Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

КОРУПЦИЯ FOREVER*

В стремежа си да докажат пред Европа и света, че държавата води все по-успешна битка с белите якички, управляващите и опозицията съвсем се объркаха.
В суматохата около т. нар. дебат за вота на недоверие към правителството на Сергей Станишев, във вторник (18 април), червеният председател на парламентарната Комисия за борба с корупцията - Бойко Великов, обяви пред форума Бизнесът срещу корупцията, че досега в комисията са получени над 300 жалби и сигнала. Комисията ще започне работа по 20 случая с широко обществено значение, сред които са неизпълнението на концесионния договор от Софийска вода; търговията с горива на дребно в безмитните зони на граничните пунктове; концесионирането на 1400 декара между Несебър и курорта Слънчев бряг; т. нар. изнесени центрове на висшите училища; цесията на БДЖ и т. н., обеща Бойко Великов.
В сряда (19 април) обаче Йордан Бакалов - депутат от СДС и член на въпросната комисия, нанесе коварен удар на собствения си председател. Рано сутринта (около 8.30 часа) той връчи на главния прокурор Борис Велчев папка със седем сигнала за корупция в особено големи размери, за които предния ден Бойко Великов нищо не спомена. Според самия Бакалов, ставало дума за бизнеса на Гео Дундаров в Еленския Балкан; ремонтът на хеликоптерите Ми-17 и Ми-24; източването на Държавния резерв; приватизацията на завод Бета- Червен бряг; сградата на София-прес; сделката за ТЕЦ Бобов дол; обществените поръчки в ТЕЦ Марица-изток и снабдяването на рейнджърите в Ирак с негодни очила за нощно виждане.
А на излизане от кабинета на главния прокурор, Йордан Бакалов ощастливи съдебните репортери с една статистическа сензация: В парламентарната Комисия за борба с корупцията постъпват по 100 жалби седмично, като част от тях са от компетенцията на обвинението и МВР. Тази новина съвсем обърка представителите на медиите, защото първото заседание на антикорупционната комисия, ръководена от Бойко Великов, е проведено на 1 септември 2005 година. Което означава, че досега в нея би трябвало да са постъпили точно... 3100 сигнала за корупция, защото оттогава са изминали седем месеца и три седмици.
Истинският антикорупционен връх обаче бе изкачен не от друг, а от лидера на Демократи за силна България Иван Костов. Също в сряда сутринта, докато репортерското войнство пресмяташе на пръсти в Съдебната палата кой и защо е объркал сметките - Бойко Великов или Йордан Бакалов, в ефира на една национална телевизия бившият премиер и Командир простичко обясни за какво става дума: Президентът Георги Първанов е олигарх, т. е. - човек, който стои в средата на фирмен обръч и получава парите. Същото може да се каже и за лидера на ДПС Ахмед Доган, който с обръча от фирми около движението иска да се справи с останалите олигарси. Някои от хората, за които Петър Стоянов ме караше да си кажа навремето, са в ДПС - Йордан Цонев и Христо Бисеров. А Богомил Бонев е с БСП...
А истинската истина е повече от... болезнена: борбата с корупцията и организираната престъпност в България не върви, защото ръководителите на т. нар. компетентни органи се задоволяват с малко, но за неопределено дълъг период от време.

Колкото и да е невероятно, през последните 15 години няма случай, в който МВР, прокуратурата, следствието, митниците и данъчните да са подхванали една афера от всички страни едновременно. Така че не само да изправят всички участници в нея пред съда (става дума за редовите изпълнители, организаторите на средно ниво и техните покровители), но и да намерят къде са парите или в какъв бизнес са били инвестирани те.
Примерите за тъжната българска практика, при която правоохранителните и правозащитните органи работят на парче и по системата и сам воинът е воин, само и само да не разкрият прословутата обективна истина, са много и най-разнообразни. Открай време например е известно, че във всяка ефикасна контрабандна схема са замесени най-малко седем-осем типа държавни служители - митничари, гранични полицаи, данъчни, антимафиоти, икономически ченгета, отговорници по стандартизацията, ветеринарно-санитарни контрольори и т. н. За покриването на една такава афера обаче са необходими само две персони на държавна заплата - обвинител от Върховна касационна прокуратура и човек, който да му нареди какво точно трябва да направи.
Именно по тази схема през последните 7-8 години МВР и Агенция Митници се похвалиха поне със 150-200 разбити контрабандни канала, но до момента осъдени с влезли в сила ефективни присъди... няма. Нито сред босовете на незаконния внос и износ, нито сред техните ятаци във властта. При това - независимо за каква стока става дума - черна и бяла техника, коли, храни, китайска ширпотреба, строителни материали, мебели, оръжие, бижутерия, алкохол, цигари и т. н. През 1998 г. обикновеният българин за пръв път научи, че всяка година държавата губи по 800-900 млн. щ. долара от контрабанда. Днес, седем години и четири правителства по-късно, в количествено изражение загубите за хазната са същите. В качествено отношение обаче положението е много по-сериозно, защото щетите от незаконния внос и износ се изчисляват в евро.
Също толкова незавидно е и лечението на другия тумор, който разяжда държавния организъм от десетилетие и половина. Става дума за прословутите схеми за източване на ДДС чрез фиктивни сделки, фалшиви фактури и кръгове от фирми фантоми. Банално стана медиите да повтарят, че от 1999 г. насам дедесарите са откраднали от държавния бюджет не по-малко от 6 млрд. лв., но досега я има осъдени десетина-дванайсет души, я няма. Като сред тях няма нито един идеолог на подобна схема, корумпиран данъчен служител или партиен лидер, получавал пари от такива бизнесмени.
Подобен успех се постига много просто, стига човек да знае на кого от Върховната касационна прокуратура да се обади и на какви теми да се поразговори с него. А ето и един учебникарски пример в тази посока.
На 22 април 2004 г. инспекторите на бившата Главна данъчна дирекция - ГДД (днес тя е под шапката на Националната агенция за приходите), спипват 25-има данъчни служители от четири столични данъчни служби - Средец, Лозенец, Витоша и Студентска, които за седем месеца са източили само... 11.650 млн. лв. незаконен ДДС. Според статистиката, това е първата престъпна схема от този род в историята на България, измислена, организирана и изпълнена само от висши данъчни служители. И то чрез най-баналния предмет на дейност - покупко-продажба на обувки чрез фирми фантоми за вътрешния пазар и фиктивен износ в Кипър чрез тамошна офшорка.
Разплитането на далаверата започва от инспектор на ГДД, който засича фактура на стойност 4.5 млн. лв., по която трябва да бъде възстановен ДДС в размер на 900 000 лева. В хода на вътрешното разследване, проведено от Инспектората на бившата вече ГДД, са събрани и предадени на Върховната касационна прокуратура над 5000 документа. Онова обаче, което се случва по-нататък, надхвърля и най-болното въображение.
Въпреки че имената на всички участници в престъпната схема са известни и е ясно като бял ден, че замесените дружества не съществуват в правния мир, по случая са образувани две предварителни производства. Едното е срещу неизвестни длъжностни лица от данъчната администрация, а другото - срещу... собствениците на фирмите фантоми, участвали в измамата. Съвсем естествено протестите на Националната следствена служба - че от цялата тази работа нищо няма да излезе, не са уважени от Върховната касационна прокуратура.
Година и половина по-късно обаче - през есента на 2005 г. - разумът все пак надделява и двете предварителни производства отново са обединени в едно следствено дело. С тънката подробност, че количеството на обвиняемите за източването на 11-те милиона вече е сведено до... трима души, сред които няма нито едно главно действащо лице в аферата. И това не е случайно, защото в противен случай на подсъдимата скамейка трябваше да седне и съпругата на бивш вицепремиер и министър на икономиката, а това никак не е приемливо за по-нататъшното развитие на българската демокрация и светлото европейско бъдеше на милата ни татковина.
Не по-различно е отношението на т. нар. компетентни органи, упълномощени по конституция и по закон да борят мафията и корупцията, и към куп други отрицателни явления в политическия, стопанския и обществения живот (както беше модерно да се казва по времето на развития социализъм). Като се започне от измамите с недвижими имоти, мине се през незаконната приватизация и незаконното строителство, та се стигне до източването на държавния бюджет чрез Закона за обществените поръчки. Съвсем накратко, реакцията на въпросните компетентни органи може да бъде обобщена така: много шум в публичното пространство - никаква работа по същество.
На всичко отгоре отрицателната обществена енергия ловко бе насочена в изключително грешна посока. Преди около месец Центърът за изследване на демокрацията публикува доклад за корупционното състояние на България през 2005 година. От анализа на данните в този доклад става ясно, че само чрез конкурси и търгове, обявени по Закона за обществените поръчки, през миналата година от хазната са източени около 350 млн. лв., а корумпирани държавни и общински чиновници са заработили от рушвети не по-малко от 50 млн. лева.
За да обяснят на обществеността за какво точно става дума, авторите на доклада формулират с думи прости и същността на това явление: Институционализиране на политическата корупция в политико-икономически мрежи, добили популярност като приятелски кръгове и/или обръчи от фирми. И... лавината на общественото недоволство тръгна надолу, водена от вестникарски заглавия от типа Партиите прибират по един милион на ден от обществени поръчки, Обръчи от фирми финансират партиите, Обръчите от фирми около политическите партии се финансират чрез обществените поръчки и т. н.
На всеки журналист му е неприятно да се заяжда с колегите си, но в случая истината е доста по-различна и много по-тъжна. Обръчите от фирми и политическата корупция не са патент на партиите като такива, или на техните лидери, а на някои по-срамежливи партийни другари, за които обществото не е чувало почти нищо съществено. И накрая - поне в две трети от случаите не партиите си изграждат фирмени обръчи или приятелски кръгове, а става... точно обратното. При това - в три варианта:
- на даден приятелски кръг (фирмен обръч или мощна икономическа групировка) му омръзва да плаща на този или на онзи и си създава своя партия, политическо сдружение или гражданско движение;
- в определен момент емисарите на даден приятелски кръг в голямата политика рязко сменят боята и стават активисти на онази политическа сила, която е по-перспективна или по-податлива на бизнес внушения;
- даден приятелски кръг (фирмен обръч или мощна икономическа групировка) стратегически инвестира в професионалното развитие на 20-30 политици от четири-пет партии, така че която и от тях да вземе властта, бизнесът да върви като по мед и масло.
Но най-важното в случая е, че откраднатите милиони изобщо не пълнят партийните каси, а потъват в офшорните сметки на прословутите фирмени обръчи, в разюзданото строителство из София и по курортите, както и във... все по-новите и по-лъскави апартаменти и коли на съответните протежета по партиите и в парламента.

* Forever (англ.) - завинаги

Facebook logo
Бъдете с нас и във