Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Кой ще поведе сляпата Темида?

Темида е с вързани очи - трябва да бъде водена като малко дете! Прозрението направи юрист, бивш народен представител и член на парламентарната правна комисия, по време на априлските дебати върху поредната порция предложения за промени в Наказателния кодекс. Израз е не толкова на загриженост, колкото на безпомощност след препирнята около една от многото кръпки, събрани в общ законопроект. Репликата подсказва нещо много важно - че без наличието на политическа воля, която да наложи нови правила, съдебната система е обречена да остане в сегашното състояние на добре поддържана и обилно захранвана изкуствена кома.
Липсата на прословутата политическа воля за реформа е ключова констатация в последния доклад на Еврокомисията (от 22 юли), който демонстрира за пореден път бездънната пропаст, зейнала между обществото и съдебната власт. Реакцията на управниците от Висшия съдебен съвет не може да бъде определена по друг начин освен като абсурдна. Докладът констатира високо ниво на престъпност и неконтролируема корупция в източването на еврофондовете и беше оценен от съдебните началници като положителен и партньорски, а тонът на Брюксел - различен и по-благ от миналогодишния.
У нас обаче абсурдът върви парадоксално ръка за ръка с разума. Сигурно затова в условията на небивала финансова криза бюджетът на съдебната система остава недосегаем. Въпреки че е нараснал с цели 506% за последните 10 години, и е далеч напред спрямо всички публични разходи. Магистратските заплати поглъщат над 60% от него, по-високи са от 5 до 10 пъти от средните за страната и под формата на класове, пари за дрехи и премии стигат до умопомрачителната обща сума от 18-месечни заплати за година. Това нарежда българските съдии сред най-добре платените в Европейския съюз, а страната е сред първите по съдебни разходи като дял от БВП на човек от населението и изпреварва страни като Швеция, Финландия, Холандия, Франция, Норвегия.
Хубавото и на този евродоклад бе, че даде сламка какво да се прави. Попова я пое още на първото заседание на т. нар. Магистратски съвет на 7 август, който определи за свой приоритет работата по конкретните 21 препоръки на Еврокомисията в областта на правосъдието и вътрешния ред. След това насрочи следващото заседание някъде за втората половина на август и се зае да подписва писма до административните ръководители на всички звена в съдебната система с искания да направят предложения по приоритетите на реформата.
Но достатъчна цел ли е - както беше посочено - единствено опростяване на процедурите с цел подобряване ефикасността на наказателното производство? Правната сфера у нас има един стоящ високо над всички други абсолютен и
национален приоритет
Той е тотална промяна не просто в концепцията, а във философията на наказателното законодателство и правоприлагане. Нещо повече - за нея трябват не само друг тип действия, но и друг тип говорене.

снимка за 1 стр
архив 99407

стр. 3
Отсега е ясно, че без предварителна нагласа и воля за решителен завой допитването до магистратите (а защо не и до съдебни заседатели, вещи лица, адвокати, нотариуси, дознатели, съдии по вписванията?) няма да донесе само по себе си резултат, особено ако мненията на редовите съдии и прокурори минат през цедката на административния им ръководител. Подобен чиновнически подход трябва задължително да бъде преодолян, включително и чрез контакти във форумите на ИНТЕРНЕТ, където кадрите в системата споделят потресаващ опит. Ясно е и друго - голяма част от събраните становища ще бъдат подвластни на доктринерщината и инерцията, които докараха нещата в това състояние.
За да даде обаче полет на мисълта, Магистратският съвет, който ще захранва с експертни становища Съвета по законодателство, не бива да поставя бариери отнапред. А министър Попова вече го направи (за радост неубедително), когато коментираше необходимостта от създаване на нов Наказателен кодекс (НК) - някои нейни изявления по този повод съдържат взаимноизключващи се тези. Примирени от соломоновското: ако се направи, трябва да бъде изпипан. Има си хас да не бъде изпипан, след като правната ни система повече от 100 години се развива в европейска рамка, измененията и допълненията в действащия от четири десетилетия НК са над 100, а коригираните и въведени текстове са вероятно повече от хиляда.
Разбира се, доводите на Попова за премисляне на всяка промяна са неатакуеми, но мъдруването не може да започва едва сега и да продължава вечно, защото лудите отдавна лудуват. Две от споменатите европрепоръки настояват работата по цялостното преработване на НК да продължи спешно и дори да се обсъди възможността за цялостна реформа на приетия през 2005 г. Наказателнопроцесуален кодекс. Завърже ли се някаква безконечна дискусия - дотам ще е реформата.
Че сложните неща се свеждат до прости отправни точки, които животът и практиката ясно сочат, личи и от колебанието на правосъдния заместник-министър Христо Ангелов в какво да инвестира ограничените, според него, бюджетни средства. Дали за нова сграда на Софийския районен съд и Софийската районна прокуратура, или за нов затвор? Странно двоумене за човек, чийто ресор е изпълнението на наказанията. Проблемът обаче не е в това, а в пряката връзка между наказателната политика на държавата и състоянието на местата за лишаване от свобода, където отиват ефективно осъдените престъпници. Как ще бъдат изпълнени тези присъди, ако броят им рязко се увеличи? Което е
смисълът на реформата
и обществото го очаква. Затворите и сега са далеч от европейските норми за площ на отделен човек и няма нищо чудно, че основен мотив в законопроекта за амнистия на предишния кабинет беше нетолкова преоценка на извършените деяния, колкото пренаселеността на местата за лишаване от свобода.
Истината е, че престъпният контингент у нас е в пъти по-многоброен от онези 300 или 1300 мутри, с чието излавяне и евентуално вкарване зад решетките страната щяла да се отърве от криминалния терор. Хората с трайно престъпно поведение са десетки хиляди и никакви аргументи за липсата на дългосрочен ефект от наказателната репресия не са в състояние да променят представата на българина, а и на европейските институции за отчайваща липса на държавност. Не може система, която поглъща ежегодно огромни средства на данъкоплатеца, да работи на празни обороти в продължение на две десетилетия и да се противопоставя яростно на всеки порив за промяна.
Сегашното ръководство на правосъдното министерство наследи от предшествениците си една концепция за наказателна политика и за разработване на нов Наказателен кодекс, която е, меко казано, безобразна в същината си. Администрацията на Тачева опита да издигне в държавна политика доста странни тезиси. Изхождайки от незнайно как добитото впечатление за излишък на наказателна репресия, който въздействал отрицателно върху системата на правосъдието и общественото правосъзнание, въпросната концепция обосновава извода, че с оглед защита правата на човека наказателната политика на България трябва да набляга върху
потенциала за развитие на престъпниците
за да развият правосъобразни нагласи и навици, които да ги въздържат от престъпно поведение. А традиционната наказателна система да бъде изместена от възстановителни мерки, включително и помирение между престъпника и пострадалия.
Предложенията на бившия правосъден министър за промени в законодателството най-общо бяха
премахване на наказанието доживотен затвор
без право на замяна, превръщане на пробацията от наказателна санкция в система от възпитателни и възстановителни мерки, които изключват лишаването от свобода, лишаване на държавата от правото да събира глобата от наследниците на престъпника, разширяване на приложното поле на условното осъждане и условното предсрочно освобождаване (като извършването на непредпазливо престъпление в изпитателния срок не се счита за негово нарушаване), разширяване на приложното поле на освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, ограничаване на търсенето на наказателна отговорност за престъпления, извършени в условията на рецидив, намаляване на давностните срокове за наказателно преследване и изпълнение на наказанието, декриминализация и намаляване на куп наказания за отделните видове престъпления.
При такава наказателна политика - пей сърце! Газиш закон и човешки съдби, но понеже всеки човек има шанс да се поправи, те пращат да се възстановяваш. Неслучайно Тачева пробута тази концепция в края на мандата, че да не я загледа Брюксел. И понеже промените не можаха да станат законодателен факт, експравосъдният министър направи каквото можа с въпросната амнистия.
Едва след доклада на Еврокомисията стана ясно каква я е свършила. Според чл.1 на Закона за амнистия, в сила от 22 април, тази година от наказателна отговорност и от последиците на осъждането се освобождават лицата, които до 1 юли 2008 г. са извършили престъпления по непредпазливост, за които законът предвижда лишаване от свобода до 5 години.
Освен че обхваща огромен брой престъпни състави, този текст предпазва от наказателно преследване безброй интелигентни далавери на хора във властта.
Някогашният външен министър Стоян Ганев в открито писмо до премиера Бойко Борисов в началото на миналата седмица настоя случаите на безстопанственост да бъдат изключени от действието на амнистията, за да не се възпрепятства разследването и съденето на премиери, министри и висши чиновници. Въпреки подозрението, че вдига шум като пореден опит да се завърне в политиката, Ганев е прав по същество. С добавката, че прокуратурата и съдът са зарязали тотално този
текст - страшилище от тоталитарното минало
и едва ли ще погнат Станишев и компания, ако могат да го приложат.
Дали ще се пишат нови наказателни закони, или ще се преработват основно сегашните, е повече въпрос на изказ. Защото е ясно, че в тази ключова правна материя не можеш да насадиш екзотично растение без връзка с актуалните почва и климат. Допустимо е и ашладисване, стига да не се изпуска от внимание целта за висок добив. В този смисъл не бива да вадят душата на Попова и помощниците й да внесат готов законопроект за шест месеца или за година.
Но отсега трябва да е ясно какво ще пишат експертите й, за да няма изненади. Какъв по-разумен подход за начало да се вземат предвид публично обсъдените текстове и институти на действащия НК? Хората в правосъдното министерството може и да са експерти, но не бива да забравят, че и извън него има много юристи и безброй грамотни и съвестни граждани, чийто глас трябва да бъде чут. И по някои въпроси не може да има съмнение. Като например решителното стесняване на действието на прословутия чл.78а, по който над от 3/4 от приетите за леки престъпления могат да бъдат санкционирани с административно наказание глоба от 500 до 5000 лв., ако деецът не е осъждан и е възстановил имуществените вреди. Ако всички тези състави бъдат обаче просто извадени от НК и бъдат обявени за простъпки, ефектът ще е единствено в разтоварването на съдилищата, тъй като тези деяния ще се гледат по опростена процедура.
Ефективното правоприлагане не е бързина за сметка на качество и отсега се задава опасност тази процедура - независимо дали е в НК, или в отделен Закон за простъпките, да погълне куп сегашни пороци като тези на съкратеното съдебно следствие и споразумението. Още по-твърдо трябва да се подходи при определянето на деянията, които ще се смятат за простъпки или ще бъдат третирани като административни нарушения в бъдещия Административно-наказателен кодекс. Механичното прехвърляне е недопустимо по простата причина, че сегашният чл.78 а покрива безброй престъпления с висока степен на обществена опасност, които не бива да бъдат обявени за простъпки, а да си останат престъпления и да се гледат по общия ред в новия НК. А деянията, които са действително с по-ниска степен на обществена опасност, да бъдат гледани при опростена процедура с условието, че който не си плати глобата, отива зад решетките. Крайно време е и на затворниците да се осигури работа.
Безкомпромисен подход следва да бъде приложен и към безогледното приложение на условното осъждане, което отдавна не се възприема като реално наказание. Тук полето за свободна преценка на съда трябва да бъде стеснено, тъй като злоупотребите са масови. Колкото до промяната в системата на наказанията, общественото порицание и лишаването от звания, ордени и медали наистина са анахронизъм. Нищо не оправдава обаче отпадането на доживотния затвор без право на замяна, тъй като това е единственото сериозно възмездие за изстъпленията на изверги, чиито деяния са извън всички човешки норми.
В крайна сметка онова, от което обществото спешно се нуждае, може да бъде илюстрирано с прословутата презумпция за невиновност, според която всеки се смята за невиновен до доказване на противното. Да, но тя затова е презумпция, защото в повечето случаи не е житейска истина. Дори юристите, които я прилагат, знаят, че престъпникът си остава престъпник, дори това никога да не бъде доказано.

Facebook logo
Бъдете с нас и във