Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

КОРУПЦИЯТА НА ТЕМИДА - МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ

Едва ли има пълнолетен българин, който да не знае, че сред съдиите, следователите и прокурорите ни има корумпирани. И, който на дежурния въпрос: Колко е корумпирана съдебната система?, още по-дежурно да не отговори: Много! Да, проблемът с корупцията в съдебната система е сериозен, но той далеч не е първата и единствена задача, която трябва да решават денонощно законодателната и изпълнителната власт. И по-скоро прилича на нещо, което изкуствено се раздува, за да се сдобият някои хора с ореола на поборници срещу това гигантско зло. Или пък... да отклонят общественото внимание от собствените си игрички. Но да се върнем малко назад във времето. От 11 до 13 октомври в НДК се събраха 300 души от цялата страна, за да обсъдят с експерти и политици най-наболелите проблеми на борбата с престъпността. Като се абстрахираме от дежурните емоции и още по-дежурните клетви и обещания, по време на обсъждането се откроиха няколко съществени детайла. Първият е, че като цяло българинът е правно неграмотен и формира собственото си мнение, единствено по публикации в отделни медии. И - когато във въпросната медия напишат Съдът или прокуратурата са гнездо на вампири - всички са готови да скочат, да грабнат коловете и чесъна и да хукнат да трепят последователите на граф Дракула. Без да помислят дори за секунда, че въпросната медия може да принадлежи на... друго котило вампири, което само чака да впие зъби в освободените ни артерии. Вторият проблем е чисто практически: за обикновения българин разрешаването на даден проблем става или чрез преместването на една институция в друга (следствието и прокуратурата в изпълнителната власт), или чрез физическото й ликвидиране (следствието да се влее в прокуратурата или в МВР), или чрез ограничаването на нечии права (било на главния прокурор, било на прокуратурата като цяло). И трето нещо изкристализира преди две седмици в НДК, като част от двубоя, разиграл се тогава между питащи и питани - кой и в каква посока манипулира общественото мнение? На въпроса: Къде е мястото на прокуратурата, отговорите се подреждат така:- в изпълнителната власт - 22% (преди дебата така са смятали само 18% от анкетираните);- в съдебната власт - 16% (преди дебата на това мнение са били 19% от присъстващите);- да се отчита пред парламента - 46% (преди дебата подобно мнение са поддържали 30% от анкетираните).Ако се съди по общия резултат, от отговорите става ясно, че българинът иска възстановяване на конституцията от 1971 г. (т.нар. Живковска конституция), когато главният прокурор се избираше от Народното събрание и се отчиташе пред него. На въпроса: Къде трябва да бъде следствието?, отговорите се подреждат така:- в МВР - 78% (преди дебата това мнение са поддържали 45% от анкетираните);- независимо - 12% (преди дебата - 30%).Третият въпрос обаче в най-голяма степен издава онова, което ще се случи в най-скоро време. На питането: Какво е вашето мнение за проблемите в съдебната система?, отговорите са разпределени по следния начин:- добро, но проблемите са в кадрите - 17% (преди дебата в НОК - 32%);- необходими са не само персонални промени, но и конституционни промени - 69% (преди дебата - 48%).Каква е връзката между позабравения вече дебат в НДК от 11-13 октомври и разискваната в случая тема? Много проста и много пряка. Според официалните версии на законодателната и изпълнителната власт, налагани в публичното пространство от седем-осем години насам, третата власт - съдебната, не работи по три причини: остарялата конституция пречи на парламента и правителството да изработят и приемат съвременни закони. Това води до блокиране работата на съдебната система, до тотална недосегаемост и ненаказуемост на магистратите, а накрая и до тяхната неизбежна корумпираност. Логиката е желязна: корупция има там, където се пресичат огромни интереси (разбирай големите пари) и абсолютната власт. А къде в България е единствената пресечна точка на тези две неща? В съдебната власт, която по конституция е независима (както от парламента, така и от правителството).Което на практика съвсем не е вярно! Защото държавата разполага с достатъчно механизми за контрол върху дейността на съда, следствието и прокуратурата. И, ако иска - може да ги използва. Нещо повече, в съществуващия модел на 25-членния Висш съдебен съвет единайсет души са назначени от Народното събрание, нали? Колко пъти някое от ръководствата на предишните парламенти и управляващи мнозинства поканиха (или привикаха) хората си от ВСС? И им предложиха помощта си в борбата срещу корупцията? Никога!Същата незаинтересованост от около година и половина ни демонстрира днешното парламентарно мнозинство и ръководството на сегашното Народно събрание. Ами гражданският контрол, ами свободата на съвестта и правото на лично мнение? Тича из медиите някакво спорадично недоволство, че главният прокурор Филчев бил некоронованият цар на държавата и управлявал повереното му ведомство (едва ли не) с бич и боздуган в ръце. Може и така да е, но кой го казва на висок глас? Шепа магистрати, няколко журналисти и... толкоз. Ама в прокуратурата царяла диктатура и затова почтените люде ги било страх? Ами нали затова социализма го строихме 45 години, щото сме епични бунтари само след петата ракия?Горе-долу така стои и въпросът с борбата с корупцията в съдебната система. Приказки от здрач до зори, гузно мълчание през деня, а после всичко отначало. Истината е, че с този проблем могат да се справят и самите слуги на Темида (ако съберат кураж и воля), и държавата (в лицето на парламента, Министерския съвет и правосъдното министерство).Примери? Само един-два. Преди година и нещо откъм от Гърция долетя вестта, че наш висш магистрат си имал в тамошна банка сметка. В нея по едно време имало 40 000 щ. долара, които въпросният наш магистрат изнесъл от страната по време на банковата криза 1996-1997 година. Тези пари той не бил декларирал никъде в България, не бил уведомил и БНБ за износа им. Тоест - те са заминали за южната ни съседка съвършено незаконно. Малко по-късно стана ясно, че сметката всъщност била на нашия магистрат и още на един грък. Въпросният грък пък си имал брат, с когото са подсъдими за контрабанда на цигари и пране на пари. Още по-късно се изясни, че братята гърци си имали бизнес в България, чрез който легализирали истинското си занимание - международен трафик на крадени коли от Гърция през България. И по този повод в нечии следователски каси отлежава едно следствено дело, водено най-надлежно и още по-надлежно спряно.Днес по-любопитното е, че и този магистрат продължава да е висш и да води борба срещу корупцията в съдебната ни система. Резонният въпрос на това място: защо министър Антон Станков досега не е попитал Висшия съдебен съвет какво прави въпросното лице в редиците му? Нищо не му пречи. Така, както нито международното положение, нито вехтата конституция, в която се е клел, не попречи на предишния правосъден министър Теодосий Симеонов да зададе същия въпръс. Подобен е и казусът и с друг един наш магистрат (пак висш), за когото се носят легенди из Южна България. Че имал седем-осем недвижими имота (без да е реститут или богат наследник), че медицинският център на съпругата му струвал към 720 000 г. марки, а неотдавна двамата ходили на 14-дневно посещение в Китай и Сингапур на разноски на свои приятели? Оправданието, което е на път да се забие в мозъка на редовия българин като томахавка, звучи така: Не можем да разследваме магистратите, защото имат имунитет. А за да им свалим имунитета - трябват доказателства. Ето защо трябва да се промени конституцията! Конституцията обаче не е хранителната среда, в която избуява завистта между магистратите, а после и желанието им да споделят с някого - колко е подкупен колегата. Но да не се лъжем - това го има във всички сфери на живота. В края на миналата и началото на тази седмица например станахме свидетели на още два тематични дебата. Единият бе проведен на 18 октомври (петък) в Центъра за изследване на демокрацията и бе посветен на Ролята на съдебната власт в борбата с корупцията (изказванията на участниците в него публикуваме отделно, със съкращения). А другият се отигра на 21 октомври (понеделник) в НДК и бе посветен на конституционните промени, за които СДС с помощта на правосъдния министър Антон Станков ще се борят оттук нататък. От всички двайсетина набелязани поправки в основния закон обикновеният гражданин в случая би трябвало да го интересува само имунитетът и несменяемостта на магистратите, както и на кого ще са подчинени занапред прокуратурата и следствието. Това обаче не си струва да се дискутира надлъж и нашир, защото - когато един магистрат реши да не си върши работата, дали ще е в структурата на МВР, в съда или в промишленото министерство, е все тая. И най-малкият проблем е: дали той има имунитет, или не. Съвестта не се купува с длъжност, нали!?

Facebook logo
Бъдете с нас и във