Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

КОМИСИЯТА КУШЛЕВ - ТРЪН В ПЕТИТЕ И ПРАХ В ОЧИТЕ

Ако мафията можеше да си построи някъде райско кътче, сигурно щеше да избере България или нещо като нея.
Едва ли има друга държава, където едрите босове така нагло да въртят далавери за милиарди пред очите на всички, а дребните риби необезпокоявано да дооплячкосват остатъците от трапезата на акулите.
Политиците, полицията и съдебната власт пък хвърлят прах в очите на редовите граждани. А добре облечените бизнесмени от средния ешелон диктуват модата, нравите, че и повседневния речник. В същото време разните органи, агенции и комисии, създадени уж да вгорчават мафиотския живот, лапат като за световно от бюджетния казан, а в крайна сметка само преливат от пусто в празно.
Поне такова впечатление се създава от периодичните интервюта, с които проф. Стоян Кушлев, председател на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (известна повече като комисията Кушлев), се опитва да сведе до знанието на простосмъртния данъкоплатец обвитата си в секретност дейност.

На 1 август проф. Стоян Кушлев великодушно ощастливи целокупния български народ с вестта, че от началото на годината подопечните му вече били образували 85 производства за незаконно придобито имущество и били запорирали имущество за цели 6 240 943 лева. И то след като е всеизвестно, че само от източване на ДДС организираната ни престъпност за последните пет години е сложила в джоба си повече от 6 млрд. лв., според официални данни на бившата данъчна дирекция.
Да не говорим за заграбените огромни суми от югоембаргото, банковата далавера през периода 1991-1997 г., приватизацията, които по приблизителни изчисления са около 30 милиарда. С тях яките момчета си накупиха дворци в страната и чужбина, вдигнаха хотели и казина по морето, създадоха хазартни империи, нумизматични и артистични колекции. И точат зъбите си за задаващите се еврофондове, които, ако нещата вървят по старому, сигурно пак ще се превърнат в джетове, джакузита, перлени вани и лични асансьори на българския престъпен хайлайф.
На този фон комисията Кушлев от месеци отчита все един и същ велик успех - запорираното имущество за милион и половина на ексдепутата от Българския бизнес блок (БББ) Дончо Димитров-Провадиеца. Останалото, което е свършила комисията, било въпрос на класифицирана информация.
Е, сигурно за професора класифицирана информация са и скъпите возила с тъмни стъкла, феодалните владения, пазени от частните армии на мафиотските босове, и парвенюшката демонстрация на разкош от субекти с екзотични прякори, които знаят и малките деца.
За обществото обаче нещата изобщо не изглежда да се променят към по-добро. Затова май е крайно време да се запитаме защо едни хора, които се опитват да оправдаят тлъстите си заплати и привилегии зад една уж законова секретност, повече от половин година не могат да отговарят смислено и конкретно на нито един въпрос?
Дефектите на Закона за отнемане в полза на държавата имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД), са отдавна известни и предъвквани до втръсване. Което не ги прави по-малки, разбира се.
Затова си струва да се запитаме дали на вълчия капан (така беше представен известният като закона Петканов норматив) някой не му извади нарочно пружината и не му изпили зъбите още в пленарната зала? За да не стряска с щраканията си великодушните партийни спонсори, а и да приспи поне за известно време надигащия се ропот на лъганите до безобразие избиратели.
Та един от сериозните дефекти на закона Петканов, който се набива все повече на очи, е, че
не обхваща голяма част от престъпленията
описани в Наказателния кодекс (НК).
В чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД наистина са изброени немалко тежки престъпления от НК като тероризъм, убийство с користна цел или по хулигански подбуди, склоняване към проституция, вещно укривателство, пране на пари, подкупи, наркоразпространението и още няколко престъпни състава. Всичко останало му убягва.
Така например под ударите на закона Петканов не попадат присвояванията на ексшефа на софийската Топлофикация Валентин Димитров, хотелиерският бизнес на висшите прокурори, шеметното забогатяване на част от политическото войнство. Просто нормативният акт изобщо не се интересува от несъответствието между доходите и материалните придобивки.
А докато не бъде образувано следствие или дознание, и то само в изрично изброените в цитирания вече чл.3, ал.1 случаи, процедурата по налагане на възбрана или запор изобщо не може да бъде започната.
Само за сведение, точно разминаването между декларираните доходи и придобивките е едно от ключовите основание в Англия и Ирландия например да се самосезират аналогичните комисии. У нас, според проф. Стоян Кушлев, това щяло да доведе до блокиране на работата на комисията. Много хора щели да подават сигнали, водени от амбиция, ревност, от желание за отмъщение.
Сериозен препъникамък е и тромавата процедура по самото налагане на обезпечителните мерки. Първо, за да се задейства комисията Кушлев, тя трябва да получи своевременна и пълна информация от всички органи, споменати в чл.16, ал.1 - Агенцията за финансово разузнаване, Агенцията за държавна финансова инспекция, Сметната палата, Агенцията за приватизация, Агенцията за следприватизационен контрол, Агенция Митници, Националната агенция за приходите, службите по вписванията, окръжните съдилища, които водят търговски регистри, и съответните служби на общинската и областната администрация.
След това започва играта на котка и мишка с декларацията по чл.17 от закона - за притежавани имоти, банкови сметки, недвижимо имущество, ценни книжа и т.н. от съмнителни лица.
Ако все пак евентуалният клиент на комисията Петканов бъде спипан от призовкарите, дават му се 14 дни, за да посочи всичките си атрибути.
Накрая, ако нещо не е наред в декларацията, на ход е съдът, който трябва да наложи обезпечителни мерки на имуществото. И то ако прецени, че има достатъчно основания. Процедурата отнема толкова много време, че разследваните лица спокойно могат да реагират и да скрият част от имуществото и финансите си.
Другият голям проблем на закона Петканов е
обърнатата с хастара навън презумпция за невиновност
Преди около два месеца проф. Стоян Кушлев предупреди гражданите да не купуват имоти от бандити, защото по-късно можели да ги загубят. Оказа се, че не друг, а обикновеният българин в края на краищата ще опере пешкира заради несвършената работа на тези, за чиито заплати той отделя от залъка си.
Излиза, че е без значение фактът, че същият този нашенец е изтеглил заем с непосилна лихва, спазил е всички законови процедури, придобивката му е вписана в имотния регистър и се е сдобил с жилище, което, за зла участ, се е оказало резултат от престъпна дейност.
Пълният абсурд на подобен казус произтича нетолкова от прочетената отзад-напред презумпция, че всеки се смята за невинен, докато не бъде обявен за виновен с влязла в сила присъда. А от това, че вместо отговорните органи, включително и комисията Кушлев, да запретнат ръкави и да защитят гражданите от подобни грешки, те се опитват да прехвърлят върху тях пасивите от собствената си некомпетентност.
Изобщо не им минава през ум, че на обикновения гражданин нито му е работата, нито пък му е по силите да различи престъпника от порядъчния продавач на жилище. Това не е работа и на нотариуса, чийто подпис и печат гарантират, че сделката е перфектно оформена.
Проблемът е, че никой не е в състояние да се предпази от обратната сила на закона Петканов - в момента на продажбата въпросният продавач може и да не е следствен по дело, предвиждащо конфискация, но след ден или седмица да стане такъв. Или пък да се окаже поредната жертва в гангстерска война. И едното, и другото би поставило на въпросната сделка печата нищожна. Така че от средство да се ударят бандитите там, където най ги боли, въпросната комисия се превръща в трън в петата на родното правосъдие.
Разбира се, изглежда логично престъпниците, подгонени от правозащитните ни органи, да прехвърлят активите си на подставени лица. Но във всички правови държави най-напред трябва да се докаже тяхната престъпна дейност. И след това да се пристъпи към конфискацията. Обратното си е чисто и просто опит да се накаже невинният, за да се симулира дейност.
И още един факт внася сериозно съмнение в ефективността на комисията Кушлев -
нейната политическа окраска
Според чл.12, ал. 3 на ЗОПДИППД председателят на тази комисия се определя от премиера, заместник-председателя и двама от членовете й - от парламента, а един се назначава от президента. След като решенията й се вземат с обикновено мнозинство от три гласа, излиза, че въпросната комисия си е генетично увредена по рождение - тя няма шанс да се измъкне от политическата опека. А и баба на село знае, че всяка голяма далавера или организирана престъпна дейност задължително си има политически чадър или поне лоби. Как тогава да се очаква, че проф. Кушлев и неговите комисари ще почнат да хапят точно тези, които им дават хляба? Така се обезсмисля цялото мероприятие.
Проблемът с престъпното имущество може да се задълбочи от 1 януари 2007 г., когато се очаква България да стане пълноправен член на Европейския съюз. Последиците за страната ще бъдат сериозни - например да ни орежат европейските субсидии.
В огласения през юли доклад за 2005 г. на ОЛАФ (Европейската служба за предотвратяване на измамите) България е на челното място в нарушенията при усвояването на пари от еврофондовете. В случая става дума за проект за 7 млн. евро само по една програма - ИСПА, и то по данните, които сме съобщили сами.
Сега Еврокомисията отнася множество критики за недостатъчния контрол върху разходването на тези пари в България и Румъния. Но може би догодина, ако злоупотребите продължат, Брюксел ще постави ребром въпроса за това как парите на европейските данъкоплатци се превръщат в луксозни придобивки за добре облечените ни бизнесмени.
Затова истинският въпрос не е дали комисията Кушлев и множеството бюра, служби и органи, занимаващи се с икономическото замогване на престъпния свят, имат оправдания за несвършената работа. Истинският въпрос е: след като е очевидно, че успехите им са доста рехави, не е ли време да им се потърси сметка за това, че талантливо усвояват отпуснатия им бюджет, а резултатите им са почти незабележими? И докога ще крият бездействието си зад грифа секретно, след като съвсем несекретно ползват всички облаги, полагащи им се по закон?

Facebook logo
Бъдете с нас и във