Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

КОНКУРСИТЕ НА ТЕМИДА - ОТ ЕДИНИЯ ДЖОБ В ДРУГИЯ

Според правителствения План за действие: мерки за изпълнението на основни препоръки на Европейската комисия, идентифицирани в нейния Цялостен мониторингов доклад от 16 май 2006 г., който е публикуван на 12 юни на ИНТЕРНЕТ страницата на Министерския съвет, до края на септември проектът на новия Закон за съдебната власт (ЗСВ) трябва да бъде внесен в парламента и да е обсъден - поне на първо четене - от Комисията по правни въпроси.
Като отговорници за изпълнението на тази мярка кабинетът на Сергей Станишев определи Министерството на правосъдието и министъра по европейските въпроси, в сътрудничество с Висшия съдебен съвет и Народното събрание. И с това хубавите и полезните неща в т. нар. екшън план около бъдещото устройство на съдебната система... като че ли свършват.
Причината е, че част от набелязаните мерки не са нищо друго, освен възстановяване на статуквото от 2002-2003 г., а друга част от мерките превръща административните ръководители в съдебната система в най-обикновени чиновници, от които нищо не зависи.
И понеже тук става дума за сериозни обвинения, ще си позволим малко по-дълъг цитат от т. нар. правителствен екшън план:
Проектът за нов Закон за съдебната власт следва да включва критерии за оценка на качеството в работата на магистратите и евентуално да предвижда създаването на нови комисии към ВСС в тази връзка.
Проектозаконът за ЗСВ следва да преразгледа генерализираният принцип на конкурсното начало и да го ограничи до постъпването в системата.
По отношение за повишенията следва да се изгради кариерна пътека, базирана на реални заслуги, оттук и важността на едни обективни и хармонизирани критерии за оценяване (атестиране) и звено в рамките на ВСС, което да наблюдава прилагането.
В новия ЗСВ да се предвиди създаването на ново звено за оценяване и надзор във ВСС.
Успоредно с това в ЗСВ да се предвидят правни разпоредби за ограничаване ролята на административните ръководители: компетентност за оценяване, селекция, назначаване, повишаване или понижаване следва да се предоставят изключително на ВСС.
Ролята на административните ръководители следва да бъде ограничена само до определяне броя на свободните места в съответните съдилища или офиси без изтъкната роля в кариерното развитие.
На пръв поглед мярката, наречена изготвяне на проект за нов Закон за съдебната власт, с която управляващите смятат да впечатлят Брюксел, е навременна. Особено по отношение на кадровата политика на Висшия съдебен съвет, която през последните две години стана повод за не един и два скандала.
Оказва се обаче, че въпросната мярка изобщо не е хрумнала на премиера и на подопечните му министри след 16 май, когато Брюксел ни показа цяло ветрило от червени картони. А загрижеността за чистотата на кадровата политика в съдебната система изобщо не е най-важното в бъдещия устройствен нормативен акт.

Малцина сигурно помнят, но още на 23 ноември 2005 г. правосъдният министър Георги Петканов обяви, че експерти на ведомството пишат нов Закон за съдебната власт (ЗСВ). Онази сряда, по време на редовното заседание на Висшия съдебен съвет, кадровиците на Темида се развълнуваха (меко казано), защото трябваше да обсъдят проекта за изменение на ЗСВ, с който се въвежда конкурсно начало при първоначално назначаване в съдебната система.
За да успокои духовете, тогава Георги Петканов обяви, че тази мярка е временна, защото в най-скоро време започва работата по новия Закон за съдебната власт. А през март 2006 г. той подписа заповедта за създаването на работната група и голямото надлъгване започна.
Според заповедта на правосъдния министър, тази работна група се оглавява от шефа на Инспектората по Закона за съдебната власт в Министерството на правосъдието (МП) - бившия заместник главен прокурор Димитър Димитров (или, както дружески го наричат подчинените му - Д 2). А в нея влизат експерти от Инспектората на МП, членове на Висшия съдебен съвет от комисиите Правна политика, Предложения и атестиране, Съдебна администрация и Международноправно сътрудничество и европейска интеграция, както и представители на главния прокурор.
Оттогава насетне дейността на въпросната работна група придобива толкова секретен характер, че днес изобщо не е ясно кога и по какви причини представителите на главния прокурор са изпаднали от нея.
Също толкова неизвестно е защо за писането на новия ЗСВ не са привлечени споменатите по-горе членове на четирите комисии към ВСС - Правна политика, Предложения и атестиране, Съдебна администрация и Международноправно сътрудничество и европейска интеграция. А вместо тях са поканени четирима от най-високите началници във ВСС: Румен Ненков - заместник-председател на Върховния касационен съд (ВКС), Венета Марковска - заместник-председател на Върховния административен съд (ВАС), Христо Манчев - заместник-главен прокурор и ръководител на Върховната касационна прокуратура (ВКП), и проф. Димитър Токушев - декан на Юридическия факултет в Софийския университет Св. Климент Охридски.
В средата на месец май обаче първоначалният вариант на проекта за нов ЗСВ вече е готов. А на 15 юни 2006 г., само три дни след публикуването на т. нар. правителствен екшън план, експертите на правосъдното министерство и членовете на ВСС приключиха с обсъждането на чл.28, ал.1 от бъдещия ЗСВ. Иначе казано, крайният срок за изработването на новия Закон за съдебната власт, определен от Министерския съвет - септември 2006 г., изобщо няма да бъде спазен. Причината е, че в момента авторите на законопроекта се намират на стр. 8, а до последната точка на последния параграф от преходните и заключителните разпоредби им остават още... 80 страници, пълни с членове, алинеи и точки.
Другият голям проблем, с който парламентът и правителството тепърва ще трябва да се борят, е свързан с качеството на проекта. От онова, което до момента е готово или по което експертите от правосъдното министерство и от ВСС са постигнали някакво принципно съгласие, става ясно, че след приемането на новия Закон за съдебната власт Висшият съдебен съвет ще трябва да се саморазпусне.
Според проекта, върховният административен и кадрови орган в третата власт отново ще е съставен от 25-има членове, като трима от тях - председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор, влизат в съвета по право. Освен това Народното събрание запазва 11-членната си квота, както и правото да вкарва в съвета не само действащи магистрати, но и адвокати и професори по право.
Останалите единайсет от членовете на съвета също ще се избират постарому - от общите събрания на съдиите, прокурорите и следователите. Ново е само разпределението на местата в т. нар. квота на съдебната власт.
В сегашния формат на ВСС съдът има шестима, прокуратурата - трима, а следствието - двама представители. След приемането на новия Закон за съдебната власт съдът отново ще има шестима представители, докато прокуратурата получава още един - четвърти мандат, за сметка на следствието, което пък остава само с едно място в съвета.
Първоначалната идея на експертите от правосъдното министерство е била съдиите и прокурорите да изпращат във ВСС по петима свои представители, а следователите - само един. Не е известно как, но магистратите в работната група са успели да се преборят с хората на проф. Георги Петканов и да опазят непокътнати шестте съдийски стола.
Така или иначе, изваждането на един следовател и вкарването на още един прокурор във ВСС, фиксирано в чл.16, ал.6 от проекта за нов Закон за съдебната власт, е достатъчно основание сегашният Висш съдебен съвет да се саморазпусне. И то веднага, след като новият закон бъде приет от Народното събрание.
Формално дори и най-предубеденият критик на сегашното управляващо мнозинство не би трябвало да има претенции към процедурата за разтурянето на ВСС. След влизането в действие на новия Наказателнопроцесуален кодекс (НПК) - на 28 април 2006 г., 97% от престъпленията вече се разследват от МВР и в Националното следствие трябва да останат на работа не повече от 200-250 души. В същото време щатът на прокуратурата трябва да бъде увеличен с около 600 магистрати, защото с новия НПК държавното обвинение се обзаведе не само с нови правомощия, но и с куп задължения и отговорности. Което пък предполага, че прокуратурата не може да остане само с трима (колкото са в момента) представители във Висшия съдебен съвет.
Неколцина по-трезвомислещи магистрати обаче имат съвсем друго обяснение за разтурянето на сегашния Висш съдебен съвет и за въпиющата нужда на управляващите от нов ЗСВ.
Съгласно чл.127а, ал.1 от Закона за съдебната власт, обнародван в Държавен вестник, бр.74 от 2002 г., назначаването на младши съдии и на младши прокурори се извършва след провеждане на конкурс. Конкурс се провежда и при първоначално назначаване на длъжност в органите на съдебната власт при липса на кандидат от органите на съдебната власт до обявяването на конкурса.
През пролетта на 2004 г., без никакви видими причини и само с едно небрежно махване на ръката, парламентарното мнозинство на НДСВ и ДПС в 39-ото Народно събрание отвори широко вратите на съдебната система, които преди това само бе затръшнало.
При поредните промени на ЗСВ, обнародвани в Държавен вестник, бр.29 от 9 април 2004 г., от споменатата вече разпоредба на чл.127а, ал.1 отпадна изречението Конкурс се провежда и при първоначално назначаване на длъжност в органите на съдебната власт.... Едновременно с това бе съхранена разпоредбата на чл.127, ал.1 от ЗСВ, приета още от сините депутати в 38-ото Народно събрание през 1998 г., която гласи: За съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура, както и за следовател в окръжна следствена служба се назначава лице, което има най-малко две години стаж. По изключение може да се назначи лице и без изисквания стаж.
Слабо е да се каже, че в периода 2004-2005 г. сегашният състав на ВСС назначи (образно казано) в съда, следствието и прокуратурата де-що има деца, внуци, зетьове и снахи с висше юридическо образование. Без конкурс, при неясни критерии и без някой да се интересува, че с връзкарската кадрова политика ВСС дразни редовите магистрати в България, евроекспертите в Брюксел и държавната администрация във Вашингтон.
И... логичното постепенно започна да се случва. Под формата на деликатни намеци и дружески бележки предишният посланик на САЩ в София - Джеймс Пардю (2002-2005 г.), и колегите му от страните членки на ЕС на няколко пъти разкритикуваха кадровата политика на Висшия съдебен съвет.
За да отговори по някакъв начин на критиките, на 23 ноември 2005 г. министърът на правосъдието Георги Петканов внесе за обсъждане във Висшия съдебен съвет проектозакон за изменението на ЗСВ, в който акцентът бе въвеждането на конкурсното начало при първоначално назначаване на хора в съдебната система.
За да ускори хода на нещата, едновременно с това шефът на правосъдното ведомство изпрати проекта и за съгласуване в различните министерства. На 22 декември Министерският съвет одобри проекта за ремонт на ЗСВ, внесе го в Народното събрание и в началото на 2006 г. той бе приет на първо четене. ВСС обаче продължи да си кадрува по старому, а в недрата на българската съдебна система и по върховете на европейската администрация в Брюксел се зароди... бунт.
Първи възроптаха магистратите от Софийския районен съд. След това към тях се присъединиха колегите им от Столичната следствена служба. А накрая - в средата на април 2006 г., стана известно, че Европейската комисия също няма да подмине скандалните назначения и те ще бъдат включени в майския мониторингов доклад за България.
Според предварителния график на Народното събрание, второто четене на проекта за изменение на Закона за съдебната власт бе предвидено за 28 април. Ден по-рано обаче членовете на парламентарната Комисия по правни въпроси от управляващото мнозинство сътвориха истинско чудо. На 27 април привечер, зад гърба на съдебната власт, те вмъкнаха в проектозакона две-три изречения, според които конкурсите са задължителни не само за първоначално назначаване в съдебната система, но и за всяко преместване и повишаване на действащите магистрати до окръжно ниво.
На 28 април по обед, без изобщо да разберат какво точно гласуват, депутатите от 40-ото Народно събрание приеха измененията в Закона за съдебната власт във вида, предложен им от Комисията по правни въпроси. С което предизвикаха истински хаос, защото кадровиците на Темида научиха, че поправките ще бъдат обнародвани в Държавен вестник на 12 май и... започнаха безогледно да назначават, да повишават и да преместват без конкурс, само и само да не изтърват последния влак.
На 16 май Европейската комисия изпълни заканата си и в доклада си порица България за връзкарската кадрова политика на Висшия съдебен съвет.
На 17 май (пет дни, след като конкурсното начало вече бе тотално задължително) ВСС реши да играе контра, като назначи и премести в нарушение на закона 85-има магистрати. Оправданието, с което кадровиците на Темида решиха да се измъкнат от ситуацията, бе повече от шокиращо. Според тях процедурата за 85-мата вече била открита започнала, а законът няма обратна сила. В същото време обаче съвсем умишлено забравиха, че именно те задвижига тази процедура между 28 април и 12 май. Тоест след приемането на ремонтирания ЗСВ, но преди обнародването му в Държавен вестник.
Този път срещу ВСС се отвори цял фронт. Министърът на външните работи Ивайло Калфин нарече кадровата политика на съвета безобразна. Колежката му по европейските въпроси Меглена Кунева обяви, че това е покана за европейската екзекуция на България. Магистратите от Софийския районен съд и от Столичната следствена служба вдигнаха втори бунт. Софийската апелативна съдийка Теодора Стамболова изпрати чрез медиите протестно писмо срещу кадровите далавери на ВСС и излезе в отпуск с обещанието, че ако до една година Висшият съдебен съвет не влезе в час, тя ще напусне системата... с гръм и трясък.
А преди десетина дни Параграф 22 научи, че авторите на новия Закон за съдебната власт са оценили ситуацията правилно и възстановяват споменатото по-горе статукво от зимата на 2004 г.: конкурсите при първоначално назначаване на работа в съдебната система отново стават задължителни, а препитването при преместване, повишаване и преназначаване отпада.
Е, дребна подробност е, че новата/стара кадрова политика ще се осъществява от чисто нов Висш съдебен съвет, а административните ръководители на съдилищата, прокуратурите и следствените служби вече ще са безгласни букви по отношение на подчинените си.
Но, както се казва по друг повод, това е положението. И в живота на възрастните е като при децата: който не слушка - няма да папка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във