Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

КОЙ ЛЪЖЕ ЗА РЕФОРМАТА?

След бурна и страстна седмица България най-после може да си отдъхне и с уверен поглед да се взре в светлото си европейско бъдеще. В четвъртък (30 март) министрите на Сергей Станишев най-сетне приеха дългоочаквания - пети по ред - доклад на правителството за напредъка на България в областта на правосъдието и вътрешните работи.
В това четиво ясно и недвусмислено се заявява, че през последните шест-седем месеца България наистина се е вслушала във всички критики и по изумителен начин е ускорила както хода на съдебната реформа, така и борбата с мафията и корупцията по високите етажи на официалната власт. Според авторите на доклада прекрасното взаимодействие между изпълнителната и съдебната власт е довело до внасянето на 35 обвинителни акта за висша корупция в съда. Тринайсет от тях са срещу народни представители от 39-ото и 40-ото Народно събрание, а 26 са срещу най-различни и най-разноцветни министри, заместник-министри, председатели на държавни агенции, кметове, магистрати и т. н.
Освен това чрез този доклад правителството опровергава и още една дълговечна критика, включена и в докладите на евроинспекторите след последната партньорска проверка през февруари - липсата на дела за пране на пари. Българският отговор е кратък, но съдържателен: в съда са внесени общо девет такива обвинителни акта, четири от които са свързани с изпирането на пари от наркотици.
Безспорно най-тлъстата червена точка, която са си поставили управляващите коалиционни партньори в споменатия доклад, е заслуга на вътрешния министър Румен Петков. Става дума за жълтия депутат в сегашния парламент и бивш изпълнителен директор на АЕЦ Козлодуй Йордан Костадинов, когото на 6 март министър Румен Петков лично даде на главния прокурор Борис Велчев за злоупотреби с обществени поръчки, нанесли на държавата щети за около 100 млн. лева.
Меко казано, скандалът, разразил се след тази некоалиционна постъпка на МВР-шефа, бе грандиозен. За да замаже конфузната ситуация, още на 7 март министър Румен Петков се изправи пред депутатите на НДСВ и хладнокръвно им обясни, че нарушенията са извършени в периода 2004-2005 г., че данните за тях са констатирани в одитен доклад на Агенцията за държавен финансов контрол и са потвърдени от спецслужбите на МВР и че той (Румен Петков) е действал по предложение на Съвета за координация между антикорупционните комисии на Народното събрание, Министерския съвет и Висшия съдебен съвет.
Нещо повече - след приключване на срещата си с жълтите депутати, вътрешният министър се изправи пред парламентарните репортери и, без да му мигне окото, повтори защитната си теза: Още в понеделник по обед (6 март - бел. ред.) предоставих материалите на главния прокурор Борис Велчев. Щях да направя това независимо от Съвета по координация, тъй като е налице информация, събрана от спецслужбите. Освен това този съвет не може да взема решения да дава някого на прокуратурата, нито да се произнася за вина, обясни министър Румен Петков.
Всички знаят приказката за лъжицата катран и кацата с меда. Горе-долу същото се получава и с доклада за свършеното по Глава 24 - Правосъдие и вътрешни работи, който бе приет от правителството в четвъртък (30 март) и би трябвало тия дни да бъде изпратен в Брюксел. Голямата разлика между народната мъдрост и оптимистичното четиво обаче е, че в случая катранът може да бъде измерен само с... черпак или крива лопата.
Най-напред две трети от споменатите 35 дела за корупция са образувани още в периода 1999-2003 г. и затова в правителствения доклад няма нито едно конкретно име или дата. След това с този доклад управляващите не би трябвало да замерят Брюксел с цифри, а хладнокръвно да обяснят на еврокомисарите следните подробности:
- какви са причините, поради които МВР не разполага със специализиран дознателски апарат, макар че неговото изграждане започна още през март 2003 г.;
- кой и по какви причини написа и прие новия Наказателнопроцесуален кодекс в такъв вид, че досъдебното производство ще заработи още по-калпаво;
- по какви причини създаването на Националния кадастър и на имотния регистър започна през 1999 г. и няма никакви изгледи да приключи през следващите 10-15 години;
- кой изкомандва депутатите да решат, че България има пари за изграждането на 28 регионални административни съдилища, след като има нужда само от дванайсет;
- каква ще е по-нататъшната професионална съдба на Националното следствие, след като залежалите през годините дела са около един милион, които МВР посмъртно не може да приключи...
Съвсем естествено в доклада такива подробности няма. Хвалбата с гигантския успех от разобличаването на Йордан Костадинов също е въздух под налягане, защото спецслужбите на МВР нямат абсолютно никакви заслуги за разкриването на тази корупционна схема. Първо, защото още през 2004 г. Врачанската окръжна прокуратура е образувала предварително производство (№ 712/04) и преписка по одита на Агенцията за държавен финансов контрол. И второ - защото съгласно чл.40 от Закона за държавния вътрешен финансов контрол при наличие на данни за престъпления агенцията изпраща акта за начет и доклада за вътрешен одит на органите на прокуратурата. А не на МВР или на някакъв Съвет по координация.
Всъщност истината за същинската съдебна реформа се озъби на управляващите още докато министрите им възторжено се поздравяваха с приемането на брюкселския доклад. В четвъртък на обед (30 март) пред кабинета на главния прокурор Борис Велчев почина от инфаркт следователят Илия Илиев. Ако това се бе случило в нормална държава, човекът щеше да бъде спасен от медицинския екип, обслужващ Съдебната палата или офиса на прокуратурата. Но, понеже България изобщо не е нормална държава, в храмът на българската Темида подобни екстри няма. И затова в четвъртък се наложи Спешна помощ да изпрати на местопроизшествието четири линейки, докато най-сетне се откри храбрецът, който да каже на висок глас: Я, че човекът отдавна е починал!
Онова обаче, което в случая буди зловещо недоумение, е друго. Покойният Илия Илиев е един от магистратите, които бяха подложени на най-отвратителни прокурорски репресии по времето на Никола Филчев (става дума за периода от лятото на 2000 г. до края на 2005 година). Съвсем естествено бившият шеф на държавното обвинение не посмя лично да си изцапа ръцете, но затова пък неговото най-близко обкръжение от Върховната касационна прокуратура (ВКП), както и двамата национални следователи по делото за убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева, с удоволствие услужиха на своя патрон.
Днес всички тези послушковци продължават да получават пари от държавата като върховни прокурори. А лидерите на управляващата коалиция и техните депутати продължават да се правят на разсеяни за необходимостта от тотална кадрова чистка в прокуратурата и генерално преструктуриране на държавното обвинение.
Всъщност какво ли толкова има да му се чудим? Правителството прие доклада за напредъка на България в областта на правосъдието и вътрешните работи в навечерието на Първи април. В Европа на тази дата празнуват Международния ден на хумора, а в България си го отбелязваме по-простичко - като Ден на лъжата. Ами... да са ни честити, дето има една приказка - и Първи април, и подобаващият му доклад. След като и ние знаем какво иска от нас Европа, и тя прекрасно знае какво не искаме да й дадем - така ще е.

Facebook logo
Бъдете с нас и във