Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

КОНСТИТУЦИОННИЯТ СЪД ЗАХАПА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА

Не стигаха скандалите, разтърсили държавата ни напоследък, та се докарахме дотам, че по съвсем друг повод законодателната и съдебната власт сърдито да си обърнат гръб. Причина за това бе решението на Конституционния съд от 14 януари (понеделник) да образува дело по искането на главния прокурор Борис Велчев, според което текст от Закона за отбраната и въоръжените сили да бъде обявен за противоконституционен.
В ябълка на раздора всъщност се превърна забраната в него да бъдат арестувани сержанти и офицери без изричното съгласие на министъра на отбраната. Докладчик по делото, образувано след иска на Велчев и насрочено за 24 януари тази година, ще бъде Евгени Танчев.
Според главния прокурор тази разпоредба противоречи на конституцията, която гарантира принципа на разделението на властите. Велчев се позовава на чл.117 от основния закон, който определя независимостта на съдебната система. Дейността на органите на съдебната власт, натоварени да осъществяват наказателното правосъдие, всъщност остават в зависимост от предварителното административно разрешение на министъра на отбраната, мотивира се главният прокурор.
Според Велчев това влиза в грубо противоречие с нормата на чл. 117, ал.2 от конституцията. Нарушен е и чл.6, ал.2 от основния закон, съгласно който всички граждани са равни пред закона и не се допускат никакви привилегии, основани на лично или обществено положение, казва още в мотивите си обвинител №1.
Вземането на мярка за неотклонение задържане под стража е право на съда и не може да зависи от предварителната оценка на орган на изпълнителната власт. Арестът до 72 часа, преди обвиняемия да се яви пред съда, е право на прокурора и също няма как да зависи от предварителната преценка на споменатия административен орган, е другият мотив за образуване на делото.
На пръв поглед нещата изглеждат ясни
- главният прокурор иска да приравни статута на българските военни с този на цивилните граждани, а Министерството на отбраната се дърпа като ощипана мома. Според генералската логика практиката в армията изобилства от ситуации, когато се налагат действия, които не могат да бъдат инкриминирани, но ако се случат в цивилния живот, не биха се разминали без съответните процесуално-следствени и съдебни действия.
Хората с пагони дават и примери в подкрепа на защитната си теза. Така например, ако при извършване на охранителна дейност сержант или офицер засече нарушител във военен обект, последният трябва да бъде задържан. А в Правилника за караулно-постовата служба, с който доскоро всеки минал през казармата бе запознат, изрично е записано, че патрулът или часовоят има право да прибегне до употреба на оръжие и дори до физическо елиминиране на заплахата.
Основният въпрос, който не дава мира на авторите на това, както споменахме популярно четиво, е дали ще бъде променен статутът на военните в подобни случаи? Ще се наложи ли преработването на уставите в армията, дали военните ще имат смелостта да прилагат сила, кога могат да употребят оръжие. И други такива въпроси тревожат съня на отговорните армейски среди...
От друга страна, у нас все още битува мнението, че армията е съставена от срочнослужещи, които, както се казва, са само за борбата в редовете на въоръжените ни сили и след изтичане на срока ще хвърлят капите и ще викат щастливи уво. Искането на главния прокурор обаче слага нещата по местата си дори само заради факта, че армията стана професионална на 1 декември 2007-а и съдбата на служещите в нея донякъде ще повтори тази на униформените в МВР.
Точно новият професионален статут на военнослужещите предизвиква недоволството на определени кръгове от Министерството на отбраната. По закон
професионалните военни имат право да носят оръжие
не само в поделенията, но и извън тях. Дори само поради този факт статутът им вече не може да бъде приравнен с позицията на обикновените граждани. Според действащите устави например те са задължени да бъдат с униформа, която включва и носенето на лично оръжие. Освен това те имат право да го употребят при заплаха за личната им неприкосновеност.
Докъде ще се простират правомощията
на новите платени военнослужещи, след като наскоро изпратихме последния набор от срочнослужещи в историята, е въпросът, който явно не дава мира на хората от МО. Според ширещото се мнение, което между другото бе толкова характерно и за средите на МВР, преди да се приеме Законът за девоенизацията на министерството през 2006 г., едва ли това могат да определят цивилните дознатели и следователи.
В този смисъл препъникамъкът пред новите повеи се оказва сегашният статутът на военнослужещите. Има две алинеи, грижещи се за неприкосновеността на хората с фуражки. Според първата офицерите и сержантите от Въоръжените сили не могат да бъдат предварително задържани без разрешение на министъра на отбраната. А според втората - разрешение не се изисква при заварено тежко престъпление, но в този случай незабавно се уведомява министърът на отбраната. На подобни сега съществуващи екстри цивилни и униформени от вътрешното министерство могат само да завиждат.
Какво бъдеще обаче ще начертае пред военните Конституционният съд, предстои да видим след по-малко от две седмици. Дотогава за тях все още ще важи девизът шашки вън и атака...

ПОЗИЦИИ
КАРЕ
Вестник БАНКЕРЪ потърси коментар по казуса със спорните текстове от Закона за отбраната, по които Конституционният съд образува дело:
Красимир Каракачанов - депутат от БНС и член на Комисията по отбрана:
Този казус се коментираше отдавна. Прогнозирам, че въпросът ще породи сериозен юридически дебат. От една страна, офицерите и сержантите имат по-специфична дейност при изпълнението на своите задължения. Логично е тяхното задържане да става след санкция на министъра на отбраната. От друга страна главният прокурор също има своите основания. При престъпление, извършено от военнослужещ, процедурата на уведомление на министъра може да забави разследването и да се отрази на досъдебното производство. Може би трябва да има допълнителен текст, който да гласи: При невъзможност за свързване с военния министър да се уведоми началникът на Генералния щаб. Това е приемлив компромис при екстремни ситуации. Не съм съгласен обаче военносулжещите да се приравняват по статут с цивилните граждани. Няма такава практика в съюзническите армии.
Асен Агов - депутат от ДСБ и заместник-председател на Комисията по отбрана:
Разбирам мотивите на главния прокурор, но трябва да чуя и аргументите на вносителите на Закона за отбраната. Очевидно е, че има специфични изисквания при изпълнението на служебните и войнските задължения на войниците, сержантите и офицерите от Българската армия. Ето защо при тях има строги правила за изпълнение на служебните им задължение, произтичащи от боравенето и използването на оръжие. Все пак не искам да хвърлям директни обвинения върху главния прокурор, нито към Конституционния съд. Нормално е Борис Велчев да защитава независимостта на правораздавателната система. Аз ще поставя въпроса пред парламентарната група на Демократи за силна България. С този казус ще се заемат и нашите юристи. Ще отправя и питане към юристите в Министерството на отбраната във връзка със спорните текстове. Този проблем трябва да бъде разрешен безболезнено и не в ущърб на Българската армия, и на демократичните и правови принципи у нас.
Станимир Илчев - депутат от НДСВ и член на Комисията по отбрана:
Казусът е много сериозен. Тепърва се запознаваме с него. Той не може да се коментира на прима виста. Ще го обсъдим обстойно в рамките на парламентарната група и едва тогава ще излезем с официално становище. Все пак трябва да изчакаме и становището на Конституционния съд. Ние сме правова държава и трябва да се съобразим с този факт.

каре
Каква е практиката в съюзническите армии?
Офицерите и сержантите от американските въоръжени сили отговарят за своите постъпки само пред военен съд. Те се разследват от военни следователи, а техни защитници са военни адвокати. Гражданските дела също се гледат от магистрати с пагони. Нещо повече. Американските рейнджъри, дислоцирани в различни точки на света, не са подчинени на юридическите системи на съответните държави, в която те пребивават. С такъв статут ще се ползват и служещите в американските бази в България.
В Турция военните са още по-недосегаеми. Армията е гарант за светския характер на южната ни съседка. Това е записано в конституцията. Военните не само че не могат да бъдат задържани от полицията, но и не отговарят пред цивилни съдилища. Те дори могат да не се съобразят с решение на правителството или да отменят изборен резултат със сила. Практика, която ни е до болка позната от най-новата история на Турция.
Във Великобритания военните на Нейно величество кралицата могат да бъдат арестувани само от военна полиция. При констатиране на престъпление, извършено от сержант или офицер, Скотланд ярд трябва да уведоми съответната армейска полицейска структура и едва тогава може да се извърши операция по задържането на провинилия се.

Facebook logo
Бъдете с нас и във