Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

КОНСТИТУЦИЯТА - ЕВРОСАЛФЕТКАТА НА НДСВ

Съвсем неочаквано, два дни преди Деня на конституцията, председателят на Народното събрание Огнян Герджиков покани в сряда (14 април) на раздумка всички, от които зависи по-нататъшната съдба на реформата в съдебната система: главния прокурор Никола Филчев, председателите на Върховния касационен съд Иван Григоров и на Върховния административен съд Константин Пенчев, директора на Националната следствена служба Ангел Александров, министъра на правосъдието Антон Станков и заместник-председателя на Народното събрание и шеф на Комисията за промяна на конституцията Камелия Касабова.Формалният повод на срещата бе сверяване на часовниците по повод задължителния ремонт на основния закон, свързан с членството ни в Европейския съюз и дебата на деня - нужно ли е свикването на Велико народно събрание? Както вече е известно, бъдещите промени в конституцията са в шест пункта, но от тях най-болезнени са три: разрешаване на чуждестранни граждани да купуват земя в България; върховенство на европейското законодателство над българското и прилагането му без ратификация от парламента; осигуряване на възможност български граждани да бъдат съдени в други държави за извършени криминални престъпления. Подобен многолюден дебат по темата е повече от необходим. За пореден път десетки политици и капацитети се изказват, без да са прочели какво пише в самата конституция по въпроса за свикването на Велико народно събрание. Надявайки се, естествено, че техните слушатели, зрители и читатели също не са разгръщали основния закон.А в чл.153 от глава девета на основния закон, озаглавена Изменение и допълнение на конституцията. Приемане на нова конституция, се казва ясно и простичко: че Народното събрание може да изменя и допълва всички разпоредби на конституцията с изключение на тези, предоставени в правомощията на Великото народно събрание.Правомощията на Великото народно събрание са описани в чл.158 и никъде сред тях, дори и най-зоркото око, не би съзряло дори и микроскопичен повод за някакво безпокойство: Чл. 158. Великото народно събрание:1. приема нова Конституция;2. решава въпроса за изменение територията на Република България и ратифицира международни договори, предвиждащи такива изменения;3. решава въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление;4. решава въпросите за изменение на чл. 5, ал. 2 и 4 и на чл. 57, ал. 1 и 3 от Конституцията;5. решава въпросите за изменение и допълнение на глава девета от Конституцията.По никакъв начин ситуацията не се усложнява от прочита на чл.5, ал.1 и ал.4, които гласят, че конституционните разпоредби имат непосредствено действие, а международните договори, ратифицирани по конституционен ред (със закон, влязъл в сила - бел. ред.), са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.Колкото до чл.57, ал.1 и ал.3, те уреждат неприкосновеността на основните права на гражданите и ограничаването на част от тях (единствено със закон) в случай на война, на военно или на друго извънредно положение. За да облекчим читателя: две трети от изброените задължителни промени в конституцията могат да бъдат направени от обикновено Народно събрание. Едва за останалата една трета е необходимо свикването на Велико народно събрание. При добра организация провеждането му би отнело не повече от половин година. Самият факт, че от високата среща при председателя на Народното събрание в сряда (14 април) бе произведена само една медийна новина: изваждането на следствието от съдебната система е ерес (думите са на проф. Огнян Герджиков), е показателен, че до края на жълтия мандат едва ли ще се случи нещо сериозно на конституционния фронт. Всички участници изразиха мнение, че е еретична всяка мисъл, че следствието ще се закрива, заяви председателят на парламента след срещата и обясни, че около тази позиция са се обединили всички участници в разговора. Там било прието още и становището на магистратите, че проблемът не е в мястото на следствието, а в необходимостта от ясно разграничаване на функциите и правомощията между дознанието и следствието, което налага промени в Наказателнопроцесуалния кодекс. Ако само заради това са се събрали всички тези високоотговорни държавни служители, по-добре да не си бяха губили времето. Още преди година Параграф 22 (бр. 21 от 24 май 2003 г.) написа, че ЕС не е поставял никакви условия, свързани с мястото на следствието и прокуратурата:Рухна още един мит, с който група граждани усърдно спекулират от петилетка и половина: навсякъде по света следствието било в изпълнителната власт и затова у нас трябвало да се случи същото. При това задължително, защото такива били препоръките на Европа. На 20 май, на специална пресконференция в Министерството на правосъдието, за първи път българските съдебни репортери се срещнаха очи в очи с експерти от Комисията за демокрация чрез право към Съвета на Европа (по-известна като Венецианската комисия). За най-голяма изненада на мнозина се оказа, че венецианците изобщо не ги интересува дали следствието е в изпълнителната или е в съдебната система, дали е в МВР, в прокуратурата или в... земеделското министерство. Единственото, което има жизненоважно значение, е следствената система да работи ефективно - заяви на пресконференцията ирландецът Джеймс Хамилтън, директор на служба Прокуратура към Венецианската комисия. - Мястото на следствието е политически въпрос, който всяка страна решава самостоятелно. Защото, ако няма добро разследване, не може да се осъществи ефикасност и в правораздаването, обобщи той.Венецианците потвърдиха през журналистите, че в много европейски държави разследването се извършва от полицията, която е част от изпълнителната власт. Те обаче направиха едно уточнение, за което (може би случайно) в България никой не отваря приказка: на полицейските шефове се осигурява до голяма степен независимост в оперативната им работа и министерски чиновник (включително и министърът) няма право да им нарежда какво да правят или какво да не правят по делата. Пред журналистите Джеймс Хамилтън изложи опорните моменти, които ще превърнат следствието в добре смазана и ефективна машина: независимост, обективност и висока квалификация. В този дух бяха разсъжденията на евроекспертите и по отношение на прокуратурата. Независимо от модела, който България ще избере, абсолютно задължително е независимостта на прокуратурата да бъде гарантирана в най-висока степен. Защото е много опасно, когато държавното обвинение е изложено на натиск, включително от политически лица, заявиха те. Според експертите в Европа все още не са изработени механизмите, които осигуряват пълната независимост на прокуратурата, когато тя е към изпълнителната власт и е под политически контрол. Стремежът е именно този контрол да бъде максимално прозрачен, а министерските указания да са видими и ясни и да подлежат на обсъждане и критика....Странно защо, но на срещата при председателя на Народното събрание не бе поканена и най-знаковата фигура в борбата за ликвидирането на следствието - министърът на вътрешните работи Георги Петканов. Ако не за друго, то поне за да може най-сетне някой да го попита в прав текст кой и защо излъга в първия отчетен доклад за работата по затворената вече предприсъединителна глава Правосъдие и вътрешни работи, че МВР поема разследването на 97% от престъпленията по препоръка на Европейския съюз.Скандалът около тази изцепка избухна на 28 март (неделя), когато шефът на националното следствие Ангел Александров изведнъж обяви в ефира на БНР, че НДСВ иска да ликвидира следствието, като му изземе правомощията. На 1 април Министерският съвет не одобри собствения си доклад, сътворен уж от най-различни правителствени експерти и от двама прокурори. Още същия ден стана ясно, че въпросното четиво най-вероятно е писано под диктовката на МВР-ръководството, защото съдържанието му бе абсолютно непознато на главния прокурор Никола Филчев, на неговия заместник и шеф на Върховната касационна прокуратура Христо Манчев, на правосъдния министър Антон Станков, както и на председателите на двете върховни съдилища Иван Григоров и Константин Пенчев. Освен Петканов на срещата при проф. Огнян Герджиков в сряда трябваше да бъде поканен и безпортфейлният министър по европейските въпроси Меглена Кунева, която също има какво да сподели по присъединителните условия на ЕС. Примерно - какво наистина иска от нас Евросъюзът, в какви срокове и кой каква работа трябва да свърши. Всъщност г-жа Кунева би могла да сподели и още нещо, за което малцина вече си спомнят, но още по-малко са тези, които биха попитали. На 8 септември 2002 г. тя и заместник-министърът на правосъдието Миглена Тачева се завърнаха от Брюксел и зарадваха слугите на Темида с вестта, че Еврокомисията е одобрила проект за 12 млн. евро и до края на 2003 г. всички съдилища щели да бъдат компютризирани. Е, от края на 2003 г. вече минаха три месеца и половина, а доста от съдилищата не само че не са компютризирани, ами и пишещите им машини се изпотрошиха. В окръжните следствени служби и в районните и окръжни прокуратури положението е същото, ако не и по-трагично. Ето защо е крайно време не само обществеността, но и българските магистрати, взети като една по-широка общност, да научат колко пари е изпратил Европейският съюз за облагородяването на третата власт, за какво са похарчени и от кого. Колкото до бъдещия конституционен евроремонт, ако наистина искаха той да се случи по време на техния мандат, управляващите от НДСВ и ДПС можеха да свършат тази работа най-малко три пъти досега. И поне веднъж да не бързат, защото изпускат сроковете, а защото така трябва - отдалеко, че да стане поне веднъж като хората.

Facebook logo
Бъдете с нас и във