Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

КОНФЛИКТИТЕ В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА НЕ СА ПЕРСОНАЛНИ

Народният представител Бойко Рашков не се нуждае от обширно представяне. Заради него в края на 1998 г. управляващото мнозинство на ОДС ликвидира Националната следствена служба и разтури Висшия съдебен съвет, избран година по-рано. През 1999 г. Конституционният съд го изхвърли от ВСС, след като бе сезиран с депутатска подписка, в която най-малко четири от автографите бяха фалшифицирани. От немай къде, през лятото на 2001 г. Бойко Рашков влезе в голямата политика и стана народен представител от Коалиция за България. Във вторник (16 юли) парламентът прие неговата поправка на Закона за съдебната власт: при извършено тежко умишлено престъпление Висшият съдебен съвет отстранява временно от длъжност главния прокурор по предложение на една пета от членовете на ВСС.Г-н Рашков, каква е идеята на вашето предложение, което парламентът прие във вторник?- Става дума за запълване на празнината в досега действащия Закон за съдебната власт по отношение на една висша ръководна длъжност, каквато е тази на главния прокурор. Никъде в ЗСВ не пишеше какво се случва, ако главният прокурор извърши тежко престъпление - кой може да снеме неговия имунитет и по каква процедура го отстранява временно от длъжност. И още нещо е известно на цялата общественост - става дума за пропуск, който се отнася единствено за главния прокурор. Дори за държавния глава в основния закон е предвидена процедура, по която Конституционният съд може да снеме правомощията му - в случай че президентът извърши държавна измяна или е нарушил конституцията. А за главния прокурор такава процедура липсва. Има я за всички съдии, прокурори и следователи, но не и за него...Включително и с възможността за отстраняване от длъжност?- Точно така. Представете си - както се изказа една колежка в пленарната зала - че на площад Народно събрание главният прокурор извърши тежко престъпление. Всички ние ще трябва да скръстим ръце и да се отдадем на принудително бездействие. Просто защото държавата не може да предприеме никакви законови действия срещу извършителя на това тежко престъпление. Всъщност - нали непрекъснато се говори, че имунитетът трябва да се премахне изобщо и всички граждани трябва да бъдат поставени при равни условия пред закона? Независимо от това каква висока или не толкова висока ръководна длъжност заемат. Ако разсъждаваме в тази посока и не персонализираме проблема, в поправките на ЗСВ за имунитета и за временното отстраняване на главния прокурор няма нищо сложно, опасно или трагично. Напротив - Законът за съдебната власт стана далеч по-изчерпателен и по-прецизен. Вече е възстановена и Националната следствена служба като орган, който ще контролира и систематизира работата на разследващите органи в страната. Според вас това връщане назад ли е, или е крачка напред?- За връщане назад не може изобщо да става и дума. Възстановената Национална следствена служба (НСлС) ще има главно координационни функции по отношение на всички останали следствени служби в страната и е продължение на онези положителни стъпки в съдебната реформа, които бяха направени още със създаването и приемането на Закона за съдебната власт през 1994 година. Тогава Националната следствена служба беше учредена за първи път именно с такава цел - да координира работата на следователите, които остават съвършено независими при осъществяване на разследването, и да им оказва методическа помощ. На някого може и да му е неприятен споменът за скандалите през 1998 г., но СДС разби националното следствие съвършено безпринципно - след като в публичното пространство беше изнесен т. нар. доклад за полицейското насилие. Тогава управляващите прибраха следствените арести в изпълнителната власт с интимната мисъл да не изтича информация за безобразията, които се вършат там. А колкото до Националната следствена служба - тя беше децентрализирана, за да не се съсредоточава управленска информация тук, в София. По такъв начин нелогично бяха създадени автономни следствени служби, каквито в света не съществуват. Ефектът от цялата тази работа беше крайно отрицателен. Взаимодействието и координацията между следствените служби бяха, меко казано, унищожени. Стигна се дори до парадокса съседни окръжни следствени служби да контактуват помежду си чрез Върховна касационна прокуратура, защото едновременно разследват човек, извършил престъпления и в двата региона. Това нещо не само е абсурдно, но и смешно. И говори, че авторите на сините промени очевидно не са имали понятие от работата на следствието. Сега се възстановява точно тази НСлС, която ще координира следствените органи в страната, ще има методически функции и аз съм абсолютно убеден, че дисциплината в следствените служби ще се затегне, а ефективността на разследването ще се повиши. За мен лично възстановяването на Националната следствена служба е професионален триумф.Не смятате ли обаче, че именно чрез възстановяването на НСлС се прави онази първа стъпка към изваждането на следствието от съдебната власт? Още повече че има идеи за промяна на конституцията в тази посока?- Аз проследих идеите, лансирани в публичното пространство за изменения в конституцията, които се аргументират главно с предстоящото приемане на България в европейските структури и НАТО. Не смятам, че мястото на следствените органи е някакво условие за приемането ни в Евросъюза и Атлантическия пакт. Къде ще бъдат следствените органи - дали в съдебната или в изпълнителната власт, не е най-важното. По-важното е следствените органи да вършат онази дейност, която законите изискват от тях. Аз смятам, че следствието може да изпълни своите задължения и да отговори на очакванията на хората (включително и на политиците), дори ако остане в съдебната система. Като функция следователят е по-близо до съдията, отколкото до полицейския служител. Да не говорим, че това са юристи с доказани качества, голяма част от които си вършат успешно работата през последните години. А те, трябва да си признаем, не бяха от най-мирните. Конфликтите между съдебната и изпълнителната власт (главно в лицето на Министерството на вътрешните работи) избухнаха не по вина на магистратите. Чия тогава е вината?- Вижте, в момента Татарчев не е главен прокурор, други длъжностни лица също не са в съдебната система. А конфликтите продължават. Всеки може да направи извода, че причините не са в отделните персони, а в политиката на управляващите. Винаги, когато една управляваща партия или управляващо мнозинство разбере, че не може да се справи с проблемите, които тежат на нейните плещи, като удавник за сламка се хваща за главния виновник за недъзите в държавата - съдебната власт. Според мен обаче хората вече разбраха, че това е един изтъркан номер, една стара плоча, която някои се опитват и сега да въртят. Но просто няма да успеят.Според вас кой трябва да прави наказателната политика на държавата, след като министърът на правосъдието взе и криминологичните изследвания в свои ръце?- Аз съм принципен противник на непрекъснатите изменения в Закона за съдебната власт, защото това влияе върху стабилността на съдебната система. Не съм съгласен да искаме да нормализираме обществото и за осем години, откакто е приет Законът за съдебната власт, той да е ремонтиран 14 пъти. Конституционният съд също се произнесе няколко пъти по въпроса и натовари съдебната система с допълнително напрежение. Аз посрещнах сегашните изменения не особено радушно, защото сега също се долавят опити на изпълнителната власт да получи още правомощия. Винаги така се получава - при всяко изменение на ЗСВ изпълнителната власт успява да се снабди с още правомощия по отношение на съдебната власт. Конституцията ясно разделя властите по отношение на тяхната компетентност и всички сме длъжни да изпълняваме законите, които приема Народното събрание. Успешна наказателна политика може да има единствено при реализацията й в нейната цялост. А не чрез постоянни опити на една власт да изземе правомощия на друга, да я подчинява и така нататък. Законът е един и с еднаква сила важи за всички.

Facebook logo
Бъдете с нас и във