Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

КОЙ РАЗПЛАКА ГОРКАТА БОГИНЯ...

В началото на седмицата Великобритания - един от най-стабилните партньори и един от най-деликатните критици на България по отношение на борбата срещу трансграничната мафия и международния тероризъм, нагледно ни показа кое как се прави и защо. На 9 юли (понеделник) световните агенции разпространиха вестта, че четирима от арестувани преди две години лондонски атентатори - Муктар Саид Ибрахим, Ясин Омар, Рамзи Мохамед и Хасан Осман, са признати за виновни. Размерът на техните наказания ще стане известен след два-три дни, когато съдебните заседатели решат съдбата и на останалите двама подсъдими по процеса - Манфо Куаки Асиейду и Адел Яхия.
Шестимата са изправени на подсъдимата скамейка по обвинения за подготовка на терористични актове (заговор с цел убийство), защото на 21 юли 2005 г. (само две седмици след двата кървави атентати в Лондон, при които загинаха 52-ма души) са имали намерението да залеят лондонския градски транспорт с нова бомбена вълна. Според обвинението, терористичната група е подготвила няколко самоделни взривни устройства, но е успяла да задейства само четири от тях. За щастие обаче атентаторите се оказали пълни аматьори, тъй като фитилите изгорели докрай, но... бомбите не избухнали.
В милата ни татковина обаче подобни примери са толкова редки, че могат да си съперничат само с бялата лястовица от разказа на Йордан Йовков По жицата или с легендарното чудовище от Лох Нес. Особено, когато става дума за добре свършена работа по някое от т. нар. знакови дела.

Първата пушка бе гръмната по делото срещу лидера на Атака Волен Сидеров и съпругата му Капка - главен редактор на партийния орган, образувано за прословутия инцидент на магистрата Тракия през април 2006 година. Както се полага на всеки истински представител на силния пол,
народният трибун Волен Сидеров
трябва да отговаря пред закона по два текста от Наказателния кодекс: чл.290, ал.1 (лъжесвидетелстване) и чл.294, ал.1 (осуетяване на наказателно преследване срещу друго лице). А пък нежната му половинка Капка, е изправена на подсъдимата скамейка само за лъжесвидетелстване.
Според предварителния анонс на Софийския градски съд (СГС), процесът срещу семейство Сидерови трябваше да започне на 27 юни, но на тази дата не се случи абсолютно нищо. Най-напред се оказа, че Волен и Капка липсват в залата, защото не били открити на посочените от тях адреси и поради тази причина не били призовани редовно. След това стана ясно, че двама от ключовите свидетели - вътрешният министър Румен Петков и неговият заместник - Камен Пенков, ги няма, макар при тяхното призоваване Наказателнопроцесуалният кодекс да е бил спазен точ в точ, както се казва по друг повод.
А накрая съдебните репортери научиха, че дори семейство Сидерови, министър Петков и заместник-министър Пенков да бяха седнали един до друг в залата (това е шега, разбира се), от цялата работа пак нищо нямаше да излезе, защото нередовно призовани се оказаха още четирима много важни свидетели: трима депутати от Атака - Ваньо Хърков, Димитър Стоянов и Павел Шопов, както и шофьорът на партийния лидер по време на инцидента - Любомир Бакърджиев.
Без никакви професионални угризения председателят на състава - съдия Милена Панева, се задоволи да препоръча извършването на адресна справка за местожителството на шофьора Любомир Бакърджиев и депутата Ваньо Хърков, след което насрочи следващото заседание за 28 септември и... опразни залата. Без да глоби министър Румен Петков и неговия заместник за безпричинното отсъствие и без да санкционира съответните служители на СГС, които не са занесли депутатските призовки в парламента, а пък известието на Капка Георгиева - в редакцията на в. Атака.
Седмица по-късно нещо подобно стори и друг магистрат от СГС - съдия Петя Крънчева.
На 4 юли тя трябваше да даде ход на делото срещу
депутат от ДПС Юксел Хатиб
и лицето Георги Христов. Двамата са подсъдими за умишлено укриване на неплатежоспособност (чл.227б, ал.1 от НК) в качеството им на шефове на двете дружества, чрез които е завъртяна далаверата - Бейпар Шугър АД и Бесин АД.
Съвсем накратко, в случая става дума за следното: Бейсин се явява едновременно кредитор на девненския захарен завод и длъжник на държавата. В най-критичния момент - през зимата на 2000 г., Бедри Шефик се изнася в Турция, където предварително е прехвърлил долари на стойност над 6 млн. лв., като оставя неговите кукли на конци - Юксел Хатиб и Георги Христов, да се оправят с прокуратурата и следствието, както си знаят. А те, естествено, мълчат до последния момент по въпроса за плачевното състояние на поверените им дружества...
В средата на 2004 г. материалите по случая са отделени в различни дела. Обвинителният акт срещу Юксел Хатиб и Георги Христов е внесен в Девненския районен съд, а делото срещу Бедри Шефик - във Варненския окръжен съд. През лятото на 2005 г. Хатиб влезе в 40-ото Народно събрание, а делото му по компетентност пристигна в Софийския градски съд. През ноември същата година варненските магистрати осъдиха Шефик на пет години затвор задочно, но бившият главен прокурор Никола Филчев се направи на разсеян и Юксел Хатиб успя да изкара като недосегаем депутат почти една календарна година.
В началото на април 2006 г. главният прокурор Борис Велчев поиска от народните представители да снемат имунитета на Юксел Хатиб. Явно уверен в щастливата за него развръзка обаче депутатът от ДПС доброволно се отказа от тази своя екстра, но докато слугите на Темида в Софийския градски съд се наумуват, неусетно минаха... още 14 месеца.
Абсолютно нищо не се случи и на 4 юли 2007 г., когато процесът срещу Хатиб и ортака му трябваше да започне. Малко след като вратите на залата бяха затворени обаче, стана ясно, че заседание няма да има, защото местата на адвокатите останаха празни.
Явно изненадана от този неприятен факт, съдия Петя Крънчева попита Юксел Хатиб и Георги Христов къде се е дянала защитата им, но не успя да получи никакъв смислен отговор. Следващото заседание по делото бе насрочено за 10 октомври, но дотогава едва ли някой ще проумее защо, иначе строгата и справедлива магистратка не пожела да тресне безпричинно отсъстващите адвокати с по една глоба за неуважение към съда.
Подигравките с Темида в Софийския градски съд (СГС) продължиха и през отиващата си вече седмица, когато само за половин работен ден - понеделник до обед (9 юли), бяха отложени общо три знакови дела: срещу бившия земеделски министър Венцислав Върбанов, срещу сикаджиите Красимир и Николай Маринови и срещу отцепника от Атака Павел Чернев.
Според хронологията настоящият
депутат от Българския народен съюз Венцислав Върбанов
е подсъдим за безстопанственост (чл.219 от НК) и за длъжностно престъпление (чл.283а от Наказателния кодекс). Според обвинението, като министър на земеделието във второто правителството на Иван Костов (1999-2001 г.) Върбанов умишлено не е положил достатъчно грижи за управлението на ДФ Земеделие и е отпускал субсидии, без в договорите да са посочени основанията за субсидирането и задълженията на щастливците. Освен това (пак според обвинението) през 1999 г. Върбанов е продал 80% от държавното дружество Добруджанска гора ЕООД в нарушение на действащото тогава законодателство, като с действията си е нанесъл на държавата вреди в общ размер на 37 млн. лева.
Та в понеделник (9 юли) делото срещу Венцислав Върбанов бе отложено за 30 октомври тази година, защото в залата не се явиха представителите на Добруджанска гора АД. Факт, който даде възможност на подсъдимия Върбанов гордо да заяви, че процесът срещу него е политическа поръчка, изпълнена от бившия главен прокурор Никола Филчев.
Преди шест години оставих ДФ Земеделие със 100 млн. лв. излишък, което категорично доказва, че не съм виновен, заяви след проваленото заседание Венцислав Върбанов, въпреки че историята помни не един и два случая, когато банковите сметки на определени държавни структури винаги са преливали от пари, въпреки стройните корупционни схеми за тяхното дългогодишно източване.
За втори път горката богиня на правосъдието Темида бе озлочестена по процеса срещу
братята Красимир и Николай Маринови
(Големия и Малкия Маргин). Въпреки че обвинителният акт срещу сикаджиите и ортаците им за трите неуспешни атентата - срещу Любен Гоцев, Никола Дамянов и Иван Тодоров-Доктора, бе внесен в СГС още миналата пролет, ход на делото отново не бе даден. Причина за поредния провал се оказа Големия Маргин, който преди седем месеца бе опериран от дискова херния и все още не е успял да проходи наново.
По какви причини Маргина не пожела да се яви в залата на инвалидна количка е ясно: стръмните парадни стълби на Съдебната палата, които не са оборудвани със специална рампа. Тоест - колкото и мощен мафиотски бос да е Маргина, неговата свита няма сили да качи инвалидната му количка през 25-30 стъпала. Друг е въпросът, че съдия Лада Паунова не пожела да ревизира съдържанието на поредния му болничен лист. След което да му изпрати на гости тройна съдебно-медицинска експертиза, която черно на бяло да установи дали Големия Маргин симулира, или положението му наистина продължава да е сериозно.
Вместо това съдия Паунова освободи срещу парична гаранция от 10 000 лв. съпроцесника на Маргините - Иво Карагеоргиев, защото страдал от толкова тежка форма на исхемична болест, че на 12 юни изпаднал в прединфарктно състояние и бил преместен в болницата на Софийския централен затвор. За да компенсира евентуалното обществено недоволство, малко по-късно съдия Паунова отказа да освободи друг от подсъдимите - Стефан Рангелов, заради високо кръвно налягане.
По същия абсурден сценарий се разви и последното понеделнишко дело в Софийския градски съд. По него подсъдим е новоизпеченият кръвен враг на Волен Сидеров -
независимият депутат Павел Чернев
чийто адвокат Иво Найденов не се яви в залата, защото си имал друга работа.
Досъдебното производство бе образувано след скандал на 7 февруари 2006 г., при който народният представител Павел Чернев (тогава все още от ПГ на Атака) наби националиста Ивайло Златков от Българския национален фронт на Борис Расате. Екшънът се разигра пред софийското студио на кабеларката СКАТ и в присъствието на Адриана Митева, също сподвижница на Расате.
Според обвинението, в наказателната акция са участвали още няколко от хората на Волен Сидеров, но в хода на досъдебното производство техните самоличности остават неизяснени. На 18 март 2006 г. Софийската районна прокуратура (СРП) прекрати делото срещу Чернев, но номерът не мина, защото на 28 април същата година Николай Кокинов - по онова време заместник-ръководител на Софийската градска прокуратура, го възобнови.
Предварителното разследване приключи за втори път на 15 май 2006 г., а около две седмици по-късно - на 1 юни, главният прокурор Борис Велчев внесе в парламента искане за снемане на Павел Черневия имунитет за престъпление по чл.131, ал.1, т.1 от Наказателния кодекс - нанасяне на лека телесна повреда по хулигански подбуди. В типично свой стил депутатите в 40-ото Народно събрание не пожелаха да развалят предстоящата си ваканция с подобни глупости и затова снеха имунитета на Чернев чак на 20 септември 2006 година. Тяхното размотаване обаче се оказа нищо в сравнение с туткането и пипкането (без никакво извинение) на Софийската районна прокуратура, защото обвинителният акт срещу Чернев бе внесен в съда чак на... 26 април 2007 година. Тоест - цели седем месеца след като парламентът се е съгласил с Борис Велчев, че за вината на народния представител Чернев са събрани достатъчно доказателства, и го е оставил без имунитет.
Така че в понеделник (9 юли) съдебните репортери, смахнати (в буквалния смисъл на думата) от безплодното щуране от зала в зала, по никакъв начин не се изненадаха, че безпричинно отсъстващият адвокат на Павел Чернев също не бе глобен за неуважение към съда, а делото бе отложено чак за 15 октомври.
А после... заплатите на магистратите били ниски, законите били калпави, а адвокатите се чувствали потиснати от войнстващия обвинителен уклон в съдебната система и от системното потъпкване на човешки права на техните клиенти.
Дрън-дрън, обича да казва в подобни случаи народът. И е напълно прав...

Facebook logo
Бъдете с нас и във