Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Конституцията и девизът "Съединението прави силата"

От дълги години се каня да споделя мнението ми за девиза "Съединението прави силата" и свързания с него руски паметник пред Народното събрание, както и неговата визия като сграда. Тези три елемента в центъра на София имат връзка помежду си и в съвкупност носят определено конституционно правно значение.

Първото председателство на България на Съвета на ЕС ми даде повод  и решимост да изкажа тези мисли публично. В мотото на нашето председателство, а и в  речите на ръководителите на институциите на ЕС неизменно присъстваше девизът, изписан на сградата на българското Народно събрание - "Съединението прави силата".  Те всички осъзнават колко правилен и подходящ днес е този девиз за ЕС. Защото терминът "съединение" е процесът, който споява различните елементи в едно цяло и колкото по-близо са тези елементи, толкова по-силен е резултатът.

Дали  обаче тези, които са наредили преди повече от 120 години да се изпише девизът върху фасадата на Народното събрание, са си представяли, че някога 27 държави от Европа ще се кълнат в него? Очевидно не.  Какво са имали тогава предвид? Отговорът се крие в комплексния анализ на три факта - трите с основно конституционно значение за България. Това са: паметникът пред НС, надписът "Съединението прави силата" над официалния вход на парламента  и видът и големината на самата сграда.

Анализът на посланията  и внушенията, които излъчват тази елементи поотделно и в съвкупност, показва тяхното огромно конституционно значение и води до съответни конституционно-правни изводи.

Първият елемент е паметникът пред Народното събрание. Това е мащабен, внушителен и очевидно скъпоструващ на българския народ паметник. За съжаление от народа са взети пари за паметник, издигнат не във възхвала на българското достойнство, както пред много други парламенти в света, а във възхвала на чужда сила - на коня е поставена фигурата на  руския император Александър Втори!  

Конституционно и национално недопустимо е пред символа на българския суверенитет  и държавност да се издига символ на чужда сила. По този начин грубо са потъпкани независимостта и достойнството на българския народ. Какво самочувствие ще има един българин, когато влиза като депутат или излиза от НС, а пред него неизменно и назидателно се извисява руският император Александър ІІ на кон с военна свита. Очевидно внушението на паметника  е насочено към хората в парламента, които трябва да се съобразяват с интересите на държавата, която паметникът олицетворява.

Другият момент на комплексното антибългарско внушение е, че, погледнат странично, главата на императора е застанала по-високо от входа на НС. Това не е случайно, а търсено внушение. Преди повече от 120 години, когато на България, за разлика от Сърбия и Гърция, е наложен статутът на подчинено на Русия княжество, внушението на подчиняемост на българския народ и държава на Русия е било основателно, макар и в толкова груб вид. Допустимо ли е обаче от конституционна и национално-достойна гледка след 1908-а  и 1989 г. (когато се обявява независимостта  на България)  този паметник да стои пред Народното събрание?

Основният аргумент за поставянето на паметника е, че Русия е освободила българите от османско робство. Тезата за  "освобождението" е напълно невярна и натрапена на България  и най-яростно и твърдо отстоявана от Русия и нейния апарат у нас. Много добре е известно, че след изтласкването на турските войски от българските територии  Русия окупира военно Северна България. Разбива вековно съществуващите български общини, в които българският народ е живял организирано и с добър стандарт. В тях сме имали собствено българско местно самоуправление, състоящо се от български кметове, християнски църковни общности с български попове, учители, богати чорбаджии, български език в училище и т.н. Почти всяко семейство е имало земя и се е издържало от земеделие и скотовъдство. По тази причина - и за разлика от Русия и Румъния, в българското селско стопанство и земеделие не е имало никаква експлоатация, още повече робство. Цялото перфектно българско местно самоуправление е разбито и се преустройва от Корсаков по руски образец. Завзетите български земи вече се управляват от руснаците. Това освобождение ли е? Едва 30 години по-късно - през 1908 г., Батенберг изненадва Русия и обявява независимост, подкрепен от  западните правителства.

И още нещо. Върху паметника е поставен надписът "Царю Освободителю". По този въпрос също българските историци и политици също мълчат. Надписът се отнася не за българите, а за бедните руски крепостни селяни. Именно Александър ІІ премахва в началото на XIX в. руското робство - крепостничеството. Отнема земята от помешчиците и я раздава на селяните. Той ги освобождава от робство и затова руските селяни с право го наричат "Цар Освободител". Това обаче не се отнася за българите.

Вторият елемент от комплексната антиконституционна система в центъра на София се отнася до лозунга "Съединението прави силата". По мое мнение това е вътрешно противоречив, неясен и неконсолидиращ българския народ лозунг.  За пояснение ще  цитирам девиза върху немския парламент: "За немския народ". Посланието е ясно и безапелационно - влезеш ли в немския парламент, ти трябва да работиш за немския народ, а не за друг. Казвам - не за друг, защото българският лозунг "Съединението прави силата" насочва усилията на тези, които са в Народното събрание, не към българския народ (той не съществува в този лозунг), а към съединение със силата и държавата, олицетворена на паметника пред парламента, т.е. с Русия. И това има своето историческо обяснение към момента на полагане на надписа - България е Княжество на Русия. Тя не е свободна и суверенна държава. Заглавието на първата конституция е "Конституция на Княжество  България" (а не Търновска конституция). Едва през 1908 г. България става царство и независима държава. След руско-турската война публичната властова организация на българите е определена във формата на "княжество", а не държава. Конституционното изискване е княжеството да се съединява с метрополията, за да бъде тя по-силна и девизът "Съединението прави силата" има точно това предвид.

Председателството на Съвета на ЕС издигна този лозунг пред ЕС и света. Да, така е, съединението на държавите членки в ЕС прави ЕС по-силен. Но този факт разкри несъстоятелността на лозунга във вътрешнонационален план. Не може на един народ да се прокламира съединение. Народът е обективно съединен в едно цяло чрез територията, която обитава, исторически и генни особености, култура, традиции, характер и волеви качества на хората от един народ.

Третият елемент в центъра на столицата на България е самата сграда, в която заседават депутатите. Прави впечатление, че сградата има прихлупен вид - ниска и без елементи, внушаващи респект и уважение към символа на българския народ, неговото Народно събрание. Гръцкият, сръбският, румънският, даже македонският са значително по-мащабни и внушителни в сравнение с нашия парламент! Той е джудже в сравнение с парламентите около нас. Това не е случайно. То има своето обяснение чрез анализа на посланията и внушенията, които се постигат чрез това.

Сградата също е строена в периода на васалното княжество. Да се строи мащабна и внушителна сграда на парламент е израз на свободата и самочувствието на един народ. По мое мнение това не е било по вкуса на руските владетели. Трябвало е да се изтъкне васалното положение на българите и едновременно да има все пак някаква сграда за работа на депутатите. Прихлупената и ниска постройка на Народното събрание внушава, че парламентът няма решаваща и самостойна роля в живота на българския народ. Сградата е "смачкана" между два внушителни символа на чужда държава - от едната страна, огромен паметник на руски император, а от другата огромна руска църква  "Александър Невски", руският светия на войната.

Нима може да има национално конституционно самосъзнание, когато символът на народния суверенитет  - парламентът е заобиколен от такива внушения на чужда сила? Може би това е една от причините българските Народни събрания, с изключение на периода 1908-1944 г., да произвеждат некачествени закони. Съответно некачествен е и животът на българския народ - от 1879-1908 г. и от 1944-1989 година.

В заключение може да се каже, че в съвкупност така разгледаните елементи от публичното пространство в центъра на столицата на България носят антиконституционен заряд. Със своите послания те замърсяват конституционализма на България. Той се формира от два елемента - обективното право на конституционните норми и неписаното общо съгласие в съзнанието на народа за основните елементи на неговата държава и общество. Конституционното съзнание се формира от традициите, историческите постижения на народа и най-вече от конституционно формиращи символи и внушения, излъчени в сграден фон и паметници с конституционно значение. Те са извори на конституционни ценности като национално достойнство и чест, независимост и борба за отстояване на вековно принадлежащите на българския народ интереси и територии. Точно тези символи и внушения липсват в България. Крайно време е те да бъдат изградени и обособени в един нов и внушителен център на българската държава с внушителна сграда на Народното събрание и мащабни паметници на българщината пред него.

След като България беше успешен председател на Съвета на ЕС, може със сигурност да се каже, че ЕС и светът имат нужда от български народ с високо чувство за национална  принадлежност и самостойност. А то се постига и с издигането на публични сгради и паметници, внушаващи самочувствие, уважение и почит към великите българи и постижения на българския народ, а не към чужди народи.

Проф. д-р Васил Цанков 

(Бел. ред. - Статията е лично мнение и не е позиция на вестника.)      

Facebook logo
Бъдете с нас и във