Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

КОНТРАШПИОНАЖ ЗА ЛИЧНА УПОТРЕБА

КОНТРАШПИОНАЖ ЗА ЛИЧНА УПОТРЕБАПовече от месец вече съдебната система се тресе от скандала с прокурорските ревизии на съдийската дейност на сегашните заместник-министри на правосъдието Марио Димитров и Миглена Тачева. Основният въпрос обаче има ли право обвинителното ведомство да се връща години назад и да инспектира случаи, прекратени с влязла в сила присъда (независимо дали тя е осъдителна, или оправдателна), все още е без отговор. Според цяла плеяда от известни български юристи (научни работници, депутати, действащи съдии и следователи), никой по никакъв начин не може да преследва или да търси сметка на един съдия за решението, което е взел по дадено дело. Законът в тази посока също е категоричен и еднозначен.Обясненията на другата страна (долитащи до обществеността под формата на съобщения на пресцентъра на Върховна касационна прокуратура) обаче гласят точно обратното: ревизия на съдебен акт няма, защото в момента се проверявала работата на Ловешката окръжна прокуратура по случая Гриша Ганчев (за скандала Параграф 22 писа подробно в миналия си брой). На всичко отгоре имало и конкретен сигнал (писмото на гражданина К.), който навявал определени мисли (меко казано). В смисъл такъв, че сегашният заместник-министър на правосъдието Марио Димитров не бил действал съвсем безкористно при освобождаването на Гриша Ганчев в нощта на фаталния 8 декември 1999 година.Миналата седмица Висшият съдебен съвет (ВСС) също се намеси в разправията и на 3 юли (сряда) назначи тричленна комисия, която да разнищи случая из основи. Тричленката трябва да информира висшите магистрати за резултатите от работата си на 17 юли (сряда), когато ще се провреде последното заседание на ВСС преди съдебната ваканция.Всъщност - ако се абстрахираме от всичко казано и изписано по темата, няма как да не признаем едно: похвална е благородната амбиция на г-н главния прокурор най-после да запретне ръкави и да разчисти авгиевите обори на Темида. И досущ като главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов първо да измете и проветри първо собствената си къщичка, а после и къщичките на останалите институции в съдебната и изпълнителната власт. Като един истински радетел на ведомствената хигиена и свежия въздух Параграф 22 предлага на главния прокурор да преразгледа и инспектира още един случай, който също нашумя напоследък. Част от действието се развива във Варна, друга част в София, а трета - в почивната база на прокуратурата в курорта Цигов чарк на язовир Батак. Досущ като в остросюжетен криминален трилър в този случай са преплетени изпепеляващи страсти, корупция из високите етажи на политическата, изпълнителната и съдебната власт, две кървави убийства, естествена смърт на ключов свидетел, високоскоростни автомобили. И, за да бъде всичко досущ като истинско, на цялата тази манджа са й сложени три-четири щипки шпионска сол - западни разузнавателни централи и руски специални служби, български контрашпиони, секретни срещи в потайна доба между депутати и агенти под прикритие, внедрени във все по-мафиотизиращата се организирана престъпност у нас. Действието в трилъра се развива в периода 1992-1994 г. и заради развръзката му с постовете си се разделят един директор на българското контраразузнаване (Национална служба Сигурност), един окръжен прокурор и няколко ченгета (специални и по-обикновени). Около въпросния трилър са образувани няколко следствени дела - за убийство, за контрабанда, за пране на пари и за длъжностно престъпление, но нито едно от тях не стига до съд. На 31 май тази година в Загреб е разстрелян варненецът Веселин Миронов Маринов. Според публикации в местното сп. Национал, той е бивш служител от българските специални служби, работещ под прикритие в Хърватска. За високоотговорната му мисия, която всъщност си е най-обикновена долнопробна лъжа, Параграф 22 писа още преди месец (в бр. 25 от 22 юни). Тогава споменахме, че Веселин Маринов е имал някакво вземане-даване с директора на Националната служба за сигурност полк. Арлин Антонов и е разполагал с карта на нещатен сътрудник на контраразузнаването, осигурена му именно от полковника. Междувременно стана ясно, че в интервю за радио Нет бившият шеф на контраразузнаването категорично е отрекъл да е давал каквото и да било на Веселин Маринов, бил го виждал два-три пъти и въобще не знаел, че има нещатен сътрудник с такова име.Днес Параграф 22 продължава темата, защото проучването, което направихме, разкри една ужасяваща картина. В майсторенето на която еднакво усърдно са участвали хора от тайните служби (става дума за периода 1992-1994 г.), бивши служители и доносници на Държавна сигурност, действащи по онова време политици и новоизгряващи бизнесмени. В крайна сметка се получи така, че екзекутираният в Загреб Веселин Маринов наистина е работил за контраразузнаването. Но, казано съвсем в прав текст, от името и за сметка на Националната служба за сигурност е въртял незаконен бизнес и е покровителствал няколко от контрабандните канали за цигари, петрол и Бог знае още за какво, минаващи през варненската Приморска популярна банка (ППБ). Съдебно-криминалната статистика по темата е изключително отчайваща - от всички известни следствени дела (най-малко пет засега), образувани по повод незаконната дейност на ППБ и хората, гравитиращи около нея, нито едно не е стигнало до съд. Нещо повече - съвсем умишлено тогавашният окръжен прокурор на Варна Христо Грудев не си е мръднал пръста тези дела да бъдат обединени, а различните престъпления - разследвани в тяхната взаимовръзка. Нищо подобно не се е случило по линия на тогавашната Главна прокуратура, където група граждани също са били запознати с варненските дела.Ето защо, дори и към днешна дата (13 юли 2002 г.), из родното правосъдно пространство продължават да блуждаят вече 9-10 години следните следствени дела, образувани в периода юни-декември 1993 година:- за контрабанда на два ТИР-а с цигари Ротманс и Дънхил (2000 мастербокса, т.е. - 1 млн. кутии), внесени и продадени през април-май 1993 г., на стойност над 10 млн. тогавашни лева;- за контрабанда на ТИР и половина (около 1400 мастербокса) с цигари Арда, на стойност 9 млн. тогавашни лева;- за целокупната дейност на Приморска популярна банка, характеризираща се в откровена контрабанда на петрол, цигари и разни други неща, лихварство и нерегламентирана банкова дейност;- за 272 000 лв. на Приморската популярна банка, присвоени от Веселин Маринов през май 1993 г. в качеството му на шеф по охраната и безопасността на Приморска популярна банка;- за убийството на Татяна Тотева, една от най-видните контрабандистки във Варна, чиито овъглен труп е открит на 26 юни 1993 г. край автомагистрала Хемус (на разклона за Правец).Днес продължаваме темата с показанията, дадени от няколко от действащите лица в историята, включвали се в играта на определени етапи. Тези показания са дадени пред следователите през 1993-1994 г., водили три от делата, за които стана дума: за присвоените 272 000 лв. от Веселин Маринов, за убийството на Татяна Тотева и контрабандата на 2000-те мастербокса с цигари. Според участници в драматичните събития от 1993-1994 г., в Националната служба за сигурност няма нито един материал (в явното или секретното) деловодство, който официално да доказва, че Маринов е бил нещатен сътрудник на контраразузнаването. Това означава две неща. Първо - всичко, което той разказва наляво и надясно, е пълна измислица и е бълнуване на болен човек. Това обаче е малко вероятно, тъй като той борави с имена на конкретни хора, заемащи конкретни длъжности в НСС и които той няма как да знае, ако е най-обикновен мошеник. Второто нещо звучи много по-опасно и навява изключително тревожни мисли: Веселин Маринов наистина е бил човек на НСС, но не за да работи за благото на държавата, а да върти незаконен бизнес. Под претекст, че е внедрен агент. Самият факт, че по време на скандала парламентарната Комисия по национална сигурност формира специална анкетна комисия Арлин Антонов, е повече от показателен за това, че злоупотреби наистина са вършени. Защо обаче резултатите от работата на въпросната комисия останаха в тайна от широката общественост е пълна загадка. Единственият видим резултат бе, че в началото на 1994 г. Арлин Антонов беше освободен от поста директор на Националната служба за сигурност. Според очевидци, това е станало на среща между него и министъра на вътрешните работи Виктор Михайлов и главния секретар на МВР Коста Богацевски. Двамата са се опитали да спазарят резила, предлагайки му да стане посланик на България в Монголия. Антонов обаче категорично е отказал да ходи из джендемите и си е избрал... Западна Европа. Михайлов и Богацевски са отказали всякакви по-нататъшни пазарлъци и са му посочили вратата към... цивилния живот.

Facebook logo
Бъдете с нас и във