепени от участниците в дискусията. А изразените становища по останалите щели да бъдат взети под внимание при обсъждането в пленарната зала на парламента.

Без да се ангажира с конкретни текстове, Кирилов даде да се разбере, че най-много са разминаванията  по отношение на заповедното и изпълнителното производство, които са и основен прицел на защитниците на длъжниците. Подкрепа за промените в тази насока законодателната власт не получи, което беше подсказано и от липсата  на Манолова сред участниците в конференцията. 

Сериозен отпор срещнаха две от най-актуалните в последно време законодателни инициативи - за въвеждане на 10-годишна абсолютна погасителна давност за задълженията на физически лица и за възможността те да бъдат обявявани в несъстоятелност. На практика съветът на участниците към законодателя е да се въздържи от въвеждането на тези правни режими, тъй като ще увредят интереса на кредиторите като насърчат злоупотребите от страна на длъжниците. Наред с  аргументите от чисто правно естество на преден план беше изтъкната и народопсихологията, която може да роди армия от професионални длъжници, чийто фалит ще направи  несъбираеми  натрупаните от тях дългове.

Очаквано силна съпротива оказва Камарата на частните съдебни изпълнители, чийто председател Георги Дичев се оплака за пореден път от атака и опит за съсипване на една работеща система. С признанието, че преди години махалото е залитнало в полза на длъжника, а сега има залитане в полза на кредитора, той призова законодателната власт да търси равновесието между техните права и интереси. Макар че под натиска на скандалите с нарастването на дълговете при събирането им по принудителен ред камарата изразява склонност за известни отстъпки, тя е твърдо против всяко сериозно ограничение на правомощията и доходите на частните изпълнители. 

Те получиха специална подкрепа от бившия си колега, а сега съдия във Върховния касационен съд, Борислав Белазелков, който бе  част от екипа по приемането на новия ГПК преди десетилетие. За да отбие натиска срещу тях, Белазелков предложи алтернативна мярка за защита на вечния длъжник, окачествена от него като "една много мъничка несъстоятелност". Идеята е длъжникът да декларира периодично имуществото, доходите и задълженията си, като  предостави секвестируемата част за удовлетворение на кредиторите. А тази част от вземанията, която не може да бъде погасена от наличното имущество и от доходите на длъжника срещу труд през следващите 10 години, да се счита за погасена след изтичането на този срок.

При подаване на невярна декларация длъжникът ще носи наказателна отговорност и може да бъде лишен от правото да се позове на несеквестируемост за недекларираното имущество. Ако пък декларираните данни са коректни, той ще  бъде вписан в регистър на защитените длъжници и ще трябва да спазва точно определени задължения на защитения длъжник. Като например – да бъде пазач на секвестируемото имущество и да съдейства за принудителното изпълнение върху него. Подобна уредба очевидно изхожда от тезата, че длъжниците ще използват частния фалит, за да увредят кредиторите, поради което това не бива да се допуска. 

Измененията в т. нар. заповедно производство, при което се пристъпва към принудително изпълнение със съдебна заповед без водене на процес, също бяха разкритикувани. Срещу аргументите, че в много случаи по този ред се стига до изпълнително дело без знанието на длъжника, бяха приведени тези за умишленото му укриване с цел да не плати дълга. Представители на съдийската общност предупредиха, че в резултат на защитния уклон в полза на длъжника бързите заповедни производства ще прерастват в дълги дела по общия ред, което ще натовари допълнително големите съдилища. 

Извън предложенията за нови изменения в ГПК критики отнесоха негови действащи разпоредби, които подхранват носталгията по предишния кодекс. Става дума за  ограничените възможности за представяне на нови доказателства в процеса, за разглеждането му от касационната инстанция, както иза  опасностите от увреждане на права при постановяване на неприсъствено решение. Всички те бяха обосновани навремето с нуждата от бързина на съдопроизводството и бяха подложени на атака пред Конституционния съд от  адвокатурата.

Какво ще бъде пипнато в новия ГПК 10 години след приемането му е трудно да се каже. Интересите са различни, битката продължава, а много от критиките засягат текстове, чиято промяна изобщо не е предвидена.  Остава обаче впечатлението, че в битката между популизма и лобизма балансът обикновено се губи. Както и опасението, че разбута ли се прекалено нещо, което работи, следва зацикляне.


Facebook logo
Бъдете с нас и във